Много ученици категоризират като “скучни” предметите, които ги затрудняват или нещата, които изискват повече усилия. Вероятно често чувате подобни изказвания: “Не съм добър по химия.”, “Нищо не разбирам по физика.” или “Защо да се мъча, като никога няма да работя това?”.
Макар в учебните програми вече да са включени повече практически занимания и демонстрации, обучението по природни науки като че си остава улица с еднопосочно движение – решават се задачи, следват се определени инструкции и формули, за да се стигне до един точно определен резултат. Запаметяването на факти и решаването на задачи от учебника обаче наистина може да бъде много безинтересно.
Допълнителен аргумент в подкрепа на схващането, че науката е скучна, е и погрешната престава за учените като цяло. За повечето ученици това са възрастни хора с бели престилки, които стоят по цял ден в лаборатория, пишат нещо в тефтерите си и отвреме-навреме смесват вещества в колби.
А в действителност светът на науката е вълнуващ. Учените наблюдават, обсъждат, спорят, провеждат експерименти, пътуват по целия свят за своите изследвания. И всички са ангажирани с една вълнуваща мисия – да разберат по-добре нашия свят. Да, някои моменти от научното обучение или изследване може да са досадни, но самата науката е много повече от знанието, което си проправя път в учебниците. Тя е продължаващ и непрекъснат процес на открития.
“Науката е събиране на факти”
Тъй като часовете често не са достатъчни за задълбочено представяне на целия материал, не е трудно за учениците да приемат, че науката представлява точно това: факти, събрани в един учебник. Това обаче е само част от картината. Науката е набор от знания, но също така е и процес по откриване, валидиране, подреждане, преосмисляне или отхвърляне на тези знания. Нещо повече – това е един вълнуващ и динамичен процес.
Но как да го покажете на учениците? Много просто! Извадете проблем от рафта, смесете с няколко въпроса, поръсете с хипотеза, добавете щипка наблюдение, потопете цялата смес в експеримент. И готово – в рамките на един учебен час може да извадите заключението от фурната!
Макар тези указания за правене на наука да дават някои основни отправни точки, правилна рецепта няма. Всяко изследване си има свой собствен ход, обусловен от поставените въпроси, участниците в процеса и изследваните променливи.
Насочете вниманието на учениците към това, че науката разчита колкото на фактите, толкова и на човешките взаимодействия:
- научният процес включва социално общуване – дейностите могат да бъдат извършвани от различни хора по различно време;
- науката разчита на креативни личности, които мислят нестандартно;
- научните изследвания често продължават, защото различни учени повдигат нови въпроси;
- научните заключения винаги подлежат на преразглеждане.
“Наука се прави в лаборатория, от хора с бели престилки”
Да, някои от тях наистина работят в лаборатория и носят бели престилки. Но също така има и други, които се гмуркат под водата, за да изследват океанската флора и фауна, проучват движението на различни превозни средства, описват видовия състав в различни местообитания, създават нови аромати или козметични продукти, разработват компютърни модели, описващи най-различни явления или наблюдават с телескоп звездното нощно небе от собствения си дом.
Науката е толкова многообразна! Тя е отворена за всеки любопитен за света човек, който се стреми да възприеме научен подход в своите изследвания. Учените са хора на всякаква възраст, от различен етнос, с различно образование, култура, религия, сексуална ориентация, полова идентичност. И колкото по-различни са тези, които правят наука, толкова тя е по-динамична. Ето някои причини:
-
Различните хора задават различни въпроси
Въпреки че науката може да изследва всяка част от естествения свят, фокусът на научното внимание се насочва именно от въпросите, които учените задават. Произходът и идентичността на всеки човек оформят въпросите, които той си задава за света. Така изследването на природния свят е свързано със светогледа на различните хора.
-
Разнообразието улеснява специализацията
Както всички хора, учените също имат своите различни силни страни и интереси. Така биологът с афинитет към математиката, биологът с интерес към човешкото поведение и биологът, който обожава микроскопите и лабораторната работа, могат да се съсредоточат върху различни аспекти на изследваните обекти и явления. Макар да разглеждат една и съща тема, те ще го направят по различен начин и това ще допринесе за развитието на научното знание.
-
Разнообразието стимулира решаването на проблеми
Науката има голяма полза от общност, която подхожда към проблемите по различни творчески начини. Разнообразната общност е по-способна да генерира нови изследователски методи, обяснения и идеи, които могат да помогнат за преодоляването на трудни препятствия и да хвърлят нова светлина върху проблемите. Различните перспективи водят до по-богати и по-вълнуващи научни открития.
-
Разнообразието балансира пристрастията
Различните гледни точки на учените – хора с различни вярвания, произход и ценности – допринасят за уравновесяване на пристрастията, които биха възникнали, ако науката се практикуваше от тясна еднородна част от човечеството. Ако мислим например за изменението на климата, личните убеждения относно околната среда, икономиката, бизнеса и политиката могат неволно да повлияят на търсенето или оценката на доказателствата.
Всеки заслужава възможност да последва своето любопитство, да изпита радостта от науката и да даде своя принос за нейното развитие. Ако всички учени бяха еднакви, споровете можеше да са рядкост… но щяхме да научим много по-малко за света около нас.
“Не съм добър в науката”
Някои ученици определят природните науки като скучни, защото не разбират представената научна информация и не успяват да се справят със задачите в учебните помагала. В действителност училищната наука може да бъде много различна от истинската наука, макар че няма спор по въпроса – основните знания, които човек придобива в училище, са важни за практикуващите учени.
Това обаче е само част от картината: научните изследвания включват още творческо решаване на проблеми, общуване с другите, логически разсъждения и още много умения и забележително широк набор от дейности. Всичко това може да бъде част от обучението по природни науки в училище. Периодичната таблица може да не представлява особен интерес за някой ученик, но той може да се справя отлично с други неща – например наблюдение на поведението на диви животни, анализиране на компютърни модели на движението на тектоничните плочи или подготовка за участие в дискусии по научна тема. Често когато децата твърдят, че „не са добри в науката“, това всъщност означава, че те все още не са открили тази част от науката, която съответства на техните интереси и таланти.
Как да променим възгледите на учениците?
Много аспекти на научното мислене се основават на начина, по който хората разсъждават за всекидневните явления. Всички сме търсили доказателства и сме измисляли обяснение за дадено събитие или проява. Или пък за нещо изненадващо, например как магьосникът кара асистента си да изчезне от кутията. Това може да са тривиални примери, но всъщност те илюстрират научните навици на ума, приложени към ежедневна ситуация. По същия начин учените разсъждават, за да изследват в своята област – независимо дали говорим за човешко поведение или за неутронни звезди.
И вие можете да развиете такива навици у вашите ученици:
- насърчете децата да задават въпроси за обектите и явленията, които наблюдават. Как белината изсветлява дрехите? Как пчелите намират пътя обратно към кошера? Какво причинява фазите на луната? Допълнителното проучване е едва следващият етап от процеса;
- научете ги да търсят различни източници на информация и да откриват какво вече е известно по темата. Домакините вероятно биха казали, че белината измива химикалите от тъканта, докато обяснението в учебника по химия гласи, че белината е добра в разрушаването на молекулните връзки, които карат химикалите да изглеждат оцветени;
- покажете на учениците как да бъдат скептични – съмнението е в основата на всяка научна теория. Твърди се че, че медоносните пчели използват слънцето за навигация, но наистина ли в това има смисъл? Какво биха правили тогава в облачни дни? Насърчете учениците да подлагат идеите си на съмнение и да се опитват да ги опровергават;
- насърчете децата да бъдат непредубедени и да променят мнението си, ако доказателствата го опровергават. Ако всичко, което са научили за Луната, се сблъсква с идеята, че лунните фази се дължат на падналата върху ѝ сянка на Земята, то могат ли да потърсят други обяснения? Насърчете креативността;
- покажете им двете страни на спора. Възложете на учениците да търсят доказателства в подкрепа на опровергаващи твърдения. Белината действа ли по-добре на някои видове петна от други? Пчелите напускат ли кошера в облачни дни? Има ли връзка между фазата на луната и това къде на нощното небе се появява?
По пътя на мравките
За фина ще ви представим една примерна дейност, която може да използвате, за да покажете на вашите ученици, че науката е интересна и достъпна. Целта на занятието е да накарате децата да мислят за науката като за нещо любопитно, което те могат свободно да изследват.
1. Излезте навън с класа и се опитайте да откриете мравки. Тези невероятни насекоми могат да бъдат забелязани почти навсякъде, така че няма да е трудно да ги откриете, независимо къде се намира вашето училище.
2. Отделете няколко минути, за да наблюдавате заедно как се държат мравките – как се движат, как събират храна и я носят в мравуняка, как се катерят по стени или стволове на дървета, как действат, когато са в опасност, как общуват помежду си. Дайте на всеки ученик по един работен лист, в който да запише своите открития.
3. Насърчете учениците да запишат всеки въпрос, който им хрумва. Ето някои примерни въпроси, които може да получите:
- защо се движат в редичка;
- защо е такава формата на мравуняка;
- защо мравките са черни;
- защо тялото им е сегментирано;
- как се променя движението при поставяне на пътя им на храна или препятствие;
- може ли поведението на мравките да се сравни с поведението на друг биологичен вид социални животни?
4. Всеки ученик трябва да напише в своя работен лист няколко предложения относно въпросите, които има. Уверете учениците, че няма такова нещо като глупаво предположение, и че науката е широко отворена за всякакъв вид идеи.
5. Време е за проучване и експерименти! Поставете малко захар или мед на земята и наблюдавайте как се променя движението на мравките. Скоро ще видите как те образуват права линия между храната и мравуняка. Какво означава това? Комуникират ли мравките помежду си, или следват някакъв невидим път, водени от слънцето (или от нещо друго)? Ами ако поставите няколко вида храна на земята – коя от тях мравките биха харесали най-много? Как ще реагират мравките, ако си помислят, че вали? Създайте им импровизиран дъжд.
Можете да тествате толкова теории, колкото искате. Накарайте вашите ученици да напишат в работните си листове всичко, коeто са открили, както и всички нови въпроси, които са им хрумнали по време на експеримента.
6. Отидете по-дълбоко! Най-великото нещо в науката е, че колкото повече знаете, толкова повече искате да научите. Фокусирайте вниманието върху аспект, който учениците намират за интересен.
Например ако децата се вълнуват от това как мравките се насочват към мравуняка в права редица, може да поставите лист хартия на пътя им и да ги оставите да минават по него за известно време. След това завъртете листа на 90 градуса и наблюдавайте какво се случва.
Aко вашите ученици изберат да проучат любимото меню на мравките, може да експериментирате с различни видове храна с различна текстура, вкус или цвят. Колко големи парчета храна може да носи една мравка? Могат ли да носят течна храна или вода? Какви изводи могат да се направят?
Що се отнася до отговорите на първоначалните въпроси, някои от изследваните идеи неизменно ще отведат учениците в задънена улица. В края на деня все още може да не са достигнали до солидни теории, но ще са научили много. И ако е така, поздравления – вашите ученици мислят като учени!
Изследванията често водят в неочаквани посоки, а крайната точка не е установена. Въпреки това, научният начин на мислене продължава да осветлява света около нас, превръщайки ежедневните ни преживявания в изследване – разходката в парка, наблюдаването на нощното небе, пикника край пътя… или обикновения учебен час в училище.
За статията са използвани следните ресурси, които са допълнени с личния опит на автора:
