Какво общо имат социално-емоционалните умения с ученето? Нека разберем заедно!
Учителите влияят не само върху учебния процес. Изследователите в областта на образованието отдавна отбелязват факта, че най-успешните учители развиват цялостната личност на своите ученици. Допринасят за изграждането на социални и емоционални умения, които са ключови за успешното представяне не само в университета, но и в професионалната реализация. (1,2) Социално-емоционалните умения са базисни за справянето с всякакви житейски предизвикателства.
Като учители влияем на своите ученици – на качеството на тяхното учене и напредък, но и на развитието им. Имаме ключово значение за формирането на личността на учениците, с които работим.
Какво представлява социално-емоционалното учене?
Най-общо казано, социално-емоционалното учене е процесът на развитие на социално-емоционални компетенции, т.е. нагласи, убеждения, умения и поведенчески модели, които ни помагат да взимаме правилни решения. Когато работим за социално-емоционалното учене на своите ученици, включваме в часовете си активности, които да развиват техните умения да:
- управляват емоциите си;
- създават и поддържат взаимоотношения както с връстниците си, така и с възрастните около себе си;
- разрешават междуличностни проблеми;
- взимат ефективни решения, които са съобразени с етичните и морални принципи.
Развиването на социално-емоционални умения или т.нар. емоционална интелигентност е още по-необходимо за ученици с ограничени ресурси, които са подложени на допълнителен стрес (нисък социално-икономически статус, нестабилна семейна среда, болен роднина или по-малки братя и сестри, за които трябва да се грижат и т.н.). Социално-емоционалните умения ще помогнат на тази ученици да поискат помощ, когато е нужно, да управляват емоциите си и да се справят с предизвикателствата на средата, в която растат.
5 ключови социално-емоционални компетенции
Самоoсъзнатост
Това е способността ни да осъзнаваме, разбираме и проследяваме собствените си чувства. Също така да сме наясно с интересите и приоритетите си, както и със силните си страни. Учениците проявяват самоосъзнатост, когато могат да опишат и разберат собствените си емоции. Самоосъзнатите ученици са наясно със силните и слабите си страни (3). Например да споделят, че са притеснени преди контролното по математика, но след това да посочат и конкретната причина – все още не разбират алгоритъма за решаване на уравнения с повече неизвестни. Това показва, че са наясно с пропуските в знанията си и могат да свържат емоциите си с конкретната ситуация, която ги поражда.
Нагласата на децата към силните и слабите им страни определя доколко упорити ще бъдат, когато са изправени пред предизвикателна задача, какви академични избори ще направят и дали ще помолят за помощ, когато се затрудняват (4). Тук учениците могат да реагират по два различни начина:
- Да се примирят с това, че не разбират решаването на уравнения с повече неизвестни, да заключат че по принцип са слаби по математика и да не пожелаят да научат как се решават тези уравнения, защото така или иначе не са “достатъчно умни”.
- Или (и това е много важно “или”) учениците да вярват, че всичко зависи от положените усилия и ако поискат още един допълнителен час за упражнение, ще могат да се справят с контролното.
Самоуправление
Умението да управляваме себе си е свързано с начина, по който се справяме с ежедневния стрес, както и с това доколко успяваме да контролираме емоциите си в напрегнати ситуации. Способността да запазим спокойствие при трудни обстоятелства води до по-добра концентрация и по-добра памет. Това от своя страна позволява фокусиране на вниманието и мисленето върху академичната задача, а не страничните фактори.
Самоуправлението е свързано и с умението на учениците да се самонаблюдават и да рефлектират върху личните и академичните си цели. Така доброто самоуправление се отразява и на мотивацията им в час, както и на стратегиите, които използват, за да напредват с учебното съдържание (4).
Социална осъзнатост
Социалната осъзнатост е част от нашите социални умения. Тя е свързана с умението ни да разбираме другия, да можем да погледнем „през неговите очи“ и да бъдем емпатични. Учениците, които са социално осъзнати, не само ще забележат приликите и различията между тях и останалите, но и ще ги оценят като нещо позитивно. Този процес е крайно необходим в класната стая. Той помага на учениците да участват в дискусии конструктивно, взимайки предвид гледната точка на своите съученици. Тоест, това ще доведе до трайно намаляване на конфликтите в часовете. Социалната осъзнатост помага също така децата да са по-емпатични към персонажите в различни текстове, да вникват по-дълбоко в съдържанието и да правят по-добър анализ.
Управление на взаимоотношенията
Управлението на взаимоотношенията също е част от социалните умения на учениците. То е свързано с умението им да поддържат “здравословни” отношения с другите. Други аспекти на тази компетенция са способността на децата да устояват на негативния социален натиск, да разрешават конфликти, да търсят и да предлагат помощ, когато е необходимо. Тоест, ако нашите ученици напреднат в умението си да управляват взаимоотношенията си, ще проявяват много по-рядко вербална и физическа агресия, по-рядко ще стават част от “лоши компании”, ще са по-отворени към това да помагат на своите съученици.
Не на последно място, управлението на взаимоотношенията е свързано с умението на учениците да сътрудничат със своите съученици, за да могат да участват ефективно и успешно в групови задачи.
Отговорно взимане на решения
Отговорното взимане на решения е свързано със способността ни да съобразяваме различни фактори при взимане на решение. Например дали решението е в конфликт с някакви етични принципи, дали не трябва да се съобрази с вече съществуващи и наложени стандарти или пък дали не застрашава по някакъв начин сигурността и безопасността на хората, които засяга. Компетенцията включва още умението на ученика да идентифицира и набелязва проблеми и да разработва подходящи решения за тях, независимо дали проблемите са социални или академични (3).
Да се гмурнем още по-надълбоко в социално-емоционалните умения
Всяка от 5-те горепосочени ключови комптенции може да бъде раздробена на основни умения, които са крайно необходими, за да бъдем успешни в обучението и кариерата си.
Като учители можем да се концентрираме върху всяко от тези умения поотделно и да помислим за практиките в класната си стая, които провокират развитието именно на това умение. По-долу виждаме как всяка компетенция се разделя на своите съставни компоненти.
Самоосъзнатост
- Назовава и разпознава както собствените емоции, така и на емоциите на другите
- Идентифицира факторите, които отключват определени емоции
- Анализира емоциите и как те се отразяват на другите хора
- Правилно разпознава своите силни и слаби страни
- Разпознава потребностите и ценностите си
- Ефективен е и притежава самоуважение
Самоуправление
- Прави планове и работи за постигане на целите си
- Преодолява предизвикателствата и изгражда стратегии за постигане на по-дългосрочни цели
- Проследява напредъка към краткосрочните и дългосрочните си цели
- Регулира емоции и поведения като импулсивност, агресивност, самодеструктивно поведение
- Справя се успешно със стреса в личен и междуличностен план
- Управлява вниманието си (поддържа оптимално високо ниво на справяне със задачите)
- Използва обратната връзка по конструктивен начин
- Демонстрира добра мотивация, надежда и оптимизъм
- Търси помощ, когато има нужда от нея
- Показва упоритост, решителност и постоянство
Социална осъзнатост
- Разчита социалните знаци (вербални и невераблни), за да определи как се чувстват останалите
- Предвижда чувствата и реакциите на другите хора
- Оценява емоционалната реакция на другите
- Уважава другите (например слуша внимателно)
- Разбира гледната точка на другия
- Приветства разнообразието (разпознава индивидуалните и груповите приликите и различия)
- Идентифицира и използва ресурси на семейството си, училището и общността
Управление на взаимоотношенията
- Демонстрира умение да създава приятелства
- Показва умение да учи съвместно другите и да работи за постигане на груповите цели
- Оценява (преценява) собствените си умения да общува с другите
- Управлява и изразява емоции във взаимоотношенията си, уважава различните гледни точки
- Комуникира ефективно
- Създава взаимоотношения с онези, които могат да бъдат ресурс в случай на нужда
- Оказва помощ на тези, които имат нужда от нея
- Показва лидерски умения при необходимост, като е настоятелен и убедителен
- Предотвратява междуличностните конфликти, но ако те все пак се случат, ги управлява и разрешава
Отговорно взимане на решения
- Разпознава решенията, които взима в училище
- Обсъжда стратегии за устояване на натиска от връстниците
- Рефлектира върху това как настоящите избори се отразяват на бъдещето
- Идентифицира проблемите, когато взима решения; генерира алтернативни решения
- Саморефлективен е и умее да се самооценява
- Взима решения, които са базирани на морални, лични и етични принципи
- Взима отговорни решения, които се отразяват на личностно, училищно и общностно ниво
- Преговаря по безпристрастен, справедлив и честен начин
Заслужава ли си да помагаме на учениците за социалното и емоционалното им учене?
Развиването на социално-емоционални умения в училище със сигурност ще повиши качеството на ученето и успеваемостта на децата, с които работим. Но може би най-важната последица за нас би била радостта да видим как именно тези деца се превръщат в компетентни, осъзнати и ефективни личности, които успешно се справят с предизвикателствата на живота и силно допринасят за развитието на обществото ни като цяло.
Източници:
- Chetty, R., Friedman, J. N., & Rockoff, J. E. (2011). The long-term impacts of teachers: Teacher value-added and student outcomes in adulthood (NBER Working Paper 17699). Cambridge, MA: National Bureau of Economic Research. Retrieved from http://www.nber.org/papers/w17699.pdf
- Nye, B., Konstantopoulos, S., & Hedges, L. V. (2004). How large are teacher effects? Educational Evaluation and Policy Analysis, 26, 237–257.
- Payton, J. W., Wardlaw, D. M., Graczyk, P. A., Bloodworth, M. R., Tompsett, C. J., & Weissberg R. P. (2000). Social and emotional learning: A framework for promoting mental health and reducing risk behaviors in children and youth. Journal of School Health, 70, 179–185.
- Zimmerman, B. J. (2000). Self-efficacy: An essential motive to learn. Contemporary Educational Psychology, 25, 82–91.
- Di Fabio, A., Kenny, M. (2016). Promoting Well-Being: The Contribution of Emotional Inteligence.
- Yoder, N., 2014. Teaching The Whole Child. American Institute for Research.
- Статията е базирана на Yoder, N. (2014). Teaching The Whole Child. American Institute for Research. Retrieved from gtlcenter.org
