“Госпожо, “До Чикаго и назад” е скучно! Не го разбираме! Защо трябва да има толкова дълги описания?” – с тези коментари се обръщат към г-жа Баланска седмокласниците Средно училище “Сава Доброплодни” – гр. Шумен по време на дискусия в началото на учебната година, когато обсъждат прочетените произведения през лятната ваканция.
Без никакви колебания учителката решава, че ще използва опита си в проектно базираното обучение, за да доближи Алеко Константинов до учениците: “Веднага след разговора реших, че трябва да ги запозная с произведението по по-интересен начин. За целта на седмокласниците поставих задача да се изработи триизмерно изображение на “българското” по време на Чикагското изложение според описанието му в пътеписа “До Чикаго и назад” на Алеко Константинов. Това наложи първо да проучат задълбочено текста, след това да направят проучвания за времевия период, за да представят публично реализирания продукт и да се включат в дискусия по темата на проекта”, споделя г-жа Баланска.
Седмокласниците се впускат в творческа дейност, за да разтълкуват как Алеко Константинов представя България в произведението си “До Чикаго и назад”.
В следващите редове ви споделяме конкретни стъпки, които г-жа Баланска следва, за да приложи добрата практика в своята класна стая.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Стъпка 1. Споделяне на идеята
“Въоръжена” с впечатленията от дискусията, месец преди изучаването на творбата поставих на учениците задача да изработят триизмерни макети, като следват описанията, направени от Алеко Константинов в „До Чикаго и назад“, разказва г-жа Баланска. Тя решава да използва платформата Teams, за да представи заданието на учениците. Седмокласниците имат пълна свобода при избора на материали, които да използват за макетите си – единственото условие е макетите да са пряко свързани с описанието в текста.
Стъпка 2. Ключови насоки
Седмокласниците отново изчитат самостоятелно съответния откъс от произведението. Те трябва да пресъздадат българския павилион и „бараката“ на Айвазиян, като се стремят да включат в макета си възможно най-много от детайлите в предметното описание и да поставят на правилните места героите, описани в текста, заедно с техните ключови техни реплики.
Г-жа Баланска поставя още две задачи на седмокласниците:
- Да опишат процеса по изработването на макета – да включат стъпките, които са следвали при създаването му, да опишат отделните му части, да посочат какво ги е затруднило при създаването му и кой им е помогнал да се справите, да споделят как са се чувствали по време на целия процес.
- да се подготвят за дискусия по въпроса: “Какво трябва да бъде „лицето на България“ пред света?” – учениците трябва да посочат каква е позицията на Алеко Константинов по темата и да споделят дали са съгласни с Щастливеца. Разбира се, трябва да аргументират мнението си.
“Официално ангажирах и родителите. Една от целите ми беше и те да се включат в изработването на макетите, помагайки на децата си, за да разберат смисъла на проектно-базираното обучение”, отбелязва г-жа Баланска. Седмокласниците имат на разположение месец, за да изработят макетите си.
Стъпка 3. Представяне на проектите
Тъй като учебните часове по БЕЛ са недостатъчни, седмокласниците представят проектите си във времето за занимания по интереси. Всеки ученик подготвя кратка презентация за използваните материали, стъпките, през които е преминал, получената помощ от родители и близки, както и затрудненията в процеса. Обратната връзка е ценна както за учениците, така и за г-жа Баланска.
Стъпка 4. Обратна връзка и споделяне на идеята
В часовете по литература класът дискутират произведението, наблягайки на въпроса какво трябва да бъде “лицето” на България пред света според Алеко и според самите ученици. Седмокласниците са единодушни, че процесът по изработка на макета заедно с родителите им е съчетание от упорит труд, предизвикателства и забавление.
Проектите на учениците излизат извън класната стая и достигат до по-широка публика. “Организирахме изложба във фоайето на училището, която остана експонирана повече от месец. След края ѝ проектите, с които учениците се съгласиха да се разделят, бяха поставени в училищната библиотека, където могат да бъдат разгледани и днес. Написахме също материал за сайта на СУ “Сава Доброплодни” и фейсбук страницата на училището, където бяха качени и снимките на изработените макети”, разказва г-жа Баланска.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Проектно базираното обучение помага на учениците да преодолеят тревожността си и да повдигнат самочувствието си от факта, че успяват да се справят: “От шестте паралелки седми клас във випуска трите, с които бе проведено проектно базирано обучение, демонстрираха най-високи резултати на националното външно оценяване по български език и литература. Работата ни по проекта допринесе за поставянето на основите на критичното мислене. Въвличането на родителите спомогна за формирането на атмосфера на доверие и взаимодействие между ученици, учител и родители – уверена съм, че именно по тази причина до финала на общата ни работа получавах безрезервната им подкрепа”, споделя г-жа Баланска.
Едно от най-големите предимства на описаната дейност е, че тя е достатъчно гъвкава. Изработването на триизмерен проект е задача, която може да направи интерактивно изучаването на произведения, които са “скучни” и далечни от възприятията на учениците. СУ “Сава Доброплодни” се отличава с новаторство при въвеждането на разнообразни практики в учебните часове като STEM уроци, интегриране на интерактивни техники, целенасочено използване на дигитални ресурси. Г-жа Баланска не спира да експериментира и интегрира интересни добри практики в часовете по български език и литература, въпреки недостига на време за усвояване на материала от учебната програма, въпреки допълнителния ангажимент и голямата численост на паралелките.
А тук може да се докоснете до света на Алеко Константинов чрез макетите на седмокласниците на г-жа Баланска.
