От известно време важна тема в образователните среди е необходимостта от развитие на емоционалната интелигентност на учениците. Едни от основните умения, свързани с нея, са себеизразяването, определянето и описанието на собствените емоции. Какъв по-подходящ момент за вплитане на упражнения в тази насока от Св. Валентин – празникът на любовта? Тук ви предлагаме адаптирана версия на един от популярните методи за интегриране на упражнения за емоционална интелигентност в клас, а именно чрез писане на поезия (Williams, 2011).
Защо поезия?
Макар често поезията да не е сред любимите неща на учениците, самият процес на креативно писане и по-конкретно – създаването на поезия – допринася за формирането и заздравяването на нови връзки в мозъка, свързани с планирането, самоконтрола и себерегулацията – друга много важна страна на емоционалната интелигентност. Това подобрява паметта, разбирането и възпроизвеждането на текст, развива въображението и повишава способността за проявяване на емпатия – все елементи, които искаме да насърчим в нашите ученици (Adres, 2019; Mazza, 2016).
Защо хайку?
За това адаптирано упражнение по писане ви предлагаме поетичната формата хайку, която е визуално кратка и не би изплашила никого със сложността си. Описаният по-долу метод не само развива емоционалната грамотност, но и задълбочава и затвърждава познанията по езика (български или чужд), насърчава творчеството и сплотява класната стая (Bahman & Maffini, 2008; Morris, Urbanski, & Fuller, 2005).
Как да подходим?
Урокът се развива в няколко етапа и може да бъде адаптиран за различни възрасти и езици. Упражнението отнема цял учебен час.
Етап 1 – „Загрявка“ – 5 мин.
Започнете с обща тема за думите. Задайте въпроси за свободна дискусия:
- „Всички думи ли са еднакви? Има ли думи, които са „добри“ и такива, които ни карат да се чувстваме зле, когато ги чуем? Има ли думи, към които сме безразлични?“. Тук може да се даде пример с думите „дом“ и „къща“ – едното извиква картина и усещане, а другото – само картина. Учениците може да дават и свои примери.
- Поставете въпроса: „Защо има такава разлика?“.
Целта на упражнението е да се стигне до идеята, че думите може да имат различен емоционален заряд (конотация), а учениците да започнат да развиват усета си към езика.
Етап 2 – „Думите за чувства“ – 5-7 мин.
Преминете към представяне на различни думи, свързани с чувства. Предварително подберете думите спрямо възрастта на учениците и при необходимост – спрямо нивото им на владеене на езика.
Например:
- За по-малки деца може да използвате основни думи като „обич“, „любов“, „тъга“, „разочарование“;
- За по-големи ученици може да се използват „копнеж“, „скръб“, „тщеславие“, „обезсърчен“, „бесен“.
Попитайте учениците: Какво означава за вас тази дума? С какви други думи или картини я свързвате? Кога се чувствате така?
Целта е да извикате асоциации и да подобрите разбирането на учениците за значението на всяка дума. По този начин те ще разширят речниковия си запас за различните емоции и ще научат подходящи думи за описание на чувствата, подобрявайки езиковата си грамотност и развивайки емоционалната си интелигентност.
Етап 3 „Думи и чувства“ – 7-10 мин.
Този етап свързва етапи 1 и 2. Представете списък с предмети. Може да ги изберете предварително или да подберете от разказите/асоциациите на учениците. Примерни думи са: „пейка“, „сълза“, „луна“, „пустош“, „цвете“, „утрин“, „снежинка“, „телефон“.
Помолете учениците да кажат или да си запишат какво разбират или асоциират с думите (т.е. каква е конотацията за тях, ако има такава). Например думата „пейка“ може да е просто място за сядане, но може и да е пейката пред дома на баба и дядо, свързана с дълги летни дни и звездни нощи, чието споменаване предизвиква меланхолия и носталгия. Думата „телефон“ може просто да обозначава вид устройство, но също така да се свързва с емоции като надежда, отчаяние, гняв.
Дайте възможност всеки да помисли върху думите, които изберете. Насърчете учениците да споделят с класа някои от отговорите си. Тази обратна връзка е полезна и за вас, и за класа.
Етап 4 – „Хайку“ – 10 мин.
Представете хайку като форма на поезия. Прочетете 1-2 хайку (на български или чужд език), за да може учениците да се запознаят с формата. Обобщете правилата за писане на хайку (ако вплитате този урок в час по чужд език, не забравяйте, че броят срички е различен за различните езици). Примерни хайку:
| Не плачете,
влюбен насекоми, дори звездите трябва да се разделят. –Кобаяши Иса
Ако има любов, тя винаги е пролет в сърцата ни. –анонимен
Небето гасне Надраскано от самолети Ято врани –Александра Ивайлова |
An old silent pond
A frog jumps into the pond- Splash! Silence again. –Matsuo Basho
The light of a candle Is transferred to another candle- Spring twilight. –Yosa Buson
I write, erase, rewrite Erase again, and then A poppy blooms –Katsushika Hokusai |
След като представите избраните примери, насърчете учениците да споделят как ги разбират, какви чувства и картини извикват те у тях. Целта на това упражнение е не само учениците да се запознаят с формата на хайку, но и да усетят как изборът на думи, дори понякога граматически несвързани, може да влияе и да бъде използван за разкриване на вътрешния ни свят.
Етап 5 – „Възпроизвеждане“ – 15 мин.
Това е моментът за упражнение и съчетаване на всичко обсъдено. Поставете на учениците задача да напишат свое хайку, с което да опишат чувствата си – любов, обич, несподелена любов, горчивината от раздяла или загуба, дори гняв – любовта в различните ѝ форми. Задачата може да бъде поставена за работа в клас или за домашно. Може да дадете конкретен набор от „задължителни” думи, включително и думите, които вече са били обсъдени в клас.
Целта на упражнението е учениците да опитат да изразяват с думи мислите и чувствата си, да развият умението си за боравене с езика, да се докоснат до вътрешния си свят. Ако приложите това упражнение в час по чужд език, то може да помогне за затвърждаване на нова или стара лексика, както и допълнително да развие усещането за езика – умение, необходимо за доброто му усвояване.
Етап 6 – „Проверка“
Време е написаните хайку да се представят пред класа. Има различни варианти, всеки със с различни предимства:
- Всеки ученик да прочете своето хайку и класът да сподели какво разбира, чувства и вижда;
- Вие да прочетете хайку стиховете, без да споменавате чии са, и отново класът да сподели впечатленията си;
- Хайку стиховете да се изложат на табло (анонимно или с автор), като под тях се сложат листове, на които всеки да напише с по дума-две каква емоция или картина извиква поемата. За по-малки ученици това може да се направи и с цветни стикери или емоджи;
- Учениците може да бъдат насърчени да нарисуват картина по съответното хайку, с която да отразят чувствата си при прочитането му.
Целта на този етап е да даде обратна връзка на авторите – дали са успели да изразят напълно идеите и чувствата си, доколко са били прецизни в изказните си средства. За читателите или слушателите ползата е в това да видят как някой друг е подходил към проблема, да развият когнитивните си умения и емоционалната си интелигентност чрез проявяване на емпатия.
В този последен етап е добре да напомните на учениците си, че поезията е субективна и много лична форма, че няма един правилен отговор. И ако все пак има някой, който е усетил вложеното чувство, то значи упражнението е било успешно.
Източници:
Andres, Zoe (2019, 22 April). Psychologically speaking: your brain on writing. Writing and communication centre. https://uwaterloo.ca/writing-and-communication-centre/blog/psychologically-speaking-your-brain-writing
Morris, J. A., Urbanski, J., & Fuller, J. (2005). Using Poetry and the Visual Arts to Develop Emotional Intelligence. Journal of Management Education, 29(6), 888–904. https://doi.org/10.1177/1052562905277313
Nicholas Mazza, (2016). Poetry Therapy: Theory and Practice. Routledge, New York
Shahnaz Bahman & Helen Maffini, (2008), Developing Child’s Emotional Intelligence. Continuum
Todd Williams (2011). A poetry therapy model for the literature classroom. Journal of Poetry Therapy 24(1):17-33. DOI:10.1080/08893675.2011.549682
