Учениците се сблъскват с повече предмети, по-трудни задачи и все повече социални контакти в прогимназията и по време на средното си образование. Как да им помогнем да се справят?

Самоконтролът е един от тези всеобхватни термини, които дори психолозите се затрудняват да дефинират. В най-общи линии това е умението да фокусираме мислите, чувствата и действията си, така че да постигнем целта си и да бъдем по-продуктивни в процеса на работа. Когато става дума за децата в училище, имаме предвид умението им да се фокусират върху дадена задача без да се разсейват.

Звучи страхотно! Тийнейджъри, които целенасочено работят по поставените задачи и постигат удивителни резултати. Та кой учител не иска това? Правете разлика обаче между самоконтрол наложен от учителя и такъв изхождащ от самите ученици – когато развиваме самоконтрола на учениците, това не трябва да е насила, а с идеята те да са автономни в собственото си учене.

Самоконтролът е труден за постигане. Кой не е отлагал важна работа, за да прави нещо по-приятно? Кой не е ял шоколад, когато е на диета? Навсякъде по света хора на различни възрасти признават, че самоконтролът е най-слабо развитото им умение. Липсата му е още по-силно изявена в децата и младежите. Те изведнъж получават повече отговорности, повече изисквания и повече задачи. Освен това създават и повече социални контакти, които отнемат от времето им. Твърде много е, особено за деца без опит. Въпреки това има начини как да им помогнем да развият техния самоконтрол.

В тази статия ще ви покажем няколко стратегии, с които да помогнете на вашите ученици.

Вътрешният глас

Започваме да си говорим още като малки деца и вътрешният глас ни придружава през целия живот. Като деца повтаряме това, което родителите ни казват. С времето това прераства в тих несъществуващ събеседник, с когото обсъждаме морални дилеми, трудни социални ситуации или други затруднения, като например тестове в училище или спор с приятели. 

Разгледайте следните стратегии: 

Самонасърчаване преди тест

Спокойствието и увереността преди тест са също толкова важни, колкото и ученето за него. Проучванията показват, че ученици, отделили 5 минути непосредствено преди тест в опити  да се концентрират с помощта на вътрешния си глас постигат по-добри резултати. 

Тази стратегия помага и в други ситуации. Учениците могат да подобрят представянето си на спортни състезания, проекти в училище и устни изпитвания като използват вътрешния си глас за мотивация и окуражаване.

Нека пишат…

Писането задейства същите части от мозъка като вътрешния монолог. Има доказателства, че само 10 минути непосредствено преди тест, в които учениците пишат за притесненията и безпокойството си, оказват силен благоприятен ефект върху техните резултати.

Друг интересен експеримент, публикуван през 2019 г. разглежда ученици в прогимназията. Първо петокласници четат цитати от седмокласници, които са преодолели безпокойството и съмнението в собствените умения. След това пишат кратки отговори на въпроси като “Назовете няколко причини защо един петокласник може да се тревожи за това дали се вписва в училище.” Резултатът? Петокласниците стигат до извода, че “няма нищо сбъркано у тях” и в бъдеще постигат по-високи оценки, държат се по-добре в училище и отсъстват по-малко. 

…и дават съвети

Интересно е, че не само учениците, които получават съвети, имат полза от тях. Според огромно проучване с почти 2000 гимназисти тези, които дават съвети за учене, справяне със стреса и концентрация, подобряват и собствените си резултати. Конкретен пример е колко рядко учениците ни чуват, когато ги помолим да си приберат телефоните. Оказва се, че самите ученици често дават точно такъв съвет на връстниците си: “заглуши си телефона и го прибери”, след което самите те са убедени, че това е добра стратегия. 

За да извлечете полза от тези открития във вашата класна стая, може да разделите класа на групи, в които да обсъдят стратегии за подготовка за следващия тест или презентация. Друга тактика е да напишат кратък имейл със съвети към (истински или въображаеми) събеседници, за това как да организират времето си. Учениците са по-мъдри, когато съветват, отколкото когато изпълняват. 

Това защо го учим?

Няма учител, който да не е чувал този въпрос. Той е скритият коз на учениците – ако учителят не може да обясни защо учим нещо, значи няма смисъл да го учим. Всъщност е адски трудно да дадем задоволителен отговор на този въпрос, най-вече защото учениците и техните интереси са твърде различни. А и ако му отговорим вместо тях, ще ги лишим от толкова важната автономност.

Вместо това предайте отговорността за свързването на учебния материал с реалния свят на самите ученици. Учениците могат да изследват сериозна обществена несправедливост и да обяснят как ученето ще направи света едно по-добро място. Или пък да опишат как бъдещата им кариера ще се справи с проблемите на нашето съвремие. Примерно в проучванията по темата учениците заемат ролите на природозащитници и генетици, които имат задачата да осигурят достатъчно храна за всички хора по устойчив начин. В същите проучвания учениците, които свързват изучавания материал с цел в света около тях, подобряват оценките си, по-склонни са да продължат обучението си в университет и прекарват двойно повече време в работа върху “скучни но важни” академични задачи, най-вероятно защото виждат бъдещи ползи. 

За да дадете смисъл на ученето, използвайте следните стратегии: 

Проучете интересите им

Пуснете анкета за това какво харесват учениците още в началото на учебната година или проведете различни дейности, за да откриете интересите им. Примерни задачи са да допълнят изречението “Аз съм някой, който…” с 20 различни края или да напишат десетте заповеди, които те следват в живота си. 

Знаейки интересите на учениците в областите на музиката, спорта, изкуството, природата и т.н. ще ви позволи да формулирате задачите през годината така, че те да ги намират за по-увлекателни. 

Предайте щафетата

Редовно отделяйте време в часовете, в което учениците да свързват изучавания материал с техните интереси. Тези връзки са навсякъде около нас. Достатъчно е да им дадете 2-3 примера за начало и те ще продължат с нови и оригинални, които отговарят на случващото се в техния живот.

Проектно-базирано обучение

Много ученици гледат на училището като на извадено извън контекста на реалния свят. Това може да е различно чрез проекти, които изискват учениците да намерят решения на реални проблеми. Често учители ни споделят, че се притесняват да преподават чрез проекти, защото външните оценявания са под формата на стандартизирани тестове, но много проучвания показват, че ученици, които са част от проектно-базирано обучение, постигат същите или по-високи резултати от връстниците си в традиционните класни стаи. Вижте тази статия със съвети как да започнете. 

Преподавайте планиране 

Няма как да развиваме самоконтрола на учениците, ако не им дадем и нужните умения за организация, управление на времето и планиране. Но и това не е достатъчно, ако учениците не виждат ползата от тях. 

Самоконтролът има два аспекта – способност и мотивация. За първото има много тактики, като поглед от различна перспектива, създаване на календар със задачи, създаване на рутина при ученето и др., но ако учениците нямат нужната мотивация да ги използват, то те ще са безсмислени.

Разковничето се крие в това да вмъкнете гореспоменатите умения в изискванията при преподаването ви. Ако възнаграждавате самоконтрола, учениците ще са по-мотивирани да научат нужните за него умения. 

Прегледайте тези тактики: 

Бъдете пример

Създайте ваш академичен календар за задачи, проекти и тестове през учебната година. Ако използвате Google Calendar ще можете лесно да го споделите с учениците и да им припомняте да го проверяват редовно. За да им помогнете по време на периодите с много домашни и крайни срокове, може да ги разделите на групи, в които да обсъдят и приоритизират задачите според трудността им. 

Развийте дигиталните умения на учениците 

С въвеждането на дистанционното обучение най-вероятно вече използвате някоя от популярните платформи за преподаване – Google Classroom или Microsoft Teams. Уверете се, че учениците знаят как да предават задачи, да проверяват коментарите на учителя, да поправят и предават отново вече финализираната си работа. Покажете им също как да си сътрудничат чрез споделени файлове и как да поставят коментари. Ако използвате други дигитални ресурси, за да организирате работата си, също ги споделете с учениците. 

Това са доста стратегии и едва ли ще можете да започнете да използвате всички веднага. В крайна сметка, ако целта ни е да научим учениците на самоконтрол, трябва да следваме същите принципи, както когато преподаваме предметното съдържание: запомняне, възпроизвеждане, упражнение и честа обратна връзка без оценка. 

Да покажете календара си 2-3 пъти през годината не е същото като да го интегрирате в преподаването си. Да накарате учениците да напишат едно есе за връзките между изучавания материал и света около тях не е същото като да отделяте време всяка седмица за подобно осмисляне. За да могат учениците да фокусират мислите, чувствата и действията си за постигане на поставените цели, трябва да им дадем възможност да опитат, да се провалят и да опитат отново. 

 

 

Статията е адаптирана от Edutopia.