Prepodavame.bg

Стратегия за разрешаване на конфликтни ситуации

Родителите и учителите са свикнали да дават готови решения на децата, приемайки, че имат повече опит и знания как да разрешават проблемна ситуация. При такава външна намеса обаче има доста случаи, в които при двама или повече замесени в даден конфликт само единият се посочва за “виновен”. Това оставя усещане за несправедливост и несигурност у децата. Вместо да получат готово решение, за подрастващите в повечето случаи би било по-полезно сами да се справят със ситуацията, като анализират своето и чуждото поведение. Най-често учениците имат пререкания за дребни неща, тъй като просто не са овладели достатъчно добре умението си да изслушват другата страна. 

В следващите редове ще видите как един учител в Разград си поставя за цел да научи учениците си сами да преодоляват неразбирателствата помежду си.

Визитка на практиката

Име: Стратегия за разрешаване на конфликтни ситуации

За кого е подходяща: всички класове

Продължителност: през цялата учебна година

Необходими материали/умения: лидерски умения, емпатия

Информация за учителя: Стоян Михайлов е начален учител в ОУ “Васил Левски” в Разград. Завършва бакалавърска степен във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” – “История”, а по-късно и магистърска степен – “Културно и историческо наследство”. Участник е в програмата “Нов път в преподаването” на Фондация “Заедно в час”, а преди това е работил в сферата на туризма като фотограф и аниматор.

Цели:

  • мирно разрешаване на конфликти;
  • осъзнаване на причинно-следствената връзка от поведението;
  • развиване на лидерски качества.

Описание на практиката

Учителят измисля стратегия, чрез която децата се учат да се изслушват, да търсят справедливи за всички страни решения и да разбират причините и последствията от поведението си.

“Доста деца пораснаха пред очите ми, виждах как всяко дете научава нещо от мен и реших, че искам да оставя по-дълбока следа в съзнанието на децата. Винаги съм вярвал, че конфликтите могат да се разрешават с разум и без агресивни действия. На това искам да науча и учениците си.” – това споделя Стоян Михайлов за взаимодействието си с второкласниците от ОУ “Васил Левски”, Разград. 

Учителят избира на случаен принцип отговорник “Добро поведение”. Ученикът с тази роля има за задача да наблюдава отношенията между останалите и да вземе активно участие, ако установи, че има конфликт. Същият ученик събира замесените в конфликта деца и провежда дискусия пред учителя и целия клас. Отговорникът има за задача да задава специални въпроси към замесените от типа на: “Какво се случи?”, “Защо реагира така?” и “Можеше ли да постъпиш по друг начин?”. Всяко от децата отговаря, без да бъде прекъсвано, и споделя своята версия. Разсъждава и какъв друг подход би могъл да избере, как по друг начин е могъл да реагира самият той. Ако се налага или има нужда, класът също се включва с предложения за разрешаване на ситуацията. Накрая отговорникът за добро поведение задава един последен въпрос: “Сега какво трябва да направиш?”. Това напомня на всяко дете, че трябва да поднесе извинение на другото, като добави за какво точно се извинява.

При по-сериозни конфликтни ситуации, съпроводени с обида или друга форма на неуважение, г-н Михайлов подпомага модерирането на дискусията. Той често предлага на учениците практиката “3 на 3”: всяко дете посочва три неща, които съученикът му прави добре и които самият той иска да научи от него. Посочването на положителни качества или действия помага на децата да видят, че всеки носи доброто и красивото в себе си. Понякога се случва да нараним или ядосаме някой друг, без задължително да имаме лоши намерения към него.

Ако децата продължават да не могат да се справят с конфликтната ситуация по конструктивен начин, то тогава следва “наказание”. Учителят моли учениците, които са се скарали, да се прегърнат и да броят заедно до 50 или 100. Г-н Михайлов отбелязва, че въпреки първоначалните възражения, често след това точно тези, които са имали пререкание помежду си, започват да работят заедно в екип и да си помагат.

Ако усетите, че някое от децата изпитва истинска съпротива към прегръдката и я приема като нежелано навлизане в личното му пространство, помислете за друг вариант. Може децата да са “наказани” един до друг, прегърнати през раменете, или да се хванат за ръка – нещо, което често са насърчавани да правят, когато се движат напът за столовата или училищния салон. 

Учителят използва и методи от образователната драма. Случвало се е други ученици от класа да инсценират проблемната ситуация, а самите участници в конфликта имат за задача да бъдат странични наблюдатели и сами да преценят как е най-правилно да се реагира в подобна ситуация. 

“Децата трябва да са в центъра при разрешаване на проблемните ситуации, предложенията за добро поведение да идват от тях. Аз се старая да развивам в тях нагласа за толерантност, равенство и отговорност.” С тази мисъл Стоян Михайлов успява да намали конфликтите в класната стая и да подобри отношенията между учениците.

Защо да опитате тази практика:

  • учениците развиват умението за изслушване на чужди гледни точки, но и за поставяне на граници;
  • децата се учат да овладяват неприемливото си поведение и да водят преговори, за да постигнат разбирателство и спокойствие;
  • учителят успява да разбере какво най-много смущава и затруднява децата.

Практиката е селектирана в инициативата „Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.

На 29-30 април ще се проведе събитие, на което ще бъдат представени отличените добри практики. Вижте повече ТУК.

Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.

Популярни статии:

Сподели статията

Получавай най-новите ресурси по имейл

Още популярни статии:

Получи достъп до още повече ресурси и практични материали