Научна грамотност

Научна грамотност

Научна грамотност

Ренета Богданова (учител по програма Заедно в час, Випуск 2012-2014)

Какво представлява умението и защо е важно

Какво е научна грамотност? 

Научната грамотност е специфичен начин на гледане на света. Както казва Чад Орзел (Orzel, 2014), това е най-оптимистичният поглед към света, защото ти дава увереност, че светът е разбираем и че всеки въпрос има свой отговор. Всеки един от нас, още от тригодишен, има учен в себе си. 

И ако продължим мисълта на Чад Орзел, този малък учен какво всъщност ни кара да правим? Да си задаваме въпроси и да сме любопитни към света, да подлагаме на съмнение неща, които на пръв поглед изглеждат очевидни, да имаме импулса да отговорим на неотговорени въпроси, да търсим възможни обяснения и да искаме да ги проверим, да имаме смелост да експериментираме, да пробваме различни подходи за изследване на света, да споделяме целия процес на търсене и откриване с останалия свят. И така отново и отново. 

Защо да развиваме научна грамотност?

Ако се замислим, децата се раждат именно с тази нагласа към света и всъщност най-детският въпрос „Защо?“ е основният научен въпрос. За жалост обаче, много често в училище успяваме да притъпим точно този изследователски дух у децата, като започнем да ги заливаме с готови отговори на незададени въпроси. А всъщност нашата роля като учители е да подкрепяме тъкмо искреното желание на децата да опознават света. Това изгражда самостоятелност и увереност, че знаят как да подходят, ако попаднат на въпрос, на който нямат отговор, и нагласа, че всичко е обяснимо, стига да търсиш достатъчно задълбочено. 

Научната грамотност е една от трите функционални грамотности и като такава е в основата на способността на човека да оперира в днешния свят. (PISA 2015 Draft Science Framework, 2013). Научната грамотност дава инструментариума, с който човек да подхожда към неизвестното. Хората със силно развита научна грамотност подхождат с градивно съмнение към неща, които се представят като очевидни, търсят факти за доказателства, задават си допълнителни въпроси, общуват прецизно (с прецизен изказ и аргументация) и очакват това от общуването си с останалите. Ето защо научната грамотност прави учениците ни самостоятелни, убедителни комуникатори и хора, които трудно могат да бъдат манипулирани.

Още една важна причина да развиваме научна грамотност в часовете си е, че така получаваме възможност да подхождаме към децата като към малки учени, като към хора, които откриват света заедно с учителя, а не го „попиват“. Това естествено води до повишаване на ангажираността на учениците и тяхната мотивация да учат.

Как да развиваме научна грамотност?

За да постигнем това, е необходимо да превърнем класната стая в място за изследвания:

  • да стимулираме учениците да си задават въпроси;
  • при всяка възможност да им помагаме сами да откриват това, което трябва да научат;
  • да търсят възможни отговори;
  • да правят експерименти и изследвания;
  • да споделят откритията си със съучениците си;
  • никога да не даваме отговори наготово.

Елементите, които съставят умението, са представени в Картата на умението. 

Идея за представяне на умението пред ученици от 1. – 4. клас

За да представим умението пред ученици от начален курс е важно да визуализираме какво означава да си изследовател. Можем да използваме сравнение с частен детектив или герой от анимационен филм – например в „Плодчетата“ (бананът е изследовател) или „Декстър“. Да обясним, че ще бъдем учени, че ще сме умни като героя. Добре е да ги насочваме към това как изглежда и какво има героят (очила, бинокъл, компютър, мозък). Можем да обясним, че ще развиваме суперсили (например да задаваме въпроси). Всеки от елементите на умението може да е суперсила – да задаваме големи въпроси, да търсим отговори като детективи; да имаме експертно мнение, да можем да убедим мама, татко и президента (или някой друг авторитет) в откритията си. Важно е да обясним, че ще правим опити, както и че ще представим на други учени/изследователи това, което сме направили.

Идея за представяне на умението пред ученици от 5. – 8. клас

В тази възрастова група можем да представим умението като обясним, че ще задаваме трудни въпроси, ще провокираме у други хора въпроси; ще правим предвиждания, ще можем да консултираме, да даваме съвети. Казваме им директно, че ще сме учени и ще развиваме себе си. Можем да използваме различни аргументи за полезността на умението – никой няма да може да ни победи в спор; няма да могат да ни излъжат лесно и ще успеем да си обясним много от нещата, които ни се случват – защо и как се случват. 

За да започнем, можем да им дадем голям въпрос, свързан с предмета, който преподаваме, и да заложим рамката, че часът ще е по-различен, защото те вече са изследователи – сами ще откриват много от нещата, които ще научат. 

Идея за представяне на умението пред ученици от 9. – 12. клас

За големи ученици е важно да кажем, че научната грамотност ще им помогне да се научат да обясняват нещата, които им се случват, ще могат да водят спор и да демонстрират колко могат и знаят, като са уверени, че сами са го разбрали, а не чули от някого. Това умение ще им помага и при бъдещата работа – при нови задачи, с които не знаят как точно се справят, ще имат ясен подход за действие. Можем да провокираме и обичайната за възрастта склонност към бунт – че ще поставяме под съмнение това, което пише в учебниците, ще търсим свои отговори на важни въпроси. Освен това с развиването на научна грамотност те ще се научат да мислят самостоятелно, така че никой няма да може да ги манипулира, а напротив – те ще могат да преценяват сами за себе си и да взимат самостоятелни решения.

Друг много силен аргумент за големите ученици е, че ще могат да учат други хора на това умение. Ако веднъж си преминал през целия цикъл от умения и можеш да го обясниш, ще помогнеш и на другите хора (братя, сестри, родители) да виждат света по този начин и така ще ги предпазиш от лесно манипулиране.

За да започнем, можем да използваме заглавие от Фейсбук за края на света или друга абсурдна ситуация. Например „НЛО кацна в Щатите” или „Българска бактерия „яде” лошите бактерии, които причиняват язва“. След това, както при по-малките ученици, им задаваме голям въпрос и обясняваме стъпките, през които ще преминем. 

 

Карта на умението научна грамотност

ЦелиСтратегии
1. Научен въпрос1.1. Формулира научен въпрос1.1.1. Сравни научни с ненаучни въпроси;
1.1.2. Задай най-много въпроси към обекта;
1.1.3. Попитай ЗАЩО;
1.1.4. Къде в темата на новия раздел би задълбал един истински учен (историк, географ, физик, литератор)?
1.1.5. Научната десетка на месеца – предизвикателство в рамките на 1 месец учениците да генерират 10 научни въпроса към раздела.
2. Проучване2.1. Планира проучване (ключови точки; процеси, които влияят; източници на информация)2.1.1. Да надхитрим Google – създаване на план за ефективно търсене на информация (вж. стратегия 1.1.1. от Дигитална грамотност);
2.1.2. Чертаят схема, описваща всички влияния, на които е подложен даден обект. Втора стъпка – с кои науки са свързани тези влияния?
2.1.3. Изследват обект от гледна точка на различни науки;
2.1.4. Къде мога да намеря информация по темата?
2.1.5. Намерете водещите имена в дадената сфера;
2.2. Провежда проучване (търси, систематизира, извлича информация)2.2.1. Tърсят информация по ключови точки (Въвеждане на нов материал);
2.2.2. Сами правят план на урока;
2.2.3. Празна таблица – сами определят кои са критериите и систематизират;
2.2.4. Празен майндмап – определят какво слагат като главно понятие и в разклоненията;
2.2.5. Събират ключова информация от текст по зададен въпрос.
3. Хипотеза3.1. Формулира хипотеза на базата на научен въпрос3.1.1. Изброяват възможни отговори на даден въпрос;
3.1.2. След споделяне на големия въпрос на раздела всеки ученик дава своя хипотеза за отговора и казва защо мисли така;
3.1.3. Изследователски дневник – как еволюира хипотезата (Продължение на 3.1.2.);
3.2. Прогнозира възможни резултати3.2.1. Започни с хипотеза – в началото на всеки час или преди решаване на задача всеки ученик записва своята хипотеза за разглеждания проблем.
4. Проверка на хипотеза4.1. Планира проверката на хипотезата:
1. Дефинира индикатор за успех; 2. Определя алгоритъм (етапи) за провеждане на експеримент; 3. Определя необходими ресурси
4.1.1. Избират най-ефективен подход за решаване на задача;
4.1.2. Анализират научни открития в съответната наука – двама учени откриват едно и също, но по различен начин; кой подход биха избрали те и защо?
4.1.3. Изброени проблеми – да брейнстормат възможни действия за доказването, решаването им;
4.1.4. Прави план за проверка на хипотеза;
4.2. Провежда проверката на хипотезата4.2.1. Водят протокол на час;
4.2.2. Дневник на изследователя;
4.2.3. Наблюдават показатели за управление на класната стая;
4.3. Анализира резултатите от проверката4.3.1. Подчертават ключовата информация в протокол;
4.3.2. Визуализират данните;
4.3.3. Представя зависимост между променливи.
5. Изводи5.1. Формулира извод на базата на експеримент
5.2. Определя следващи стъпки5.2.1. Проверка на пътя и разглеждане на отрицателен резултат на експеримент като + – намаляване на възможните отговори;
5.2.2. Правят блок схема за начертаване на следващи стъпки.
6. Комуникация на резултатите6.1. Представя (писмена и устна форма) изследването и резултатите му на език, съобразен с аудиторията6.1.1. Докладване на решение на задача – хипотеза, избран подход, резултат;
6.1.2. Доклад на раздела – какъв голям въпрос си зададохме, какви хипотези имахме; какъв подход избрахме, какви резултати достигнахме; цитират поне два източника;
6.1.3. Всяко твърдение да се представя по научен начин;
6.2. Спазва научно-етични норми6.2.1. Цитирането на използвани източници е един от критериите за оценка на продукта.

 

Примерно годишно разпределение на учебни цели за развиване на умението научна грамотност

Това примерно годишно разпределение предвижда учениците да минат два пъти спираловидно през пълния цикъл на изследователския процес (т.е. през всички елементи на научната грамотност). Нашата задача е първият цикъл да бъде с много повече супервизия от наша страна и по-прости задания, които дават възможност на учениците да усетят какво е да са изследователи. При втория цикъл можем да очакваме по-голяма самостоятелност от тях.

СедмицаЦел №Цел
1 – 41.1.Формулира научен въпрос.
Междинна оценка на напредъка
5 – 81.1.Формулира научен въпрос;
2.1.Планира проучване (ключови точки; процеси, които влияят; източници на информация);
2.2Провежда проучване (търси, систематизира, извлича информация).
Междинна оценка на напредъка
9 – 123.1.Формулира хипотеза на база научен въпрос;
3.2Прогнозира възможни резултати;
4.1.Планира проверката на хипотезата;
4.2.Провежда проверката на хипотезата.
Междинна оценка на напредъка
13 – 164.2.Провежда проверката на хипотезата;
4.3.Анализира резултатите от проверката;
5.1.Формулира извод на базата на експеримент;
6.1.Представя (в писмена и устна форма) изследването и резултатите му на език, съобразен с аудиторията;
5.2.Определя следващи стъпки;
6.2.Спазва научноетични норми.
Междинна оценка на напредъка
17 – 201.1.Формулира научен въпрос;
2.1.Планира проучване (ключови точки; процеси, които влияят; източници на информация);
2.2.Провежда проучване (търси, систематизира, извлича информация).
Междинна оценка на напредъка
21 – 243.1.Формулира хипотеза на базата на научен въпрос;
3.2.Прогнозира възможни резултати;
4.1.Планира проверката на хипотезата;
4.2.Провежда проверката на хипотезата.
Междинна оценка на напредъка
25 – 324.2.Провежда проверката на хипотезата;
4.3.Анализира резултатите от проверката;
5.1.Формулира извод на базата на експеримент;
6.1.Представя (в писмена и устна форма) изследването и резултатите му на език, съобразен с аудиторията;
5.2.Определя следващи стъпки;
6.2.Спазва научноетични норми;
33 – 36Резерв.
Финално оценяване

 

Инструмент за измерване на напредъка

КритерииНачинаещНапредналЕксперт
Научен въпросЛипсват два от критериитеЛипсва един от критериитеБазиран на наблюдение, преживяване, предишна информация;

Има цитиран факт или наблюдение;

Отговорът му би бил общовалиден и изисква доказателство.

Планира проучванеЛипсват два от критериитеЛипсва един от критериитеПроучването съдържа:

  • ключови точки;
  • идентифицирани процеси, които влияят на елемента;
  • идентифицирани n на брой източници на информация, които съответстват на ключовите точки.
Провежда проучванеЛипсват два от критериитеЛипсва един от критериитеПроучването е проведено съгласно плана;

Информацията е систематизирана на базата на n на брой критерии (свързаност с научния въпрос или елементи на въпроса, достоверност, автор…);

Ключовата информация е обобщена и структурирана.

Хипотеза/допусканеЛипсват два от критериитеЛипсва един от критериитеФормулираната хипотеза е възможен отговор на научния въпрос;

Базирана е на поне един аргумент;

Ученикът може да се аргументира какво следва от потвърждаването/отхвърлянето на хипотезата.

Планира изследване (проверка на хипотеза или допускане)Липсват два от критериитеЛипсва един от критериитеПланът съдържа:

  • индикатори за потвърждаване/отхвърляне на хипотезата;
  • етапи на експеримента/изследването;
  • необходими ресурси (материални, информационни, човешки, времеви интервал…).
Провежда изследване

(проверка на хипотеза или допускане) 

Липсват два от критериитеЛипсва един от критериитеИзследването е проведено съгласно плана;

Всички данни/наблюдения/интервюта са събрани и обективно описани;

Събраната информация е структурирана във вид, в който може да бъде анализирана.

Анализ на данниЛипсват два от критериитеЛипсва един от критериитеДанните са систематизирани в графичен/табличен вид;

Изследвани и описани са зависимости между получените данни;

Резултатите от анализа са сравнени с очакваните резултати.

ИзводиЛипсват два от критериитеЛипсва един от критериитеИзводите се основават на:

  • обобщение на n на брой зависимости;
  • определяне на ключовите зависимости;
  • аргументация на избора.
Представя резултатитеЛипсват 3-5 от критериитеЛипсват 1-2 от критериитеИзбран е подходящ формат за представяне на резултатите;

Представянето съдържа:

  • резюме (задължително трябва да съдържа препратка към началния научен въпрос);
  • представяне на най-важните зависимости;
  • аргументация за това до каква степен ученикът е отговорил на началния въпрос, подкрепена с примери от изследването (цитирани са стъпки от изследването);
  • цитирани са изводи от други, свързани с проблема на нашето изследване резултати;
  • цитирани са коректно всички източници.
Следващи стъпкиПланират следващи стъпки, съгласувани с резултатите от изследването.

 

Стратегии за развиване на научна грамотност

 

1.1.4. Къде в темата на новия раздел би задълбал един истински учен (историк, географ, физик, литератор)?

ЦелВъзрастова групаВреме за предварителна подготовкаВреме в час
1.1. Формулира научен въпрос.5-1230 мин1 учебен час

 

Описание

В първия час от даден раздел, предоставяме на учениците разнообразни уводни материали, които дават най-обща представа за темата на раздела. Учениците обсъждат по групи възникналите въпроси. Обсъждаме въпросите с целия клас, като открояваме онези от тях, които имат потенциал за изследване. Когато приключим с дискусията, слагаме тези въпроси на видно място в класната стая. Това ще бъдат нашите големи (водещи) въпроси, чийто отговор ще търсим по време на раздела.

Предимства на стратегията

  • Ангажира учениците с темата на раздела, защото работи с техен въпрос;
  • Поставя учениците в ролята на изследователи;
  • Създава естествен увод в темата на раздела;
  • Подходяща стратегия за първи стъпки във формулирането на научни въпроси.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • материалите, които подбираме, трябва да са достатъчно лесни за разбиране;
  • при избора на въпроси за раздела е нужно да обясняваме защо избираме конкретен въпрос, като реферираме към най-основните характеристики на научните въпроси (вж. критериалната матрица, критерий научен въпрос).

 

1.1.5. Научната десетка на месеца 

ЦелВъзрастова групаВреме за предварителна подготовкаВреме в час
1.1. Формулира научен въпрос.1-125 мин

 

Описание

В рамките на раздела отправяме предизвикателство към учениците да генерират научни въпроса по темата на раздела. Избираме ден, в който гласуваме за десетте най-добри въпроса. Вариация на стратегията за ученици, които са по-напреднали в задаването на научни въпроси, е да ограничим времето за генериране на въпроси до първите няколко часа от раздела и след това да търсим отговорите им заедно с учениците чрез проекти и т.н.

Предимства на стратегията

  • Има състезателен елемент;
  • Не отнема време в рамките на часа;
  • Ангажира учениците с темата на раздела;
  • Може да ги провокира да търсят допълнителна информация.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • е важно да мислим как да ангажираме всички ученици в създаването на въпроси, дори и тези, които не се чувстват уверени в предмета;
  • важно е да мислим как да управляваме процеса, така че да не са избрани всеки месец въпросите на едни и същи ученици.

 

2.1.2. Чертаят схема, описваща всички сили, които влияят на даден обект 

ЦелВъзрастова групаВреме за предварителна подготовкаВреме в час
2.1. Планира проучване (ключови точки; процеси, които влияят; източници на информация).1-1215 мин 10 мин

 

Описание

Стъпка 1

Изберете обект или предмет. Напишете думата на обекта на дъската, нарисувайте го или раздайте малки листчета с името на обекта на децата. Ако имате на разположение 3D обект, подгответе го преди часа на видно място в стаята.

Примери:

  • При отварянето на урока помолете децата да нарисуват всичко, което влияе на обекта (1. клас, 1. срок), или да напишат около него какво според тях му влияе (ако ползвате лепящи се листчета).
  • Литература: Христо Ботев – изброявате всичко, което е повлияло на поета.
  • Физика: Стол (вие сте седнали на него).

Записвайте всяко предположение на децата, като обсъждате и гласувате дали наистина влияе, или не.

Целта е да извлечете всички влияния, които децата знаят в съответния клас и да ги поставите в обща схема.

Стъпка 2

Вариант 1 – нека всяко дете напише по кой предмет в училище според него се изучава съответното влияние.

Вариант 2 (по-големи ученици) – да запишат в коя наука се изучава съответното влияние.

Предимства на стратегията

  • Кара учениците да виждат междудисциплинарните връзки, да си задават въпроси;
  • Подходяща е при започване на нов раздел – подчертавате влиянията, които ще учите в него;
  • Подходяща е за първи урок, в началото на учебната година, за да подчертаете посоката, фокуса на науката, която преподавате;
  • Кара учениците да мислят по-дълбоко за процеси и явления от всекидневието.

За тази стратегия е добре да имате предвид, че:

  • ще се наложи първия път да насочвате децата чрез въпроси, за да достигнат до всички влияния;
  • би могла да отнеме повече време, ако има неясноти в разбирането защо нещо влияе или не влияе на даден обект;
  • ако ползвате вариант с листчета, ще ви отнеме време дете да ги събере и да ги четете едно по едно/записвате на дъската;
  • могат да започнат разпалени дискусии.

 

3.1.2. След споделяне на големия въпрос на раздела всеки ученик дава своя хипотеза за отговора и казва защо мисли така

ЦелВъзрастова групаВреме за предварителна подготовкаВреме в час
3.1. Формулира хипотеза на базата на научен въпрос.1-1215 мин

 

Описание

Тази стратегия е подходяща за началото на раздел. Когато споделяме с учениците какъв е големият въпрос, на който ще търсим отговор в този раздел, ги питаме до какъв извод мислят, че ще достигнем. Даваме възможност всеки да запише хипотезата си в тетрадката или в изследователския дневник (ако има такъв). Обсъждаме няколко от хипотезите заедно с класа. Периодично по време на раздела се връщаме към тези хипотези и обсъждаме дали това, което са научили до момента, променя тяхната хипотеза.

Предимства на стратегията

  • Поставя учениците в ролята на изследователи;
  • Проследяването на това как се променя отношението им към първоначалната им хипотеза им помага да видят как се задълбочава разбирането им по темата.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • в началото е важно да отделяме време да си припомняме с децата характеристиките на добрата научна хипотеза.

3.1.3. Изследователски дневник

ЦелВъзрастова групаВреме за предварителна подготовкаВреме в час
3.1. Формулира хипотеза на базата на научен въпрос.2-1210 мин в часа или извън часа

 

Описание

Тази стратегия е насочена към два от най-важните елементи на провеждането на изследване – обективно описание на наблюденията и рефлексия върху процеса. Изследователският дневник е място, в което учениците описват процеса на собственото си учене – хипотези, как се променят хипотезите, наблюдения, които им привличат вниманието, рефлексия върху процеса. Може да има различен формат в зависимост от предмета, но е добре да има следните елементи за всеки раздел:

  • място за хипотеза/начално допускане по темата;
  • място за ключови идеи от наученото, които са им направили впечатление, наблюдения;
  • място за описание на промяна на хипотезите и причини за това;
  • регулярна обратна връзка от учителя – насочена към открояване на ценните прозрения на учениците и задаване на допълнителни въпроси.

Можем да дадем попълването на дневника като домашно в края на седмицата или да отделяме последните 10 мин от последния час за седмицата, за да го направим в клас.

Предимства на стратегията

  • Възпитава постоянство, което е изключително важно за развиване на научна грамотност;
  • Поставя учениците в ролята на изследователи;
  • Помага на учениците да се задълбочат в материята, която изучават, и осъзнато да напредват.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • изисква постоянство както от учениците, така и от учителя. Важно да отделяме време, за да даваме обратна връзка на учениците;
  • когато даваме обратна връзка, трябва да избягваме негативни оценки по разсъжденията на учениците, които могат да изградят у тях страх от грешка. Ако открием грешна посока на разсъждение, трябва да посочим какво може да бъде научено от допуснатата грешка;
  • изследователският дневник може да бъде както на хартиен носител, така и в електронен формат. Електронният формат би ни дал по-лесна възможност за обратна връзка. 

 

4.1.4. Прави план за проверка на хипотеза

ЦелВъзрастова групаВреме за предварителна подготовкаВреме в час
4.1. Планира проверката на хипотезата.5-85 мин5 мин

 

Описание

Стъпка 1

Предварителна подготовка на учителя:

  • Изброява и разписва методите за изследване в дадената наука (наблюдение, експеримент, анкета и т.н.).
  • За всеки метод – разписва максимум 5 стъпки, които в общия случай са: цел на изследването, очакван резултат, необходими материали, действия, провеждане/описание.

Учителят преподава тези методи чрез предметното знание. 

Пример:

Преподава нов урок за Хан Крум – записва на дъската „Защо Хан Крум е обявен за „законодателя” на първата българска държава?” и пита учениците как биха подходили, за да отговорят на въпроса.

  1. Цел: да докажа, че Хан Крум е „законодател”;
  2. Очакван резултат – ще е въвел закони, общовалидни;
  3. Ще прочета учебник, ще прочета в Гугъл, ще записвам и слушам по време на въвеждането на нов материал;
  4. Учебник, тетрадка, химикалка, писмени сведения;
  5. Описват отговора на въпроса, който са намерили с конкретни факти.

Стъпка 2

Когато ученикът има становище или хипотеза по даден въпрос, стратегията изисква да го попитаме как би постъпил, за да докаже това свое твърдение. Може да се ползва при всяка задача, не изисква повече от 3-4 мин на становище/хипотеза.

Предимства на стратегията

  • Може да се ползва целогодишно – след първото „завъртане” на методите;
  • Развива и критично мислене;
  • Може да се ползва като отваряне на всеки урок;
  • Може да се ползва за стъпка преди всяка задача от практиките.

За тази стратегия е добре да имате предвид, че:

  • изисква по-продължителна първоначална подготовка (преди началото на учебната година).

 

4.2.1. Водят протокол на час

ЦелВъзрастова групаВреме за предварителна подготовкаВреме в час
4.2. Провежда проверката на хипотезата.5-121 учебен час

 

Описание

Тази стратегия е подходяща за един от най-ключовите елементи на научното изследване – умението за безпристрастно наблюдение на процеси. Поставя учениците в ролята на дистанцирани наблюдатели, които записват случващото се в часа без оценка. Можем да поставим различен фокус на наблюденията, например работа по групи в часа. Тогава очакваме от учениците да записват само наблюдавано поведение, без да му дават оценка. Вариант на това е да бъдат наблюдатели при провеждане на експеримент/упражнение/обсъждане в часа. При тези варианти учениците отново описват само това, което наблюдават, без да дават оценка.

Предимства на стратегията

  • Развива умението на учениците да наблюдават;
  • Развива умението да водят записки;
  • Дава страничен поглед към конкретен, важен за ученето процес, който може да бъде полезен за целия клас;
  • Дава възможност учениците да наблюдават отстрани процес, в който по принцип са активно включени, и това им позволява по-добре да го разберат.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • е важно записките от тези протоколи да се използват – да бъде направен анализ спрямо първоначалния фокус на наблюдението;
  • лишава ученика от възможност за активно участие в конкретния час.

 

4.2.3. Наблюдават показатели за управление на класната стая

ЦелВъзрастова групаВреме за предварителна подготовкаВреме в час
4.2. Провежда проверката на хипотезата.7-1220 мин1 учебен час

 

Описание

Това е вариация на стратегия 4.2.1. „Водят протокол на час“. В този вариант поставяме като фокус на наблюдението действията на учителя и учениците в час. Задачата на наблюдаващия ученик е да записва безпристрастно действия и реплики на ученици и учител по време на един учебен час. Тази стратегия е подходяща, когато имаме предизвикателства с управлението на класната стая. При нея даваме възможност на ученик да види отстрани как изглежда учебният процес в класната стая и събраният материал от наблюдението може да бъде основа за задълбочен разговор с класа какво ни помага и какво ни пречи да учим и как можем да подобрим учебния процес. 

Предимства на стратегията

  • Развива умението на учениците да наблюдават обективно;
  • Развива умението на учениците да водят записки;
  • Ученик получава лидерска роля.

За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:

  • умението да записваш в реално време сложни процеси не е даденост. Първите протоколи може да не са лесни за ползване;
  • важно е да отделим време да подготвим ученика за такова наблюдение и да дадем пример за обективно записване на действия.

 

Проекти и задачи

Почти всеки учебен проект може да бъде превърнат в изследователски, ако осигурим преминаването през няколко ключови етапа. Всеки един от тези етапи е свързан с елемент от научната грамотност. Тук представяме в табличен вид отделните етапи, каква е ролята на учителя във всеки един от тях, какво трябва да очакваме от учениците и каква е препоръчителната продължителност на етапа

 

ЕтапКакво трябва да осигури учителятКакво очакваме от ученицитеПродължителност
Научени въпросНиско ниво:

Научен въпрос, зададен от учителя (вече има отговор на този въпрос в науката, но учителят подкрепя учениците да минат по стъпките на изследователя, открил отговора).

Поставяме въпроса. Най-важното е да събудим любопитството на учениците към него (напр. защо е важен, как търсенето на отговора ще ни направи откриватели).1 час
Високо ниво:

Ученикът сам поставя научен въпрос в област, зададена от учителя.

Даваме област и насоки за изискванията за научен въпрос (критерии какво прави един въпрос научен).

Важно е да предвидим време, в което учениците да направят предварително проучване на темата, за да достигнат до научен въпрос.

  • Правят първоначално проучване по темата; 
  • Систематизират информацията в удобен за ползване вид (бележки, информационни карти, основни идеи от различните източници);
  • Формулират въпрос.
1 седмица
Планиране на проучванеОбсъждаме различни подходи с учениците.Правят план по критериите за план на проучване от критериалната матрица:

  • съдържа ключови точки, по които ще търсим информация;
  • възможни източници (литература, хора, обекти);
  • срокове.
1 час
Междинна спирка

(споделяне на напредъка със съучениците и получаване на обратна връзка)

Осигуряваме условия за конструктивна обратна връзка от съучениците.

Даваме обратна връзка.

Учениците споделят какво са открили, как са подходили, какви източници са ползвали и получават обратна връзка от учителя и съучениците.1 час
Провеждане на проучване + Формулиране на хипотеза/допусканеПредоставяме критериите за провеждане на проучване и формулиране на хипотеза на учениците и ги обсъждаме с тях.Интегрират обратната връзка за плана и провеждат проучването.

В края на този период всеки от учениците (или всеки екип) трябва да е формулирал хипотеза/допускане.

2 седмица
Междинна спирка

(споделяне на напредъка със съучениците и получаване на обратна връзка)

Осигуряваме условия за конструктивна обратна връзка от съучениците.

Даваме обратна връзка за хипотезите/допусканията.

  • Споделят хипотезите си пред класа и получават обратна връзка.
1 час
Планиране на изследване за доказване на хипотезата/допусканетоОбсъждаме с учениците:

  • различни варианти и подходи за доказване на хипотеза/допускане;
  • критериите за проверка на хипотезата.
  • Дефинират индикатори за потвърждаване/отхвърляне на хипотезата;
  • Определят етапи на експеримента/изследването;
  • Определят необходими ресурси (материални, информационни, човешки, времеви интервал…).
2 часа
Провеждане на изследванеПомагаме на учениците да изработят листове за наблюдения/анкетни карти/дневник на изследователя или им даваме готови бланки.

Важно е тези бланки да дават възможност за категоризиране на информацията, така че след това тя да може да бъде анализирана.

  • Следват плана, който са разписали.
  • Търпеливо и обективно описват наблюдения и/или събират данни за изследването.
  • Събират информацията във вид, в който тя може да бъде анализирана.
поне 2-3 седмици
Анализиране на данниВажно е да осигурим необходимата подкрепа на учениците. Не е нужно целият анали да бъде правен в рамките на учебните часове. Важно да отделим поне 1 учебен час, за да сме сигурни, че всички ученици са овладели принципа, и евентуално време извън часовете за консултации и допълнителни въпроси.
  • Систематизират данните в графичен и/или табличен вид.
  • Определят зависимости.
  • Сравняват получените резултати с очакваните резултати.
1 учебен час + допълнителни консултации в рамките на поне 1 седмица
Формулиране на изводДаваме примери за научни изводи. Обсъждаме с учениците ключовите характеристика на добре формулиран извод.Формулират извод по модела, обсъден с учителя.2-3 дни
Планиране на представянето на резултатите от изследванетоПредставяме и обсъждаме критерии за „добро“ представяне на резултати.
  • Избират подходящ формат за представяне на целия изследователски процес, през който са преминали.
  • Систематизират наличните данни/артефакти от целия изследователски процес, за да подберат какво ще включат в представянето.
  • Подготвят презентация.
1 седмица
Представяне на резултатите от изследванетоОсигуряваме добронамерена и подкрепяща среда за представянията на учениците.

Може да повишим мотивацията, като поканим външни гости (родители, учители, ученици от други класове, истински учени от нашата научна област…).

Всеки малък учен:

  • представя своето изследване пред аудиторията;
  • отговаря на въпроси;
  • получава обратна връзка.
1 ден – 1 седмица
Следващи стъпкиОсигуряваме условия за ефективна обратна връзка от съучениците.

Даваме обратна връзка.

Отговарят на въпроса какви следващи стъпки предполага резултата от изследването:

  • проучване на нов въпрос, възникнал по време на процеса на изследване;
  • търсене на ново обяснение, ако е била отхвърлена първоначалната хипотеза;
  • други.

Източници

Orzel, C. (2014). Eureka: Discovering Your Inner Scientist. Basic Books.

PISA 2015 Draft Science Framework. (2013). Извлечено от www.oecd.org: http://www.oecd.org/pisa/pisaproducts/Draft%20PISA%202015%20Science%20Framework%20.pdf

Project 2061

http://www.project2061.org/publications/bsl/online/index.php?home=true

http://entomology.wsu.edu/wp-content/uploads/2012/02/Anelli2011scientific-lit.pdf

 

Още полезни статии:

Стратегии

Избиране на стратегия: Задаване на един и същи въпрос 10 пъти и даване на различен отговор всеки път

2.1. Учениците използват техники за генериране на идеи самостоятелно 1.Описание Задаването на един и същи въпрос и даването на различни отговори позволява да се измислят

Бърза среща (Speed dating)
Комуникативни умения

Бърза среща (Speed dating)

Бързи срещи е популярно събитие за запознанства, което лесно може да се пренесе в класната стая. Идеята е, че участниците се разделят на две големи

Един въпрос с различни отговори
Креативност

Един въпрос с различни отговори

Задаването на един и същи въпрос и даването на различни отговори позволява да се измислят идеи, след като се изчерпят обикновените и често срещани отговори.

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали