7 мита за мотивацията и как да ги разбием

Спомняте ли си предаването “Разбивачи на митове” по Дискавъри ченъл, в което по забавен начин двама учени се опитваха да потвърдят или отхвърлят най-разпространените градски легенди? Същото ще направим и в тази статия, като преразгледаме представите си за това що е то мотивация и има ли тя почва у нас. Митовете по този въпрос са толкова много, че върху всеки от тях ще може да се спрем само накратко, колкото да го поставим под въпрос. Всеки мит ще бъде оборен с факти, установени чрез над петдесет години изследвания в областта на образователната психология, както и придружен от практически съвети за изграждане на мотивацията на нашите ученици. 

И така да започваме…

Мит #1: Или си мотивиран, или не

Този мит се основава на схващането, че мотивацията е нещо вродено – нещо, с което се раждаш и което притежаваш по презумпция, или което изобщо не ти е присъщо. Много често нашата собствена мотивация не може да бъде установена, защото се влияем от мотивацията и подходите към ученето на хората около нас. Мотивацията ни се различава в различните образователни области, както и варира при различните теми в една и съща област. Например: Иван е разсеян в часовете по математика, не желае да взема участие, не изпитва никакво желание да решава задачи у дома и не е никак ентусиазиран. Но сякаш се превръща в друг човек, когато посещава часовете по физическо – изпитва истинско удоволствие от футбола, редовно ходи на тренировки, вълнува се от живота и успехите на любимите си футболисти и мечтае един ден да играе в националния отбор.  

Факт #1: Мотивацията не е елемент на личността и не е характеристика на човека

Редица изследвания на Дечи, Валеранд, Гролник и много други изследват темите за мотивацията и стигат до три от най-важните фактори, определящи мотивацията. Оказва се, че мотивацията на учениците не е вродена, а се влияе положително когато:

  • дейността им доставя вътрешно удоволствие и никой не ги притиска или напряга, за да я извършват;
  • учениците се чувстват компетентни и подготвени, за да извършат дадената задача или дейност;
  • учениците се чувстват близки и свързани с човека, който ги мотивира, както и с хората, с които трябва да изпълнят задачата.

Съвет #1:

Ако забележите, че някои от вашите ученици смятат мотивацията за вродено човешко качество, различно при различните хора, то опитайте да:

    • разберете какво пали интереса им – ако например това е спортът, направете предложение за филми или книги посветени на най-любимите им спортисти. Така ще видите искрите в очите им, ще имате много теми за разговор после, а на свой ред децата ще се почувстват забелязани и ще се отпуснат с вас. Ще спечелите с 1:0 по пътя към култивиране на мотивацията у тях;
    • предоставяте избори какви задачи да изпълнят учениците в час и дори кога и как да ги изпълнят – например ако домашното е свързано с  най-известните физици на света, то дайте избор на учениците да изберат свой любим физик, чиято биография да представят пред класа, като им дадете възможност да решат сами и по какъв начин да я представят;
  • подкрепяте предложенията на своите ученици, касаещи ученето – не бързайте с отказите. Например ако ви предложат да отглеждате заедно хамстер, то подкрепете идеята като част от обучението по човекът и природата – свържете домашния любимец с уроците за видовото разнообразие в природата и разнообразието в средата и условията на живот, жизнените процеси хранене, растеж и размножаване, с различните начини на движение на животните и т.н;
  • решавате проблемите заедно – кажете и покажете на учениците си, че ако имат трудности с изпълнението на дадена задача, ще им помогнете, за да намерите решението заедно.

Мит #2: Наградите повишават всички форми на мотивация

В зората на психологическите изследвания, след като Жан Пиаже прокарва основите на бихейвиоризма – науката за моделиране на поведението чрез раздаването на награди и наказания, дълго време се е смятало, че начините за “условно обуславяне на поведението” са едва ли не мотивационна панацея. След време обаче студенти и академици решават да проверят това схващане и към днешна дата то се счита за пълен мит. Но какви са фактите?

Факт #2: Различните видове мотивация са валидни при различни ситуации

Тези подходи работят добре единствено, когато мотивацията липсва напълно и няма друг вариант за мотивиране на ученика. Установено е, че всъщност с времето наградите подкопават силата на вътрешната мотивация за постигане на академични постижения. Постепенно учениците започват да възприемат получената награда (например похвалата, стикерчето или значката) като нещо, което не си струва чак толкова много усилията. Като цяло е добре да обмислите какъв тип поведение или представяне искате да мотивирате, защото типовете мотивация могат да бъдат различни и много комплексни. Когато учениците вземат участие в дейности, за да спечелят награда, похвала или за да избегнат наказание, се развива външната мотивация. Вътрешната мотивация възниква, когато детето намира дадена задача за интересна, вълнуваща и разпалваща въображението му или когато чувства удовлетворение, работейки по нея.

Съвет #2: 

Дейностите, които забавляват или интригуват децата, са в пъти по-мотивиращи за тях от всяка символична награда. Също може да опитате да създадете взаимовръзка между изучавания предмет или дадената активност и учениците. Обяснете как те са свързани с нея, за да предизвикате интереса им, и тогава мотивацията им за учене ще остане висока през целия процес. В допълнение опитайте и някои от следващите предложения:

  • стремете се към общуване и изграждане на връзка с учениците;
  • поговорете с тях за практическите приложенията и за важността на дадената дейност или задача;
  • подчертайте значението на личното участие на всеки един ученик в изпълнението на задачата, когато се касае до работа в екип;
  • помолете учениците си да дадат предложения как да направите интересни и забавни следващите задачи или домашни, които планирате.

Мит #3: Мотивацията е достатъчна за успех

Можем да разберем за какво става дума при този мит, като си припомним лисицата от приказката, която се облизва да си хапне грозденце, но след като не успява да го достигне, се отказва и мъдро отсича, че “гроздето е кисело”. Дори и най-надарените и мотивирани за учене деца имат нужда от определени умения и стратегии, за да постигнат своите успехи.

Факт #3: За постигане на успех са нужни са умения и стратегии, наред с мотивацията 

Да разгледаме следния сценарий: Ана посещава уроци по геометрия, като в петък е силно притеснена за класното по математика, което ще се проведе в понеделник. Тя има много сериозна мотивация да изкара отлична оценка, но успехът й зависи от това дали е решавала достатъчно допълнителни задачи през уикенда, дали си е водила записки в час и дали е посещавала редовните консултации в училище. От този пример можем да разберем, че високата мотивация не е самодостатъчното условие за постигането на успех. Тя кара учениците ни да избират това поведение и тези действия, които ще им осигуряват успех в постигането на дадена цел. Но са необходими и допълнителни усилия, например:

  • постигане и поддържане на знания, за да се постигнат успешно целите;
  • лична ангажираност и непрекъснат стремеж към изпълнение на целта и довеждане до край на дадена задача;
  • реалистични и съобразени с възможностите на учениците цели и задачи.

Съвет #3:

Ако искате да се преборите с този мит за самодостатъчната мотивация, насърчавайте учениците си регулярно да преразглеждат как са се справили с ученето до сега. Помислете заедно какво могат да направят различно този път (да изберат различна стратегия), за да се случи промяна. Друг вариант е да ги помолите да си направят план или заедно да съставите такъв, с който стъпка по стъпка те ще превърнат слабите си места в свои силни области на познание. 

Не пренебрегвайте и възможността по-слабо мотивираните ученици да получат консултация или съвет от съученик, защото всъщност тази комуникация ще ги мотивира в пъти повече, отколкото получаването на съвет от родител. И тук идва ред на…

Мит #4: Най-добрият източник на мотивация са съветите на учителите

Да, и аз често казвам, че за децата е много важно учителите да са авторитетите, които ще ги вдъхновят и мотивират чрез отношение и личен пример. Това е вярно и остава валидно, но всъщност вдъхновението и мотивацията ще достигнат до бустерни дози, ако идват от съученик. 

Факт #4: Съучениците са по-голям извор на мотивация от учителите

И изследванията го потвърждават – съвет, получен от много добре запознат с детайлите на ситуацията съученик се оценява по-високо от наставленията на авторитет, който идея си няма “какъв е суровият ученически живот”. Същото се отнася и при обратният случай – мотивацията за постигане на успехи и знания в дадена област на даден ученик ще се повиши многократно, ако той е приеман като експерт и съучениците му често го търсят за помощ и съвети. 

Съвет #4:

Може би и вие се усмихвате в момента, но по-добре опитайте следното:

  • стимулирайте даването и получаването на приятелски съвети за учене и справяне с материала между учениците във вашият клас;
  • насърчете учениците си да си създадат група във Вайбър, в която да споделят какви домашни имат за следващите дни;
  • подкрепяйте децата в процеса по предаване на експертно знание и опит в областите, в които се чувстават най-силни. Насърчете ги например да обяснят със свои думи формулите за съкратено умножение по възможно най-лесния начин за запаметяване и прилагане.

Мит #5: Похвалите повишават мотивацията

Иска ми се това твърдение да беше абсолютно вярно, но за съжаление ще си остане само мит. Да, похвалите са важни и са хубаво нещо – на всеки от нас му харесва да бъде оценен и потупан по рамото. Но похвалите от типа “Браво, ти си много добро/умно дете” или “Естествено, че пак имаш шестица”, с времето се оказват направо демотивиращи, защото децата започват да възприемат способностите си като фиксирани качества, като непроменими части от тяхната личност. А всъщност фактите са съвсем различни.

Факт #5: Мотивира не похвалата, а осъзнаването, че интелигентността се постига, развива и надгражда

Тук можем да отбележим изследванията на Карол Дуек, който установява, че можем да говорим за мислене, основано на растеж и непрекъснато учене, или за фиксирано мислене. Познайте какъв тип нагласи имат хората, които постигат успехи! Точно така – развиването на нагласите за непрекъснато надграждане на знанията и уменията с времето води до повишаване на всички видове интелигентност и е сигурната предпоставка за постигане на успехи.

Друг важен извод от изследванията на Дуек е заключението, че до голяма степен представата, която самите ние имаме за своята персоналност, зависи от това дали имаме фиксирано мислене, което трудно приема промени, нови неща и ситуации, или е точно обратното.

Съвет #5:

Може би се замислихте колко често сте  били щедри на похвали като горните към своите ученици… Но преди да изпитате чувство за вина, помислете върху това:

  • можем да продължим да хвалим учениците си, но нека похвалите отразяват постиженията, усилията или уменията, които са използвали успешно. Кажете например: “Иване, ти май си чел допълнително, спомена много факти за Византийската империя, за които не успях да ви разкажа в час.” или “Таня, виждам, че много се стараеш, в домашните ти вече няма нито една грешка, браво!”;
  • грешките са част от процеса на научаване на нови неща – неизбежни са както при нас, така и при нашите ученици. Опитайте се да интерпретирате допуснатите грешки, защото това ще им позволи да не се фиксират в тях като допуснат провал, а ще ги виждат именно като част от пътя към успеха;
  • винаги, когато имате възможност, напомняйте на своите ученици, че няма такова нещо като: “Аз не съм добър по химия (например) и няма смисъл да опитвам”. Повече съвети как да достигнете до разбирането, че знанията и уменията винаги могат да се придобият и развиват, ще намерите в тази статия;
  • напомняйте на децата, че техният мозък непрекъснато расте и се развива, обяснете им как се запаметява информацията и какво е невропластичност. Може би децата ще разберат тази информация по-лесно, ако мислят за мозъка като за мускул – колкото повече се тренира, толкова по-силен става.  Дори може заедно да направите рисунки или опростени макети на мозъка.

Мит #6: Когато ученикът сам си постави целите, то ще е по-мотивиран

Това със сигурност важи за тези от учениците, които имат кристално ясна представа какво точно искат и вече са проверили дали целите им са одобрени от родители и учители. Но ситуацията едва ли е такава при доста голяма част от децата. А какви са фактите?

Факт #6: Контролирането на средата, самонасърчаването и осъзнаването на последствията са големият мотиватор

Това е установено чрез мета-анализ сред 400 ученици, което извежда точно пет предиктора за повишаваща се мотивация, особено при учениците от горните класове. Дори нещо по-важно и интересно – поставяне на цели за най-малките ученици и тези в средните класове от самите тях ни най-малко не променя мотивацията за изпълнение на дадена задача. В този етап от развитието си те не са способни да разберат поставянето на цели по начина, по който ние възрастните го разбираме. Ако работим с тези възрастови групи, трябва да сме внимателни и да приложим някои от съветите по-долу.

Съвет #6:

  • говорете с учениците си за самонасърчаването (или “самонадъхването”) и ги поощрявайте да използват често тази мотивационна техника. Нека всеки ден си повтарят, че могат, че знаят, че са компетентни, че ще се справят невероятно добре със задачите, изпитите и домашните;
  • променете интереса им към дадена задача – накарайте ги да я възприемат като игра или да намерете друг начин да се почувстват свързани с дадената тема. Важно е да включите емоциите – например чрез разиграване на сцена от даденото събитие;
  • предупреждавайте ги да обръщат внимание за това какви ще са последствията за тях в случай на неуспех;
  • опитайте се да контролирате средата в класната стая, като намалите до минимум разсейванията и прекъсванията;
  • опитайте да опростявате пътя към постигане на целта – научете децата, че винаги е по-добре, когато са изправени пред задача, която им се струва огромна, невъзможна и много плашеща, да я разделят на няколко малки стъпки. Справянето с първата стъпка ще е в пъти по-лесно и ще им даде увереност, че завършването на останалите стъпки, а така и на цялата задача, е наистина съвсем изпълнимо и възможно.

Мит #7: Ако направим една трудна задача супер забавна, това ще мотивира учениците да я завършат

Не, не си противореча! Тук става дума за идеята, че на всяка цена трябва да  превръщаме трудните задачи в забавни игри, за да подсигурим интереса на всички ученици. Това не винаги е възможно, а и всъщност е добре учениците да се стремят към сериозни постижения.

Факт #7: Мотивацията за изпълнение на задачата се определя от това, което ученикът смята за цел на задачата

За едни ученици така или иначе смятането на уравнение с две неизвестни може да е забавно и те ще са много мотивирани да получат шестица по математика. Е, да – част от децата в класа ще възприемат задачите като твърде трудни, но тук изследванията доказват нещо друго: мотивацията на учениците ще се изгуби, ако важните задачи бъдат представени като забавни. Това би омаловажило стойността на изпълнението им. Когато веднъж са се справили с дадена важна задача или са постигнали някоя сериозна цел, преобразуването на тази цел или задача в забавна игра може само да накара децата да я изпълнят отново, за да тренират и да се забавляват с факта, че са усвоили важно ново умение.

Съвет #7:

Първо и най-важно е да разберем с каква група ученици си имаме работа. Например ако работите с по-напреднали ученици и разиграете решаването на уравнения като игра, рискувате дори да ги демотивирате. Тези деца може би обожават логическото мислене и разгадаването на загадките с неизвестни, а представянето на целта като “ниска летва” ще им развали цялото удоволствие. Когато обаче сте сигурни, че всички са усвоили основите на решаването на уравнения и могат да ги прилагат в различни типове задачи, разбира се, може да ги стимулирате, като измисляте забавни математически ситуации и игри.

Ще спрем до тук, защото ще се радваме да ни изпратите митовете за мотивацията, на които вие сте се натъкнали в практиката си – със сигурност има още доста, които не са описани в тази статия. Надяваме се, че наистина успяхме да ви усмихнем и въпреки развенчаването на Мит #7 за значимостта на забавлението – че запазихме мотивацията ви да прочетете статията до края. Очаквайте следващата ни статия за мотивацията, в която съвсем сериозно ще разгледаме темата за вътрешната и външната мотивация.

Статията е вдъхновена от apa.org

 

Източници:

  1. Carol Dweck: A Summary of Growth and Fixed Mindset;
  2. Myths about motivation: some research for reflection;
  3. Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2017).  Self-determination theory: Basic psychological needs in motivation, development, and wellness. Guilford Publications.

Още полезни статии:

Наука за ученето и детското развитие

Причини за ниска мотивация и как да ги адресираме

Думата мотивация описва причините, поради които решаваме да се включим в определени дейности. Мотивацията е движещата сила, която задвижва човешкото поведение. В предишните ни материали

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали