Умение за личностно развитие Умение за учене

4 типа ученици и нагласата за развитие

Нагласа за развитие - 4 типа ученици

Как да подходим към децата, за да насърчим тяхната нагласа за развитие? В тази статия ви представяме 4 типа ученици и 4 различни подхода към тях.

Нагласата за развитие е сред онези ключови нагласи, които правят успеха възможен. Това демонстрират вече деситилетие изследванията в областта на психологията и педагогиката (1, 2, 3). Нагласата за развитие е свързана с убеждението, че човек може да развива и надгражда своите знания и умения.  Така хората с нагласа за развитие са склонни да експериментират с нови и нестандартни решения и не се притесняват да допускат грешки. Те вярват, че грешките ще им помогнат да разширят познанията си.  Хората с фиксирана нагласа вярват, че човек е ограничен от своя интелектуален капацитет. Те смятат, че всички ние се раждаме с определени таланти и силни страни, които определят до каква степен ще се развием и ще имаме успех.

Изследванията обаче показват, че успехът всъщност идва при тези от нас, които демонстрират нагласа за развитие.

Затова е важно да стимулираме нагласата за развитие у децата още от най-ранна възраст. Един от мощните инструменти за това е похвалата.  Но тук трябва да сме особено внимателни. Не всяка похвала ще доведе до поощряване на нагласата за развитие у децата! (4) Всъщност недобре формулираната похвала може да направи точно обратното – да засили фиксираната нагласа. Ето защо е нужно да поощряваме усърдността и усилията, които учениците полагат, а не крайният резултат, който постигат.

Кои усилия да поощрим и как да го направим по най-добрия начин, прочетете в следващите редове.

4 типа ученици и 4 подхода към тях

Нагласа за развитие - типове ученициОбучителят Джеймс Андерсън смята, че учениците могат да се разделят на 4 групи според усърдността, с която работят. Той предлага 4 различни подхода към всеки тип ученик. (6)

  1. Минимални усилия: Да поемеш по най-лесния път

Това са учениците, които решават само онези задачи, които са най-лесни за тях. Например отговарят само на затворените въпроси в теста и винаги пропускат отворените. По този начин не предизвикват себе си и не научават нищо ново. Ако похвалим усилието им да отговорят на част от въпросите в теста, само ще затвърдим недоброто им справяне с учебния материал.

Как да поощрим този тип ученици?

Похвалата ни трябва да е насочена само към онези положени усилия, които искаме да окуражим. Можем да коментираме, че учениците са били концентрирани през цялото време на задачата и че са й отделили достатъчно време. Но след това трябва задължително да обсъдим това, че човек напредва само когато прави по-трудни неща и да ги окуражим да се заемат с по-предизвикателна задача.

  1. Усилия за добро представяне: Да блеснеш в най-добрата светлина

Това са учениците, които полагат усилия, защото искат да се справят добре и да се представят в най-добрата си светлина. Вероятно уменията и знанията им са на задоволително ниво, но поради желанието да “изглеждат можещи и справящи се”, те си подбират така задачите, че да са им винаги по силите. Тези ученици няма да излязат от зоната си на комфорт и ще забавят напредъка си.

Как да поощрим този тип ученици?

Тук трябва да сме внимателни, защото това са ученици, които обикновено се справят добре. Когато хвалим тяхната работа, ние ги насърчаваме да продължат да търсят онези задачи, с които се справят лесно. Насърчаваме ги да се фокусират върху “добрите постижения”, а не върху процеса на достигане до тях и по този начин развиваме фиксирана нагласа.

Важно е да провокираме тези ученици  да си поставят цели в областите, които все още не са овладели. Можем да им кажем: “Големите усилия, които положи, се отплатиха – наистина се справяш блестящо с тези задачи. Сега е време да помислим за следващите стъпки, така че да продължиш да учиш нови неща и да се развиваш.”

  1. Неефективни усилия: Да работиш много, но без резултат

Тези ученици се изправят пред предизвикателни задачи, но им липсват уменията да се справят с тях. Те се стараят, но не напредват достатъчно. Разбираемо това води до фрустриране и негативни мисли като: “Аз не мога да се справя с това!” В такива случаи можем да се изкушим да кажем неща от типа: “Браво! Ти даде всичко от себе си!” , но това само ще задълбочи цикъла на неефективни усилия и незадоволителни резултати. А самите деца ще усетят снизхождение и липса на вяра в своите възможности.

Как да поощрим този тип ученици?

Разбира се, трябва да похвалим децата за усърдната работа и старанието. Но след това задължително трябва да поговорим с тях за стратегиите, които използват, за да учат. Важно е да обсъдим действията, които биха довели до по добър резултат.

Пример: “Радвам се, когато виждам колко много усилия положи за тази задача. Опита различни начини да се справиш с нея. Нека помислим какво можеш да направиш по-различно, за да получиш по-добри резултати.”

  1. Ефективни усилия: Да напредваш и да учиш

Именно това са усилията, за които д-р Дуек говори толкова много. Тези ученици работят на границите на възможностите си. Допускат грешки, но то е защото се осмеляват да се гмурнат в непознати територии. Грешките показват къде са пропуските в техните знания и умения и съответно – областите за подобрение. Така, благодарение на грешките, тези ученици се учат и развиват.

Как да поощрим този тип ученици?

Важно е да покажем, че грешките са онова, чрез което учим и напредваме. Би било чудесно да похвалим подходите, които са използвали, за да се справят с допуснатите грешки. Фокусирайки вниманието им върху процеса на учене и напредване, ние затвърждаваме нагласата им за развитие; помагаме им да станат по-устойчиви на трудности и им даваме нов тласък за напредване.

Всички ли имаме нагласа за развитие?

Нагласа за развитие - ученикНе. Но всички можем да имаме нагласа за развитие, стига да работим върху нейното изграждане! И наша отговорност като възрастни е да дадем пример на децата за тяхното личностово развитие чрез нашето собствено такова. Култивирането на нагласа за развитие е процес, който обхваща не само учениците, но и нас – учителите и родителите. 

Нагласата за развитие не е статично състояние, в което влизаме и оставаме там завинаги. Всички ние притежаваме смесица от фиксирана нагласа и нагласа за развитие. Различните ситуации, емоции или мисли могат да провокират у нас както нагласата за развитие, така и на фиксираната нагласа. Затова е важно да изследваме себе си – да видим кое е това, което провокира у нас нагласата за развитие и кое е това, което провокира фиксираната нагласа. Само чрез осъзнатото самонаблюдение можем да разберем в кой момент сме се поддали на фиксираната нагласа. И едва след това да търсим начини да насърчаваме у себе си нагласата за развитие.

Затова и ние от prepodavame.bg ви предизвикваме! Помислете за 3 грешки, които сте допуснали и 3 нови неща, които сте научили чрез тях. Най-смелите очакваме с нетърпение да споделят!

А ако искате да се предизвикате повече, прочетете и тествайте предложенията от статията ни “Нагласа за развитие – 5 стратегии, с които да я стимулираме.”

 

 

Цитирани изследвания:

  1. Heckman, Stixrud, Urzua(2006) The Effects of Cognitive and Noncognitive Abilities on Labor Market Outcomes and Social Behavior;
  2. Blackwell, L. S., Trzesniewski, K. H., & Dweck, C. S. (2007). Implicit theories of intelligence predict achievement across an adolescent transition: A longitudinal study and an intervention. Child development, 78(1), 246-263.
  3. Carol Dweck: Praising Intelligence: Costs to Children’s Self-Esteem and Motivation, by Christine VanDeVelde, Writer and Bing Alumni Parent
  4. The Power of Praise – Видео
  5. How Praise Became a Consolation Prize, The Atlantic, December 2016, An Interview with Carol Dweck by Christine Gross-Loh
  6. It’s Not As Simple As “Praise Effort”, an Article by James Anderson on mindfulbydesign.com

 

 

От Учители за Учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.