Емоционална интелигентност

5 социално-емоционални компетенции, които всеки учител трябва да има

Емоционална интелигентност

Какъвто и план да имаме за часа, никога не можем да предвидим букета от мисли, чувства и случки, които ще заварим в класната стая.

Успешните учители притежават набор от 5 социално-емоционални компетенции, които им позволяват да управляват процесите по време на час. Кои са те? Нека разберем!

1. Самоосъзнатост

Самоосъзнатостта се отнася до способността на учителя:

  • да осъзнава собствените си чувства;
  • да е наясно с интересите, ценностите, силните и слабите си страни;
  • да поддържа добро ниво на вяра в собствените си възможности.

Какво означава това в контекста на класната стая?

Самоосъзнатият учител разбира емоциите си. Емоционално интелигентният преподавател успява да свърже въпросните емоции със ситуациите и мислите, които са ги отключили. Добре развитите социално-емоционални умения на учителя му позволяват да осъзнае как емоциите и мислите влияят на конкретното му поведение.

Пример:

“Изпитвам тревога, защото очаквам посещение от директора всеки момент, а Дени и Теа спорят на висок глас. Притеснявам се от реакцията на директора. Дали няма да наложи някакво наказание на децата. Това ме ядосва, защото няма да е справедливо, но в гнева си повишавам тон на децата.”

Социално и емоционално компетентният преподавател е наясно с това, че поведението и реакциите му са повлияни от множество индивидуални фактори, свързани с:

  • предишен опит;
  • чертите на характера му;
  • изпитваните в момента емоции;
  • натрупаните досега знания;
  • мнението и нагласите му.

Той е наясно, че същите фактори влияят и на поведението на неговите ученици. Това знание му позволява да се свърже със своите ученици, независимо от различията, да изгради силни взаимоотношения с тях и да ги ангажира още повече в процеса на учене и развитие.

Самоосъзнатият учител познава силните и слабите си страни. Той е способен да предвиди как те се отразяват на преподаването му.

Пример:

“Затруднявам се да давам конкретни примери за приложението на това, което учим в час, в реалния живот. Това вероятно прави уроците ми по-абстрактни за децата и не разбират материята.”

В резултат на това учителят може да си поставя цели за собственото развитие. Ако осъзнава, че абстрактните му уроци са неясни за децата, ще си постави за цел да намери 10 примера от реалния живот, с които да илюстрира най-съществените точки от материала.

2. Самоуправление

Една голяма част от самоуправлението включва умението на учителя да регулира своите емоции. Емоционалната регулация е способността на човек да управлява емоциите си, да ги променя, както и да влияе върху това дали са положителни или отрицателни.

Но задачата на преподавателя още по-сложна! От учителите се очаква не само да регулират собствените емоции, но и да покажат на децата как да регулират техните.  Ето защо учителите, които показват високо ниво на владеене на компетенцията самоуправление, се справят по-успешно с разнородните предизвикателства в класната стая.

Учителят, който добре управлява себе си, умее да идентифицира своите собствени позитивни и негативни емоции, възникващи при общуването му с учениците, родителите и колегите. Но не само това! Той помага и на децата да управляват своите емоции. Така създава топла и грижовна атмосфера в класната стая без това да е в ущърб на взискателността и високите очаквания към учениците.

3. Социална осъзнатост

Социалната осъзнатост е свързана с разбирането на другите. Това е умението да “погледнем през очите” на хората срещу нас. Тази компетенция ни позволява да направим допускания за чувствата, мислите, нагласите, очакванията и възможните реакции на своите събеседници. Социално компетентният учител разбира, че гледната точка на учениците, родителите и колегите му се различава в зависимост от техния опит, възраст, пол, социална и етническата принадлежност, степен на образование, социално-икономически статус и др. Такъв преподавател оценява както приликите, така и различията в характерите на учениците, родителите и колегите си.

4. Управление на взаимоотношения

Какво е това, което кара едни хора да имат преобладаващо позитивни взаимоотношения, а други да са в постоянни конфликти? Добре развитите социални умения, от една страна, а от друга – умението за поддържане на взаимоотношения. То се характеризира с:

  • Реакции и поведение, свързани с грижа за другите (да спрем на пътя, за да помогнем на авалирал автомобил);
  • Сътрудничество (да попълним даден нововъведен формуляр заедно с колеги);
  • Емпатичен отговор (да изслушаме колега, който е видимо разстроен);
  • Социално ангажиране с цел подобряването на средата и живота на другите хора (да организираме благотворителен базар за събирането на средства на дете в нужда);
  • Уважение към другите (не само към нашите приятели, но и към хората, които са различни или не са ни толкова близки).

Социално и емоционално компетентният учител създава и поддържа здравословни и позитивни взаимоотношения с ученици, родители и колеги. Разрешава конфликтите и успешно неутрализира спорове, възникнали между самите ученици.

5. Отговорно взимане на решения

Отговорното взимане на решения е процесът, чрез който успешните учители изследват набор от възможни опции за реагиране и избират тази, която най-вероятно би ги отвела до желания краен резултат. Учителите често трябва да взимат бързи решения. А взимането на решения е процес от няколко стъпки. В първата стъпка за части от секундата анализират (понякога и несъзнателно) “знаците” в класната стая. След това извличат информация от дългосрочната памет, което често изглежда като свързване на случващото се в момента със спомени и предишен опит. Накрая взимат решение, което се проявява чрез конкретното им поведение.

Учителите много добре знаят по колко пъти на ден им се налага да препланират за секунди и да взимат бързи решения в зависимост от случващото се в класната стая, докато се опитват да следват предварително създадения план на урока. Затова умението за отговорно взимане на решения е толкова ключово.

Но учителите невинаги проявяват това умение по оптимален начин. Понякога игнорират знаците за умора и разсеяност на учениците и продължават със същото бавно темпо по предварително съставения план, в резултат на което губят вниманието на учениците си. Или пък пренебрегват факта, че някои ученици няма как да се приберат вкъщи, ако изпуснат единственият си транспорт и задържат класа след биенето на звънеца. Така не съобразяват решението си с етичното и морално отношение към нуждите и индивидуалната ситуация на някои ученици. Това оказва негативно влияние върху отношенията им с тези ученици, а оттам и на тяхната мотивация. Може би следващият път няма да влязат в час.

Социално и емоционално компетентният учител анализира множеството данни от заобикалящата го среда, за да вземе най-доброто решение за  протичането на урока, управлението на класната стая, взаимодействието с учениците, техните родители и колегите. Той взима под внимание както индивидуалното благополучие на всяко дете, неговите емоционални нужди и академичните му цели, така и потребностите на класа като цяло.

Предизвикайте себе си

Децата, а и възрастните, не се учат от това, което казваме, а от това, което правим. Когато усъвършенстваме собствените си социални и емоционални компетенции, даваме силен тласък за развитие на всички около себе си и особено на децата и подрастващите, които сега изграждат характерите си.

Никой не е съвършен. Винаги има накъде да растем. Подобряването на собствената емоционална интелигентност е инвестиция, която води не само до удовлетворение и успехи в класната стая, но и в личния ни живот. Затова ви предизвикваме да изберете 3 социални и емоционални умения, които искате да усъвършенствате в следващите 3 месеца. И не забравяйте да ни споделите какво се е случило!

Използвана литература:

https://gtlcenter.org/sel-school

 

От Учители за Учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.