Като учители знаем колко големи са ползите за децата от ефективното общуване между нас и техните родители. Със сигурност сме се сблъсквали с усещането, че избраният канал за комуникация просто не е достатъчно ефективен за конкретния случай!
В първата част на статията разгледахме родителските срещи, телефонните обаждания и личните срещи като канали на комуникация с родителите и се опитахме да ви бъдем полезни със съвети за това как да ги използвате по-ефективно.
В следващите редове ще прочетете повече за интернет-базираното общуване, обикновената писмена кореспонденция с родителите и заседанията на Обществените съвети към училищата.
Интернет-базирани взаимодействия
Интернет е все по-популярен канал за комуникация между родители и учители. Това не е учудващо предвид съвременното ни ежедневие и немалкия дял родители, живеещи в чужбина. За навлизането на този вид комуникация допринесе и дистанционното обучение, предизвикано от коронавирусната пандемия през пролетта на 2020 г.
Най-популярните и използвани комуникационни канали са facebook групи (създадени от класните ръководители или родителите, но най-активни обикновено до 4. клас), общи или индивидуални skype или messenger разговори и интернет-сайтът на училището.
Плюсове: Социалните мрежи и другите интернет-платформи са чудесни за групова и бърза обмяна на информация и съобщения. Родителите могат да получат снимки, видео и аудио-файлове, да придобият известна представа за училищния живот.
“Всъщност се оказа, че другият начин освен индивидуалните срещи е чрез социалните мрежи. Там /…/ имаме група, пускаме съобщения за различни събития или за нещо, което е важно и трябва да направят родителите, за ваканции и т.н. Изключително лесен и удобен начин за общуване. С едно съобщение до всички стига.” (професионалист, малко населено място)
Голяма част от родителите оценяват високо използването на електронни дневници или платформи, тъй като през тях могат както да комуникират, така и да получават навременна и достоверна информация за представянето и поведението на децата им:
“За мен електронният дневник е страхотно средство, използваме го постоянно… аз и моят мъж. Всичко е точно, ясно и подредено с него и достъпно от телефон или компютър… Но не се среща във всички училища, ние сме късметлии.“ (родител, малко населено място)
Макар и по-рядко практикувани, видео-разговорите са много добър заместител на личните срещи, защото спестяват най-малкото времето за пътуване.
Добра практика, която напоследък се наблюдава в училищата, е т.нар. имейл-бюлетин. Това е имейл до всички родители, който учителят изпраща всяка седмица с еднотипно съдържание. Например какво правихме с децата тази седмица, каква беше целта ни, какво постигнахме, какво ни предстои и т.н.. Може да се оформи визуално като истински бюлетин, да се приложат снимки или видео от работата с децата. Създаването на подобно съдържание служи като рефлексия за учителя, който има възможност да подреди мислите си. Същевременно родителите са осведомени за случващото се в класната стая и са доволни, че нещата вървят по план и следват някаква логика. Имейл-бюлетинът може да се изпраща всяка седмица или през по-голям период от време – например в началото и в края на всеки раздел.
Периодично в някои училища се подготвят и т. нар. индивидуални профили на учениците – документи, които се попълват от целия преподавателски екип, работещ с класа. Те съдържат обратна връзка за представянето на всяко дете в академичен план, силни страни и области за подобрение, както и някои наблюдения на учителите във връзка с неговата социализация.
Минуси: Прави впечатление, че макар и интернет комуникациите да са достатъчно разпространени из цялата страна, се използват предимно в градска среда и от родители с по-висок материален статус. Необходимо е и двете страни във взаимоотношението да притежават поне базово ниво на компютърна грамотност и да имат техническите условия. Когато интернет-връзката не е достатъчно стабилна, се губи ценно време или се създава излишно раздразнение.
“И е много лесно през Школото, но ми отнема време, защото аз ползвам личния си телефон, а не винаги връзката е добра. Тоест, докато не бъдат оборудвани всички класни стаи така, както трябва – с таблети или с лаптопи, просто не може абсолютно веднага да се реагира и да се каже на конкретния родител, за конкретната проява. Тоест, винаги отнема малко време.” (професионалист, голямо населено място)
Попълването на електронния дневник е двойна работа за учителя, особено в селата и по-малките населени места, където родителите не го използват като източник на информация и реално не го четат. Също така трудоемко е и изготвянето на имейл-бюлетин, особено в случаите, когато сме убедени, че получателите не следят редовно електронната си поща.
Като цяло, понякога дигиталното общуване може да отнеме твърде много допълнително време:
“…много често когато имат въпроси, родителите ни пишат съобщения и в един момент се оказа лично за мен, като учител, че това ми заема страшно много време.” (професионалист, малко населено място)
Не е за подценяване и опасението на някои хора, че интернет-базираната комуникация може да измести така ценения личен контакт:
„Тъй че, оттам също можем да получим информация, но дори и така да бъде, прекият контакт е незаменим според мен. Хубаво е да има пряка комуникация и то колкото се може по-често. За добро или за лошо, да се хванат някакви такива по-деликатни ситуации и да се намери решение.“ (родител, малко населено място)
Идеи, съвети и добри примери: Когато сте планирали онлайн-среща, отделете си поне 5 минути за техническа проверка! По възможност нека както вие, така и отсрещната страна, да сте с включени камери. Така общуването ще се доближи максимално до това на живо и ще имате възможност по-добре да следите реакциите на родителите.
Когато се отнася до комуникацията чрез чатове във вайбър, месинджър и др., още в самото начало споделите с родителите по кое време и по какви поводи бихте желали да обменяте съобщения с тях. Ако не сте фен на масовото споделяне на честитки и картички с пожелания за празници, просто си кажете – искреността в комуникацията, поднесена деликатно и учтиво, винаги е добра идея!
Писмена комуникация
Традиционната писмена комуникация с родителите като че ли не е на особена почит в последно време, но все още има своето място и се среща под различни форми: съобщения в ученическите книжки, в специални тефтери или в тетрадките на малките ученици, писма и бележки, предавани по учениците.
Плюсове: особено в начален етап, когато и родителите, и учителите често разгръщат тетрадките на децата, кратките съобщения в тетрадката са изключително удобен вариант за споделяне на информация. Чрез писмената кореспонденция давате на родителите възможност да прочетат съобщението или бележката в удобен за тях момент, да седнат и да подредят мислите си на спокойствие, за да ви отговорят писмено. Красиво напечатаните или написани на ръка индивидуални писма за обратна връзка са знак на внимание, който със сигурност ще бъде оценен.
Минуси: писмената кореспонденция в най-добрия случай ще се осъществи в рамките на два дни. Ето защо тя не е подходяща за отреагиране при спешни случаи, а по-скоро за даване на регулярна обратна връзка или обратна връзка за изпълнението на конкретна задача. Не подценявайте факта, че при този вид общуване в голяма степен се доверяваме на децата, а те могат неволно или нарочно да забравят да предадат бележката, да скрият или изгубят бележника, да откъснат проблемната страница от тетрадката си.
Идеи, съвети и добри примери: За да сте сигурни, че съобщението ви е достигнало до родителя, изискайте обратно писмен отговор или оставете място за подписа на родителя като знак, че се е запознал с информацията. Бъдете готови да подсетите за оставеното съобщение и по телефона!
Събрания на училищните настоятелства/обществените съвети към училището
На последно място в нашата своеобразна класация на каналите за комуникация с родители поставяме събранията на Училищното настоятелство или Обществения съвет към училището.
Общественият съвет е контролен и подпомагащ дейността на съответното училище орган, които се състои от нечетен брой членове и включва най-малко трима представители на родителите. Пак за подпомагане дейността на образователната институция, но вече под формата на юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, към училището може да се създаде и Училищно настоятелство.
Плюсове: общественият съвет се свиква на заседание най-малко 4 пъти годишно. Регулярни са срещите и на училищните настоятелства. Периодичното общуване със заинтересовани родители е възможност, която съвсем не е за подценяване!
Минуси: общо впечатление е, че тези представителни органи не функционират ефективно и е нужно да бъдат осъвременени, модернизирани или съществено преосмислени. На много места училищните настоятелства и обществените съвети съществуват фиктивно и макар да се включени в тях, родителите присъстват едва ли не формално, за протокола.
Идеи, съвети и добри примери: Заедно с училищния екип мислете за участието на родителите в настоятелството/обществения съвет като за една институционализирана възможност за стартиране на инициативи и вземане на колективни решения!
Направете училището партньор на предприятията и фирмите, клубовете или неправителствените организации, в които родителите работят или членуват. Търсете възможности да реализирате заедно с тях проекти на национално или регионално равнище и различни социални кампании.
По този начин ще допринесете за популяризирането на иновативни методи и подходи в класната стая, за обогатяване на учебната програма и промяна на социалната среда в училище по видим и положителен начин.
От гледна точка на ръководствата пък такива партньорства са шанс за допълнителни дейности, които не натежават на училищния бюджет и същевременно допринасят за развитието на училището и децата.
В заключение бихме искали да напомним, че всеки един канал за комуникация крие риска от това думите ви да не бъдат разбрани правилно, затова е важно да се уверим, че посланието ни достига до отсрещната страна.
Нека не забравяме, че общуването е двустранен процес! Бъдете активни, но оставете пространство и на родителите. Ако са плахи или се притесняват, насърчете ги да участват и им покажете, че сте готови да ги изслушате.
Резултатите от едно по-ефективно общуване с родителите гарантирано ще си заслужават положените усилия!
_______
Източник: Йосифов, Й., Михайлов, Н., Лазаров, С., Петров, Д., “Първоначално картографиране на социалната среда в училище и на взаимоотношенията между училище и родители (Доклад в резултат на изследователско задание по договор No Д01-188/26.10.2018 между Министерството на Образованието и Науката и Асоциация Родители”, София, май 2019
