Тази стратегия е заимствана от първата стъпка от известния модел на Дьорд Пойа за решаване на проблеми в четири стъпки (Polya, 1973):

Кажи със свои думи;
Конкретизирай въпроса;
Открий неизвестните;
Отсей важното.

На практика това са стъпките за опростяване на реална ситуация до реален модел.

Пример
В час по география поставяме казус, в който учениците трябва да излязат със становище пред българското министерство на енергетиката в каква електроенергия да инвестира. Учениците разполагат с кратки текстове за атомна, слънчева, водна, вятърна енергия и показатели как се използват в България. Ако използват горепосочената стратегия, учениците трябва да:

кажат със свои думи какво означава да дадат препоръка на министерството – да видят плюсовете и минусите на различните видове енергия и да излязат с препоръка коя би била най-изгодната за България;
конкретизират въпроса – не само да намерят плюсовете и минусите, но и да преценят кое ще бъде най-изгодно икономически и екологично;
открият неизвестните – колко ще струват различните варианти, за колко време ще се изплати инвестицията;
отсеят важното – да извлекат от текстовете, с които разполагат, информацията, която ще им помогне да си отговорят на горните въпроси.

Предимства на стратегията

Дава алгоритъм на учениците как да подхождат към непознати проблеми;
Може да се използва във всяка сфера.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

е много важно да изискваме от учениците първо да преминават през този процес и след това да извършват операции със стойностите (дори когато учениците си мислят, че им е ясно какво трябва да направят). Първоначално това може да води до забавяне на процеса, но помага на учениците да се отучат от вредния навик – видят ли числа, да започват да правят операции с тях, преди да са вникнали в смисъла на задачата.