Как да изградим подкрепяща учебна среда?

Преди няколко дни се случи така, че имах концерт в читалище, което се намира точно срещу двора на моето училище. В минутите преди началото на изявата стоях навън и се взирах в прозорците на едновремешната ми класна стая. Връхлетяха ме спомени за  множеството позитивни емоции от онова време – чувството за дълбока принадлежност, непоклатимата убеденост в качествата и талантите ми, спокойствието да бъда приета такава, каквато съм и сигурността, че съм защитена от тормоз. 

Много години след завършването ми аз все още усещам здрава емоционалната връзка с любимото училище. Като ученичка не си давах сметка за това, но причината за тази свързаност се корени в изключително позитивния социално-емоционален климат, в който имах късмета да уча.

Социално-емоционалният климат включва аспекти от преживяванията на учениците в училище, които влияят на тяхното социално и емоционално развитие. Позитивният социално-емоционален климат спомага за изграждането на безопасна и подкрепяща учебна среда, която е базисна за ефективния образователен процес.

Училището е едно от първите пространства за социализация. Там децата общуват с връстници с различен произход, религии, убеждения и способности. Уменията, които им позволяват да се учат и извличат полза от тези взаимодействия, са изключително важни за успеха им не само в училище, но и по-късно в живота. Социално-емоционалното учене помага на учениците да разбират мислите и емоциите си, да станат по-осъзнати и да развият емпатия към другите. То е в основата на създаването на позитивна социално-емоционална атмосфера.

По какво ще познаете позитивния социално-емоционален климат?

Три са основните фактора, които определят социално-емоционалния климат в училище, първият от които е ангажираността. Ангажираните ученици харесват училището си и обичат да се идентифицират с него, склонни са да спазват правилата и да са активни в клас, полагат усилия за високи учебни резултати, имат положителни отношения с останалите и са толерантни към различните от тях. Вторият фактор е чувството за безопасност – от една страна учениците се усещат защитени физически – от насилие, тормоз, инциденти, природни бедствия, епидемии и т.н. От друга страна децата се чувстват сигурни да изразяват емоциите си и уверени да приемат предизвикателства. Третата характеристика на позитивния климат е учебната среда, т.е. в училище да е светло, топло и приветливо, правилата и инструкциите в клас да са ясни и еднозначни, учениците да имат достъп до грижа за здравето и психологическото им благополучие.

Защо да изграждаме позитивен социално-емоционален климат?

Ако във вашето училище има позитивен социално-емоционален климат, ще забележите няколко мечтани от всеки учител явления. По време на педагогически съвети няма да ви се налага да се чудите какво да правите със системно отсъстващи ученици, защото на практика няма да има такива. Ще можете да се похвалите в социалните мрежи, че средният успех на класа ви за срока наближава 5.50. Ще сте наясно, че в класа ви тези 4 момичета са най-добри приятелки, другите 4 ходят заедно на танци, а онези 6 момчета остават да играят футбол в двора след часовете. Никой няма да дразни или обижда детето със СОП и поне 5 деца ще са склонни да си говорят редовно с него. В междучасията няма да се чувствате като звероукротител. Учениците ви ще посещават училищните тържества и празници с желание и ще се включват с интерес в дискусии за сексуално здраве и превенция на зависимости.

Безспорно преживяванията на учениците в класната стая оказват сериозно влияние върху отношението им към училището и учебния процес. В рамките на взаимодействието си с децата, учителите играят ключова роля за формирането на тези преживявания. Изследванията изтъкват няколко качества и навици на учителите като най-значими за създаването на ползотворни взаимоотношения.

Ако искате да изградите позитивен социално-емоционален климат в класната си стая:

• Бъдете достъпни. Учениците предпочитат учители, които са достъпни за лично общуване отвъд коментарите на академичното им представяне. Те са склонни да се доверят на учители, които редовно проверяват как се чувстват и проявяват интерес към всички аспекти от живота им.
• Слушайте внимателно. Учителите, които слушат внимателно, докато учениците споделят грижите и тревогите си, демонстрират уважение, емпатия и разбиране относно нуждите на децата. Изслушването е задължителна част от справедливото отношение към всички ученици, което е много важно за тях.
• Мислете позитивно. Учителите, които моделират и окуражават позитивното мислене, имат по-ангажирани, по-подготвени и по-сигурни в способността си да преодоляват препятствия ученици. Децата и младежите държат учителите да идентифицират техните таланти и дарби.
• Забавлявайте се. Учениците чувстват повече спокойствие и доверие в присъствието на учители, които допускат умерени дози хумор в класната стая. Смехът и забавлението помагат за изграждане на положителни лични връзки.
• Бъдете себе си. Учителите, които се чувстват комфортно да бъдат напълно естествени край учениците си, насърчават типа свързване, ключово за поддържане на подкрепяща учебна среда. Споделянето на подходяща лична информация помага на децата да опознаят учителя си като реален човек, който ги цени достатъчно, за да разкрие част от личния си живот пред тях.

Паралелно с взаимоотношенията учител-ученик, ефективното управление на класната стая също оказва огромно влияние върху социално-емоционалния климат. Учениците често имат затруднения при обработката и анализа на собствените си емоции, което може да доведе до фрустрация, гняв и предизвикателно поведение. Това може да се случи в класната стая, в двора или в салона по физическо. 

Успешните стратегии за управление на класа могат да помогнат на децата да разберат защо се държат негативно и какво да направят, когато са разстроени, уморени, тревожни и т.н. Учениците имат нужда да се чувстват ценени дори когато демонстрират предизвикателно поведение, както и сигурни, че могат да търсят помощ и да говорят за начина, по който се чувстват.

Стратегии за позитивен социално-емоционален климат в класната стая:

• Безопасно пространство. Това е място, където учениците знаят, че могат да отидат, за да изразят чувствата си такива, каквито са. Добър вариант за такова пространство е кабинетът на педагогическия съветник или психолога, но ако достъпът до тези ресурси е ограничен, може да бъде просто обособено място, например в дъното на класната стая. Отделяйки се там, ученикът може необезпокояван да изрази чрез писане или рисуване истинските си емоции или да ги излее върху мека стрес-топка. Тук ще намерите готови бланки за целта. Най-общо рисуването е по-подходящо за децата от начален курс, а писането – за по-големите, но е добре да предложите на учениците и двата варианта и да ги оставите да решат сами. 
  
• Жокери с решения. Това са предварително подготвени печатни материали, чиято цел е да помогнат на учениците да идентифицират емоциите си и да опишат какво ги е предизвикало, както и да ги насочат към възможни следващи стъпки и по-добри решения при бъдеща подобна ситуация. При създаването им могат да се ползват въпроси, свързани с определяне на психологическото благополучие и описание на техники за дишане, разтягане и визуализиране, които регулират емоциите. Можете да откриете примерни материали тук. Ползването им изисква умения за саморефлексия и четене с разбиране, поради което са по-подходящи за ученици от пети клас нагоре. Добре е при нужда да получат и съдействие от учител.
  
• Ъгъл за разрешаване на конфликт. В този ъгъл на класната стая учениците могат да отидат, за да разрешат възникнал помежду им конфликт сами, без намесата на учител. За целта трябва предварително да са на разположение ясни насоки как това може да стане по позитивен начин, например да се изразяват личните чувства, предизвикани от ситуацията, вместо да се отправят обвинения и обидни думи, да се набляга на фактите, вместо на техни емоционални интерпретации, да не се намесват предишни конфликти, да се изслушва и допуска изразяването на мнение, с което не сме съгласни. Тъй като е доста трудно за децата да възприемат инструкции за позитивно разрешаване на конфликт, когато са ядосани от ситуацията, е добре тези насоки да им бъдат разяснени предварително в дискусия и дори да бъдат проиграни въображаеми конфликти. Разбира се, първоначално е нужно учениците да бъдат наблюдавани и подпомагани от учителя, докато не свикнат стриктно да се придържат към насоките. При по-малки деца от начален етап е задължително процесът да бъде воден от учителя в ролята на медиатор. Насоките можете да свалите тук.
  
• Регулярни дискусии. Дискусиите са могъщ инструмент за изграждане на позитивен социално-емоционален климат в класната стая. Чрез тях учителите могат да насърчават уважение и толерантност, да практикуват подходящи поведения с учениците, да повишават осъзнатостта им относно проблеми като насилие и тормоз, да коментират стратегии за разрешаване на конфликти, да осигурят безопасно пространство за задаване на въпроси и споделяне на тревоги. Добре е дискусията да е фокусирана върху конкретна и важна за всички тема, да включва примерни истории, които водят до решения, укрепващи взаимното уважение и доверие и да използва отворени въпроси от типа „Какво бихте направили вие, ако…?”, „Ако разрешението на ситуацията зависеше от вас, какво би било то?” и т.н.
  
• Съвместна физическа активност. Физическата активност благоприятства социално-емоционалното учене по много начини. Когато учителите насърчават и се включват във физически упражнения по време на час, те паралелно заздравяват взаимоотношенията с учениците си и подпомагат изграждането на позитивен социално-емоционален климат.

В период на кризисни ситуации на различни нива, е особено значима ролята на учителите при създаването на безопасна и подкрепяща учебна среда. Използването на набор от стратегии за адресиране на индивидуалните социални и емоционални нужди на децата гарантира, че всяко от тях ще има възможност да учи и да успява, разкривайки пълния си потенциал. Това искаме всички, нали?

Източници:

1. Симеонова, В. Какво представлява социалното-емоционалното учене? Преподаваме.bg
2. Младенова, М. (2022). Как да измерим психологическото благополучие на учениците? + Инструмент за сваляне. Преподаваме.bg
3. Младенова, М. (2022). Физически упражнения в час? 3 стратегии как да ги включим в час. Преподаваме.bg
4. Младенова, М. (2022). 3 вида упражнения за регулиране на емоциите на учениците. Преподаваме.bg
5. Младенова, М. (2022). Как физическата активност благоприятства развитието на социално-емоционални умения. Преподаваме.bg
6. Ангелова, Е. (2022). Защо децата се държат предизвикателно в класната стая? Преподаваме.bg
7. U.S. Department of Health and Human Services. Centers for Disease Control and Prevention. (2021). School-Based Physical Activity Improves the Social and Emotional Climate for Learning
8. Diamanti, K., Duffey, T., & Fisher, D. (2018). Creating a safe and respectful environment in our nation’s classrooms. Washington, DC: National Center on Safe Supportive Learning Environments.
9. Rimm-Kaufman, S., Snadilos, L. (2015). Improving Students’Relationships with Teachers to Provide Essential Supports for Learning. American Psychological Association.
10. School Climate Improvement. Teachers. National Center on Safe Supporting Learning Environment.
11. Social-Emotional Learning. A guide for Inclusive Strategies and Practices for Social-Emotional Learning (SEL) in Physical Education.