Научна грамотност

Научната грамотност е една от трите функционални грамотности и като такава е в основата на способността на човека да оперира в днешния свят. (PISA 2015 Draft Science Framework, 2013). Научната грамотност дава инструментариума, с който човек да подхожда към неизвестното. Хората със силно развита научна грамотност подхождат с градивно съмнение към неща, които се представят като очевидни, търсят факти за доказателства, задават си допълнителни въпроси, общуват прецизно (с прецизен изказ и аргументация) и очакват това от общуването си с останалите. Ето защо научната грамотност прави учениците ни самостоятелни, убедителни комуникатори и хора, които трудно могат да бъдат манипулирани.

Още една важна причина да развиваме научна грамотност в часовете си е, че така получаваме възможност да подхождаме към децата като към малки учени, като към хора, които откриват света заедно с учителя, а не го „попиват“. Това естествено води до повишаване на ангажираността на учениците и тяхната мотивация да учат.

Как да развиваме научна грамотност?

За да постигнем това, е необходимо да превърнем класната стая в място за изследвания:

• да стимулираме учениците да си задават въпроси;
• при всяка възможност да им помагаме сами да откриват това, което трябва да научат;
• да търсят възможни отговори;
• да правят експерименти и изследвания;
• да споделят откритията си със съучениците си;
• никога да не даваме отговори наготово.

Източници:
Orzel, C. (2014). Eureka: Discovering Your Inner Scientist. Basic Books.
PISA 2015 Draft Science Framework. (2013). Извлечено от www.oecd.org.