“Една от най-големите трудности при нас е задържането на учениците от ромски произход в образователната система. Много от учениците отпадат от училище поради социални и икономически фактори – бедност, безработица на родителите, липса на мотивация и др., което затруднява постигането на поставените от нас цели.”, обобщава Фиданка Бенчева, старши учител в начален етап в ОбУ ,,Христо Ботев“, град Стамболийски.
В учебното заведение се учат и възпитават около 200 деца от ромския етнос, които в своята общност общуват на майчиния си език. Недоброто владеене на български език често води до затруднения с усвояването на академичния материал и се превръща в причина децата да изостават. ”Екипът ни се старае да разчупи стандартния модел на преподаване, затова организираме часовете по забавен и интересен начин, за да стимулираме ученическата активност. Учениците биват поставени в ситуации, в които могат да обсъждат получените знания и умения, а след това да ги затвърждават на основата на преживяното.”, споделя г-жа Бенчева за решението си да въведе проектно базирано обучение.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Всичко започва, когато г-жа Бенчева и нейните колеги от начален етап се събират, за да обсъдят и обменят идеи в началото на втория учебен срок. Учителите искат да ангажират учениците и техните родители в учебния процес и същевременно да развиват умения у децата, така че да допринесат за цялостното подобрение на живота им.
Екипът решава да заложи на проектно базирано обучение и организацията започва още през март. Дейностите се реализират от всички класове, като всяка следваща надгражда предходната. Обучението застъпва теми от учебното съдържание по различни дисциплини: родинознание, човекът и природата, човекът и обществото, български език и литература, музика и технологии и предприемачество. Децата имат възможност да научат повече за пролетни празници и обичаи от миналото, които са забравени и вече не се практикуват.
В следващите редове ще прочетете как г-жа Бенчева и нейните колеги реализират на практика тази своя идея.
Първи клас
Децата от първи клас имат за задача да запознаят останалите класове с пролетните празници и обичаи. Те предварително търсят информация в интернет или разпитват по-възрастни членове на семейството си, а после подготвят презентация с помощта на класния си ръководител. Всички начални класове се събират в класната стая на първи клас, за да видят презентацията.
Втори клас
Учениците от втори клас продължават дейността. Те се разделят на три екипа, като всяка група има за цел да представи един от трите празника – Лазаровден, Великден и Гергьовден.
Членовете на екипите имат различни задачи. Един търси обща информация за празника – кога хората са започнали да отбелязват празника, на коя дата е прието да се празнува… Друг отговаря за това как се празнува съответният празник – какви обичаи са познати сред местните и какво е важно да се прави. След това с помощ от родителите и класния ръководител всеки екип създава табло/постер с различни материали, което представя пред останалите класове в мултимедийния кабинет.
Трети клас
Третокласниците пресъздават на практика обичаите към отделните празници. На Лазаровден ден момичетата, облечени във фолклорни народни носии, обикалят по домовете, “даряват” стопаните с песни и си тръгват с яйца и сладки неща. Децата са очаровани от факта, че са посрещани толкова радушно, а всички домакини много се радват на посещението на лазарките.
По Великден училището се пълни с родители и деца, които боядисват яйца. Разбира се, поставят първото червено яйце до иконата. На Гергьовден всички отново са заедно – събират сутрешната росна вода, правят люлки и изпълняват други обичаи за празника.
Четвърти клас
Учениците от четвърти клас имат за цел да изготвят лапбук, чрез който обобщават усвоените вече на теория и практика знания. За целта те подробно се запознават с презентираната информация от другите класове и с всички техни инициативи, като събират снимки и материали, разказват как е започнал проекта и как съучениците им са изпълнили задачите си. Лапбукът се представя пред ръководството на училището и други деца и родители.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
“Забелязах, че много от децата по-рано имаха проблеми с общуването помежду си – трудно съчетаваха игрите си и често влизаха в конфликти и правеха опити за надмощие. Затова за мен беше важно да интегрирам в обучението на децата практически дейности, които обогатяват теоретичното знание. Учениците започнаха да показват заинтересованост към работата с информационни технологии и да използват телефоните си с познавателна цел. Родителите започнаха да се ангажират повече и да работят с децата. Бяха щастливи и от това, че учителите не ги търсят само за да им споделят своите оплаквания, а и за да участват в хубави инициативи, в които имат възможност да упражняват българския език – да пишат, да разказват…”, разказва за ползите от практиката г-жа Бенчева.
Работата по проект изисква цялостна стратегия за активизиране на познавателния потенциал на учениците. Tя разкрива широки възможности за личностно мотивиран и конструктивен процес на усвояване на знания. Поставя в центъра на проучването тема, заимствана от живота, която позволява да се осъществи връзка между теория и практика. По този начин по-ефективно и целенасочено се формират отношения, интереси и желание за лична изява; предизвикват се себеутвърждаващи преживявания като усърдие, съпричастност, увлеченост и удовлетвореност.
Г-жа Бенчева и нейните колеги очакват с нетърпение изграждането на STEM център в тяхното училище, за да реализират още идеи за проекти.
