Модул 2 – предизвикателство
В този модул ще можете да избирате между предизвикателствата, които ви предлага профила на СЪТРУДНИКА:
Предизвикателство 1:
Социално – емоционални умения, върху които да работите: Самосъзнание, Разрешаване на конфликти и Творчество.
В това предизвикателство ще трябва да идентифицирате ситуация в живота си, която поражда гняв у вас, и да се запитате:
- Какво се случва?
- Какъв е провокиращият фактор?
След като идентифицирате ситуацията, направете план за управление на гнева, като използвате една от стратегиите представени в модула.
Използвайте плана за управление на гнева, който намирате по – долу в приложенията. (Приложете го на практика в ситуации, когато сте разстроени или под натиск).
Като доказателство, че сте изпълнили това предизвикателство прикачете линк към своя план за управление на гнева във форума за дискусии по-долу и отговорете на следните въпроси:
1. Какъв беше планът за управление на гнева, който създадохте?
2. Опишете какво беше преживяването, когато го приложихте на практика.
* Не забравяйте да коментирате отговора на един от вашите колеги.
Предизвикателство 2:
Социално – емоционални умения, върху които да работите: Разрешаване на конфликти и творчество.
В урокът “Как да говорим за СЕУ с учениците”, ние ви дадохме пример за използването на разказ / история, включващи социално – емоционално обучение. Въпреки това, има много начини да превърнете абстрактните умения в нещо конкретно. Например, ако говорим за съпричастността, можем да използваме израза „поставяйки се на мястото на другия“.
В това изследователско предизвикателство ще създадете своя собствена стратегия за вашия екип или ученици, чрез която да разберат и изследват социално – емоционалните умения, които може да са важни за тях. Не забравяйте да разгърнете креативността си, разкажете собствените си истории или тази на ваш приятел.
Като доказателство, че сте изпълнили това предизвикателство прикачете линк към своята стратегия във форума на платформата и отговорете на следните въпроси:
-
- Каква беше стратегията, която създадохте, за да говорите за социално – емоционалните умения?
- Какви са характеристиките на вашата стратегия?
- Какъв персонаж използвахте?
- * Не забравяйте да коментирате отговора на един от вашите колеги.
Простете, но къде се намира това приложение? Къде е това по-долу?
Избрах предизвикателство 1. Спомних си за ситуация в живота ми, която поражда гняв. Това, което се случва в мен, е неразбиране. Провокиращият фактор е решението на друг човек.
Планът, който си създадох, е на база отново саморегулация: разбиране и приемане на решението, което е породило този гняв. Осмисляне на предполагаемите доводи, в следствие на които, е взето решението. Това, разбира се, бе въпрос на време.
Не мога да приложа линк, защото не виждам къде е това приложение.
Приложението е както обикновено под заглавието на темата – ресурси. Относно отговорът Ви на предизвикателството се възхищавам на умението Ви за саморегулация.
Предизвикателство 1:
– Какво се случва? – ежедневно има дразнещите коментари от страна на един и същ колега
– Какъв е провокиращият фактор? – колега, който има проблем с общуването
План за управление на гнева:
1. Какъв беше планът за управление на гнева, който създадохте? – реших, че ще го изслушвам търпеливо, като се опитвам да разглеждам неговата гледна точка без да влагам емоции. Трудно е като всяко начало, но трябва да се опита.
2. Опишете какво беше преживяването, когато го приложихте на практика – ще бъда удовлетворена и горда от това, че съм успяла да запазя спокойствие и да изслушам с търпение този колега.
Ако и това не помага, просто спазвайте здравословна дистанция с въпросния колега. Приемете го като начин за комуникация с него/нея 🙂
План за управление на гнева
Какво се случва? От равновесие ме вади въпросът „Може ли само да попитам нещо?“
Кой е провокиращия фактор? Колеги, който отказват да вземат самостоятелно решение.
Когато седна спокйно: Имам шанс да не се изложа пред тях и пред други хора, които са свидетели на ситуацията.
Тогава ще: Тогава ще се докажа на себе си.
Зад отказа за вземане на самостоятелно решение може да се криат страх, липса на вяра в собствените си сили, ниско самочувствие и др. Може да е израз и на едно безкрайно прехвърляне на топката за избягване на отговорност.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО 1:
С въпроси 1 и 2 , на ниво самосъзнание, възприемам ситуацията и отрицателните емоции свързани с нея.
План за действие:
1. Изслушвам гледната точка на събеседника.
1. Опитвам се да разбера какво е провокирало това му поведение.
3. Стремя се да анализирам безпристрастно казаното от него и да намеря момент от разговора, в който да постигна споразумение. Точка, в която негативната енергия на ситуацията да доведе до градивна комуникация.
План за управление на гнева
Какво се случва? Случката е следната: Петър и Стоян бяха ученици от 9 клас. Петър не беше ученик за пример. Системно нарушаваше дисциплината в учебните часове. Имаше неизвинени отсъствия по различни предмети. Физически изглеждаше много добре: руса дълга коса, зелени очи, висок, строен, с модерна прическа и маркови дрехи. Типичното „лошо момче“, по което си падаха всички момичета.
Стоян беше отличникът на класа. Нямаше отсъствия. Не можеше да си го позволи, дори да искаше, защото беше син на наша колежка. Симпатичен, но скромен.
Един ден в учителската стая дойде момиче от класа и ми съобщи, че Стоян не е присъствал в последните два часа.
Никой не го е виждал и в училищния двор. Много се притесних. Веднага излязох от сградата и огледах наоколо. Нямаше и следа от него. Тъкмо се чудех какво да правя и към мен се приближи момче от по-малките класове. Каза ми, че е видял Стоян да излиза от училище и да тръгва по пътя към близката река. Много се разтревожих. Изтичах веднага натам. Извиках го по име. Не се обади, но го видях в далечината, зад едно дърво. Приближих се бавно. Той не се опита да избяга. Може би беше осъзнал, че не е постъпил правилно. Казах му доста строго, че не съм очаквала точно от него такова поведение.
Кой е провокиращият фактор? Провокиращият фактор е Петър, който го е предизвикал, като му е казал, че е толкова страхлив, че не само не смее да избяга от час, но и не смее да излезе от училищния двор.
Когато седна спокойно: Когато седна спокойно да осмисля случилото се, ще намеря други начини, по които да постъпя.
Тогава ще: Тогава ще поканя Стоян да разговаряме само двамата. Ще му задам въпроси и ще изслушам неговите обяснения и доводи, без да го прекъсвам и без да го обвинявам. Ще разговарям и с Петър, за да чуя неговата гледна точка. Ще дам подходящи съвети и на двамата.
В последствие разбрах, че Стоян е избягал, за да впечатли момиче, което много харесва, за да види тя колко е „смел“. Петър си призна, че го е подвел. Обясних им, че не е това правилният начин за изява. Разбрахме се, повече да не правят подобни неща.
Благодаря за споделеното!
Тъй като в моят клас често говорим за нуждата от тишина, добра дисциплина и култура на поведение, реших да изпълня второто предизвикателство.
Използвах стратегия с разказване на история за културата на поведение в елитните оперни театри.
Историята е свързана с това как в театъра непосредствено преди самото представление, на публиката се раздава бонбонче за смучене, с цел успокояване на гърлото, за да предотврати евентуално кихане или кашляне, което би довело до смущаване на изпълнителите.
С този пример държах да покажа на учениците важността и значението да се пази тишина и да се проявява уважение спрямо другите. За да затвърдим СЕУ отиграхме ситуация на публика и изпълнители, като всеки от учениците зае и двете роли и осъзна нуждата от култура на поведение.
Много интересна стратегия! Ще използвам идеята.
Чудесно изпълнени предизвикателства!
Решаването на конфликти е процес, при който спорещите се опитват да се справят със ситуацията, като прилагат различни стратегии и подходи. За успешното уреждане на един конфликт е нужна положителна нагласа на участниците, добронамереност и уважаване на мнението на всеки. Не е необходимо да се опитваме да променяме другите. Важно е да променим единствено своето виждане за ситуацията.
Това преживяне ми помогна да погледна по-задълбочено нещата и да ги осмисля.
План за управление на гнева
Какво се случва? Гневна съм, защото съм натоварена с много задачи. Не стига, че никой от колегите не предлага да ми помогне с общия благотворителен базар, а на всичко отгоре ме критикуват. Много съм ядосана. Не е честно.
Кой е провокиращия фактор? Несправедливото отношение, липсата на съпричастност и колегиалност. Неблагодарността.
Когато седна спокйно: Все пак другите имат часове и те са натоварени. Мисля, че трябва първо да се успокоя и после ще споделя как съм се почувствала.
Тогава ще: Ще проведем спокоен разговор, мисля, че ще ме разберат и ще ми предложат помощта си. Добре, че не избухнах.
P.S. не мога да копирам линка към документа и поставям съдържанието му като текст.
Ядосвам се, когато се обаждат колеги, че ще отсъстват, поради заболяване (трудно се намират заместващи учители). Първата ми реакция е да се ядосам, но после разбирам, че няма причина. В последните седмици съм започнала да водя статистика на допълнителните часове на колегите и се опитвам всички да споделят допълнителаното натоварване.
Предизвикателство 1
– Какво се случва?
Отсъстващи колеги съобщават ненавременно за своята невъзможност да вземат часовете си. Това създава напрежение при обеспечаване на учебния процес със заместващи учители.
– Какъв е провокиращият фактор? Позвъняванията на отсъстващите учители.
План за управление на гнева:
1. Какъв беше планът за управление на гнева, който създадохте?
Започнах да водя статистика на заместените часове на отсъстващите колеги. Направих таблица, в която отбелязвам кои колеги поемат часовете за заместване. През следващите седмици, при възможност от страна на седмичното разписание, възлагам часове за заместване на колеги, които са отсъствали през предходните седмици.
2. Опишете какво беше преживяването, когато го приложихте на практика.
Чувствам се спокойна и удовлетворена, защото съм намерила баланс. Не се чувствам притеснена, затова че едни работят за сметка на други.
Не виждам линк така че пиша тук в коментар.
Предизвикателство 1.
Какво се случва?
Най-много “обичам”, когато се редя на опашка, независимо пред лекарски калинет, лаборатория, административно гише и пр. и вече достатъчно стояла търпеливо на въпросната опашка, да дойде някой и да каже” Аз само да попитам нещо ……и хоп прережда всички и ……”
Забелязала съм, че хората обикновено си мълчат, но аз не. Тогава се ядосвам, но търпеливо изчаквам да се успокоя. Обикновено, обаче започваме да разговаряме с останалите, а виновникът за нашият разговор си седи вътре, върши си работата, накрая излиза, ние говорим на гърба му, а той си тръгва без да каже дума.
Просто се чувствам ужасно в такива моменти. Имам чувството, че съм глупачка.
2. План за управление – В случая няма конфликт, защото другата страна-натрапника го няма.
Тогава остава да разчитам на саморегулацията, да си щадя нервите да си мисля, че такива хора няма да се засрамят или променят. Трябва да променя моето мислене за нещата . Винаги ще има и такива хора- тарикати.
Предизвикателство 2
Разрешаване на конфликти и творчество.
Каква беше стратегията, която създадохте, за да говорите за социално – емоционалните умения?
В един от класовете в които предавам има няколко деца, които се държат пренебрежително, нахално, горделиво и надуто с другите. Това поражда конфликти. Търсих различни решения, как да постъпя и да разберат в какво грешат, но не успявах. Реших да им изиграя една приказка с едно балонче.
Какви са характеристиките на вашата стратегия?
Моята стратегия имаше за цел, да представя и изиграя на децата приказка, която да ги накара да променят държанието си и начина на контактуване помежду си. Избрах разказ за едно самолюбиво балонче, което било много надменно и високомерно. Заради своята горделивост то се спуква.
След края на приказката приготвих различни въпроси с които децата да успеят определят балончето. Те много активно участваха. Всички се втурнаха да вдигат ръка да и да разказват защо не е било право и защо се спуква.Чрез приказката и персонажа учениците се замислиха за държанието си. В следващите часове имаше видима промяна.
Какъв персонаж използвахте? Балон 🙂
“ Балончето, което се надувало самичко” из приказка на Радой Киров.
МНого ми хареса стратегията Ви. Надявам се промяната у децата да бъде трайна и децата, коиот са се държали надменно да осмислят поведението си.
Поздрави!
В класа непрекъснато възникват дребни спорове, пререкания и напрежение, което изостря отношенията между децата.Чесо ескалира в саморазправа, дърпане, блъскане. За да се стимулира взаимното разбиране и изслушване, внимателното отношение към другия се разказва история- “Приказка за жирафа и чакала”: в която жирафа и чакала са персонажи с различни социални умения. Учениците отличават онази позиция, която описва ефективни стратегии за общуване.
Познавам метода на жирава и чакала и смятам, че е много интересен подход за обяснение на емоционалната интелигентност.
7 клас ученици. Класен ръководител. Деца със СОП. Приемане на различните и създаване на емпатия.
Каква беше стратегията, която създадохте, за да говорите за социално – емоционалните умения?
История-разказ за едно мече, което изобще не се интересувало от другите, от техните чувства и емоции.
Какви са характеристиките на вашата стратегия?
Чрез разкази на това мече, да развият емпатия към другите, не само децата със СОП. Да се съобразяват с личното пространство и чувства на другитя.
Какъв персонаж използвахте?
Мече, което е без никаква емпатия и толерантност към другите.
Разказ за изпаднал човек в беда, обединени за една кауза. Промяна във всяко едно дете – помощ по неочакван начин.
Предизвикателство 2. Имах случай в паралелка от 3 клас – съученици се подиграват на свой съученик, който е по-чувствителен и нежен. Използваха да го наричат с женско име, за да го унизят. Ученикът е дете на разделени родители, което оставя своя отпечатък. В търсене да заяви себе си той често се “изгубва”.
Проведох урок в този клас като използвах една история, която много точно показва силата на думите. Докато четях, се разхождах между чиновете, за да имам възможност да направя зрителен контакт с всяко дете. След края на разказа помолих учениците да затворят очи и да помислят има ли ли са момент, когато са се чувствали обидени и наранени от думите на някой съученик, как това се отразило на деня и дните след него, сега усещат ли още тази болка, къде я усещат…..Завършихме часа с изводи, което всяко дете записа за себе си в тетрадката с цветен молив.
Много интересн подход. Четейки написаното от Вас си представих лицата на учениците Ви. Вярвам, че тази стратегия със спомена и отпечатъка от лоша дма в сърцето, осатва у всеки един. Важно е да се осъзнае, преодолее и да не се унизява с лоша дума друг човек.
Какво се случва: спор с колега за ползване на класна стая, за съжаление пред ученици, колегата повишава глас и крещи.
Кой е провокиращият фактор? – Липсващ график за ползване на стаята
Когато седна спокойно: Ще проведа разговор със себе си защо позволих да се ядосам в тази ситуация. Ще се обърна към ръководството с молба за изготвяне на график.
Тогава ще: избягвам конфликтна ситуация с колегата.
Моята стратегия за обсъждане на социално-емоционалните умения включваше аналитичен подход и примери от живота. Основавах се на психологически принципи и философски концепции, като използвах казуси и дискусии за практическо приложение. Характеристиките на моята стратегия включваха систематичност, аналитичност и внимание към детайлите. Залагах на логика и разсъждения, като подчертавах важността на емпатията и саморазвитието. Възползвах се от анализ на примери от литературата и историята, за да илюстрирам психологическите и философски концепции. Използвах идеите на Карл Юнг, които представят различни аспекти на човешката природа и анализиране на различните темпераменти.
1. Какво се случва? – Спомних си за ситуация в живота ми, която поражда гняв. Това, което се случва в мен, е неразбиране, неприемане, чувство на недооценяване, а дори и тъга.
2. Какъв е провокиращият фактор? – Провокиращият фактор е взето решение на друг човек.
3. Какъв беше планът за управление на гнева, който създадохте? –
планът, който си създадох, е на база отново саморегулация: разбиране и приемане на решението, което е породило този гняв. Реших, че ще изслушвам търпеливо събеседника, като се опитвам да разгледам неговата гледна точка без да влагам емоции. Осмисляне на предполагаемите доводи, в следствие на които, е взето решението. Това, разбира се, бе въпрос на време.
4. Опишете какво беше преживяването, когато го приложихте на практика – почувствах
се удовлетворена и горда от това, че съм успяла да запазя спокойствие и да изслушам с
търпение този колега. Успях да приема малко по малко положението, в което се намирам, в следствие от постъпката на отсрещния.
Самоанализ на чуствата. Овладяване и удивлетвореност. Надявам се, че тази сатртегия ще ВИ помага да овладявате гнева – най-лошата емоция, която замъглява трезвия разум. Поздравления, Стефка!
План за управление на гнева
Какво се случва? Гневна съм, защото съм натоварена с много задачи, които не са ми задължение към моята длъжност. Никой от колегите не предлага да ми помогне с тези задачи, а на всичко отгоре ме критикуват. Много съм ядосана.
Кой е провокиращия фактор? Несправедливото отношение, липсата на съпричастност и колегиалност. Неблагодарността.
Обмислям ситуацията: Все пак другите имат часове и те са натоварени. Всеки от тях има и лични проблеми. Мисля, че трябва първо да се успокоя и после ще споделя как съм се почувствала. Следващият път ще потърся съдействие от тяхна страна. Кой с каквото може да помогне.
Разработих предизвикателството и ще го изпратя на имейла, посочен ни от Вас.
Ситуацията в моя живот, която поражда гняв у мен, е когато срещам несправедливост или когато се чувствам изоставен от някого, когото съм смятал за близък и надежден.
Когато се случва нещо, което възприемам като несправедливо, често се чувствам разочарован и ядосан. Провокиращият фактор в този случай е усещането, че нещата не се случват по справедлив начин или че някой се отнася към мен безразлично или нелоялно. Това може да включва ситуации като несправедливо разпределение на ресурси или възможности, непрофесионално поведение или липса на подкрепа от страна на близки хора.
Запитвайки се “Какво се случва?” и “Какъв е провокиращият фактор?”, аз се стремя да разбера идентифицирането на конкретната ситуация и какво точно в нея предизвиква моя гняв. Това ми помага да се справям по-ефективно с емоциите си и да търся конструктивни начини за решаване на проблема.
Не мога да приложа линк!
https://docs.google.com/document/d/1FaAA2kW-9BO0MkjjlXFL-JUlXb45XzfZMXylpJ77tVw/edit
По принцип с годините човек се учи да е търпелив и малко по-гневен.