В общественото пространство циркулират най-различни митове за обучението по природни науки. От това, че само в природоматематическите гимназии се случва нещо смислено в тези часове, до това че и до ден днешен сериозни хора със семейство и успешна кариера се будят посред нощ, обляни в пот, защото пак са сънували, че имат контролно по химия или че ги изпитват по алгебра.
Колко дълбока е травмата от учебника по неорганична химия? Вундеркинди ли са всички ученици, които успяват да влязат в заветните природоматематически гимназии? В тази статия ще разгледаме тези и още няколко от най-популярните (погрешни) схващания за обучението по природни науки. Ако ви предстои тепърва да навлизате в учителската професия, определено си заслужава да я прочетете докрай. Вярваме, че дори и вече натрупалите опит учители ще открият една малко по-различна гледна точка, а новата перспектива винаги се отразява освежаващо на работата!
1. На учениците не им е интересно
Много добре разбираме какво е да се изправяш пред един и същ клас ученици ден след ден с все по-настоятелното усещане, че те не искат да знаят това, което е заложено в учебната програма. Чувството за вина е тягостно и неизбежно. Тогава лесно прибягваме до заключението, което ще ни донесе най-бързо облекчение, а именно – на учениците не им е интересно. Това е напълно естествен защитен механизъм, но ако прибягваме до него всеки път, когато изпитваме разочарование в класната стая, има опасност да започнем да приемаме за даденост това, че на децата не им се учи. А това ще доведе до занижени очаквания, липса на мотивация и в крайна сметка ще е пагубно за учебния процес.
Затова нека си припомним фактите. Децата се раждат с естествено любопитство към заобикалящия ги свят. В първите години от развитието си подхождат към околната среда като истински учени: непрекъснато задават въпроси, формират и тестват хипотези за себе си, средата, в която живеят, взаимоотношенията си с околните и езика, на който се учат да общуват. В някои отношения децата даже надминават учените. Идва им отвътре да “мислят извън кутията”, когато срещнат дадено предизвикателство. Този подход води до изключително иновативни и смели решения. Знаете ли, че учените, които се занимават с усъвършенстването на изкуствения интелект се стремят да копират именно начина, по който децата разсъждават и учат [1]?
Всички започваме живота си като млади изследователи, далеч преди да се научим да четем, пишем и смятаме. Любопитството е в основата на учебния процес както по природни науки, така и по всеки друг предмет. Любопитството ни кара да търсим информация, да четем, да изчисляваме и да записваме наблюденията си, за да задоволим вродената си потребност от знания.
Така че ролята ни като учители е да подкрепяме и надграждаме тази вродена склонност у децата да са любопитни, да изследват света и да научават все повече. В часовете по природни науки можем да си поставим за цел да развиваме научната грамотност на учениците. Това понятие обобщава в себе си умението да си задаваме въпроси и да сме любопитни към света, да подлагаме на съмнение неща, които на пръв поглед изглеждат очевидни, да имаме импулса да отговорим на неотговорени въпроси, да търсим възможни обяснения и да искаме да ги проверим, да имаме смелост да експериментираме, да пробваме различни подходи за изследване на света, да споделяме целия процес на търсене и откриване с останалия свят.
2. Природните науки са запазена територия само за свръхинтелигентни вундеркинди
В природо-математическите, хуманитарни или езикови гимназии в България се влиза с резултатите от НВО по БЕЛ и математика. Въпреки това повечето хора приемат, че ако даден ученик е влязъл в заветната паралелка по английски език, значи му вървят езиците, ако е с разширено изучаване на история, ще кандидатства право с история, ако е паралелка с биология или химия, ще става учен или лекар, ако е в математическа паралелка, има заложби за програмист и т.н.
Удобно е да категоризираме, защото така, подобно на едни истински изследователи, подреждаме света около себе си. Но оценките на НВО нито превръщат децата във вундеркинди, нито предвещават научни успехи. Те са просто един произволен критерий, с чиято помощ да се направи класация, тъй като желаещите да учат в т.нар. елитни гимназии са много повече, отколкото са местата. Разбира се, повечето ученици, които учат в природо-математически гимназии, имат интерес към тези предмети, но фактът, че се вълнуват от химични процеси, физични явления и това как функционират живите организми сам по себе си не означава, че са свръхинтелигентни гении.
За съжаление, това “отсяване” и “преразпределение” по интереси след 7. клас прави така, че в непрофилираните училища да няма толкова висока концентрация на ученици, които се вълнуват особено от природните науки. Вероятно именно сред тях и техните семейства това убеждение е най-изявено: само разни гении и вундеркинди могат да се занимават с наука.
Но самият Айнщайн казва: “Нямам специален талант. Просто съм страшно любопитен.” Учените са най-обикновени хора, чието вродено любопитство не е притъпено. Ето още един аргумент, който да използваме следващия път, когато някой ученик заяви, че не става за физик, химик или биолог и няма смисъл да си дава толкова зор в час.
3. Не може да има качествено обучение без специализиран кабинет и апаратура
Ниската ангажираност в часовете по природни науки понякога се оправдава и с факта, че особено в неспециализираните училища няма кабинети и/или апаратура. Но както добре ни е известно, математиката и природните науки не изчезват от учебната програма след края на 7. клас, когато децата се насочват към училища с определен профил и специализация. Какво се случва в общообразователните училища, технически и хуманитарни гимназии и дори в частните училища, които не специализират в STEM? Какво е да си учител по природни науки в такава среда?
Можем да видим от първо лице през погледа на Станислава Стефанова и Яни Димитров. И двамата започват преподавателския си път на село. Първото училище на Станислава е в село Камен, област Велико Търново, а Яни започва първата си учебна година като учител в село Априлово до София.
Не твърдим, че преподаването на природни науки в общообразователни училища или в малки селски училища е лесно. Но учители като Станислава и Яни показват, че работата в такава среда може да е също толкова удовлетворяваща за учителите и вдъхновяваща за децата, колкото и в профилираните гимназии.
Все пак е добре да се запознаем и с данните. За да излезем от конкретиката на частния случай, можем да разгледаме резултатите от международното изследване PISA ето тук. Математическата и научна грамотност са част от неговия фокус. Изследвания като PISA ни дават добър ориентир за това къде са слабите ни места и върху какво трябва да поработим. Битката е във всяка класна стая ежедневно, а резултатите, надяваме се, ще видим съвсем скоро!
4. Не може да си зле по математика, а да ти се отдават природните науки
Може би сте чували колеги да споделят, че учениците не се справят със задачите по химия или физика например, защото им куца математиката. И като цяло, добре разпространен мит е, че учените използват супер сложна математика в ежедневната си работа. Това вероятно обезкуражава и доста ученици, чието вродено любопитство към това как функционира света се сблъсква с неувереността им по математика.
Но на учените рядко им се налага да прибягват до сложни математически процеси. Ако не ви се вярва, поне се доверете на Дъдли Хършбах, американски химик, преподавател в Харвард и Лауреат на Нобеловата награда за химия през 1986 г. за работата си с молекулярни лъчи. В едно от интервютата си той казва, че “в по-голямата част от научната си работа хората не използват повече математика отколкото бакалина в кварталния магазин [1].”
Това не означава, че учените не знаят как да извършват сложни математически операции или че никога не им се налага да го правят, за да си обяснят някои природни явления. Означава, че употребата на сложни изчисления в ежедневната им работа е по-скоро изключение, отколкото правило.
Да, за целите на нашата работа в училище, може да ни се наложи да преговорим основни операции като събиране, изваждане, умножение и деление, дори ако не сме учители по математика. Но помислете само колко по-уверени и спокойни ще са учениците в опитите си да изследват света след това!
5. Никой не използва научни подходи в ежедневието си
Какво представлява научният подход? Ако си отговорим на този въпрос, ще видим, че абсолютно всички го използваме, когато се сблъскаме дори и с най-елементарния проблем.
Какво правим например, когато се загубим из улиците на непознат град, токът спре, каналът се запуши или се чудим как да кажем на приятел, че не постъпва правилно? Наблюдаваме, създаваме си хипотези, изпробваме ги и накрая стигаме до решение. Наричаме го житейски опит, но той всъщност представлява серия от експерименти. Всеки човек следва интуицията си и прави предположения в опит да “свърже точките” чрез закономерности, теории и уравнения, вдъхновени от наблюдения и експерименти. Друга известна фраза на Айнщайн е, че “въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението обхваща целия свят.” Ето, че вече имаме готов отговор на вечния въпрос “Това за какво ми е да го уча?”
По-опасни от митовете са техните последици. В следствие от тези митове природните науки придобиват елитен статус и наистина стават запазена територия за малцината, които са имали чистия късмет да се озоват на правилното място в правилното време. А естествено напиращите въпроси на децата за това как функционира светът се отлагат във времето с оправдания от сорта, че е още рано, че не могат да четат, пишат или смятат и постепенно затихват, докато не се превърнат в смазяваща тишина и безразличие в час по химия в 10. клас например. Но нека не забравяме, че искрата на любопитството винаги може да се запали отново.
Източници:
[1] The MYTHS of Teaching Science and Their CONSEQUENCES, Dr. Desmond Murray
Образователния сайт за споделяне на добри практики и иновации prepodavame.bg
Да преподаваш STEM в непрофилирано училище? Мисията възможна!
Един ден с Яни Димитров – когато образованието е пътят на интеграцията
