Category: Умения за учене
Дефиниция на саморегулираното учене (Self-regulated learning) Концепцията за саморегулираното учене се отнася до когнитивните, метагокнитивните, поведенческите, мотивационните и емоционалните/афективните аспекти
Метапознанието е процес, при който ученикът е независим, честен и критичен наблюдателна собственото учене и представяне и се стреми обективно
Целенасоченото търсене на помощ от други лица (учители, родители, съученици, приятели и т.н.) или други източници (например интернет, допълнителна литература)
Академичната саморегулация обхваща целенасочени действия от страна на учениците за регулиране на емоциите, познанието и поведението. В това отношение самодисциплината
В контекста на саморегулираното учене автономността се разбира като самоуправление на ученика, породено от неговото усещане за ценност,воля и избор
Ефективното управление на времето е от съществено значение за саморегулацията на ученето, защото насърчава учениците да поемат по-голяма отговорност за
Когнитивните стратегии се състоят от една или повече взаимообвързани, потенциално съзнателни и контролируеми дейности за изпълнението на определена учебна задача
Способността на учениците да планират и направляват собственото си учене е ключов аспект от саморегулацията. Това включва способността им да
Ефективната саморегулация в процеса на ученето в голяма степен зависи от способността на учениците да контролират своите усилия и да
Едно от измеренията на мотивацията за учене се проявява като стремеж да се усвоят знания и умения, да се демонстрира
Интересът на учениците и възприятията им за значимостта на ученето и на работата им в училище до голяма степен предопределят
Самоефикасността се отнася до увереността на ученика, че е способен да учи добре; да се справя успешно с изпълнението на
