Какво представлява мотивацията и защо е важна за ученето?

Темата за саморегулираното учене е изключително вдъхновяваща, защото ни предоставя нова гледна точка към индивидуалния подход в образованието. Можем да подпомагаме нашите ученици в саморегулираното учене там, където те наистина срещат трудности и да им съдействаме да усвоят умения, които ще им служат през целия им живот.

Един от най-важните компоненти при изследване на способността за саморегулирано учене е свързан с мотивацията – тема, която много често е била обект на изследвания в образователната психология и която си струва да бъде разгледана в дълбочина, за да имаме на разположение в преподавателската си практика всички полезни инструменти, свързани с мотивацията.

Но да започнем от самото начало. 

Какво всъщност представлява мотивацията?

Мотивацията се определя като психичен и когнитивен процес, включващ в себе си набор от нагласи, които позволяват на всеки един от нас да усвоява нови знания. 

Мотивацията на учениците стимулира и поддържа интереса и ефикасността при усвояване на нова информация и не на последно място – тя е един от основните градивни елементи на саморегулираното учене и постигането на добри успехи в училище.

На първо място трябва да обърнем внимание на факта, че спрямо източника мотивацията може да бъде:

• вътрешна мотивация – тя е фокусирана навътре и се подхранва от вътрешното удовлетворение, което ученикът чувства, когато успешно завърши дадена задача или постигне отлично ниво на знания. 
• външна мотивация – тази мотивация се задвижва от наградите или одобрението, което ученикът получава от учителите, родителите или съучениците си. 

Двата вида мотивация не са задължително изключващи се. Често те се допълват един друг, като външната мотивация може да се превърне във вътрешна или да варира в зависимост от личностните характеристики и контекста на средата. Някои изследвания показват, че училищата или онлайн платформите за обучение, които се ориентират към изграждане и развиване на вътрешна мотивация, вместо към постигане на определени цели или получаване на награди, постигат по-сериозна мотивация на учениците си и по-висока степен на ангажиране в учебния процес. По-интересно е наблюдението, че вътрешната мотивация е доста силна в началните класове и може да намалее с преминаване в горен клас, защото фокусът на децата се премества от изследване и игра към получаването на награди и избягването на наказания. 

Към теорията за вътрешната мотивация се отнася и още един интересен фактор, който оказва съществено влияние и който трябва да имаме предвид – това е самоопределянето на учениците. Когато обяснява теорията за самоопределянето, Кендра Чери стига до извода, че това е начинът, по който учениците виждат самите себе си, как  оценяват способността на личността да прави избори и да навигира собствения си живот.

Когато имат ясна представа за собствените си способности, учениците са много по-уверени, виждат по-ясно пътя към постигане на целите си и имат по-силно чувство за контрол над събитията, което им дава спокойствие и сигурност. Ясното самоопределяне също означава и че тези ученици са по-мотивирани да се променят и да израстват. Теорията за вътрешната мотивация или ангажирането в дейности за постигане на вътрешна удовлетвореност са тясно свързани със самоопределянето. В този случай високата мотивация е резултат на увереността и осъзнаването на учениците, че техните избори и действия ще имат директен ефект върху крайният резултат. 

Мотивацията и как възприемаме интелигентността

Много по-вероятно е учениците да постигат успехи, ако възприемат интелигентността като качество, което може да бъде развито чрез ученето. Особено когато тази нагласа е съчетана с позитивна учебна среда.

Някои ученици възприемат интелигентността като статична или вродена, докато други знаят, че интелигентността може да се развива с времето и възрастта чрез процеса на учене. Тези възгледи оказват влияние върху академичните постижения на учениците от всички възрасти. Учениците, които смятат интелигентността за статична и вродена, имат съвсем различна нагласа за това колко сложен е преподаваният материал и какви оценки ще получат. Техните емоции по-често са негативни и те се притесняват повече, когато им предстоят изпити. 

Важно е да се работи с тези деца, за да придобият малко по-различна гледна точка. Обърнете внимание на вярванията на вашите учениците относно ученето – увереността, че техните успехи зависят от усилията им, ще повлияе много за постигането на по-добри резултати. 

За начало може да използвате няколко практически упражнения:

• разкажете им повече за работата и развитието на мозъка в различните възрастови периоди на човека. Едни мозъчни зони се развиват до седемгодишна възраст на децата, а с навлизането в пубертета се активират в по-голяма степен и мозъчните центрове, отговорни за емоциите, както и фронталните дялове, свързани с логичното мислене, поставянето на цели и т.н; 
• работете директно с негативните вярвания, като се опитате да ги замените с позитивни. Започнете с две или три от тях, които ученика посочи, че в най-голяма степен се отнасят се до него. Ако успеете с няколкото най-силни нагласи, това ще доведе до лавинообразно преобразуване и на много други негативни вярвания в позитивни;
• опитайте да разясните какво са емоциите и как ни влияят. Осъзнаването на собствените емоции и последиците от тях може да ни спести много грешни решения или постъпки. Социално-емоционалното учене оказва много благотворен ефект за възприемането на позитивни нагласи – не само на такива, свързани с ученето и училището, а и за цялостно по-позитивното самоопределяне и ясното осъзнаване на всички възможности за постигане на успех, за изграждане на спокойствие, увереност и устойчивост при изпити и предизвикателства.

Овладяване на нови знания, вместо отлични оценки на всяка цена

Ако погледнем от перспективата на вътрешната спрямо външната мотивация, ще стигнем и до въпроса кои постижения мотивират учениците. Има цяла теория, свързана с постигането на цели, спрямо която можем да разделим целите в две основни групи:

• стремеж към постигане на майсторство – в тази група са всички цели, свързани с усъвършенстване или овладяване на нови знания и умения;
• стремеж към изпълнение или завършване на поставени задачи, свързани с получаване на измерими резултати – било то отлична оценка, награда или похвала.

Изследванията показват, че когато учениците се ориентират към постигане на майсторство, получават по-добри резултати, поддържат високи нива на уменията за саморегулирано учене и развиват позитивно поведение в училище. Предполага се, че стремежът към изпълнение на поставена задача е по-малко ефективен, защото се основава на съревнование и сравняване на едни ученици с други, като фокусът остава повече върху избягването на провала, отколкото върху постигането на успех.

Мотивацията може да бъде развивана

Не само родителите, но и учителите могат да помогнат за повишаване на мотивацията чрез удовлетворяване на психологическите нужди на децата – за принадлежност, автономност, за внимание и висока самооценка. Изследванията показват, че учителите имат много по-голямо влияние от родителите върху нивата на мотивация на децата в училищна възраст. Това не означава, че родителите не са важни в процеса на култивиране на мотивацията, просто техните усилия сами по себе си не са достатъчни.

Учителите разполагат с множество подходи за повишаване на мотивациятс, например:

• могат да обяснят защо е важно да се изучава даден предмет в училище и как учениците могат да прилагат наученото в живота си;
• могат да поддържат ниво на осъзнатост в учениците си по отношение на определени задачи;
• могат да общуват ефективно с учениците и да им дават качествена обратна връзка.

Отношенията между съучениците вътре в класа също играят съществена роля, особено в по-горните класове. Средата оказва силно влияние върху степента на ангажираност или върху отказ да се следва учебния процес.

Защо предоставянето на самостоятелност е важно

Един от начините за позитивно въздействие е предоставянето на все по-голяма автономност на учениците с напредването по стълбицата на обучението. Това директно повишава нивото на уменията за саморегулирано учене и има пряка връзка със засилването на вътрешната мотивация. 

Можете да задвижите учебния процес в тази посока, като дадете избор на учениците си – коя задача да изпълнят за домашно или кое произведение да прочетат, за да го преразкажат в час. Друг вариант е заедно с децата да определяте различни цели и да ги окуражавате да ги постигнат. 

В някои страни на всички ученици предварително се предоставят разнообразни варианти за теми и домашни работи, които носят определен брой точки, като децата предварително избират крайната си цел и начина, по който да я постигнат. Ако тази практика ви се стори удачна, може в началото на срока да дадете списък на учениците си с няколко теми или проекти за различни оценки, като ги консултирате и подкрепяте за постигане на целта, която те сами са избрали.

Обратна връзка, свързана с ефективността на ученето, а не с личността на ученика

Похвалата може да повлияе на мотивацията, ако е изказана от сърце, ако е лична и ако доведе до повече автономност и ефективност на самостоятелното учене. В дългосрочен план обаче хвалбите може да се отразят негативно на вътрешната мотивация. За да постигнете позитивен ефект и да повишите мотивацията на учениците, имайте предвид следното: 

похвалите по време на процеса на учене трябва да отразяват постигането и поддържането на определено ниво на знанията и да признават усилията, които ученикът е положил в процеса. 

Ако се съобразим с това обратната връзка, която даваме на децата, ще постигнем няколко позитивни ефекта едновременно:

• ще помогнем на учениците си да разберат, че постигането на успехи зависи от изборите, които правят, а не от това какви са или от какво семейство идват;
• ще повишим самочувствието на учениците за собствените им способности. Те ще започват да се радват, че наистина постигат ниво на знания и стават по-добри с времето;
• ще изградим у учениците си увереност, че могат да учат по-добре, че могат да усвоят нови знания или умения;
• още веднъж ще обърнем внимание на факта, че интелигентността не е нещо статично и може да се надгражда с времето, а днешните усилия ще им се отблагодарят богато утре.

Избягвайте изрази като “Ти си умен” или “Ти си добър ученик”, защото това е обратна връзка, която насочва вниманието към личността, а в същото време не означава почти нищо за детето и то не знае дали вие наистина сте обърнали внимание, че е положило усилия, за да се справи. 

Разчупване на негативните стереотипи

Определянето на интелигентността като статична е един от негативните стереотипи, за които става дума. Не можете да си представите колко много деца днес смятат, че или се раждаш умен, или си обречен да бъдеш глупав цял живот. С разчупването на този негативен стереотип имате огромен шанс да посеете семената на надежда у всеки ваш ученик, че може да се справи и да бъде успешен.

Въпросът за интелигентността обаче е едва началото. Вие познавате децата от класа си и вероятно вече са ви направили впечатление етикетите, които те си поставят един на друг или които избират за себе си. Поставянето на етикети служи за по-бързо и лесно определяне на основните характеристики на дадената личност, но етикетите се отнасят до една малка част от цялостната картина, без абсолютно никакво задълбочаване. Ако и самото дете започне да си поставя етикети, то бързо истински ще повярва, че ограничението на етикета наистина го описва и то е “глупаво”, “смотано” или “за нищо не става”. Това вярване ще се превърне в негативен стереотип, които ще се затвърждава все повече с времето и ще пречи на всички ваши опити да работите със съответното дете.

Други негативни стереотипи може да са свързани с пола, произхода и социалната принадлежност на учениците, например: “Момичетата не са добри по математика.” или “Ромските деца по принцип не могат да учат и получават по-ниски оценки”. Понякога е трудно остарелите разбирания да бъдат предизвикани, но ще се изненадате приятно, че повечето ученици с радост ще ви помогнат да ги разчупите заедно. Може целенасочено да говорите за различните култури и езици в час, да дадете за домашно децата да направят презентация с най-известните жени математички или да съставят списък с негативни стереотипи, които са ги впечатлили. Предизвикайте мисленето им, като разширите гледната им точка и заедно обърнете внимание, че не всичко е такова, каквото изглежда.

В заключение: Постигането и поддържането на висока мотивация за учене е постижимо

Тази статия е част от цяла серия материали, посветени на мотивацията. Защото вече разбираме, че това е един от основните фактори за високи нива на уменията за саморегулирано учене. И вече знаем, че мотивацията може да бъде култивирана.

Учителите са основният двигател на създаване на позитивната промяна в тази посока. С наша помощ децата могат да избегнат капаните на негативните стереотипи, да бъдат насърчени от нашата регулярната обратна връзка и да се радват на по-голяма автономия. Това са все предпоставки, които като преподаватели ние създаваме, за да повлияем положително върху академичните постижения на учениците. Но заедно с това ще променим и гледната им точка за това какво е интелигентността, ще им помогнем да развият една все по-ясна и реална визия за себе си, а с времето – и да постигнат нагласата, която ще ги води до успехи. Не само сега, но и занапред.

Статията е адаптирана от researchmap.digitalpromise.org.

 

Източници:

• Cherry, Kendry, Self Determination Theory;
• Vedder-Weiss, Dana, Adolescents’ declining motivation to learn science: A follow-up study, Journal of Research in Science Teaching;
• Yeager, David, Mindsets That Promote Resilience: When Students Believe That Personal Characteristics Can Be Developed, ResearchGate article study.