Преформулиране на проблема/задачата с цел да се намери нова гледна точка

Изборът на конкретни думи влияе на нашите възприятия за даден проблем. Когато се отнася до задача, чийто отговор търсим, думите могат да ни накарат да се втренчим само в една гледна точка, а преформулирането на проблема може да ни доведе до измислянето на креативни решения. Стратегията представлява поставянето на проблем и замяната на неговите ключови думи със синоними, за да се даде нова посока на мисълта, да изникнат нови асоциации, нови решения.

Резултат: Учениците са генерирали качествена идея.

Примерна инструкция

Подчертайте ключовите думи в задачата. В рамките на следващите 5 минути заменете тези думи със синоними. Задайте си отново въпроса и всеки път записвайте решението, което ви хрумва.

След изтичане на времето ученици по желание могат да споделят своите хрумвания.

Предимства на стратегията

• Стратегията е подходяща за по-сложни проблеми, които изискват нестандартно решение.

За тази стратегия е добре да имате предвид, че:

• в началото може да помогнете на учениците, като подготвите списък със синоними на ключовите думи и глагола в задачата, за да не губят време да ги измислят сами.
• в началото може да подготвите десетина различни версии на дадения въпрос, написани на лист или дъска, за да видят учениците разликата.
• може накрая да се отдели време да се извадят новите качествени идеи и да се запишат на дъската, за да се покажат различните гледни точки.

От практиката: Да вземем примерен проблем по социални науки. Как можете да спрете замърсяването на въздуха? Представете решението си, като нямате право да използвате думата „въздух”.

Най-лесното е да се замени глаголът в проблема и да зададем отново въпроса. Вместо „спирам” използваме „отложа“, „прекратя“, „пресека“, „забавя“ и т.н. На всяка нова версия на въпроса ние даваме нов отговор. След това е важно да се намери ключовата дума – „въздух”. Заменяме я с „атмосфера“, „газова обвивка на Земята“ или разбиваме на съставните вещества (кислород, азот и т.н.). Получава се съвсем нов въпрос, който дава възможност и за нова гледна точка – как мога да спра замърсяването на въздуха насочва ума ни към едни асоциации и решения, а как мога да отложа замърсяването на кислорода – към други. На новите въпроси се дават нови отговори и така в края на даденото време имаме различни решения на проблема.