Наскоро с моя приятелка от детските години обсъждахме колко важно е формирането на позитивни нагласи у децата спрямо физическата активност и тя сподели, че нейният син, второкласник, от всички предмети в училище най-много ненавижда ФВС. Учудих се доста, тъй като знам, че тя съзнателно и целенасочено насърчава децата си за дейности и игри на открито, както и че двамата със съпруга ѝ са пример за физически активни възрастни. Оказа се, че детето не харесва предмета, защото въпреки усилията си, не се справя отлично в отборни игри като футбол и баскетбол и неговите съученици му крещят и му се сърдят.
Желанието да печелиш по време на отборни и състезателни игри е съвсем естествено, поради което е нормално по време на ФВС емоциите често да ескалират. Неспособността на учениците да ги овладяват и контролират също е характерна за възрастта. Обаче изливането им под формата на вербална, а понякога и физическа агресия може да има много негативни последствия. Упражняването на външен контрол от страна на учителя, докато децата са въвлечени в напрегната игра, не е никак лесна задача. А и дори моментно овладяно, напрежението може да се прояви отново по-късно, далеч от погледите на възрастните.
В съвремието на разцвет на технологиите и нарастваща опасност от обездвижване, е изключително важно всяко дете да бъде ангажирано с активните дейности в редовните часове по физическо, както и да ги свързва с позитивни преживявания. Тази цел може да бъде постигната чрез фокусирано развитие на социално-емоционални умения в рамките на предмета.
Социално-емоционалното учене е продължителен процес на обучение, който играе роля във всеки аспект на здравословния, щастлив живот. Чрез него учениците придобиват и ефективно прилагат знанията, нагласите и уменията да разбират и управляват емоции, да поставят и постигат позитивни цели, да изграждат и поддържат положителни взаимоотношения и да вземат отговорни решения. Обучението по ФВС е естествена среда за развитието на социално-емоционални умения и предлага множество възможности на учителите да работят върху него целенасочено.
Основни принципи при интегрирането на социално-емоционални умения в часовете по ФВС:
Ученикът в центъра:
Водещ принцип за успешното развитие на социално-емоционални умения е прилагането на метода „ученикът в центъра”. Подбирането на видове спортни активности и степени на трудност е важно да бъде съобразено с интересите и възможностите на конкретните ученици в класа. Изграждането на безопасна и включваща за всички учебна среда води до повишена мотивация и по-дълбоко чувство за принадлежност към училището.
Връзка учител-ученик:
Съществен елемент на ефективното социално-емоционално учене е задълбочената и позитивна връзка учител-ученик. Целенасоченото опознаване на индивидуалността на учениците, създаването на атмосфера на доверие и приемане във взаимоотношенията с тях, проявата на интерес и грижа към нуждите и чувствата им са стабилна предпоставка за развитие на социално-емоционални умения. Загрявката в началото на часа може да се превърне в традиционен ритуал за емоционално свързване на учителя с децата в класа.
Фокус върху силни страни:
Прилагането на подход за развитие на уменията на учениците, базиран на техните силни страни в голяма степен подпомага социално-емоционалното учене. Когато учителите са емоционално подкрепящи във всяка една учебна ситуация, независимо дали на успех или неуспех и фокусират вниманието на ученика върху това, с което се е справил, вместо върху пропуските, той е много по-склонен да се довери и да опита отново. И за най-затрудненото дете може да се открие спортна дейност, която съответства на силните му страни и има потенциала да ги развие.
Обратна връзка:
Начинът, по който учителят дава обратна връзка, е ключов за развитието на социално-емоционалните умения. Физическата активност е много пълноценно ангажираща и предполага непрекъснати процеси на социално общуване и емоционално регулиране, което предоставя на учителите по физическо неизброими възможности да коментират работата на учениците. Важно е назоваването на социално-емоционалните умения да бъде включено в обратната връзка, например вместо просто „браво, ритна топката отлично” да се добави „браво, реагира на този проблем добре” или „браво, прекрасно регулира емоциите си в този момент”.
Личен пример:
Разбира се, от съществена важност за социално-емоционалното развитие на учениците е личният пример на учителя. Децата и младежите традиционно копират поведението на възрастните от средата, в която живеят и възприемат голяма част от нагласите и убежденията на своите родители и учители. В този смисъл е изключително важно учителите съзнателно да проявяват социално-емоционални умения в поведението си и взаимоотношенията със своите колеги и училищния персонал. Например ако училищният отбор загуби на турнир и учителят изрази убеденост, че това е резултат от измама на организаторите, учениците ще се научат да вярват, че някой ги мами, като не могат да спечелят, вместо с достойнство да приемат, че другият отбор е бил по-добър в този ден и трябва да тренират още по-усърдно за следващия път.
Толерантност към различията:
Социално-емоционалното учене изисква включваща и приемаща различията среда. От съществена важност е учителите да внимават да не се поддават несъзнателно на стереотипно мислене, основано на форма на тялото, пол и полова идентичност и съответно да не го толерират и при учениците. Например няма нищо нередно в това някое кльощаво момиче да обича да играе футбол или някое пълно момче да умира за танци. Естеството на спортните дейности изкарва на показ някои различия и се превръща в благодатна среда за дискриминативни прояви. Чуването на прозвища като „дебелак”, „слон”, „мъжкарана”, „женчо” и т.н. могат да предизвикат сериозни психологически травми и да отключат опасни състояния като тревожност, депресия и дори мисли за самоубийство.
Трансфер на уменията:
Като цяло обучението по ФВС е идеална среда за развитието на социално-емоционални умения, но е много съществено да се тренира и способността на учениците да прехвърлят отговорните поведения, които овладяват в салона към по-широк контекст – училище, семейство, общност. Учителите по физическо могат да поемат лидерска роля в този процес като регулярно дискутират с децата и младежите начините за прилагане на принципите на социално-емоционалното учене в учебни и житейски ситуации извън часовете по ФВС. Тези дискусии могат да бъдат координирани и с други учители и провеждани във връзка с училищни инициативи на важни теми като злоупотреба с алкохол и наркотици, насилие и тормоз, сексуално здраве и т.н.
Когато обучението по ФВС се фокусира върху развитието на социално-емоционални умения, учениците свързват физическата активност със силно позитивни социални и емоционални фактори и в бъдеще неизбежно избират спортните дейности като част от нормалния си живот.
Средностатистическата физическа активност на българите е от най-ниските в Европейския съюз, което се свързва и с ранжирането на страната ни сред последните места по здраве и продължителност на живота. На фона на този факт, ролята на учителите по ФВС за подобряване на ситуацията е ключова.
Развитието на социално-емоционални умения в часовете по физическо води до категорични ползи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. То подпомага постигането на целта на българското здравно образование за изграждане на личност, която поддържа здравословен начин на живот за себе си и околните. Усилията си струват, започнете сега!
Източници:
- Симеонова, В., Какво представлява социалното-емоционалното учене? Преподаваме.bg
- Симеонова, В., 5 социално-емоционални компетенции, които всеки учител трябва да има. Преподаваме.bg
- Младенова, М. (2022). Как да интегрираме развитието на социално-емоционални умения в часовете по физическо възпитание и спорт. Преподаваме.bg
- Младенова, М. (2022). Как физическата активност благоприятства развитието на социално-емоционални умения. Преподаваме.bg
- Action for healthy kids. (2020). Making the connection. Social Emotional Learning and Physical Activity.
- Milne, A., (2021). Aligning to a Social Emotional Lens in Physical Education. #slowchathealth.
- (2020). Using Athletics to Teach Social and Emotional Skills. Edutopia.
- Jacobs, J., Wright, P., Social and Emotional Learning Policies and Physical Education. Advocacy in action.
- Social-Emotional Learning. A guide for Inclusive Strategies and Practices for Social-Emotional Learning (SEL) in Physical Education.
- Collaborative for Academic, Social, and Emotional Learning. (2019). Core SEL Competencies.
- Eurostat. (2017). How much do Europeans exercise?
- Иванов, Ю., (2021). Песимистична теория за българското здраве. E-LECT.
- НАРЕДБА № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Министерство на образованието и науката.
