Външна vs вътрешна мотивация – кaква е разликата и кога и как да ги използваме?

Не се съмняваме, че понякога, правейки си равносметка за изминалия ден и работата в клас, сте мислили по въпроса какво задвижва поведението на вашите ученици. Кое ги кара да предпочитат едни дейности пред други, да са супер ентусиазирани по някои теми или предмети, а друг път мотивацията им напълно да липса? Кое ги кара да се държат по начин, който за вас може да изглежда напълно нелогичен? Тази статия от поредицата за саморегулираното учене ще се опита да отговори на част от тези въпроси, като хвърли светлина върху един от основните аспекти на мотивацията за учене – дали тя е външна или вътрешна. 

Най-важните изводи в изследванията по темата акцентират върху факта, че различните типове мотивация имат различен ефект върху всяко дете, карат го да действа по специфичен начин, моделират поведението му към постигане на целите, които той си е поставил. За да разберем по-добре външната и вътрешната мотивация, ще е най-добре да ги разгледаме по-задълбочено по отделно, както и в съпоставка помежду им.

Външна мотивация

Говорим за външна мотивация, когато учениците изпълняват дадена задача, домашно или избират цялостно поведение, задвижени от мотив за печелене на награда или избягване на наказание.

Външната мотивация е много тясно свързана с оператното моделиране на поведението. За него говорим тогава, когато някой моделира поведението си по определен начин, заради награда или благоприятно последствие. Хората, при които външната мотивация е определяща, ще продължат да извършват дадени дейности, дори и да не ги харесват, само защото ще спечелят нещо в замяна. Те ще изпълнят поставените задачи или ще предприемат дадени действия, не защото се наслаждават на процеса или защото изпитват удовлетворение. Очакваните награди могат да бъдат относителни – като слава или признание, както и по-практични и измерими – като оценка или добро класиране. 

Водени от външна мотивация са възрастните, които продължават да работят нещо, което изобщо не им харесва, за да получават добрата си заплата и да не останат без доходи. Когато говорим за учениците – външната мотивация ще ги накара да направят трудното домашно, за да избегнат слабата оценка или за да им поставите отличен.

Ето и няколко допълнителни примера:

  • Участие в спортни събития, състезания и олимпиади, за да се спечели трофей или купа;
  • Изпълняване на всички поставени задачи за домашна работа, за да бъде поставена отлична оценка;
  • Работа по труден проект, за да се получи внимание или признание;
  • Писане на домашно за получаване на обещан предмет, играчка или лакомство;

Въздействие на външната мотивация

Нека бъдем ясни – външната мотивация може да е много ефективна и има бърз ефект. Със сигурност може да дадете примери от собствения си живот – неща, които самите вие правите, за да спечелите някакъв вид награда – възнаграждение, отстъпка, ваучери и т.н. Външната мотивация не е нещо лошо, а наградите могат да бъдат практичен и полезен начин да мотивирате учениците си, за да изпълнят дадена задача докрай. Използвайте този тип за мотивация, когато знаете, че задачата е трудна и ще изисква допълнителни усилия. 

Как да използвате външната мотивация

Преди да използвате външна мотивация, е важно да прецените добре спецификите на конкретната ситуация. Така ще сте сигурни, че мотивация с награда или избягване на наказание ще ви е най-полезна.

Ето няколко примера, при които външната мотивация ще ви свърши отлична работа:

  • когато забележите, че учениците ви нямат никакъв интерес към поставената задача;
  • когато учениците ви смятат, че не им достигат знания, за да започнат задачата;
  • когато учениците са ангажирани в по-голям или продължителен проект и от време на време се нуждаят от бърз стимул, за да продължат.

И  още нещо важно! При подобни ситуации външната мотивация трябва да бъде използвана за кратко, като наградите са пряко свързани с изпълнението на задачата. В момента, в който забележите благотворния ефект на вътрешната мотивация (за която ще стане дума след малко) и се уверите, че учениците са усвоили базовите знания, е добре постепенно да прекратите използването на външните мотиватори.

Безплатен бюлетин с ресурси

Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи

Външна vs вътрешна мотивация - кaква е разликата и кога и как да ги използваме?

Вътрешна мотивация

Вътрешната мотивация се отнася до действия или избор на поведение, задвижвано от чувството за вътрешна награда, която възниква когато учениците изпитват удовлетвореност и удоволствие в ангажирането с дадена дейност.

В книгата си “Въведение в психологията: Портали към ума и поведението чрез ментални карти” Митерер Куун предлага следната дефиниция: “Вътрешната мотивация възниква, когато ние действаме без наличието на никаква външна награда. Просто се наслаждаваме на това, което правим или я възприемаме като възможност да изследваме, да научаваме нови неща и непрекъснато да надграждаме потенциала си.”.

Помислете за момент какво ви мотивира да прочетете тази статия. Ако просто ви доставя удоволствие да задълбочавате познанията си и имате интерес към психологията, мотивацията и поведението, то тогава вие вероятно действате, водени от вътрешна мотивация. В тази връзка можем да посочим и други примери: отглеждането и грижата за цветя, рисуването на картина, воденето на дневник, четенето на книга, разходката в парка и др. 

Учениците са задвижвани от вътрешната мотивация, когато:

  • започват да работят самостоятелно и не се нуждаят от побутване и напътствия;
  • чувстват, че положените от тях усилия имат значение;
  • чувстват удовлетвореност от придобиването на знания и имат чувство, че успешно овладяват нови умения.

Въздействие на вътрешната мотивация

Често вътрешната мотивация бива противопоставяна на външната с аргумента, че не е задвижена от получаването на награда. Но това не е съвсем вярно – и тук учениците получават някакъв вид награда, но тя е вътрешна: моменти, които им носят позитивни емоции като удоволствие и удовлетворение. Това се случва, защото:

  • учениците придобиват чувство за смисъл или смисленост на това, което правят;
  • могат да разберат, че сериозно напредват в научаването на нов материал;
  • това, което постигат е полезно за другите или за техните съученици;
  • започват да се чувстват по-компетентни в дадената сфера или придобиват повече увереност в нови умения.

Ако трябва да обобщим, вътрешната мотивация се състои от следните три много важни елемента:

  • стремеж към автономия;
  • чувство за смисъл;
  • стремеж към придобиване на майсторство.

Как да използвате вътрешната мотивация

Вътрешната мотивация може да е движещата сила зад много житейски дейности – спорт, изкуство, кариера, постигането на собствените цели. Но е от особено голямо значение в сферата на образованието. Важно е учителите да създадат благоприятна атмосфера в класната стая, която да влияе позитивно на учебния процес и да подтиква учениците към изграждане на вътрешна мотивация.

За съжаление много от парадигмите на образователната система се базират на разбирането, че ученето само по себе си е скучно за учениците, че те не изпитват желание за учене и правят това повече насила. Ето защо в повечето случаи се разчита почти единствено и само на система от външни мотивиращи фактори, каквито са оценките, наградите, похвалите и наказанията. 

В книгата “Да направим ученето забавно: Таксономия на външната мотивация за учене” авторите Томас Малоун и Марк Лийпър предлагат различни подходи към създаването на подходяща учебна среда, която се базира на вътрешната мотивация. Може да опитате например следното:

  • приканвайте учениците към изпълнение на дадена задача, описвайки я като “забавна”, “интересна”, “завладяваща”, “приятна”;
  • поговорете с учениците да вземат участие в състезания на теми, които харесват  – не заради наградата, а заради научаването на нещо ново и надграждането на знанията;
  • дайте възможност на децата сами да работят по образователен проект, който в най-голяма степен включва дейностите или темите, които ги вълнуват – любим спорт или игра, пътешествия, мода, книги, цветя, домашни любимци;
  • разкажете им повече за вътрешната мотивация и ги помолете да посочат учебните дисциплини, спрямо които се чувстват вътрешно мотивирани за учене. Нека опишат кое ги кара да изпитват желание да напредват по тези предмети. Насърчете ги да направят съпоставка с предметите, при които им липсва вътрешна мотивация и отново да разкажат защо това е така.

Фактори, поддържащи вътрешната мотивация

Малоун и Лийпър идентифицират следните фактори за поддържането на вътрешната мотивация:

  • Предизвикателства – вътрешната мотивация се повишава, когато учениците се стремят към цели, които лично за тях имат голямо значение, или когато целта е постижима, но не и лесна. Тези цели може индиректно да са свързани със самочувствието на учениците, например защото очакват обратна връзка за представянето си;
  • Контрол – ако учениците имат възможност за известен контрол върху представянето си, средата или методите за изпълнение на дадена задача, то ще имаме подходящи условия за възникване на вътрешна мотивация. Към факторите свързани с контрола се отнася и възможността за избор на целите, към които учениците могат да се стремят;
  • Сътрудничество и съревнование – вътрешната мотивация възниква в ситуациите, когато учениците получават удовлетворение, помагайки си взаимно. Същото може да се постигне и при приятелско съревнование, когато сравняват своите постижения с останалите и осъзнаят, че напредват;
  • Любопитство – ако в процеса на учене даден аспект от материала стане любопитен за ученика и запали интереса му – т.нар. когнитивно любопитство, възниква вътрешната мотивация за детето да научи повече;
  • Признание – учениците ще се наслаждават на признанието за постигнатите успехи и усвоени умения. Това може да бъде силен катализатор на вътрешната мотивация;

Външна или вътрешна мотивация – как да изберем?

Външната и вътрешната мотивация са дългогодишен обект на изследвания, а данните показват категорично, че двата вида мотивация имат различен ефект върху човешкото поведение.

Ричард Раян и Стефано Ди Доменико изследват мотивацията за учене през призмата на невробиологията и стигат до един наистина много важен извод: “Предоставянето на прекомерно големи външни награди, когато при ученика вече е възникнало вътрешно удовлетворение, може да намали вътрешната мотивация – феномен, известен като свръх-оправдание.”

Да повторим отново: това не означава, че външната мотивация е нещо лошо. Използването й може да бъде много полезно в някои ситуации, особено в съчетание с усилия, насочени към развиване на вътрешна мотивация:

  • учениците имат нужда от обратна връзка, че са постигнали поставената цел или са постигнали поставените от вас стандарти, като това ще им донесе и добра оценка;
  • може да използваме външна мотивация в началото на изпълнението на дадена задача, а в даден момент учениците да проявят любопитство към изучаваният материал, след което може да разчитаме на вътрешната им мотивация;
  • външната мотивация е чудесен първичен мотивиращ стимул за усвояване на нови знания или умения, а с напредването на децата ще възникне вътрешна мотивация и стремеж към постигане на майсторство. Тогава външните мотивиращи елементи трябва да бъдат постепенно премахнати.

Важно е да разпознаем моментите, когато трябва напълно да избягваме използване на външната мотивация. Например:

  • ако ученикът вече изпитва вътрешно удовлетворение от изпълнението на дадена задача;
  • ако предоставянето на награда при дейност, която сме замислили като игра, ще накара учениците да я възприемат като “работа”.

От изложеното до тук можем да стигнем до извода, че вътрешната мотивация е най-доброто, към което можем да се стремим. Но понякога каквото и да правим, учениците просто не изпитват вътрешно желание да учат по предмета, който преподаваме. В тези случаи правилно използваните външните мотиватори могат да постигнат добър ефект. Изследователите са достигнали до три основни заключения относно използването на награди, които да доведат до възникване на вътрешна мотивация:

  1. В едно от изследванията си екипът на Де Леон Леви установява, че вътрешната мотивация ще се понижи, когато външните награди се дават в единични случаи или за изпълнението на задача, изискваща минимални усилия. Ако всеки път давате награда при изпълнението на елементарна задача, ученикът губи интерес към изпълнението й в бъдеще;
  2. Лийпър Хандерлонг също изследва ефектите на наградите върху вътрешната мотивация и достига до извода, че вътрешната мотивация ще се повиши, ако учениците получават позитивна награда и обратна връзка, когато изпълняват дадени задачи по-добре от останалите;
  3. Неочакваната награда не влияе на вътрешната мотивация, гласи изводът на едно от изследванията на Сандра Маккой и нейния екип. Ако ученикът получи отлична оценка на тест, защото се е наслаждавал на процеса на научаване на нови неща или е проявил любопитство за допълнителни аспекти по темата и вие решите да възнаградите допълнително усилията му, това едва ли ще повлияе на вътрешната му мотивация.

В заключение – как вътрешната и външната мотивация повлияват ученето

Дълги години темата за мотивацията е предизвикала безброй дискусии и полемики. И вътрешната, и външната мотивация имат значително влияние върху процеса на учене, като предварителната оценка на конкретната ситуации ще ни подскаже на кой от двата типа мотивация да разчитаме. Нека в заключение да цитираме Дейвид Майърс: “Интересът към дадена дейност ще оцелее, ако наградите се използват не като подкуп или средство за контрол, а като сигнал за доброто изпълнение на възложена задача или като отличие за подобрение, забележителен напредък и принос към дейността. Ако наградата увеличава вашето чувство за компетентност, удовлетвореността ви от участие в дейността ще се повиши. Наградите, правилно използвани, могат да мотивират добро представяне и креативност. А външните награди като стипендия, отличен успех или признание са тук, за да бъдат използвани за тази цел.”

Помислете още веднъж за това в кои ситуации е подходящо да използвате външни мотиватори и как бихте могли да развивате вътрешната мотивация на учениците. Препоръчваме да говорите по тези въпроси и със самите деца.

Пожелаваме ви успех и ще се радваме да споделите с нас своите коментари и добри практики!

 

Източници:

  1. American Psychological Association. Operant conditioning. APA Dictionary of Psychology;
  2. Coon D, Mitterer JO. Introduction to Psychology: Gateways to Mind and Behavior With Concept Maps. Wadsworth;
  3. Czaicki NL, Dow WH, Njau PF, Mccoy SI. Do incentives undermine intrinsic motivation? Increases in intrinsic motivation within an incentive-based intervention for people living with HIV in Tanzania;
  4. Di domenico SI, Ryan RM. The Emerging Neuroscience of Intrinsic Motivation: A New Frontier in Self-Determination Research. Front Hum Neurosci;
  5. Henderlong J, Lepper MR. The effects of praise on children’s intrinsic motivation: a review and synthesis. Psychol Bull;
  6. Levy A, Deleon IG, Martinez CK, et al. A quantitative review of overjustification effects in persons with intellectual and developmental disabilities. J Appl Behav Anal;
  7. Malone TW, Lepper MR. Making learning fun: A taxonomy of intrinsic motivations for learning. In: Snow RE, Farr MJ, ed. Aptitude, Learning, and Instruction: Iii. Conative and Affective Process Analysis. Erlbaum;
  8. Tranquillo J, Stecker M. Using intrinsic and extrinsic motivation in continuing professional education. Surg Neurol Int. 2016.

Още полезни статии:

Комуникативни умения

Всичко важно за една успешна презентация

Презентацията е една от възможностите децата и младежите да демонстрират разбиране/усвояване на дадена тема и да се изявят пред публика. Но целта е ученикът не

Свободно течаща мисъл
Креативност

Свободно течаща мисъл

Свободно течащата мисъл е стратегия, която представлява нещо подобно на вътрешен монолог, стартиращ от темата, за която трябва да генерираме идеи. С тази техника човек

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали