Пет грешни разбирания за приобщаването на деца със СОП

Приобщаващото образование е обвързано с продължителен процес на промяна и подобряване на образователните институции, така че те да бъдат готови да посрещнат всички ученици, като им осигурят достъп до обучителния процес и възможност за развитие. То променя и адаптира образователната система, така че тя да бъде достатъчно гъвкава да приеме всяко дете, вместо да се опитва да промени детето така, че то да се вмести в системата.

Като сравнително нова философия и начин на мислене приобщаващото образование се изправя пред редица предизвикателства. Сблъсква се както с неприемане на различието, така и с някои погрешни схващания за неговата същност, които като общество е крайно време да преодолеем.

Настоящата статия ще ви представи 5 погрешни схващания за приобщаването на деца със СОП. Селектирахме ги след проведено от екипа ни проучване в началото на годината относно нагласите към приобщаващото образование на педагогически специалисти от цялата страна.

1. Приобщаващото образование е само за децата със специални образователни потребности

Погрешно е разбирането, че приобщаващото образование е само за децата със специални образователни потребности – то е също така и за всички останали деца в групата или класа, които изграждат подкрепящата среда за “различното” дете. Необходимо е да подкрепим и всички родители, така че процесът на приобщаване да се реализира на повече нива. Когато всички страни се чувстват сигурни в това, което правят, когато приемат различието и искат да го подкрепят, добрите резултати ще дойдат бързо.

 „Приобщаващото образование е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността“. /Наредба за приобщаващото образование/

Децата със СОП се нуждаят от помощ, за да се включат в обучителния процес, но от подкрепа се нуждаят и децата в риск, децата с хронични заболявания, децата с изявени дарби. От подкрепа се нуждае всяко едно дете – в определен момент или всеки ден; периодично или ежечасно. И именно това е целта на приобщаващото образование – да подкрепи всяко дете.

2. Приобщаването на деца със СОП: “Това няма как да стане!”

Когато говорим за приобщаване на дете с различни нарушения, много често стартираме същинската дейност, като сами не вярваме, че ще се справим.

С повече информираност, добра подготовка, постоянен диалог и вътрешна мотивация фразата “Това няма как да се случи!” може да остане в миналото. От години деца със СОП се обучават в общообразователна среда и всички, които са опитали истински да подкрепят различните възможности, могат да потвърдят, че приобщаването на децата със СОП не е мисия невъзможна. Понякога успехът просто изисква повече време и винаги е обвързан с потребност от положителни нагласи, позитивно мислене и толерантен начин на приемане на ситуацията и потребностите. 

3. Подкрепата на деца със СОП се предоставя само от ресурсните специалисти 

Изключително погрешна практика е да вярваме, че подкрепата на децата със СОП се реализира само от ресурсен учител, логопед, психолог или друг специалист. Допълнителната подкрепа за личностно развитие се реализира от екип за подкрепа за личностно развитие, в който са включени както ресурсни специалисти, така и общообразователни учители. Всеки един от тях подпомага детето през призмата на своите компетентности. Когато усилията са синхронизирани и обединени, водят до по-високи и по-трайни резултати.

Това, че детето получава допълнителна подкрепа и с него работи ресурсен учител, не отменя ангажиментите на общообразователните учители. Те имат своите отговорности към “различното” дете, както и към всички останали. Ресурсният учител не измества педагога в клас, той го подпомага. Двамата може съвместно да направят необходимите адаптации на средата и учебното съдържание, така че ученикът със СОП да участва в час с подходящи дейности, съобразени с неговите възможности. 

4. Приобщаването на деца със СОП възпрепятства обучението на останалите деца в групата или класа

Все още на ученика със специални образователни потребности се гледа като на дете, което пречи в клас. Водещ е етикетът: “Той е СОП.” – изречение, което снизходително си позволяват да използват както деца, така и учители. Неовладяното на моменти поведение може да предизвика продължителна драма, а неумението за справяне със ситуацията е повод за отказ да се работи с конкретното дете или дори за смяна на работното място от страна на някои педагози. Но бягството от проблемите никога не е било решение, защото те рано или късно ни застигат отново. 

Ако обаче успеем да избягаме от страха от провала, ако преодолеем някои свои негативни нагласи към различието и ако се научим да търсим подкрепа, точно както се нуждаят от такава нашите различни ученици, тогава нещата биха изглеждали доста по-добре.

Присъствието на дете със СОП в групата или класа има ползи както за самото дете, така и за всички останали. Децата израстват в среда, в която различието е прието. Овладяват ценности като търпение, емпатия, толерантност. Могат да затвърдят знанията си като помагат на другите и не на последно място: учат се да бъдат добри.

5. Обучението на деца със СОП ще се реализира по-добре в специални училища и специализирани институции

Често, когато търсим мнение сред педагогически специалисти за същността и предизвикателствата на приобщаващото образование, долавяме една носталгия по отминали времена, когато всички деца, които срещат затруднения и не се вписват в държавните образователни стандарти, са се обучавали в специално обособени помощни училища. За съжаление този дискриминационен привкус трайно е заседнал в нашата образователна система и почти не намалява през последните години, когато говорим за приобщаващо образование. 

Странно е, че много често общообразователните учители споделят, че не са достатъчно квалифицирани и подготвени да подкрепят децата със СОП, но в същото време имат категорично компетентно мнение, че за “различните” деца е най-добре да се обучават в специализирани институции.

Има нещо парадоксално в това, но причината е свързана най-вече с многото предизвикателства пред съвременните учители. Невъзможността да се справят с всички тях в настоящите условия води до това предизвикателствата на приобщаването вместо да бъдат успешно прескочени, просто да останат неефективно заобиколени.

А междувременно учениците със СОП са сред нас и имат право на образование като всички останали деца. По-различните им възможности не трябва да са повод да растат в изолация, но специфичните им потребности имат нужда от подкрепа и цялото ни общество трябва да търси начини тя да се реализира реално в училище и извън него. Приемането на различието трябва да е обвързано не само с присъствие, а с включване и участие, гарантиращи значимост, пълноценност и реализация.  

Източници:

Приобщаващо образование

Пет общи мита за приобщаващото образование

Как децата със специални образователни потребности да се приобщят в общообразователното училище?

Наредба за приобщаващото образование

 

Безплатен бюлетин с ресурси

Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи

Пет грешни разбирания за приобщаването на деца със СОП

Още полезни статии:

Емоционална интелигентонст
Социално-емоционално учене

Защо социално-емоционалните умения са важни?

Социално-емоционалните умения, а не математиката, са ключът към успеха на децата! Съмнявате се? Тогава нека проверим! Всеки учител се е сблъсквал с неуправляема класна стая.

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали