Умение за учене Умение за личностно развитие

Нагласа за развитие – ето къде е ключът към нея

Нагласа за развитие - Ключът

Къде се крият причините за успеха в училище и извън него? Едно е сигурно – те излизат отвъд академичното знание и обхващат поредица от нашите личностови черти, нагласи и умения. Нагласата за развитие е сред тях. Тя е едно от тези на пръв поглед малки детайли, които всъщност чертаят различно бъдеще за децата, у които тя е стимулирана.

Нагласата за развитие е едно от тези на пръв поглед малки детайли, които всъщност чертаят различно бъдеще за хората, у които е стимулирана.

Изследванията в областта на психологията и образованието показват, че децата, които развиват своите социални и емоционални умения, сред които е и нагласата за развитие, се радват на по-голям успех в живота като възрастни – в личен, професионален и здравословен план. (1,2)

Но как да стимулираме нагласата за развитие у децата, които отглеждаме, възпитаваме, обучаваме?

Отговорът всъщност е съвсем кратък – като ги поощряваме!

Психологът от Станфортския университет д-р Каръл Дуек е посветила своята кариера на това да разбере защо едни деца разгръщат своя пълен потенциал, а други – не. Оказва се, че нагласата за развитие до голяма степен стои в основата на този феномен (3), а поощрението е един от най-мощните инструменти за насърчаването й. Д-р Дуек провела множество експерименти, за да провери хипотезата си.

В един от тези експерименти д-р Дуек и екипът й раздали лесен писмен IQ тест на 400 петокласници от различни части на САЩ. След като учениците приключили с теста, ги похвалили за положените усилия. Но направили това по два коренно различни начина.

Първата половина ученици били похвалени за интелекта си. Психолозите им казали: “Браво! Трябва да сте изключително умни, за да се справите с теста по този отличен начин!”

Втората половина ученици били поощрени за усилията, които са положили. Психолозите им казали: “Браво! Трябва да сте работили много усърдно, за да постигнете този отличен резултат!”

И ето тази на пръв поглед малка разлика се оказала ключът към представянето на децата по-нататък.

Д-р Дуек и екипът й предложили на учениците да направят още един тест, но сами да изберат какъв да е той. Първата опция представили така: “Това е по-труден тест, който обаче е чудесна възможност да научите нещо ново и да развиете уменията си”. За втората опция казали: “Този тест е подобен на първия, който направихте. Сигурни сме, че ще се справите отлично с него!”.

Чудесата, които върши нагласата за развитие за учениците

Нагласа за развитие у ученицитеИзненадата била огромна, когато 92% от децата, които били поощрени за усилията, а не за интелекта си, избрали по-трудния тест. И само 33% от учениците, които били похвалени за това колко са умни, направили същото!

Когато хвалим децата за интелекта им, те се опитват да продължават “да изглеждат” умни. Притесняват се от всяка по-трудна задача, която може да ги представи като “глупави”.  И това е съвсем нормално – никой не иска да изглежда глупав!

Но когато гледаме на грешките си като на нещо, което ни представя в лоша светлина, ограничаваме собственото си развитие. Разсъждавайки по този начин, децата просто не успяват да разгърнат своя потенциал.

От друга страна, учениците, които са фокусирани върху самия процес на развитие, а не върху отличната оценка, си казват: “Ако не се захвана с тази трудна задача, аз ще спра да напредвам!”. И точно това вътрешно убеждение ги кара да се изправят пред предизвикателствата, да се учат от грешките си и да надграждат уменията си. Това ги прави не само успешни в училище, а и в живота въобще.

Но експериментът на д-р Каръл Дуек не спрял дотук. На децата бил даден следващ тест – много по-труден от предишните. Всъщност ясно било, че повечето деца ще се провалят на него. Психолозите отново наблюдавали драстични разлики в поведението на учениците от двете групи. Тези, които били похвалени за усърдието си, работили по-дълго и по-упорито, а накрая оценили теста като “приятен”. Децата, които били похвалени за интелекта си, били много по-напрегнати и се отказвали от решаването на задачите по-бързо.

Накарая на участниците в експеримента бил даден един последен тест. Неговата трудност била същата като първия тест. Какво се случило? Групата деца, похвалени за интелекта им, се представила много по-слабо в сравнение с представянето си на първия тест. Общият им резултат се понижил с 20%. За сметка на това групата, която била похвалена за усилията си, подобрила резултатите си с близо 30%! (4)

Има ли лоша похвала?

Поощрение - Нагласа за развитиеПохвалата е важна. Но много по-важно е какво точно ще похвалим! Когато хвалим черти на характера, интелект, резултати, ние подхранваме фиксираната нагласа. А когато поощряваме усилията, усърдността, упоритата работа, даваме много по-голям дар на децата – засилваме тяхната нагласа за развитие.

Но и тук трябва да сме внимателни. След по-широкото навлизане на теорията за нагласата за развитие се оказва, че много от нас се объркват в това кои точно усилия трябва да се поощряват: всички положени усилия, независимо от резултата? Или само някои?

Д-р Дуек категорично подчертава, че за да стимулираме нагласата за развитие на децата, трябва да хвалим само онези усилия, които са довели до по-добър резултат. (5)

Учениците имат усет кога напредват и кога работата им не е задоволителна. Ако хвалим резултати, които не показват напредък, децата разбират това като снизходително отношение. Сякаш им казваме: “Ти и без това не можеш повече!”. Така стимулираме фиксираната нагласа – нагласата, че децата не могат да се справят и няма смисъл да полагат усилие.

Затова е важно да проследим кои точно действия на децата водят до напредък и да насочим вниманието им именно към тях. Ако резултатите са незадоволителни, то тогава може да ги поканим да помислим заедно за стратегиите, които да приложат.

Пример: “Виждам, че отново имаш 3 на контролното по математика. Точно както и на предишното. По български език обаче имаш 5. Какво ти помогна да получиш тази оценка по български език? Разкажи ми точно какво направи? Според теб как можем да приложим тази твоя стратегия и в часа по математика?”

За какво да внимаваме в училище?

Всъщност, независимо като какви имаме взаимоотношения с децата – дали като учители, дали като родители или техни близки, важно е да хвалим техните усилия. Но не всички усилия, а именно тези, които дават добър резултат!

На всеки от нас се случва неусетно и спонтанно да похвалим качествата на децата: “Браво! Колко си умен!” или пък крайните резултати “Чудесно! Постигна най-високият резултат в класа!”. Но всъщност изследванията в продължение на десетилетие недвусмислено показват, че с този вид похвали ще направим лоша услуга на децата. Не само, че няма да подпомогнем тяхното развитие, но и ще го ограничим!

Затова е важно да поощряваме децата за усилията, които са положили: “Браво! Упражненията и упоритостта, които показа, дадоха своя резултат. Постигна максималния брой точки!”

Изпробвайте този подход във вашата класна стая и не забравяйте да ни споделите до какви резултати е довел!

А какви 4 типа ученици има според тяхната нагласа за развитие, прочетете в следващата ни статия.

 

Цитирани изследвания:

1. Heckman, Stixrud, Urzua(2006) The Effects of Cognitive and Noncognitive Abilities on Labor Market Outcomes and Social Behavior;

2. Blackwell, L. S., Trzesniewski, K. H., & Dweck, C. S. (2007). Implicit theories of intelligence predict achievement across an adolescent transition: A longitudinal study and an intervention. Child development, 78(1), 246-263.

3. Carol Dweck: Praising Intelligence: Costs to Children’s Self-Esteem and Motivation, by Christine VanDeVelde, Writer and Bing Alumni Parent

4. The Power of Praise – Видео

5. How Praise Became a Consolation Prize, The Atlantic, December 2016, An Interview with Carol Dweck by Christine Gross-Loh

От Учители за Учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.