Преди няколко години преподавах английски език в училище в малко населено място близо до София. Солидна част от момчетата от прогимназиалния курс бяха запалени по футбола и тренираха в местния младежки клуб. Помня, че може би около 20 от учениците ми бяха убедени, че в бъдеще ще се реализират като професионални футболисти в любимия си ФК Барселона.
По онова време ми беше все още трудно да убедя момчетата-мечтатели, че преуспелите спортисти от световен ранг задължително притежават умения, които се простират далеч отвъд отличната физическа форма и спортна техника. Например да останат трайно фокусирани върху дейност, която ги води към желана цел, макар и да не им е безкрайно интересна. Или да запазят самообладание, когато се сблъскат с предизвикателна ситуация, да владеят бурните си емоционални пориви и да ги трансформират в нещо градивно, да изпълняват отговорно личната си роля за постигане на отборния успех и т.н.
Несъмнено добре развитите социално-емоционални умения са предпоставка за успешна реализация на личността в която и да е област. Спортните дейности в училище (независимо дали в часовете по физическо или извън тях) осигуряват сериозна платформа за изграждане и усъвършенстване на социално-емоционалните умения на учениците. Съвременната действителност предполага силно занижена физическа активност при децата и младежите и нарастващ брой случаи на болестни състояния, свързани с обездвижването. На този фон е критично важно учителите в максимална степен да се възползват от възможностите на спорта да влияе върху благополучието на учениците и развитието на базисни умения за справяне в живота.
Как физическата активност благоприятства развитието на социално-емоционални умения?
В часовете по ФВС:
- В рамките на обучението по физическо учениците се учат да разбират как физическите упражнения влияят на емоционалното им благополучие, както и да разпознават и назовават емоциите, които предизвикват у тях различните дейности. Така те могат да проследят връзката между това, което чувстват и поведението си. Този процес им помага да развиват своята самоосъзнатост.
- Спортните дейности са целево ориентирани. В часовете по физическо учениците се учат да си поставят цели и да планират действия, с които да ги постигнат. Тренировките също така дават възможност за ясно проследяване на постепенния напредък и свързване на постоянството с успеха. Това предразполага формирането на умения за самоуправление и отговорно вземане на решения.
- Спортните игри и състезания предполагат честото възникване на бурни емоции и реакции при учениците. Обучението по физическо има за цел да научи децата и младежите да се владеят в такива ситуации и да демонстрират поведение, което изразява уважение както към съучениците им, така и към самите тях. Тези умения са свързани с развитието на самоуправление и социална осъзнатост.
- Отборните игри в часовете по физическо предразполагат активно социално взаимодействие между учениците. В рамките на играта, те имат възможност да се учат на сътрудничество, адаптиране на поведението за постигане на групова цел и ефективно разрешаване на възникнали конфликти. По този начин отборните игри благоприятстват развитието на социална осъзнатост и управление на взаимоотношенията.
- Естеството на спортните дейности в рамките на обучението по ФВС подчертава физическите различия между учениците, свързани с ръст, тегло, структура, двигателни ограничения вследствие на увреждане и т.н. Това им дава възможност да изградят толерантност към различните от тях, да се научат да ценят разнообразието и да зачитат достойнството и специфичните нужди на другия. Така децата и младежите развиват своята социална осъзнатост и управление на взаимоотношенията.
При училищни практики за физическа активност извън часовете по ФВС:
- Физическите упражнения по време на час насърчават учениците да свържат кондицията на тялото с кондицията на ума, както и да проследят възникването на положителни емоции вследствие на провеждането им. Свиквайки да учат, докато се движат, децата и младежите повишават фокуса и способността да координират целите си. Същевременно започват постепенно да идентифицират моментите, в които имат нужда от физическа активност, за да активизират вниманието и тонизират ума си. По този начин те развиват своята самоосъзнатост, самоуправление и отговорно вземане на решения.
- Упражненията за осъзнато дишане и разтягане: т. нар. „почивки за ума” по време на час позволяват на учениците да идентифицират и регулират емоциите си, да редуцират негативния стрес и да рефлектират върху преживени ситуации. В този смисъл кратките сесии за самовглъбяване и изключване от външната реалност спомагат за изграждането на самоосъзнатост, саморегулиране и отговорно вземане на решения.
- Организирането на „активни междучасия”, при които учениците биват окуражавани да участват в отборни игри или щафети с преодоляване на препятствия, осигуряват възможност за комбиниране на екипната работа с разрешаването на проблеми. Въвлечени в подобни активни дейности, децата и младежите развиват своята социална осъзнатост, управление на взаимоотношенията и отговорно вземане на решения.
- Наред с организираните междучасия, времето за неструктурирана игра позволява на учениците да проявяват креативност, да тренират самодисциплина, да анализират ситуации, да осъзнават потребностите и интересите си и да разпознават силните и слабите си страни. По този начин те развиват самоосъзнатост, самоуправление, социална осъзнатост, управление на взаимоотношенията и отговорно вземане на решения.
- Насърчаването на съвместна физическа активност по пътя до училище и обратно (ходене, каране на колело и др.) осигурява възможност на децата и семействата им да общуват активно, да научават повече един за друг и да се свързват по-дълбоко на емоционално равнище. Този процес благоприятства развитието на самоосъзнатост, социална осъзнатост и управление на взаимоотношенията.
Как изглежда проявлението на социално-емоционалните умения в рамките на физически активните дейности в училище?
- Учениците идентифицират дейностите, които им носят увереност, позитивни емоции и предизвикателства.
- Учениците вземат решения в полза на здравето и добрата си физическа форма.
- Учениците работят добре самостоятелно и в отбор, като се грижат за своята и чуждата безопасност.
- Учениците разбират важността на позитивното и уважително социално взаимодействие с останалите в рамките на съвместната физическа активност.
- Учениците могат да изградят и реализират персонален план за физическа активност като си поставят подходящи цели.
- Учениците прилагат ефективно стратегии за емоционално регулиране и преодоляване на стрес.
- Учениците успешно поемат лидерски роли в рамките на отбора, докато продължават да поддържат позитивно общуване с всички съученици.
- Учениците демонстрират отговорно и етично поведение във всякакви ситуации по време на съвместни спортни дейности.
Множество проучвания доказват, че учениците, които получават качествено социално-емоционално обучение и са физически активни, демонстрират по-високи академични резултати, по-позитивни нагласи, по-ниски нива на негативен стрес и по-малко прояви на проблемно поведение. Целта на здравното образование и обучението по ФВС е изграждането на личности, които притежават знанията, уменията и увереността да поддържат здравословен стил и условия на живот, насочени към личното и общественото благополучие.
Физически грамотният индивид, готов да бъде оптимално активен през целия си живот, е усвоил необходимите умения да практикува разнообразни спортни дейности, осъзнава ползите от физическата активност, тренира редовно, цени приноса на спорта към здравословния начин на живот и е в добра физическа форма.
В страната ни, която се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз по средна физическа активност, възпитаването на физически грамотни личности с добре развити социално-емоционални умения е от особена важност. Училището предлага много и разнообразни възможности за това – възползвайте се!
Източници:
- Симеонова, В. Какво представлява социалното-емоционалното учене? Преподаваме.bg
- Младенова, М. (2022). Връзката ТЯЛО-УМ: как физическата активност подобрява благополучието на учениците. Преподаваме.bg
- Младенова, М. (2022). Как да интегрираме развитието на социално-емоционални умения в часовете по физическо възпитание и спорт. Преподаваме.bg
- Младенова, М. (2022). Физически упражнения в час? 3 стратегии как да ги включим в час. Преподаваме.bg
- Младенова, М. (2022). 9 физически активни игри, с които да осмислите междучасията. Преподаваме.bg
- Младенова, М. (2022). До училище и обратно: 5 идеи за мисии по време на ходене. Преподаваме.bg
- Младенова, М. (2022). 3 вида упражнения за регулиране на емоциите на учениците. Преподаваме.bg
- U.S. Department of Health and Human Services. Centers for Disease Control and Prevention. (2021). School Physical Education and Physical Activity Policies Can Support the Social and Emotional Climate and Learning.
- Action for healthy kids. (2020). Making the connection. Social Emotional Learning and Physical Activity.
- (2020). Using Athletics to Teach Social and Emotional Skills. Edutopia.
- Jacobs, J., Wright, P., Social and Emotional Learning Policies and Physical Education. Advocacy in action.
- Social-Emotional Learning. A guide for Inclusive Strategies and Practices for Social-Emotional Learning (SEL) in Physical Education.
- Collaborative for Academic, Social, and Emotional Learning. (2019). Core SEL Competencies.
- Наредба № 5 от 30 ноември 2015 г. за общообразователната подготовка. Министерство на образованието и науката.
- НАРЕДБА № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование
- Eurostat. (2017). How much do Europeans exercise?
