Различните лица на сътрудничеството

И уменията, на които се базират те

Представете си, че във вашето училище всички учители си сътрудничат, независимо дали преподават съвместно, участват в професионална общност или се включват в професионални разговори. Как би се отразило това на работните отношения в колектива? Какви биха били резултатите на учениците?

Сътрудничеството е концепция, която изисква от учителите много умения, но и развива много умения. То повишава мотивацията и успехите в професионално отношение. В статията ще разгледаме няколко лица на ефективното сътрудничество и какви умения предполагат те. 

Сътрудничество, базирано на доверие 

Когато взаимоотношенията между хората се базират на доверие, те са много по-силни и устойчиви на различни стресови фактори. Това “правило” се отнася изцяло и за работните връзки между учителите – ако има доверие между преподавателите, те ще разрешават конфликтни ситуации и ще вземат важни за учениците решения по-ефективно. Съвсем естествено: когато имаме проблем, над който разсъждават повече хора, получаваме повече възможни решения и имаме широк избор как да постъпим. 

Изграждането на екип, в който преподавателите свободно да назовават чувствата и мислите си с реалните им имена, без това да бъде повод за конфликт, да допринасят със знанията и уменията си за общата работа и да споделят професионалните предизвикателства, изисква високи нива на социално-емоционални умения. Ако учителите имат тези умения и паралелно с това вярват на своите колеги и ръководство, то споделянето на данни, добри практики и стратегии би се превърнало в естествен метод на работа.

Установяването на доверие в отношенията изисква време и усилия. Ето някои от малките стъпки в правилната посока:

  • Поставете нуждите на учениците в центъра на образователния и възпитателен процес – нека те са изходна точка за всяко решение;
  • Насърчавайте учителите заедно да експериментират в работата си;
  • Отделете време за рефлексия и саморефлексия, в която всеки да опознае своите силни страни и зони за развитие и тези на колегите си;
  • Говорете открито за своите грешки и за предизвикателствата, които срещате в работата си. Това ще създаде атмосфера, в която е нормално да се греши и ценно да се учим от допуснатите грешки;
  • Заедно с екипа се включете в работилници или обучение на тема “Трудни разговори”;
  • Проучете стратегии, които ще ви помогнат да подкрепите учителите в моменти, в които са изправени пред трудност и предизвикателна ситуация.

Сътрудничеството и споделената визия

Пътеводната звезда на всяко училище е визията за успех на учениците и учителите. Ако сте решили, че сътрудничеството между преподавателите е вашата нова посока, непременно включете това в училищната визия! Създаването на визия е процес, които развива уменията за планиране, целеполагане, проучване, анализ на данни, комуникация, организация и креативност, но е и предизвикателна форма на сътрудничество, защото голям брой хора трябва да работят върху един документ, да вземат общи решения и да отстояват позициите си.

За да подкрепим създаването на споделена визия, ви предлагаме 4 въпроса, с които да се уверите, че сте заложили цели, свързани със сътрудничество между учителите:

  1. Как ще си сътрудничат учителите?
  2. Колко често ще си сътрудничат?
  3. Какъв тип съвместно преподаване ще изберат учителите?
  4. Какви са очакваните резултати за ученици и учители?

Визията трябва да отговаря на мисията на училището ви и да бъде споделена от всички учители. За целта преминете през следните действия: 

  • Създайте възможност за взаимно опознаване на силните страни и уменията на учителите, както и за предпочитаните начини на работа;
  • Подсигурете, че целият екип има споделено разбиране за целта и ползите от сътрудничеството;
  • Обсъдете и вземете финално решение за това как да си сътрудничите ефективно;
  • Открийте практики, които биха помогнали на учителите да работят ефективно заедно;
  • Осигурете копие от визията и целите за всеки преподавател от екипа.

Професионалните разговори като форма на сътрудничество

Професионалните разговори са неизменна част от сътрудничеството. Този тип комуникация е високо ефективна и води до голяма добавена стойност за учениците, тъй като често е фокусирана върху подобряване на техните резултати. 

Професионалните разговори от своя страна развиват много умения в учителите – за преговори, за даване на обратна връзка, за решаване на конфликти, комуникационни и други умения. Теми, които бихте могли да обсъждате с вашите колеги са:

  • Наблюдения и градивна обратна връзка върху работния процес;
  • Идентифициране на проблеми от практиката и решаването им заедно;
  • Съвместно анализиране на резултатите на учениците и изследване на значението им за конкретна практика.

Сътрудничеството и трудните разговори

Успешното сътрудничество между учителите в едно училище, зависи до голяма степен от техните умения за управление на конфликти и комуникация. Едно от основните предизвикателства за много учители е провеждането на “трудни разговори” с колегите. Това обикновено са разговори, от които всеки предпочита да избяга.

Със сигурност е добре да няма конфликтни ситуации в един екип, но това е по-скоро невъзможно за постигане. Така че по-ефективното решение не е да избягваме трудните разговори, а да се научим да ги водим. За целта се уверете, че: 

  • Избирате най-подходящите време и място за провеждане на разговора;
  • Разговаряте с “точния” човек, от който произтича проблематичната ситуация;
  • Адресирате конкретното поведение, не личността на колегата;
  • Отбелязвате конкретно различията в гледните точки;
  • Човекът, с когото разговаряте, чува и разбира какво казвате.

В табл. 1 разглеждаме четири начина, по които може да подходи към трудните разговори и ситуации. 

Таблица 1. “Начини за разрешаване на конфликти”

Различните лица на сътрудничеството

* Таблицата е създадена от Stonefields School и преведена от екипа на Prepodavame.bg

Можем да разберем дали един екип е сплотен по това дали членовете му си имат доверие, по това дали се чувстват спокойни в компанията на колегите си и по това как подхождат в моменти на конфликт. Разминаването в разбиранията, гледните точки и желанията са нормални и наличието им не означава непременно, че хората не биха могли да постигат резултати заедно.

Умения и нагласи

Ефективното сътрудничество е предизвикателно и предполага множество умения и нагласи. За да постигнем удовлетворяващи резултати, на първо място е добре да сме отворени към себепознание и да анализираме своите умения и нагласи относно сътрудничеството като концепция. Ако искаме да работим пълноценно с колегите си, е добре да рефлектираме върху качествата, които подпомагат или затрудняват успешната ни интеграция в екипа.

На второ място се нареждат няколко други ключови фактори, от които зависи ефикасността от колаборацията. Нека разгледаме диагр. 1, която илюстрира ключовите фактори, които допринасят за успешно сътрудничество между учители:

Диаграма 1. “Ключови фактори за успешно сътрудничество”

Различните лица на сътрудничеството

* Диаграмата  е създадена от Stonefields School и преведена от екипа на Prepodavame.bg

Както виждаме в диагр. 1, в основата на успешния екип са учителите, които са осъзнати личности. Те притежават нагласа за постоянно учене и вярват, че за да бъдат добри преподаватели, трябва да се развиват непрекъснато. Учейки през целия си живот, тези учители растат и развиват самопознанието си чрез размисъл, саморефлексия и вътрешен стремеж към самоусъвършенстване. Учителите, които допринасят конструктивно за развитието на екипа си, са оптимисти, отворени и подготвени за предизвикателни ситуации (с инструменти, стратегии и план “Б”). Тези нагласи се разглеждат като основни за прехода от „аз“ към „ние“.

Моделът очертава още четири ключови елемента за колективен успех:

  1. Разпределянето на функции в екипа така, че те да отговарят до голяма степен на времето и усилията, вложени от колегите в споделените отговорности, за да се постигне положителен ефект.
  2. Условия, подкрепящи ефективното сътрудничество – важно е членовете на екипа да се познават добре, да разбират уменията, слабостите и нуждите на своите колеги, за да се постигне синергия. 
  3. Работа в екип – отнася се до всички задачи и процеси в екипа и до споделената отговорност за произтичащите резултати.
  4. Предприемачески дух – елемент, който засяга до колко екипът е насочен към постоянно учене, развитие, експерименти и новаторство.

Разглеждайки факторите, които са необходими за едно ефективно сътрудничество на училищно ниво, всеки ръководител би могъл да анализира най-добре областите, в които да подкрепя учителите си и да отделя ресурс за професионално обучение.

Ефективното сътрудничество изисква успешното приложение на редица умения. Може да подкрепите вашите учители в развиването, надграждането и усъвършенстването им, като им осигурите: 

  • Формални обучения с ясен фокус върху конкретно умение;
  • Време за сътрудничество, в което уда обменят идеи, да планират заедно и да преподават възмостно;
  • Рефлексия; 
  • Норми на работа;

В заключение

Сътрудничеството има много лица. В учителската професия говорим за съвместно преподаване, участие в професионални общности и споделяне на добри практики, но концепцията е с по-широк обхват. За да работим в колаборация с останалата част от колектива, трябва да имаме доверие на колегите си, да можем да управляваме конфликти, да взимаме активно участие в разговори на професионална тематика и да споделяме обща визия за успех на училищната общност.

Различните лица на сътрудничеството предполагат и различни умения и нагласи. За да ги усъвършенстваме в себе си, на първо място трябва да се познаваме добре, да сме готови да учим и даваме сто процента от себе си за постигане на общото благо.

Едно от нещата, които често казваме на учениците, е: “Никой не се е родил научен”. Старата фраза важи с пълна сила и за нас, учителите. На някои ще се удаде по-лесно, за други ще бъде по-предизвикателно. Но всички можем да се научим! Сътрудничеството е процес – нека му дадем време.

____

Източници: 

  1. https://elearning.tki.org.nz/Teaching/Innovative-learning-environments/Collaborative-teaching#js-tabcontainer-1-tab-2
  2. https://www.nzcer.org.nz/system/files/journals/set/downloads/set2016_2_048.pdf

Още полезни статии:

Какво научих от съотборниците си?
Работа в екип

Какво научих от съотборниците си?

При представяне на резултатите и своя принос, всеки член на групата трябва да може да каже какво ново и значимо е научил от съотборниците си

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали