Мисловните карти са страхотен помощник в процеса на преподаване за всеки учител. Те са инструмент за визуално представяне на важната информация, с чиято помощ учениците разбират и запомнят новото знание по-трайно и по-добре. През последните години преподавателите все по-често използват мисловни карти в уроците си и има защо: те са многофункционални, гъвкави и ефективни.
В тази статия ще проучим ползите от използването на мисловни карти като учебен инструмент и ще ви предоставим съвети как да ги включите във вашата учителска практика.
Защо да използваме мисловни карти в учебните си часове?
В много случаи представянето на новия материал не грабва вниманието на учениците и те не винаги разбират какво изучават, както и за какво ще им потрябва в живота. Това е и една от причините учениците да се разсейват лесно и да нарушават често дисциплината.
За щастие, с лесен инструмент като мисловната карта учителите могат да ангажират вниманието на учениците си и по този начин да подобрят процеса на учене и запаметяване на ключова информация.
Мисловната карта помага на учениците да генерират идеи и да разбират по-добре концепциите и темите, върху които се обучават. Това не само ускорява времето, необходимо за научаване на нова информация, но и вгражда тази нова информация в дългосрочната памет по-ефективно.
Добавянето на цветове и изображения към мисловните карти допълнително помага на учениците да запомнят трайно важната информация.
Какво всъщност представлява една мисловна карта?
Най-общо казано, мисловната карта е метод за систематизиране на записки по дадена тема, като основното свързващо звено е причинно-следствената връзка.
Фиг. 1: Класически вариант на мисловна карта
Това е визуализация с нелинейно оформление, в която съответната информация се излъчва от централен обект по странични разклонения, подобно на дърво. За разлика от един списък или таблица, разчупената структура на мисловната карта представя детайлите по дадена тема, както и логическите връзки между тях. С добавянето на цветове и изображения, мисловната карта се откроява и като емоционална картина.
Ето какви са стъпките, които е важно да следваме, когато създаваме мисловна карта:
1. Записваме водещата тема в средата
То трябва да бъде кратко, максимум до 3 думи. Трябва да дава достатъчно добра информация за целостта на темата, както и за нейната дълбочина. Именно от това кратко заглавие започват да се образуват и останалите разклонения.
2. Създаваме основните клонове (първи разклонения)
Това обикновено са първите най-важни и близки по смисъл значения, които се появяват като асоциации, след като сме определили темата. Тези първи разклонения дават основата на по-детайлното раздробяване по подтеми.
Например:
основна тема – природа на Земята
подтеми – природни зони, жива и нежива природа, влияние на човека, екология…
3. Добавяме разлклонения към всяка подтема
Третият елемент на мисловната карта е навлизането в дълбочина на всяка една от подтемите. Накратко – правят се още разклонения на първите подтеми.
Например:
основна тема – природа на Земята
под тема – природни зони
разклонения – степи, тайга, широколистни гори, тропични пустини, ледени пустини, савани и др.
По този начин всяко едно разклонение се сдобива с още повече детайли. Много често мисловната карта е идеален вариант за генериране на нови идеи или за подреждане на информация по даден проект.
4. Обогатяваме информацията чрез визуализации
Време е да разгърнете креативността на учениците. С възможност за оцветяване, добавяне на изображения или драскулки ще повишите съдържанието на мисловните карти и ще стимулирате реакциите от мозъчната кора.
Само с тези прости стъпки ще се появи запомняща се диаграма на енциклопедични знания.
Няколко професионални съвета как да направите мисловните карти още по-добри
- Кратки фрази
Използването на ключови думи за описание на централната идея, клони и клонки ще донесе на картата известна визуална яснота.
- Цветови код
Всички клонове, излизащи от една и съща точка, трябва да имат сходен цвят. Цветът трябва да се променя само от основния клон на централната идея към по-малките спецификации.
- Софтуер за цифрови мисловни карти
За учениците това е по-гъвкава опция за скициране на шаблон за мисловна карта в реално време Има широк набор от примери за креативни мисловни карти, с които учениците да се консултират. Онлайн инструментите за мисловни карти също им позволяват да покрият обемистите си уроци, без да се притесняват от ограниченото пространство на хартиените мисловни карти.
Ето и два полезни ресурса за създаването на онлайн мисловни карти:
MindMeister е облачно базиран инструмент за мисловни карти, който може да се използва в брейнсторминг сесии (мозъчна атака), водене на бележки, планиране на проекти или всякакви други творчески задачи. Тъй като това е уеб приложение, използването му от различни устройства е безпроблемно. Платформата дава безплатен достъп за създаването на 3 мисловни карти.
Можете да накарате учениците да използват приложението сами, но може и няколко съученици да работят едновременно, дори в час. Могат да се добавят коментари към всяка идея, за да се създаде дискусия, без да се променя съдържанието. MindMeister също така предлага пълно архивиране на промените, така че можете да видите кой и кога, какво е добавил.
Coggle е страхотен инструмент за създаването на мисловни карти, които да използвате за визуализиране на по-сложна информация. Създаването на мисловна карта или блок схема е много интуитивно и лесно за изпълнение. По всяко време можете да добавяте други участници по имейл, които да преглеждат и редактират мисловна карта в реално време. Този вариант е чудесен за дисатнционна работа с ученици.
Coggle е уеб базирано приложение, което го прави достъпно навсякъде – просто се регистрирайте и започнете да работите. Платформата може да бъде изтеглена като приложение и също дава безплатен достъп за създаването на 3 мисловни карти.
За какво да внимаваме, когато използваме мисловни карти в час?
Въпреки че използването на мисловни карти като средство за преподаване може да бъде много полезно, има някои често срещани грешки, за които трябва да внимаваме.
Ето някои от най-честите грешки и как да ги избегнете:
Прекаленото усложняване на мисловната карта
Една от най-големите грешки е прекаленото усложняване на мисловната карта. Това се случва, когато са създадени твърде много или твърде дълги разклонения, което прави мисловната карта трудна за четене и разбиране. За да избегнете тази грешка, започнете с ясна централна тема и ограничете броя на подтемите до четири или пет. Използвайте цветове и изображения, за да разграничите идеите.
Фокусиране върху количеството за сметка на качеството
Друга грешка е фокусирането върху количеството за сметка на качеството. Мисловна карта, която е твърде претрупана с информация, може да затрудни учениците да видят връзките между различните идеи. Вместо върху количеството информация, се фокусирайте върху организирането ѝ по ясен и стегнат начин, така че учениците да могат лесно да разберат основните идеи.
Липса на яснота
Често срещана грешка е създаването на мисловна карта, на която ѝ липсва яснота. Това се случва, когато разклоненията не са обозначени ясно или връзките между разклоненията не са добре визуализирани. За да избегнете това, уверете се, че всеки клон е добре отбелязан и има кратко заглавие, и че връзките между клоновете са ясно дефинирани.
Пренебрегване на приноса на учениците
Мисловните карти са отличен начин за насърчаване на участието и сътрудничеството на учениците. Ако обаче учителят е единственият, който създава мисловната карта, това може да доведе до липса на ангажираност от страна на учениците. За да избегнете това, насърчете учениците да участват в създаването на мисловната карта и им позволете да споделят своите идеи и мнения.
Мисловни карти без последователност
Използването на мисловни карти, веднъж или два пъти, може да бъде полезно, но е важно да ги включвате редовно в уроците, за да се възползвате максимално от техните предимства. Така учениците ще могат лесно да синтезират голям обем от информация, а след това ще могат да я представят кратичко и визуално подредено.
Важно е да се отбележи, че ако даден клас има проблемна дисциплина, изготвянето на мисловна карта в час няма да сработи от първия път, особено ако са в прогимназиален етап, но при по-големите ученици разликата се усеща веднага.
Въдете мисловните карти в учебния процес
Хубавото на мисловните или асоциативните карти е, че могат да се използват за всеки предмет в училище, с тях дори може да се разпише стратегия за футболен или баскетболен мач.
Предизвикайте учениците да направят първата си мисловна карта. Изберете подходяща тема още в час и работете по нея заедно с учениците. Нека те помагат в определянето на първите разклонения, както и на по-малките клони. Помолете ги да прерисуват мисловната карта в тетрадките си и да я довършат самостоятелно.
Задайте за домашно нова тема и дайте указания за броя разклонения на картата и новото на детайл, което очаквате. Решете дали учениците ще чертаят на хартия или ще използват онлайн инструмент. Нека учениците имат възможност да разгледат взаимно картите си и да открият кои са нещата, които се припокриват и кои са тези, с които всяка карта се отличава и дискутират откроените прилики и разлики.
И не спирайте да използвате мисловните карти при всяка възможност!
Източници:
- Телерик Академия
- Mind Mapping in Education
- 5 Best Mind Mapping Tools For Teachers & Students
- 15 Mind Map Ideas For Students – Mind Mapping In Education
