За да предоставим най-добрата възможна функционалност, използваме бисквитки.
Техническото съхранение или достъп е строго необходимо за легитимната цел да се позволи използването на конкретна услуга, изрично заявена от абоната или потребителя, или за единствената цел да се осъществи предаването на комуникация през електронна комуникационна мрежа.
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Техническото съхранение или достъп, което се използва изключително за статистически цели.
The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Техническото съхранение или достъп е необходимо за създаване на потребителски профили с цел изпращане на реклама или за проследяване на потребителя на уебсайт или на няколко уебсайта за подобни маркетингови цели.
Споделянето е нещо, което е от изключително значение за мен в комуникацията ми с учениците. Ако това е вид стратегия, заложила съм на нея. Децата привестват моментите, когато имаме време за споделяне на мнения на различни теми. Често пъти имат нужда от това просто да бъдат слушани. Споделянето на по-лични истории е двустранен процес. Те се чувстват по-сигурни, когато чуят за мои преживявания. Това им дава възможност да се отпуснат и споделят своите такива. Така се изгражда доверие помежду ни. Това от своя страна улеснява комуникацията ми с тях и по учебния материал след това.
Комуникацията неминуемо се подобрява, когато се създаде въпросното доверие. Това е стратегия не само в комуникацията ми с учениците, но и по принцип в отношенията ми с хората.
Правилен е начинът, по който разсъждавате.
Много от така наречените практики, стратегии, методи и т.н. при някои от нас се случват естествено, но е добре да говорим за тях, за да станат достъпни до всички.
Слушат с повишен интерес, когато споделям с тях реални или специално “измислени” лични преживявания по актуален за класа проблем.
Насърчавам учениците си да слушат активно по време на комуникацията ни. Изслушването е важна част от всяка комуникация, но често се забравя. В началото на урока питам учениците как минава денят им. Понякога преди да съм им задала въпрос, те започват те започват да споделят нещо, което ги вълнува в момента, независимо дали е от училищния живот или от вкъщи. Така се чувстват уверени, че има кой да ги изслуша и да им даде съвет как да постъпят. Тогава им давам подобни примери от моя живот и им казвам аз какво бих направила в случая. Така учениците се чувстват уверени, че има кой да ги подкрепя и на кого могат да се доверят. Понякога децата споделят неща, които не смеят да кажат на своите родители. На други пък им липсва загриженост от страна на семейството. Винаги се съобразявам с индивидуалните особености на всяко дете. Всички участваме и вербално, и невербално в комуникацията. Жестове, мимики, движения – те също допринасят за изграждането на СЕУ. Разговорът трябва да бъде честен и открит, както от страна на ученика, така и от страна на учителя. Учениците могат да говорят свободно с мен, без да се притесняват, че някой ще им се скара или обиди. Всички задаваме въпроси и отговаряме. Не пропускаме този толкова важен момент на обратна връзка. Така разбирам доколко съм успяла да формирам и развия СЕУ, към което съм насочила усилията си.
Благодаря за споделеното!
Споделянето е нещо, което е от изключително значение за мен в комуникацията ми с учениците. Ако това е вид стратегия, заложила съм на нея. Децата привестват моментите, когато имаме време за споделяне на мнения на различни теми. Често пъти имат нужда от това просто да бъдат слушани. Споделянето на по-лични истории е двустранен процес. Те се чувстват по-сигурни, когато чуят за мои преживявания. Това им дава възможност да се отпуснат и споделят своите такива. Така се изгражда доверие помежду ни. Това от своя страна улеснява комуникацията ми с тях и по учебния материал след това.
Смятам,че съм успяла да изградя много добра комуникация с моите ученици. За дацата е важно да видят,че и ние сме хора, че и ние имаме лоши и добри дни.
Преди да започне всеки час им задавам въпроса ” Как сте?”.
Старая се да ги изслушвам максимално. Не еднократно съм им давала примери от моя живот, разказвала съм им различни събития, които съм преживяла. Обяснявала съм им за отношенията между хората, как трябва да са добри едни с други, да не лъжат, да не злоупотребяват с добротата на хората.
Да, личният пример е най – важен.
Комуникацията и включването на лични истории е от ключово значение. Така учениците разбират, че и сме личности, а не само педагогически специалисти. Това води до изграждане на доверие и засилва емпатията.
Моята стратегия за комуникация с учениците включва баланс между подкрепа и обратна връзка. Нужно е да се обръща внимание на индивидуалните нужди. Чрез поддържането на отворена комуникация те се чувстват свободни да споделят своите мисли, притеснения и идеи. Включването им в дейности и дискусии развива социално-емоционални умения, като емпатия, управление на конфликти и сътрудничество.
Учениците ми са малки и ги уча да споделят всичко и с мен и с родителите си!
Доверие и комуникация.
Комуникацията между мен и учениците е много важна. Насърчавам ги да се изслушваме, да споделяме. Често давам различни примери с приказки или истории, с които да си обясним някое социално – емоционално умение. Това засилва ематията и доверието им.
Социално – емоционалните умения са тясно свързани с човешките добродетели. С малките ученици от начален етап в часовете за превенция на агресията и насилието….. учим добродетели. Какво е търпение, справедливост, подкрепа, обич и др. Аз съм на мнение, че доброто трябва да се посява от най – ранна детска възраст, за да покълне социално – емоционалната интелигентност. Децата научават нови неща и се забавляват.
Това, което правите е чудесно и децата в начален етап имат много нужда да научават за човешките добродетели и ценности!
Благодаря за коментарите! Децата наистина учат най-ценните уроци от ХОРА, които обичат.
Смятам, че историите от личния живот на учителя впечатляват най- силно учениците.
Съгласна съм с написаното от вас.
Преподавател съм от години. Учениците обичат да споделям свои преживявания като ученичка. Правя го. Така те усещат, че учителите сса били като тях – правили са грешки, но им показвам, че съм се поучавал от тях и какво съм правила, за да ги поправя и д апостигна желаните цели
Емпатията е двустранен процес – както обичам д аказвам да с епоставяме в обуквите на другите…
трябва да можем да ги слушаме и да разбираме техните пртеснения. Трябва да се чувстват значини за нас, за родителите си, за обществото.
Винаги съм получавала уважение от учениците, защото съм ги допускала до себе си със своите лични преживявания и моменти от практиката. Ние взаимно се доверяваме, уважаваме и толерираме. Старая се да прощавам, да се обосновавам, да се държа уважително и доброжелателно. Това ВИНАГИ се усеща от децата. Защото вибрираме на една честота- почит, респект и разбирателство.
Стратегията ми за комуникация е споделянето. Всеки ден правим така нареченото ” кръгче”, в което всеки споделя нещо или казва каквото иска да каже, ка се чувства, каво се е случило предишния ден или сутринта. В края на седмицата също правим т.нар. голямо кръгче-много добре е, че точно в петък имам ЧК, и там обсъждаме как е минала седмицата, какво е било трудно, лесно и набелязваме план за действие.
Винаги участвам и аз в разговора и споделянето, което кара децата да се чувстват равни на мен в тези моменти.
За малките деца е важно да им задаваме подходящите въпроси….както ги наричате по-нататък “конструктивни”.
“Най-човешкото нещо, което имаме, е езикът – и го имаме, за да говорим.” (Теодор Фонтан, 1819 – 1898)
Пиветствам споделянето в общуването с учениците , насърчавам ги да бъдат критични към съветите, които получават от връстници. Поощрявам ги да откриват и да развиват доверителни отношения с родителите си. Опитвам се да бъда възрастният, от когото се нуждаят , като също споделям, доверявам се и делигирам отговорност към споделеното.
Като кариерен консултант е нужно доста бързо да усетя учениците. Започвам да наблюдавам начина им на общуване помежду им още в междучасието преди започване на часа. Според мен нещото, което ми помага е както дългогодишната ми работа с деца, така и постоянните надграждания, които са нужни във всяка професия.
Един път седмично отделям един или два учебни часа за споделяне, разговори и случки от живота на децата! По този начин се изгражда среда на доверие, взаимопомощ и хармония.
Подкрепям!
Прилагам тази стратегия, защото така и учениците ми преживяват това, което ги вълнува. опитвам се в часовете да отделям време за споделяне на мнение, което учениците се научават, както да споделят, така и да се съобразяват с това на другите, да го зачитат и да рефлектират върху него.
Работя в занималня с деца от 5 до 7 клас. Преди началото на занятията ни отделям време да разбера как се чувства всеки един от тях. Забелязвам, че с времето те сами започват да споделят какво се е случило през деня, какво ги е впечатлило, наранило или накарало да се чувстват добре/ зле. От една страна, учениците се освобождават от емоционалното напрежение и умора, от друга страна, успяват да преминат с по-голяма лекота през различните ситуации. Опитвам се да споделям с тях стратегии, които са проработили при мен като ученичка и да им давам полезни съвети спрямо конкретната ситуация.
Установяване на положителни отношения. Ясна и прозрачна комуникация.
Стратегиите за комуникации са различни в зависимост от ситуацията и в зависимост от човека/хората отсреща.
Предразполагам определени ученици да споделят и да могат да погледнат и да порасъждават от друга страна на нещата, или да се поставят на мястото на отсрещния човек или ситуация.
СКомуникацията и доверието са изключително важни при работа с деца. Старая се да ги изслушвам максимално. Давала примери от моя живот, разказвам им различни случки, които съм преживяла, какво съм почувдтвала.