Грешките са неразделна част от процеса на учене, но често са причина за парализиращ страх при учениците. Повечето ги смятат за източник на смут, стрес, дори унижение. Мозъкът обаче не се интересува от това и използва грешките като градивен елемент в мрежата си от знания. Грешките му помагат да съгласува противоречивата информация и да създаде по-точна и по-дълготрайна памет за изученото. С думите на психоложката Карол Дуек: “Всеки път, когато ученик допусне грешка, мозъкът му създава нов синапс.”
Интересно е, че увереността на ученика е правопропорционална на умението му да научава и запомня. Колебливите ученици ще се страхуват да не сбъркат, докато ученик, който е уверен в грешния си отговор ще бъде изненадан и ще се почувства неловко, когато разбере верния отговор, след което ще отдели повече от вниманието си, за да запомни правилно фактите.
За да превърнете стаята си в място, където грешката е на почит, променете начина, по който се отнасяте към учениците, които ги допускат. Не порицавайте грешките. Вместо това ги използвайте като възможност за създаване на устойчиво критично мислене, което от своя страна ще превърне учениците ви в хора, които приемат и се учат от грешките си. Ето и няколко конкретни стратегии за класната ви стая:
Използвайте спонтанните грешки на момента
Вместо автоматично да поправяте и продължавате при грешка, попитайте “Какво те кара да мислиш така?” Грешките в класната стая са страхотна възможност за задълбаване в дадена тема. Разгледайте този пример:
Учителят: “Кой според вас е най-отговорен за залавянето на Левски?”
Ученик: “Георги Раковски!”
Тази ситуация показва непредвидимостта на един учебен час и безбройните възможности за грешка. Не бързайте да отхвърлите отговора като тотално грешен. Вместо това задълбайте:
- “Раковски? Интересно…какво те кара да мислиш така?”
- “Защо може някои от твоите съученици да не са съгласни с теб?”
- “Раковски умира през 1967 г., преди залавянето на Левски през 1872 г.. Помогни ми да разбера защо мислиш, че той е отговорен за залавянето му.”
Ако просто беше отхвърлил отговора като нелеп, учителят в тази ситуация щеше да изпусне възможност да задълбае в проницателната връзка, която ученикът е направил, между Раковски като идеолог на националноосвободителното движение в България и Левски, неговият най-отдаден на каузата ученик, продължил делото му.
Накарайте учениците да правят грешки нарочно
Един лесен начин да вкарате учениците зад кулисите на създаването на тестове е като ги предизвикате да измислят 3 грешни отговора на въпрос. Това изисква по-задълбочени познания, отколкото простото наизустяване на един верен отговор, но грешните отговори не трябва да са каквито и да е. Трудността на тази задача идва, когато условие е грешните отговори да са достатъчно правдоподобни, че да объркат средностатистическия човек. За тази задача учениците трябва да разгледат в дълбочина темата и ще създадат логически връзки, с които да затвърдят наученото.
Коя грешка е по-вярна?
Не всички грешки са еднакви. Грешките имат нюанси и степен на “неправилност”. Вземете за пример две грешно решени задачи по математика – в едното решение има изчислителна грешка, а в другото е използвана грешна формула. Или пък два откъса от есета – единият е пълен с граматически грешки, а другият има неуместно използвани думи и странен синтаксис. Когато питате учениците коя грешка е по-вярна, сменяте фокуса от въпроса “какво” към въпросите “защо”, “как” и “какво ще стане ако” – важна промяна за справяне със света такъв какъвто е и какъвто може да бъде.
И вие правете грешки
Ако постоянно поправяте грешките на учениците е много вероятно те да започнат да се притесняват от страх, че ще сбъркат. Покажете им, че и вие грешите. Не се притеснявайте да сбъркате на дъската. Покажете на учениците вашия процес на писане със спирането и мисленето, с поправянето, с бъркотията и с грешките. В класната стая учителят е най-опитният писател, но дори и той прави грешки и то често. Така ще създадете класна стая, където грешката е добре дошла.
Оценявайте по-малко неща
Нека ви издам една тайна – аз оценявам по-малко от 20% от всичко, което учениците ми правят в клас или вкъщи. Времето и енергията, отделяни за проверка и оценяване са най-голямата пречка пред това учителите да са по-иновативни в работата си според проучване от 2017 г.. Това, че учениците работят по задача, не означава непременно, че учителят трябва да оцени точността на работата им. Ако оценявате по-малко от работата на учениците, те ще са по-спокойни при извършването ѝ. Грешките ще са метод на учене, а не предвестник на слаба оценка. Популярна стратегия е да дадете на учениците да се самооценят (всеки сам или един другиго) по зададени критерии. Вие ще имате повече време за планиране на завладяващи уроци, а те ще изпитват по-малко стрес, когато дойде време да научат как са се представили.
Статията е адаптирана от този и този текст от Edutopia, както и от Cult of Pedagogy.
