Умение за учене Четивна грамотност

Кои елементи изграждат четивната грамотност?

Формирането на четивната грамотност е продължителен процес, който започва още от първите месеци в училище и преминава през усвояване на умението за четене на различни видове текстове. Знаем, че учениците четат с желание текстове, които са им близки като тематика и съдържание, които ги увличат, защото отговарят на техни интереси или занимания. Отегчават се от текстове, в които имат много непознати думи, чийто контекст не познават или асоциират с нещо безинтересно. Почти всеки текст може да се използва за развитие на четивна грамотност. В следващите страници ще се спрем на развиването на умението на учениците да работят с текстове от културната, медийната, битовата и научната сфера на общуване и на видовете въпроси, на които учениците търсят отговор, за да развиват способностите си за четене с разбиране.

Както всяко умение, така и четивната грамотност развиваме чрез надграждане. Мисловните операции, които трябва да извършват учениците, следват възходяща степен на трудност. Идеята е сходна с таксономията на Блум, според която в познавателната сфера действат равнища, подредени от лесно към трудно Настоящият наръчник идентифицира 9 нива в развитието на четивната грамотност, които преминават от едно в друго, затвърждавайки знанията от предходното. Практично е, ако всяко от тези нива обхваща по равен брой раздели от учебния план по дадения предмет, за да има ритмичност, която носи сигурност у учениците. След покриването на всяко ниво е препоръчително да се направи тестване, което да идентифицира степента на усвояване и да информира следващите стъпки.

Според типовете текст можем да формулираме 9 основни учебни цели, подредени по сложност:

  1. Извлича информация от непрекъснат текст (Непрекъснат наричаме текст, организиран в свързани помежду си изречения и параграфи. Той може да бъде описание, повествование, разсъждение, аргументативен текст или инструкция.);
  2. Извлича информация от прекъснат текст (Прекъснат е този текст, който представя информацията чрез графика, диаграма, рисунка, таблица, карта и др.)
  3. Извлича информация от непрекъснат и прекъснат текст;
  4. Обобщава, тълкува информация от непрекъснат текст;
  5. Обобщава, тълкува информация от прекъснат текст;
  6. Обобщава, тълкува информация от непрекъснат и прекъснат текст;
  7. Осмисля, оценява информация от непрекъснат текст;
  8. Осмисля, оценява информация от прекъснат текст;
  9. Осмисля, оценява информация от непрекъснат и прекъснат текст.

Как изглеждат целите ни в час? (типични дейности в час, които отговарят на тези цели)

  1. Извлича информация от непрекъснат текст
  • Намира директно казана в текст информация;
  • Отговаря на въпроси, чиито отговор се намира директно в текста.
  1. Обобщава, тълкува информация от непрекъснат текст
  • Отговаря на въпроси, чиито отговор не е директно даден в текста;
  • Перифразира;
  • Обобщава информация от цял абзац, за да достигне до отговора;
  • Прави извод;
  • Измисля заглавие на текст (стандартно);
  • Прави план заедно с ключови думи на текст (напр. за търсене в интернет).
  1. Осмисля, оценява информация от непрекъснат текст
  • Подрежда логически разбъркани части от текст;
  • Прави оценка на база разбиране на целия текст;
  • Предлага (провокиращо) заглавие на текст / предлага подзаглавие, което показва разбиране на ключова, уникална идея;
  • Открива скрит смисъл;
  • Открива отношение на автора.
  1. Извлича информация от прекъснат текст
  • Директно засича ред и колона в таблица;
  • Директно намира точка в диаграма.
  1. Обобщава, тълкува информация от прекъснат текст
  • Извлича стойност по критерий (най-висока, най-ниска, средна, по-голяма), стойност от таблица, диаграма;
  • Систематизира информация в таблица (включително инструкции);
  • Обобщава данни от няколко колони, от редове;
  • Именува колони и редове.
  1. Осмисля, оценява информация от прекъснат текст
  • Сравнява таблици/таблица, диаграма, карта и др., като прави извод на базата на това сравнение;
  • Съотнася диаграма/таблица/карта към текст.