За да предоставим най-добрата възможна функционалност, използваме бисквитки.
Техническото съхранение или достъп е строго необходимо за легитимната цел да се позволи използването на конкретна услуга, изрично заявена от абоната или потребителя, или за единствената цел да се осъществи предаването на комуникация през електронна комуникационна мрежа.
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Техническото съхранение или достъп, което се използва изключително за статистически цели.
The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Техническото съхранение или достъп е необходимо за създаване на потребителски профили с цел изпращане на реклама или за проследяване на потребителя на уебсайт или на няколко уебсайта за подобни маркетингови цели.
Често пъти в безсилието си да науча даден ученик на нещо от учебния материал, не сум успявала да дам конструктивен отговор, а съм реагирала първосигнално с думите: “Толкова ли не можеш да го разбереш?” От дистанция на времето разбирам, че това не е никак професионалнен отговор. Сега вече подхождам по друг начин: “Нека ти го обясня отново или Кое от всичко те затруднява, за да го упражиним?”. Всъщност, това е едно от най-важните качества, които учителят трябва да притежава – търпение!
И на мен ми се е случвало да отговоря първосигнално ,предвид усилията които съм вложила ,за да обясня дадено нещо и то пак не е разбрано !
На всички ни се е случвало в личен или професионален план да изчерпим търпението си. Обикновено в следсвие на физическа или умствена умора се обезкуражаваме, но винаги можем да презаредим и да опитаме отново.
Да, търпението.
Преди няколко години имаше ученик от 3 клас, който не беше научил таблицата за умножение. Казах му, че трябва да я научи, защото тези знания ще са му необходими и в следващите класове. След няколко седмици момчето пожела да реши пример на дъската. Решението беше правилно. Аз му казах:
“Отговорът ти е верен. Ето, че можеш, когато поискаш. Браво!”.
След знанията, които придобих в този курс, бих отговорила така: “Справи се чудесно! Подредил си задачата правилно. Спазил си всички правила за умножение на трицифрено число с едноцифрено. Хубаво е, че вече си научил, че умножението започва от реда на единиците. Продължавай все така старателно и задълбочено да се подготвяш за учебните часове”.
Благодаря за искреното споделяне! Много полезно е за всички!
В началото на педагогическата си практика често отговарях на ученици по следния начин: “Аз нали ти казах!”
Това се промени след участието ми в едно обучение развиване на емпатия. Никога не бих си позволила да кажа подобно нещо на ученик.
“Аз нали ти казах!” е залегнало дълбоко в програмата ни 🙂 На върха на езика ни е доста често 🙂
Когато един ученик ме попита дали може да дойде и да помогне на Ученическия съвет с инициативата, която организирахме. Аз, бързайки му отговорих : ” Не, не може сега “.
Сега бих му отговорила по следния начин : ” Алекс, благодаря ти че имаш желание да ни помогнеш с организацията, но ние вече приключваме с нея. Следващия път, обаче ти обещавам, че ще те включа.
В моя клас имам повечко деца със СОП и това прави средата по-трудна за създаване на комуникация с конструктивни отговори.
Ето например едно от тези дечица често обича да задава въпроси многократно без да се съобразява, че вече съм дала думата на друго. Понякога вече раздразнена съм реагирала първосигнално с отговора : ” Не, не може сега” и след това съм съжалявала, че не съм имала достатъчно търпение да отговоря по – конструктивно като например: ” Благодаря ти, че си нетърпелива да вземеш участие. Оценявам твоя ентусиазъм, но за да може всички да се изразят, е нужно всеки да изчака търпеливо реда си”.
Разбирам. Може би въвеждането на някаква Рутина или Ритуал би помогнал с класна стая с деца със смесени възможности и СОП. Може би някой предмет като “тотем” да давате на учениците със СОП когато имате нужда те да спазват ред и да са тихи, за да не смущават дейностите в клас. Само предположение.
Изпадам в подобна ситуация в клас с деца със СОП. Но при мен ситуацията е обратна. Искам и те да пкажат знания и им давам време, за да го направят, а другите деца изсрелват отговора, защото нямат търпението да чакат.
Нужно е да обмисляме как даваме конструктивните рефлексии към учениците си, но е важно дали ще ни разберат. ПОнякога с простичка дума и умивка е достатъчно дететео да разбере, че се е справило!
Може би въвеждането на предмет или знак на дъската, видим за всички деца, който да показва, че е време да изчакваме и търпеливо да дадем шанс и на всеки да се изкаже.
Предложението ви е чудесно!
Имало е случаи , в които не съм успяла да дам конструктивен отговор. Сега бих измислила всеки мой отговор много по – точно. Ще насърчавам учениците, като обосновавам разбираемо положителни отговори.
Отношението и разбирането ни усеща от децата, но когато им даваме конструктивен отговор, освен мотивацията за растеж и развитие, ние ги учим самите те да дават конструктивно позитивни отговори – умение, което ще им служи през целия живот.
Търпението играе важна роля. Някои ученици имат нужда от повече разяснения…
Факт. Децата са различни с различно устроени мозъци. Искаме д аги сложим под една линия, но те са на ралзично интелектуално и емоциланолно ниво. С това малко учители се съобразяват. Може би причината са УП и това, че от децата се изисква да постигат еднакви резулати. Трябва да с съобразява всичко с тхенит епотребноти, но това емного труден процес.
Опитайте да си помогнете с предметни символи, картинки, табла и други, разположени на стратегически места в класната стая. Търпението е наистина важно, права сте.
Често ми се случва да не давам конструктивни отговори. Приичината е, че се намирам в среда с ученици, които са с тежко поведение в час. Боря се с дицишлината, което може би ед този курс започвам да осъзнавам, че трбява да променя решението как да работя с тези деца.
Заявявайте присъствието си в началото на всеки час. Използвайте повече невербална комуникация. Вербализирайте ясно и със спокоен тон, когто е нужно. Нека гласът ви издава конкретно намерение. Тишината също дава послания. Изпробвайте различни стратегии.
Със сигурност е имало и все още има случаи, в които не давам конструктивен отговор. Всичко, което изгледах от началото на Модул 2, заедно с приложените примери ме накара да се замисля и да осъзная собствените си грешки, да се ангажирам с бъдещото си развитие в тази посока.
Трябва да проявяваме търпение и да не се отказваме. Когато помолим неразбиращият ученик да ни каже с какво не е наясно, той започва да мисли върху затрудненията и с моя помощ преодоляваме отделните елементи, които го затрудняват.
Случва се да не давам всеки път конструктивен отговор, смятайки, че е лесно за тях. Даже се ядосвам. Но никога не си позволявам да давам квалификации, да соча за пример друг ученик и т. н.
Но последното ,което си спомням, в час по математика, един ученик имаше затруднение с една текстова задача и се наложи да обяснявам няколко пъти – включително пример с предмети. Проблемът идваше от факта, че не разбираше значението на думите. Отделих време и дори на дъската решавахме заедно и той накря успя да разбере. Проверихме с подобна задача, че е усвоил знанието и умението.
Ярко си спомням конструктивните отговори, които съм получавала по време на житейския ми път въобще, знам каква сила са ми дали. Това е изградило и моя подход към учениците.
С увеличаване на годините учителска практика моята индивидуалност се промени към по- добро, а именно -изявена тактичност, толеранс, задължително поощряване, подкрепа при даване на непълни и неточни отговори, усмивки при нелепи ситуации. Оказа се, че моята положителна нагласа бързо се улавя от децата и те също реагират щастливи със самочувстие и добра самооценка.
Какъв би бил начинът да реагирате конструктивно в тази ситуация? – Да проявя търпение и да не съм фокусирана толкова много върху това, което трябва да свърша с часа, а да обърна внимание на потребностите на учениците в този момент.
Какъв тип реакция бихте приложили към настоящия момент? – Бих се опитала да отговоря на моментните потребности на учениците.
Работата ми като кариерен консултант задължително изисква двустранна връзка. Със сигурност съм имала такъв момент- би трявало да е свързано с нещо иновативно в тяхната култура. Питам какво е това? След като ми обеснят им казвам, че процесът е бил двустрани и се радвам, че съм придобила нови познания благодарение на тях и, че се развам, че имам такива будни учители в тяхно лице.
Давала съм отговор, който е бил пасивно положителен, но ще работа върху даване на конструктивен отговор. Осъзнавам, че съм го давала, но рядко!
Цяла седмица споря с колега, относно публикация в социалните мрежи, свързана с блестящи постижения на отделни ученици от математически състезания, които са единици в сравнение с броя на участващите, сред които има и деца със средни резултати на ниво учебна програма, но с дързост за участие в такива форуми. Предложението ми да наблегнем върху идеята, че изграждането на математическа компетентност е дълъг процес, който изисква постоянство, търпение, а нагласата за развитие в тази област минава и през очакването за добро представяне от участия и в подобни състезания, дори и само на олимпийския принцип, не се увенчаха с успех. Предложението ми, без да се омаловажават високите постижение на отделните ученици, акцентът да е върху масовото участие, не се увенчаха с успех. Вярвам обаче, че след днешното видео съм “въоръжена” с надежден инструментариум за успех и публикацията ще е само една – констуктивно послание с акцент върху процеса. Благодаря!
Стремя се да проявявам емпатия към учениците и да разбирам техните чувства и проблеми. Да бъда подкрепяща и разбираща, когато се сблъсквам с трудности или предизвикателства.
Запишете на лист какъв е бил отговорът, който си спомнихте. – ЗАПИСАХ
ОТГОВОР: Давам възможност да участва и по този начин да преодолее срама или страхът.
Случва се да не дам конструктивен отговор, ако в момента мислите ми са ангажирани с друго, но след като приключа отделям време и намираме заедно решение.