Когато училищата бяха принудени да продължат обучението си в дигитална среда с обявяването на извънредното положение през март 2020 година, това бе изпитание за всички участници в учебния процес – учители, родители, ученици и директори. Институтът за изследвания в образованието (ИИО) проведе проучване за оценка на въздействието на обучението от разстояние в електронна среда, в периода март – юни 2020 г., върху ефективността на училищното образование в България. Проучването изследва нагласите на учителите към използването на технологиите в учебния процес, нивото на взаимодействие между учители и родители и цялостната самооценка на учениците, спрямо преживяванията им в хода на учебния процес. Целия доклад на института можете да прочетете тук.
Ето пет неща, които научихме по време на обучението от разстояние и няколко практически съвета как да подобрим работата си в класната (виртуална) стая:
1. Около 50% от учениците, които общуват на ромски и турски език в дома си изпитват затруднения в използването на устройства при обучението от разстояние.
Неравенствата по отношение на социално-икономическия статус на семействата се задълбочават при осигуряването на устройства, взаимодействието с технологиите по време на обучението от разстояние и цялостните преживявания на учениците в процеса на работа. Въпреки че много от училищата, с помощта на МОН, са успели да осигурят устройства на значителна част от техните ученици, те често се затрудняват да ги използват ефективно. Една от причините учениците да се затрудняват е липсата на развити умения на дигитална грамотност.
Безспорно учениците използват технологиите в ежедневието си все по-често, но най-вече за развлекателни и комуникационни цели. Уменията да намираш необходимата информация, да я обработваш, да сравняваш различни източници и да я използваш подходящо, са необходими за успешното протичане на учебния процес в дигитална среда. Липсата на такива умения и неуспешното им предлагане е част от причините за ниската самооценка, мотивация и ангажираност към учебния процес, които са значително по-ниски при учениците, които общуват на ромски и турски език в дома си.
За да развиете уменията на дигитална грамотност у учениците, можете да:
а) Поставяте на различен ученик всеки час да намира допълнителна информация по дадена тема с посочени източници и тяхната достоверност.
б) Да насърчавате учениците да използват определени платформи за систематизирането на записки по всеки урок, като ги препратите към определени платформи.
в) Да поставяте групови проекти или задачи с използването на споделени бази данни и документи.
Повече практически съвети на тема дигитална грамотност в класната стая можете да откриете тук.
2. Едва всеки четвърти учител е участвал в квалификационни дейности за работа със специализирани образователни платформи и ресурси.
Макар и учителите да имат голям избор от платформи, които да ползват, трудностите в използването им и интегрирането им за ефективни учебни цели не липсват. От една страна това се дължи на ограниченото професионално развитие на учителите насочено към компетентности за работа в дигитална среда. От друга страна адаптацията към управление на виртуалната класна стая често е била трудна – само 19% от учителите участвали в изследването на ИИО за дистанционното обучение посочват, че нито веднъж не се е наложило учебният процес да бъде прекъснат поради технически причини.
Управлението на класната стая и учебния процес във виртуална среда може да ви се струва като предизвикателство, но не невъзможно. Тук ще намерите 12 видео урока за използването на Google Classroom, как да създавате занятия и уроци и как да направите едно ефективно дигитално училище.
3. 87% от учителите смятат, че са налице съществени разлики между начина на преподаване и учене от разстояние в електронна среда спрямо присъствения учебен процес.
Работата в дигитална среда ни показа колко различно е преживяването на учениците в класната стая, което неимоверно се отразява на активното им включване и взаимодействие в учебния процес. Предлагаме ви три идеи за това как да интегрирате ефективно технологични платформи, за да направите урока интерактивен и интересен, дори и виртуално:
1. Nearpod
Nearpod представлява онлайн платформа, която позволява да разнообразите класната стая и да я превърнете във вълнуващо и интерактивно преживяване. Платформата дава възможност да създавате викторини и анкети, видео разходки, задаване на въпроси със състезателен характер и отворени въпроси. Също така с Nearpod можете да видите как изглежда урокът за учениците, докато го подготвяте и да следите как учениците се справят със занятията в реално време.
2. Padlet
Padlet представлява дигитален ресурс, който спомага за екипната работа и комуникация в дигитална среда и е използван все повече за различни цели, дори и извън сферата на образованието. Идеята му е да даде поле за изява, в нашия случай на учители, родители и ученици да комуникират на виртуална стена или дъска. Padlet има множество функции, които могат да бъдат използвани за комуникация: за даване на обратна връзка на учителите от ученици или родители, за коментари относно наученото, като място за открити въпроси, на които всеки ученик може да отговори, или за отворена дискусия на дадена тема или проект.
3. Flipgrid
Flipgrid е платформа, която позволява учениците да записват себе си на видео, дълго от 15 секунди до 10 минути. Приложението наподобява популярните платформи, които учениците все по-често използват, което го прави полезно в използването му в учебния процес по начин лесен за адаптация. Учениците могат да отговарят на въпроси, да изразяват гледната си точка, да решават задачи и да подобряват комуникационните си умения. В линка по-горе можете да откриете статия за това как да използвате Flipgrid в уроците по математика, природни науки, български език и литература и чужди езици.
4. Всеки пети родител не е имал активно взаимодействие с учителите по време на обучението от разстояние.
Успехът на децата до голяма степен зависи от взаимодействието и комуникацията между училището и семейството. Всички учители осъзнават ползите от ефективната комуникацията с родителите на техните ученици, но и много често се сблъскват с усещането, че процеса на комуникация по определени канали не е достатъчно полезен. По данни на изследването на ИИО, едва 22% от учителите са участвали в обучения за сътрудничество и взаимодействие с родителите. Липсата на взаимодействие между учители и родители по време на дистанционното обучение задълбочава трудностите по време на учебния процес и успеха на децата поради редица причини – сложните и постоянни промени в образователната обстановка, значителните усилия учителите да организират учебния процес в дигитална среда и двойно по-високата ангажираност на родителите към това да помагат на детето си, когато то не се справя с материала.
Ето ви три идеи за по-добра комуникация и обратна връзка с родителите в дигитална среда:
а) Наръчник за ефективна комуникация с родителите
б) Общуването с родители в интернет
в) 5 характеристики на добрата комуникация с родители
5. 40% от учениците имат ниска самооценка на способността за учене в условията на обучение от разстояние.
Самооценката на учениците за способността им за учене е важен индикатор за това как учениците възприемат себе си, до каква степен се чувстват уверени в знанията си, уменията си и способността им да се справят с непознати задачи. Значителният дял на деца с ниска самооценка донякъде е отражение на несигурността и трудностите на учениците, които са изпитвали в процеса на обучение в дигитална среда. Но как можем да подобрим самооценката на учениците?
а) Нагласа за развитие
Един начин да се справим с ниската самооценка на учениците, е като развием техните социално-емоционални умения, или в частност – тяхната нагласа за развитие.
Нагласата за развитие е свързана с положителното възприятие на учениците спрямо непознати задачи и информация, които вярват, че ако не са добри в дадено умение, те могат да променят това, ако положат усилия и са достатъчно упорити. Учениците с нагласа за развитие са по-мотивирани и ангажирани с учебния процес, по-склонни са да са взискателни към работата си и да имат по-добър успех. Изграждането на нагласата за развитие в час започва от комуникацията на учителя с учениците, например поощряването на усилията, които учениците са положили, а не само крайния резултат. Повече за репликите на учителя, които изграждат нагласата за развитие можете да откриете в статията ”Нагласа за развитие – ето къде е ключът към нея”. А стратегии за това как да изградите нагласа за развитие у учениците, ще намерите в статията ”Как да накараме учениците да искат да учат сами – 5 конкретни стратегии”.
б) Социално-емоционално учене и емоционална интелигентност
Учениците с по-висока самооценка на способностите им за учене са и с по-висока емоционална и поведенческа ангажираност. По-високата емоционална и поведенческа ангажираност може да се поощрява чрез развиването на социално-емоционалните компетенции. В статията ”Какво представлява социално-емоционалното учене?” ще разберете какво е социално-емоционално учене и ще научите за 5 ключови социално-емоционални компетенции и как да ги развиете чрез различни активности. В поредицата ресурси за социално-емоционално учене ще откриете полезни материали и идеи за уроци.
Емоционалната и поведенческа ангажираност може да се стимулира и чрез развитието на емоционалната интелигентност на учениците. Емоционалната интелигентност представлява уменията да разпознаваш емоциите си, да правиш връзки между емоциите си и поведението си, и успешно да ги управляваш. Тя е важна, защото спомага за изграждането на здрави и удовлетворяващи взаимоотношения с хората, повишава успеха на учениците в постигането им на техните цели и за тяхното благосъстояние. Тези умения са в пряка връзка със самооценката на учениците и тяхната преценка за това до колко са способни да се справят в училище, както с учебния материал, така и с взаимоотношенията си с учители и съученици. В статията ”Емоционална интелигентност – 35 конкретни упражнения за развитието ѝ” ще разберете повече за емоционалната интелигентност в училище и как можете да помогнете за нейното развитие в час.
в) Комуникационни умения
Способността на учениците да комуникират ефективно е едно от най-важните умения, защото включва в себе си умението за предаване на информация, адаптирането ѝ спрямо аудиторията и осъзнаването на условията на комуникационната ситуация. Учителите бяха изправени пред огромното предизвикателство да продължават да развиват комуникационните умения на учениците във виртуална среда чрез други стратегии и подходи, използвайки различни канали на общуване. Добрите комуникационни умения са неизменна част от успешното аргументиране и изразяване на гледните точки на учениците. По-ефективното общуване и изразяване на учениците от своя страна също помага за по-високата им самооценка и справянето им с предизвикателни задачи. В ресурсите за комуникационни умения ще откриете повече информация за развиването на комуникационните умения, елементите от които се състоят, как да измерите комуникационните умения на учениците и конкретни стратегии за развиването им.
Изводи и поглед напред
Анализът от научното проучване на ИИО ни показа какви са били най-често срещаните предизвикателства и силни страни на обучението от разстояние. От научна гледна точка наблюдаваме различия в усвояването на учебния материал в дигитална среда спрямо социално-икономическия статус на учениците и липса на систематизирани умения за използването на дигитални образователни платформи от учителите. Дистанционното обучение ни накара да потърсим различни стратегии за ефективното взаимодействие между учители и родители и как можем да подобрим самооценката, емоционалната интелигентност и комуникационните умения на учениците.
Поуките от периода на обучението от разстояние са много, но всички те гласят едно – научите данни и практиката са взаимно свързани. Нужно да обърнем внимание и на двете, за да изградим едно пълноценно дигитално училище – място (виртуално или не), което да прилага подходящите методи за цялостното развитие на нашите ученици.
