fbpx
STEM Добри практики

Как да отгледаме млади учени в класната стая? Съвети от преподаватели по природни науки

Как да отгледаме млади учени в класната стая? Съвети от преподаватели по природни науки

Тази статия е разработена от екипа на образователния сайт prepodavame.bg

На децата са присъщи много от качествата на истинските учени – да задават въпроси, да подлагат на съмнение очевидни за другите неща, да предлагат свои обяснения, да експериментират и да споделят своите открития с останалия свят.

За съжаление, под влиянието на различни фактори този естествен детски уклон към науката в масовия случай отслабва с времето, а заниманията с биология, физика, химия се превръщат в дейност, запазена само и единствено за часовете по съответните дисциплини. В повечето държавни, общински или частни езикови и хуманитарни гимназии, техникуми и общообразователни училища часовете по природни науки са малко на брой и се неглижират от учениците. От своя страна това закономерно води до слабо представяне в международни изследвания като PISA, когато теоретичните знания трябва да се приложат в практически ситуации. Само малък дял от българските представители в PISA се справят със задачи от най-високо ниво в областта на природните науки и това е трайна тенденция при всяко издание на изследването, откакто страната ни участва. Най-често това всъщност са ученици от природо-математическите гимназии, които носят медали от международни олимпиади и състезания и може би планират бъдещето си в научната сфера.

Да отгледаме млади учени обаче е важно във всяка класна стая, независимо от профила на училището. Защото научната грамотност развива умението ни да мислим критично, да търсим възможни обяснения или решения на възникналите въпроси, да изпробваме различни подходи и др. Умения, изключително полезни както за развитието на отделната личност, така и за обществото ни като цяло!

Предизвикателствата пред преподавателите по природни науки никак не са малко, но всички истински отдадени на професията си учители успяват да намерят свой път към учениците и да събудят интереса им. Защото когато говорим за целенасочено и задълбочено развиване на дадено умение, не можем да разчитаме само на неговото естествено развитие като страничен ефект от ученето. Важно е да имаме фокус, стратегия, ясни цели и следене на напредъка.

Ето и някои от съветите, които учителите споделиха с екипа ни:

Експериментирайте

Разбира се, не трябва да превръщаме часове си в безцелно шоу или някаква развлекателна програма, напомня Боян Тодоров, университетски преподавател и учител по химия в 9. и 10. клас. Допълва, че консумативите в училище са ограничени и трябва да се използват разумно и пестеливо, а сериозните експерименти по химия всъщност най-често не са особено вълнуващи. Но Боян (както и всеки, който е влизал в средностатическа “неспециализирана” класна стая) споделя, че нищо не грабва децата повече от това да правят и наблюдават експерименти, дори когато липсват експлозии и пушек.

Преди да заложите на “атракцията”, непременно трябва да подготвите учениците и да се уверите, че те разполагат с необходимата база данни, за да осмислят случващото се – знания за прилагане на процедури, контролиране на средата и др. Ако в училище нямате оборудвана лаборатория, пуснете на класа записи на експерименти от интернет – дори в YouTube вече има множество достъпни клипове. Но винаги е добре да заложите на експерименти на живо, дори да са съвсем прости – като извличане на нишесте от картофи.

Задавайте въпроси

Ако сте планирали да извличате нишесте от картофи, непременно попитайте младите учени какво според тях ще се случи, ако вместо да настържем картофите, ги нарежем на кубчета. Търсенето на различни отговори и решения е неизменно свързано с научната грамотност и затова изключително важна част от работата ни в класната стая е поставянето на въпроси. Може да си поставите за цел да започвате всеки свой час с въпрос, с който ще провокирате учениците си и ще насочите вниманието им към предстоящата работа.

Освен за развиване на научната грамотност, този подход ще помогне на учениците да усъвършенстват и комуникационните си умения, сред чиито основни елементи са именно ясното и ефективно артикулиране на идеи и мисли и слушането за разбиране.

За учениците е важно да формират рационално и критично мислене, да свикнат да търсят взаимовръзката между нещата и обяснението. Да знаят например, че има сила на триене, която им помага да вземат завоя с колата си, но може да не им помогне, когато карат твърде бързо, споделя учителят по физика Никола Каравасилев в свое интервю.

Учете ги да наблюдават внимателно

Повечето (а може би всички) важни постижения в областта на науката и техниката са вдъхновени от природата. Или както би обяснил учител по човек и природа на своите ученици – нещо съществува в околния свят, някой го е наблюдавал, осмислил го е и е осъзнал, че то може да се приложи и другаде, за да подобри човешкото съществуване.

Наблюдението е изключително важно не само в класните стаи в начален етап, но и във всички кабинети по природни науки. При това трябва да научим младите учени да бъдат безпристрастни наблюдатели. При провеждането на експеримент например те трябва да се ръководят не толкова от своето предположение, колкото от самия резултат. Защото големите открития всъщност идват, когато се доверяваме на резултатите, а не на очакванията си.

Интересни задачи и училищни събития

Традиционното фронтално обучение все по-често се подлага на остра критика. За разлика от него отворените учебни ситуации откриват много повече възможности за това учениците да бъдат поставени в центъра на процеса, да поемат отговорност за ученето си чрез личностни или групови взаимодействия, да демонстрират в по-голяма степен своите заложби и способности и да развиват редица умения. 

“Не харесвам това да застана в центъра на класната стая и да започна да говоря. Ако някой влезе в класната ми стая, ще види нещо по-различно. В моята класна стая учениците са изследователи. Те се сблъскват с проблеми и сами търсят начини за решаването им, понякога самите те влизат в ролята на учители. Превъплъщават се в спасители на Вселената, лекари или детективи…”, споделя Станислава Стефанова, която започва преподавателската си кариера в програмата “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”

За да предизвикате интереса на учениците си, заложете на интересни и привлекателни задачи, на проекти и работа в екип. Фестивали на науката, демонстрации на магнитни свойства и експерименти с вода, замразяване на сладолед с течен азот, създаване на брошури или енциклопедии са само част от идеите, които се радват на огромен интерес в класните стаи и училищните общности. Още стратегии и дори готови сценарии на STEM-уроци може да откриете в секцията ”Добри практики” на образователния сайт prepodavame.bg.

Преди да поставите учениците в центъра на учебния процес, е важно да се уверите, че те са наясно какво и защо се прави в часа, какво конкретно се очаква от тях, какви са критериите, какъв е срокът за изпълнение и как уменията им могат да се подобрят.

Покажете, че науката е общност

Науката не е самотно занимание. За да помогнете на децата да се почувстват част от научната общност, покажете им, че всъщност има много хора, които се вълнуват от наука. Поканете ги да ви придружат на научно събитие или конференция като “Софийски фестивал на науката”, “Празник на химията”, “Ден на отворените във Физическия факултет” и др. Учениците биха посрещнали с ентусиазъм възможността да отидат заедно някъде извън училище, било то и с “учебна цел”. Да видиш на едно място 100 или 200 души от различни поколения, които наистина обичат науката и споделят заедно тази страст, е вълнуващо преживяване – както за преподавателите, така и за учениците.

Преподаването на природни науки в някои случаи може да е наистина предизвикателно, при това липсата на достатъчно финансиране далеч не е основният проблем. Въпреки всички трудности, учителите по науки трябва да подхождат с въображение, с мисъл за децата и с ясното съзнание за своята изключително важна мисия. Защото да отгледаме млади учени в класната стая е важно не само за продължаване връзката между образованието и науката, а и за това да имаме едно по-силно общество. 

Източници:

Prepodavame.bg – оразователен сайт за споделяне на добри практики и иновации

Науката е за всеки (capital.bg)

Да преподаваш STEM в непрофилирано училище? Мисията възможна!

 

За автора

Елица Тодорова

Елица Тодорова преподава немски език в различни възрастови групи, а от пет години участва в организацията на лятно училище за деца с обучителни трудности, за част от които българският не е майчин език. Юрист по образование, учител по професия и майка понастоящем - запознайте се с Елица!

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.