Родителите и учителите са свикнали да дават готови решения на децата, приемайки, че имат повече опит и знания как да разрешават проблемна ситуация. При такава външна намеса обаче има доста случаи, в които при двама или повече замесени в даден конфликт само единият се посочва за “виновен”. Това оставя усещане за несправедливост и несигурност у децата. Вместо да получат готово решение, за подрастващите в повечето случаи би било по-полезно сами да се справят със ситуацията, като анализират своето и чуждото поведение. Най-често учениците имат пререкания за дребни неща, тъй като просто не са овладели достатъчно добре умението си да изслушват другата страна.
В следващите редове ще видите как един учител в Разград си поставя за цел да научи учениците си сами да преодоляват неразбирателствата помежду си.
Визитка на практиката
Име: Стратегия за разрешаване на конфликтни ситуации
За кого е подходяща: всички класове
Продължителност: през цялата учебна година
Необходими материали/умения: лидерски умения, емпатия
Информация за учителя: Стоян Михайлов е начален учител в ОУ “Васил Левски” в Разград. Завършва бакалавърска степен във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – “История”, а по-късно и магистърска степен – “Културно и историческо наследство”. Участник е в програмата “Нов път в преподаването” на Фондация “Заедно в час”, а преди това е работил в сферата на туризма като фотограф и аниматор.
Цели:
- мирно разрешаване на конфликти;
- осъзнаване на причинно-следствената връзка от поведението;
- развиване на лидерски качества.
Описание на практиката
Учителят измисля стратегия, чрез която децата се учат да се изслушват, да търсят справедливи за всички страни решения и да разбират причините и последствията от поведението си.
“Доста деца пораснаха пред очите ми, виждах как всяко дете научава нещо от мен и реших, че искам да оставя по-дълбока следа в съзнанието на децата. Винаги съм вярвал, че конфликтите могат да се разрешават с разум и без агресивни действия. На това искам да науча и учениците си.” – това споделя Стоян Михайлов за взаимодействието си с второкласниците от ОУ “Васил Левски”, Разград.
Учителят избира на случаен принцип отговорник “Добро поведение”. Ученикът с тази роля има за задача да наблюдава отношенията между останалите и да вземе активно участие, ако установи, че има конфликт. Същият ученик събира замесените в конфликта деца и провежда дискусия пред учителя и целия клас. Отговорникът има за задача да задава специални въпроси към замесените от типа на: “Какво се случи?”, “Защо реагира така?” и “Можеше ли да постъпиш по друг начин?”. Всяко от децата отговаря, без да бъде прекъсвано, и споделя своята версия. Разсъждава и какъв друг подход би могъл да избере, как по друг начин е могъл да реагира самият той. Ако се налага или има нужда, класът също се включва с предложения за разрешаване на ситуацията. Накрая отговорникът за добро поведение задава един последен въпрос: “Сега какво трябва да направиш?”. Това напомня на всяко дете, че трябва да поднесе извинение на другото, като добави за какво точно се извинява.
При по-сериозни конфликтни ситуации, съпроводени с обида или друга форма на неуважение, г-н Михайлов подпомага модерирането на дискусията. Той често предлага на учениците практиката “3 на 3”: всяко дете посочва три неща, които съученикът му прави добре и които самият той иска да научи от него. Посочването на положителни качества или действия помага на децата да видят, че всеки носи доброто и красивото в себе си. Понякога се случва да нараним или ядосаме някой друг, без задължително да имаме лоши намерения към него.
Ако децата продължават да не могат да се справят с конфликтната ситуация по конструктивен начин, то тогава следва “наказание”. Учителят моли учениците, които са се скарали, да се прегърнат и да броят заедно до 50 или 100. Г-н Михайлов отбелязва, че въпреки първоначалните възражения, често след това точно тези, които са имали пререкание помежду си, започват да работят заедно в екип и да си помагат.
Ако усетите, че някое от децата изпитва истинска съпротива към прегръдката и я приема като нежелано навлизане в личното му пространство, помислете за друг вариант. Може децата да са “наказани” един до друг, прегърнати през раменете, или да се хванат за ръка – нещо, което често са насърчавани да правят, когато се движат напът за столовата или училищния салон.
Учителят използва и методи от образователната драма. Случвало се е други ученици от класа да инсценират проблемната ситуация, а самите участници в конфликта имат за задача да бъдат странични наблюдатели и сами да преценят как е най-правилно да се реагира в подобна ситуация.
“Децата трябва да са в центъра при разрешаване на проблемните ситуации, предложенията за добро поведение да идват от тях. Аз се старая да развивам в тях нагласа за толерантност, равенство и отговорност.” С тази мисъл Стоян Михайлов успява да намали конфликтите в класната стая и да подобри отношенията между учениците.
Защо да опитате тази практика:
- учениците развиват умението за изслушване на чужди гледни точки, но и за поставяне на граници;
- децата се учат да овладяват неприемливото си поведение и да водят преговори, за да постигнат разбирателство и спокойствие;
- учителят успява да разбере какво най-много смущава и затруднява децата.
Практиката е селектирана в инициативата „Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.
