Как да планираме и реализираме проектно-базирано теренно обучение с учениците?

Образованието днес се характеризира с неограничен достъп до информация, разнообразни образователни практики и подходи. За да осигурим качествен, интерактивен и иновативен образователен процес, е необходимо да комбинираме различни методи. Например може да съчетаем концепцията за проектно-базирано обучение с посещение на избрана локация с образователна цел. Това ще ни даде един изцяло нов образователен подход – проектно-базирано теренно обучение (ПБТО) – който оказва позитивно влияние върху личностното развитие на децата и младежите.  

Практиката показва, че този тип учене на открито се харесва от учениците, които се чувстват по-ангажирани, въвлечени и мотивирани. По време на проекта, докато изучават конкретен проблем, те може да влязат в ролята на изследователи – да събират данни чрез наблюдение, експерименти, анализ, сравнение, набавяне на проби и т.н. Също така може да провеждат интервюта или анкети и да прилагат различни стратегии, използвани от професионалистите в конкретната област на знание. Потапянето в изследователския процес изгражда освен любопитство и редица академични знания. 

От друга страна, околната и социалната среда в България предразполагат към целенасочена теренна работа, тъй като страната ни има богата история и култура, разнообразна природа и уникално биоразнообразие. Учениците, учещи на терен, биха могли да използват автентични инструменти и професионални похвати. 

Ако ви е интересно, продължавайте да четете! В статията ще предоставим насоки за осъществяването на проектно-базираното теренно обучение (ПБТО), както и подробна информация за трите му основни етапа – планиране, изпълнение и рефлексия.

Като допълненителен материал ще споделим с вас (не)познати образователни маршрути и примерни теренни задания в следните направления: 

  • История и археология – от древността до днес; 
  • География и икономика – от недрата на земята и минералите до икономическите предизвикателства в реалния живот; 
  • Биология, биоразнообразие и екология – природата и всички явления в нея, включително животът; 
  • Изкуства, архитектура и литература – културни постижения, пренесени от векове за векове;
  • Етнография, фолклор и занаяти – традиции, съхранили българския дух и влезли в голямата съкровищница на света.

Защо да кажем “Да!”

“Теренно обучение” – прочитането на термина вероятно извиква някой от следните мисли в съзнанието ви: Какво означава обучение на терен? Какви са ползите от него? Ще ми стигне ли времето? Моите ученици не могат да си позволят екскурзии! Всички тези въпроси са нормални и логични, особено при положение, че този образователен подход е сравнително нов за образователната ни система. Затова в следващите редове нека първо разясним цялата концепция.

Какво означава теренно обучение

Накратко, това е учене, което се случва извън училище и постига конкретна учебна цел. Проектно-базираното обучение пасва идеално на целите на теренното обучение. Учителят създава проект, планира го във времето (и пространството) и пристъпва към реализацията му. Ключовото тук е, че изпълнението не се осъществява в класната стая или у дома, а навън – сред българската природа, във фабрики, музеи и галерии, сред културни паметници и архитектурни шедьоври в други селища. Въпреки че този метод на обучение предполага пътуване (често извън собственото населено място), това не е екскурзия, а целенасочено посещение на различни обекти с учебна цел.

Националната програма “България – Образователни маршрути” дава силен тласък на подхода, като разкрива множество възможности за работа, подкрепа и финансиране.

Ще ми стигне ли времето? 

Последните летни и първите есенни дни са посветени на планиране и поставяне на цели, така че ако идеята за учене на терен ви допада, непременно я обсъдете с ръководството. Всяка учебна година разполага с конкретен брой седмици, отбелязани ваканционни и изпитни дни. Планирайте подробно проекта и всичко ще е наред: не забравяйте, че вие управлявате времето, не то вас!

Моите ученици не могат да си позволят екскурзия и теренно обучение

Както вече споменахме, национална програма “България – Образователни маршрути” предлага финансиране. Включвайки се в нея, все повече учители и ученици могат да си позволят да учат на терен. Ако имате големи идеи, но се чудите как ще се справят децата финансово, то непременно разгледайте опциите за финансиране, посочени в описанието на националната програма в сайта на МОН. Както и предложенията ни в раздел “Планиране” от настоящата статия.

Какви са ползите от теренното обучение? 

  • Обучението на терен предоставя безгранични възможности за изучаване на света. Теренната работа задълбочава наблюдението и тълкуването на природни феномени и исторически отношения. Това осигурява допълнение към методологиите, използвани в експерименталните науки и значително обогатява начините, по които разбираме Вселената;
  • Този начин на учене е харесван от учениците и провокира в тях позитивни емоции;
  • Теренното обучение открива много възможности за проектно-базирано обучение. Изследванията изискват от учениците интегриране на знания, наблюдение и интерпретация, анализиране и експериментиране. Получените по различни начини данни се събират в едно, което открива пред от децата и младежите нова перспектива и възможност за реален принос към науката;
  • Работата на терен повишава академичните знания на учениците, както и разбирането им за науката, процесите и явленията, които протичат в природата и обществото, наред с развиването на ключови умения и нагласи;
  • Учениците имат възможност да учат за природа и обществото, докато са сред тях.

Основни етапи в реализацията на проектно-базираното теренно обучение

Проектно-базираното теренно обучение е дълъг процес. За да протече той гладко, безопасно и смислено, трябва да обмислим детайлно всеки елемент от идеята си. В тази секция ще се спрем по-подробно на подготвителния етап и изпълнението – в случая реалната теренна работа и какво правим след нея.

Планиране

Планирането е ключов етап, в който ние – учителите – имаме основната роля. Решаващо значение за успеха има добрият план има. От една страна той ни дава възможност да “нарисуваме” голямата картина на проекта, а от друга – да обърнем внимание на всеки детайл и вскяа дейност. Това ще ни даде увереност в успеха ни и ще допринесе за професионалното ни развитие чрез усъвършенстване на редица от нашите умения. Важно е също така да предоставим на учениците смислени и развиващи дейности, които ще повишат ефективността и резултатите от ученето на терен.

За да превърнем идеята си в успешен проект, е необходимо да планираме детайлно няколко елемента на проектно-базираното теренно обучение:

  • визия;
  • учебен план и цели;
  • график;
  • задачи;
  • оценяване;
  • обсъждане с ръководството и родителската общност;
  • финансиране.

Визия

Визията за проекта е нашата пътеводна звезда, която задава посоката на мислите, работата и усилията ни. Тя трябва да обхваща знанията и уменията, които учениците ще усвоят, и да звучи мотивиращо. Например: “Всички ученици са мотивирани и работят с вдъхновение по актуален проблем за България – опазване на природата чрез информиране на обществото. В хода на проекта те задълбочават знанията си за редките растения и развиват редица умения като креативност, сътрудничество, проучване, анализ, организационни и комуникационни умения. Работейки на терен, учениците спазват правилата за безопасност и опазване на околната среда, като по този начин дават личен пример на всички останали туристи”.

Учебен план и цели

Елементите на проекта учебен план и цели са взаимосвързани. Учебният план отговаря на въпроса какво предметно знание и кои академични и неакадемични умения ще придобият учениците чрез участието, а целите акцентират върху начина на усвояването им и крайния резултат. Към целеполагането съществуват различни подходи, но ние препоръчваме да се заложите на концепцията за SMART цели – такива, които са едновременно специфични, измерими, постижими, релеванти и ориентирани във времето. 

Ето една примерна цел за знания: “В края на 5 дневния планински преход в Рила всички ученици разпознават трите рилски ендемита – рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен и оценяват значението им за алтернативния туризъм в България”. Целта, свързана с умение, би могла да звучи така: “Чрез организиран фотолов учениците колекционират снимки, скицират растенията и до края на юни организират изложба “Скъпоценните рилски ендемити”.

Времеви график

Графикът е важен елемент, чрез който позиционираме нашето ПБТО в ограниченото учебно време. Чрез него задаваме ритъма на работа и крайните срокове за всяка задача и разграничаваме часовете за работата на терен от тези за работа в клас. Препоръчително е да осъществите теренна работа в началото или в средата на проекта, тъй като интересът на учениците се запалва неимоверно именно по време на този етап. Това ще ви осигури предимства като развиване на паметта и  увеличаване на фокуса, както и ангажираността на класа през целия проект.

Задачи

Пристъпвайки към планирането на задачите, помислете за разнообразни задания, съобразени със знанията и уменията на учениците, но и предизвикателни за тях. Тъй като ПБТО е обширно, включете задачи за всеки етап на процеса – предварителен, същински и финален.

1. Предварителни задачи: използваме ги за подготовка на учениците и предварително запознаване с тематиката на посещението. Например в контекста на ПБТО “Скъпоценните рилски ендемити” учениците могат да прочетат статия за Национален парк “Рила”, да потърсят информация за ендемичните видове в страната или да изработят карта на маршрут в планината;

2. Същински теренни задачи: те са насочени директно към изпълнението на проектната цел и обикновено са свързани с изследователска дейност (наблюдение и описание, събиране на материали, взимане на проби, инрвюиране, измерване, снимане, скициране, чертане, анализиране и т.н.). Подредете заданията по сложност, предвидите детайлна инструкция и осигурете необходимите материали за изпълнението им.

Теренните занимания имат мултидисциплинарен характер и осигуряват на учениците един по-ясен поглед към междупредметните връзки, които често не се забелязват в класната стая. Нека се върнем към примера с проекта за рилските ендемити. Подходящи теренни задачи тук са: 

  • планински преход в най-високата планина на Балканите с продължителност 5 дни (възможност за съчетаване на няколко учебни предмета: физическо възпитание и спорт; география и икономика; биология и здравнообразование; човекът и природата);
  • наблюдение на височинна зоналност на растенията и откриване на ендемити (учебни предмети: география, биология, човекът и природата);
  • фотозаснемане/изобразяване на ендемитите (изскуства);
  • анализиране значението на ендемитите за българската икономика (география и икономика, туризъм, предприемачество).

3. Финални задачи: тези задачи се изпълняват по време на учебния час, в часовете по самоподготовка или като домашна работа. Тук се включват финализирането/изработването на продукти, изчисления, допълнителен анализ, оценка, рефлексия и т.н. В примерният проект, който разглеждаме, финалните задачи биха могли да бъдат: 

  • преглед и подбор на снимки и скици;
  • събиране на данни от анализи;
  • писане на сценарий;
  • оргазнизиране на изложба; 
  • попълване на форма за рефлексия.

Оценяване

Оценяването е важна тема, която живо интересува всички ученици в образователния процес и влияе пряко на мотивацията им. Помислете върху това дали проектът ще носи една оценка, съставена от множество компоненти (работа по задачи, ангажираност по време на теренната работа, финален продукт и т.н.) или ще нанесете няколко оценки (отделни за предварителния, същинския и финалния етап). Независимо кой вариант изберете, следвайте тези две стъпки: 

  • Точкувайте всеки компонент – предварителни, теренни и финални задачи (за творческите и аналитичните задания съставете критериална матрица);
  • Преобразувайте точките в проценти (0-100%) и оценки (от слаб до отличен).

Представяне на идеята за проекта

Обсъждането с ръководството и родителите са два важни моменти от развитието на проекта. Визията за проекта, учебният план, целите и задачите ще бъдат ваша отправна точка и мотивационна стратегия. Когато настъпи моментът за преговори, не забравяйте да споделите мотивацията си за провеждане на проекта, обобщете очакваните резултати, потърсете идеи, насоки и обратна връзка.

На този етап учениците все още не знаят за плановете ни, но е добре е да ги информираме, след като сме получили одобрение от директора и съгласие от страна на родителите.

Финансиране

Като начало е добре да си организираме една бърза мозъчна атака, за да извлечем идеи и възможности за финансиране на проекта. Основните опции са следните: 

  • държавно финансиране (през тази учебна година обучението на терен се финансира от НП “България – образователни маршрути”); 
  • училищни средства – ако училището има структури и бюджетни пера, които финансират личностното израстване на учениците, проучете възможностите за достъп до тези средства; 
  • семейства – класически начин за финансиране на начинанието, в който родителите и значимите близки на учениците финансират сами пътуването, нощувките и изхранването на децата;
  • външно спонсорство – ако проектът, в който ще въвлечете учениците има реална добавена стойност за обществото, културата, науката, устойчивото развитие и т.н., може да потърсите финансова подкрепа от фирми или индивидуални спонсори; 
  • благотворителност – учениците могат сами да опитат да съберат необходимата сума, като организират благотворителен базар, театрална постановка или друг тип събитие и използват приходите от билетите за пътуването. 

Ангажирането на учениците с финансирането на теренното обучение ни дава възможност да ги овластим в различни развиващи дейности. Ниво “брейнсторминг” далеч не е единственото подходящо място за включване на децата в планирането – можем да им делегираме и други отговорности във връзка с финансирането, например: 

  • изготвяне на бюджет;
  • свързване със спонсори;
  • писане на писма и водене на официалната комуникация;
  • попълване на документи.

Важно! Делегирането на отговорности не означава, че учителите сме си свършили работата. Напротив, в този процес ние имаме дори повече работа, но от различен тип – осъществяване на контрол и проверка на напредъка на децата, даване на обратна връзка, помощ при назрял конфликт, подкрепа в случай на затруднения и т.н. 

Подготовката на проекта е интензивен етап, по време на който работим усилено, като  активираме нашите знания, умения, опит и откриваме партньори, за да осъществим идеята си. “Достатъчно време” е величина, която е различна за всеки човек, но я  отделете за себе си и помислете върху всеки гореизброен елемент. Това ще ви осигури пространство за откриване на отговори, стратегии и подходи, които ще донесат чувство за успех и удовлетвореност за вас и децата от класа ви.  

Същински етап – теренно обучение

Как учим активно на терен? На пръв поглед лесен въпрос, но всъщност ако няма предварителна подготовка, учителят би се оказал в средата на едно доста предизвикателно начинание. Трудностите, които можем да срещнем на терен, са свързани с промяна на поведението на учениците (могат да станат по-активни или пасивни), промяна на ангажираността и мотивацията им (могат да работят с различно темпо от очакваното), липса на фокус в обучението, поради новата обстановка и т.н. Всяко едно от тези предизвикателства е преодолимо. Най-важно е да бъдем подготвени със стратегии, задачи и ясни очаквания към децата, а в трудна ситуация – да запазим спокойствие и поведение на ролеви модел.

В тази секция ще се спрем на няколко ключови точки, които подкрепят активното учене по време на теренно обучение: формулирането на правила, добрите практики и сплотяващите преживявания.

Правила

Както в класната стая, така и извън нея, правилата са ценен инструмент за изграждане на спокойна и защитена среда на учене. По време на теренното обучение обаче няма как да не вземем под внимание факта, че сме на място, което предлага много разсейващи фактори. Затова е добре още в самото начало на проекта да изтъкнем нуждата от правила и да формулираме такива. Например:

  • Оставам фокусиран през цялото учебно време; 
  • Записвам си всички странични идеи и въпроси;
  • Говоря само по темата;
  • Спазвам обществените норми на поведение;
  • Работя по всяка поставена от учителя и екипа ми задача.

Добри практики

Често обучението на открито провокира в учениците значително количество любопитство. Насърчете децата да изследват всяка локация и обект, задавайте им насочващи въпроси, възлагайте предизвикателни задачи и поощрявайте любопитството им.

Интензивността по време на същинската теренна работа е по-различна от тази в клас. Въпреки че по време на този етап учениците са по-активната част от процеса, нашите отговорности не намаляват – следим за спазване на правилата, групираме и прегрупираме учениците, даваме инструкции, следим време за изпълнение на конкретни задачи, даваме насоки по време на работата и фасилитираме дискусиите. За да съхраним енергията си, е много важно предварително да помислим за стратегиите и дейностите, с които ще предизвикаме учениците.

В тази секция ще разгледаме три добри практики, които могат да провокират любознанието и наблюдателността на децата по време на теренно наблюдение. Подходящи са за ученици от 1. до 12. клас и не са строго обвързани с конкретен учебен предмет.

1. Имаш ли въпрос – запиши го!

Практиката насърчава учениците да работят по основната си задача без да заглушават любопитството си към случващото се наоколо. 

Ресурси: Тетрадка

В действие: 

  • След като зададете инструкция за основната задача, насърчете учениците да записват градивните си идеи, наблюдения и въпроси, които им хрумват по време на работа;
  • При нужда напомняйте, че записването се случва в тишина и не бива да пречи на основната работа;
  • В края на дейностите, създайте списък с допълнителните въпроси, които децата са записали в своите тетрадки; 
  • Обсъдете или проучете новите въпроси в отделна дейност.

2.Виждам, мисля, чудя се

Тази стратегия насърчава учениците към прецизни наблюдения и интерпретиране на видяното, стимулира любопитството им и ги провокира да генерират въпроси.

Ресурси: Работен лист

В действие: 

  • Раздайте работните листове на учениците.
  • Инструктирайте ги да попълнят работния лист, като запишат: 
    • Какво виждат – по време на теренното обучение учениците са в нова среда, която изостря интереса им, а тази свръх стимулация може да доведе до разфокусиране. Задавайки този въпрос, помагаме на децата да задържат мислите си и изследователския си дух, като документират всичко, което виждат;
    • Какво мислят – задавайки този въпрос, подкрепяме учениците да бъдат аналитични и критични, да открият смисъла и значението на наблюдаваното нещо и дори да го свържат с вече усвоено предметно знание; 
    • Какво се чудят – финалната стъпка провокира децата да си задават въпроси, свързани с обекта на наблюдението. Това упражнение развива тяхната креативност и любопитство.
    • нструктирайте ги да попълнят работния лист, като запишат: 
  • Задайте време и за работа и след изтичането му напровете дискусия. Насърчете всички ученици да споделят своите наблюдения, мисли, чувства и въпроси.

3. Zoom In – Увеличавам

Практиката за “увеличаване на мисленето” изисква от учениците да обърнат внимание на всеки детайл от наблюдавания обект или композиция и да направят изводи. Разкривайки всички детайли, децата постепенно правят нови и нови заключения.

Подготовка:

  1. Изберете един обект или съставете композиция от обекти и предмети за наблюдение.
  2. След като сте избрали обектите, помислете каква информация ще бъде предадена от всеки от тях.
  3. Обърнете внимание, че всеки нов обект трябва да добави стойност към значението на предходния обект и да предизвика учениците да мислят по нови начини.

В действие:

1. Инструктирайте учениците да разгледат внимателно посочения от вас обект (ако е възможно, може да покриете останалите обекти от композицията). Задавайте въпроси като:

  • Какво виждате или забелязвате?
  • Каква е вашата хипотеза или тълкуване – какво може да е това, което виждате?

2 Разкрийте нов обект и задавайте нови въпроси:

  • Как се промени композицията?
  • Какво ново виждате? 
  • Как това променя вашата хипотеза или интерпретация? Новата информация отговори ли на някой от вашите въпроси, или промени предишните ви идеи?
  • За какви нови неща се чудите?

3. Повтаряйте добавянето на елемнти от композицията и задаването на въпроси, докато не се разкрие цялата композиция.

4. Поканете учениците да поставят всички останали въпроси, които имат.

5. Споделете мисленето на ниво клас или в малки групи. Задавайте въпроси като:

  • Как тълкуванията ви се промениха с времето?
  • Как това, че виждате повече елементи от композицията, повлия на вашето мислене?
  • Кои части от композицията бяха особено богати на информация и имаха драматичен за разбирането ви ефект?
  • Какъв би бил ефектът, ако разкритията се бяха случили в различен ред?

Сплотяващи преживявания

Теренното обучение представя учебното съдържание по нов за учениците начин, като междувременно ги предизвиква да приложат знанията и уменията си в реална обстановка. Докато постигаме учебни и проектни цели, можем и да сплотим класа с помощта на различни игри.

Необходимо е да подберем внимателно игрите, да ги представим като развиващи преживявания и да обсъдим ползите/смисъла от тях чрез дискусия в края на всяка активност. Ето още няколко съвета: 

  • Изберете отборни игри, които отговарят на възрастта на учениците;
  • Дайте свобода на учениците да играят; 
  • Провеждайте кратки рефлексии или дискусии, за да изведете на фокус сътрудничеството и отборния дух. 

Сборник с интерактивни игри е богат ресурс, който предлага 58 страници с описани игри. Всички дейности са групирани спрямо целите им – отборни игри, за малки групи, за доверие и т.н.

Финален етап

Тъй при като при проектно-базираното теренно обучение посещението на различни забележителности и интересни локации не е самоцел, а част от нещо по-голямо, то до постигане на проектните цели предстои още работа (особено, ако сте сте последвали съвета ни да планирате теренната работа в началото на проекта). Основните акценти по време на заключителния етап са финалните задачи, оценяването и рефлексията.

Ако по време на обучението на терен учениците са събирали данни и различен тип доказателства по конкретен въпрос, то по време на финалния етап им предстои да направят следното: 

  • Да анализират (заедно с учителя) връзката между теренната работа и академичното обучение;
  • Да синтезират и оценят данните, които са събрали по време на теренна работа;
  • Да представят своите изводи, следвайки финалните задачи и инструкции, поставени от учителя;
  • Да планират (заедно с учителя) следващите си стъпки, на база наученото по време на теренната работа.

Финални задачи

Финалните задачи в ПБТО целят да провокират учениците да работят със събраните вече данни и доказателства. Тук може да включите задания за анализ, синтез, обработка, систематизиране, презентиране и т.н. Децата могат да работят по тях в клас или у дома.

За какво да внимаваме:

  1. Следвайте времевия график, който сте заложили по време на планирането. Коригирайте първоначално заложените срокове (ако са реалистични) само в краен случай – помнете, че всяко забавяне и изместване напред във времето ще намалява мотивацията и ентусиазма на учениците. Ако срещат затруднения, подкрепете ги чрез консултация, опори, насоки.
  2. Използвайте различни стратегии за ангажиране на всеки ученик от класа ви. Независимо дали работят в група или самостоятелно, често има деца, които не отлагат изпълнението на задачите си, затова се уверете, че всички ученици знаят какво се очаква от тях. Проверявайте системно напредъка на класа и давайте възможност на всички деца да споделят мнение, да преглагат решения и да задават въпроси. 
  3. Осигурете пространство за споделяне на напредъка на класа. Колкото по-често говорите за проекта, преживяването и предстоящото финално събитие (ако планирате такова), толкова по-дълго ще задържите мотивацията и интереса на учениците. 

Оценяване

Оценяването на проекта е двупосочно – от една страна оценяване представянето на учениците във всички задачи, а от друга – те оценяват личните си преживявания и удовлетвореност от участието в това ПБТО.

За какво да внимаваме: 

  1. Оценяването на работата на учениците представлява моментна снимка на постигнатите от тях резултати, която често ги плаши. За да избегнете стресови ситуации, ви предлагаме предварително да запознаете класа с критериите за оценка и да реферирате към тях във всеки удобен момент. 
  2. Понякога учениците подценяват смисъла и нуждата от това да споделят градивна обратна връзка за своето преживяване. Изказвания като “Супер беше!”, “Няма нищо за подобряване.”, “Искам пак!” и т.н. не ни дават достатъчно качествена информация. За да избегнете такива отговори, внимателно планирайте анкетата си за обратна връзка. Включете в нея ясни и конкретни въпроси, например: “Кои 3 неща научи или затвърди чрез проекта?”, “Как оценяваш задачите от проекта от 1 до 5? Защо посочи тази оценка?” или “Какво трябва да подобря като учител в ръководенето на проекти, за да си още по-мотивиран/а да участваш?”.

Финална рефлексия

Финалната рефлексия е последният елемент на заключителния етап на ПБТО. Тя се провежда след финалните задачи, представянето на резултатите и оценяването. Рефлексията има за цел да върне учениците към образователните си преживявания във всеки един момент от проектно-базираното теренно обучение, да им помогне да извлекат знанията и уменията, които са развили чрез участието си; да ги подкрепи в набелязване на зони за развитие; и на тази база да определят следващи стъпки за своето личностно развитие.

За какво да внимаваме:

  1. Информирайте учениците предстоящата рефлексия и ги насърчете да бъдат активни. Ден или два преди събитието обсъдете кога ще се проведе рефлексията, как да се подготвят и защо тя е важна за тях. Това ще им помогне на децата да осъзнаят, че проектът не е приключил и че те имат един последен ангажимент към него. 
  2. В началото на дейността кажете на учениците какво очаквате от тях – активно участие и споделяне, уважение и изслушване. Често пъти може да наблюдаваме ученици, които не се включват в обсъждането, докато други трудно отстъпват думата. За да избегнете тази ситуация, насочете вниманието на класа към вашите очаквания. Обсъдете очаквайнията на децата и заедно поставете норми на поведение по време на рефлексията. 
  3. По време на рефлексията заемете роля на фасилитатор – подавайте различен тип въпроси (отворени, основни, задълбочаващи, поясняващи, обобщаващи и т.н.), насочвайте дискусията, като държите фокуса на разговора и следете ангажираността на учениците. Поканете по-пасивните ученици да се включат в дискусията с реплики като: “Ще бъде ценно за дискусията да споделиш своето мнение за…”, “Чухме останалата част от класа, опиши и ти какво беше твоето преживяване…” или “Още няколко от нас не са споделили следващите си стъпки…”.

Вместо заключение – обобщение

Проектно-базираното теренно обучение е иновативен образователен подход. Той до голяма степен стъпва върху традиционното ПБО, но се характеризира с още един ключов елемент – изнесеното обучение. Препоръчително е то да се осъществи в началото на проектното обучение или в средата му, като за самото пътуване и теренната работа бъдат поставени ясни правила и високи очаквания.

ПБТО включва три етапа – планиране, същинско теренно обучение и финален етап. Всеки от етапите има различна продължителност и интензивност. Ролята на преподавателя също е различна. По време на планирането учителят заема основна роля, по време на работата на терен е координатор или модератор, а във финалния етап редува ролите на ментор, оценяващ и фасилитатор.

Високата ангажираност на класа се поддържа чрез разнообразни стратегии, задачи и сплотяващи активности. Когато сме на терен и учим, провокираме учениците с високи мисловни процеси и активни роли като изследване, измерване, интервюиране и т.н. Всичко това, в комбинация със самото пътуване, повишава интереса, ангажираността и вътрешната мотивация на децата и младежите. Гарантирано!

_________

Ресурси:

  1. https://eleducation.org/resources/fieldwork-overview
  2. https://www.edutopia.org/article/starters-guide-pbl-fieldwork/

Още полезни статии:

Рефлексия за спазване на правила и задължения
Гражданска активност

Рефлексия за спазване на правила и задължения

При подписване на договор/конституция/харта е важно да се следи за спазването на правилата и задълженията на всички. Препоръчително е веднъж месечно, седмично или срочно (в

Timed Retell - Преразказ за време (по двойки)
Комуникативни умения

Timed Retell – Преразказ за време (по двойки)

В тази стратегия учениците практикуват умения за слушане и говорене. Учениците се разделят на двойки и един след друг говорят, изслушват се и след това

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали