Чуваме ли ги? Или каква е степента на детското участие в българското училище?

Децата несъмнено са най-често сниманите и най-малко слушаните членове на обществото.  (R.Hart, 1992: 9)

Истинското детско и младежко участие е основано на вярването, че децата и младежите имат свои уникални мнения, идеи и опит, които могат да допринесат за обществото и за тяхното собствено развитие. Това не е просто включване на децата в събития и активности, в които те изпълняват предварително определени роли или отправят режисирани послания! Истинското участие трябва да предоставя: 

  • право на изразяване – децата и младежите имат право да изразяват своите мнения и идеи по въпроси, които ги засягат, и да бъдат слушани и уважавани.
  • възможност за активно участие – децата и младежите се включват активно в процесите на вземане на решения, които засягат техния живот, образование и общество като цяло.
  • подкрепа за развитие – децата и младежите получават възможност да развиват умения като критично мислене, решаване на проблеми и сътрудничество.
  • участие при вземането на решения – мнението на децата и младежите се взема под внимание при формулирането и прилагането на политики и програми, свързани с техния живот и бъдеще.

Както вече споменахме, истинското детско и младежко участие се разграничава от други явления, които понякога могат външно да приличат на него. Тук спадат:

  • символичното включване – поставяне на децата “на сцената”, без да им се даде реална възможност да споделят мнения и да влияят на решенията;
  • използването за имидж – на децата и младежите се предоставя само фасадна възможност да участват в процесите на вземане на решения;
  • предлагането на ограничени роли и задачи – задаване на ограничени роли и задачи, които децата и младежите трябва да изпълняват, без да имат възможност да предлагат свои идеи и решения.

Защо е важно овластяването на децата?

Овластяването на децата носи множество ползи за самите тях:

  • личностно развитие – децата развиват умения като аналитично мислене, решаване на проблеми, комуникация и сътрудничество, което ги прави по-компетентни и уверени в себе си;
  • отговорност – процесът на участие учи децата на отговорност към техния собствен живот и този на хората около тях;
  • практически опит – децата придобиват опит във вземането на колективни решения и организирането на събития и проекти;
  • мотивация – активното участие повишава мотивацията на децата да се ангажират в училищния и обществения живот.

Процесът на истинско включване прави образователните институции по-демократични и приобщаващи, подчертавайки ролята на учениците като активни участници в тях. Това развива демократичната общност като цяло – овластяването на децата и младежите днес ни гарантира едно активно гражданско общество утре.

Не на последно място, за нас, възрастните, детското и младежкото участие означава внасяне на разнообразие в гледните точки – децата често имат свежи, съвсем различни от нашите идеи и разсъждения, които обогатяват обсъжданията и допринасят за вземането на балансирани решения.

“Стълбата на участието”

“Стълбата на участието” на Роджър Харт е важен инструмент за разбиране на различните степени на детско участие. Той подчертава разликата между повърхностната или символична форма на участие и истинското, активно участие.

Нека накратко да разгледаме отделните стъпала:

  • манипулация – децата биват използвани като средство за постигане на целите на възрастните. Като пример може да бъде взето участието на деца в рекламни кампании за продажба на продукти, без да се вземат под внимание техните истински желания;
  • декорация – децата са ангажирани като “украса”, без да се подкрепя активното им участие или изразяване на собствени идеи. Пример: по време на училищна празнична програма ученици изпълняват песни, които не им допадат, предварително избрани от възрастните.
  • информиране – децата биват уведомени за взети решения, без да имат реално влияние върху тях. Пример: информиране на учениците за промени в учебния план, без да им се даде възможност да споделят своите мнения по този въпрос;
  • консултация – децата се питат за мнение и гледни точки, но решенията се вземат от възрастните. Например: учениците са помолени да предложат тема за следващия проект в клас, но учителят прави окончателния избор;
  • активно участие – децата имат активна роля в процеса на вземане на решения, като техните предложения се вземат предвид. Пример: учениците съвместно с учителите обсъждат и избират теми за клуба по интереси през следващата учебна година;
  • партньорство – децата участват като равни партньори в процеса на вземане на решения, като техните идеи и гледни точки се считат за важни. Пример: учениците имат право на глас при определянето на правила и политики в училището.

Искаме ли повече ученици да участват активно в училищния живот?

В България учениците обикновено се включват на по-ниските стъпала на детското участие по стълбата на Роджър Харт. Те често са на сцената по време на публични изяви и училищни тържества, но като че ли все още не получават реална възможност да участват във вземането на решения, които засягат техния образователен опит и бъдеще.

Според изследването “Качество на ученическото самоуправление в България” от Асоциация “Голям брат, голяма сестра” през 2022 година в много случаи представителите на учениците не участват или дори не знаят как да се включат в училищните съвети, където се разглеждат ученически политики или случаи на провинили се ученици. Не са ясни и начините, по които училищата взимат решения или променят политиките си, което прави трудно интегрирането на мненията на учениците в тези процеси.

Необходимо е по-сериозно и целенасочено развитие на ученическото участие, което се основава на приемането на децата и младежите като партньори. Как да го постигнем е подробно разписани в Наръчника за ученици, изготвен от Организационното европейско бюро по ученическо самоуправление (OBESSU) и издаден в България от Министерство на младежта и спорта. Три от най-важните насоки за работа са следните:

  • Развиване на лидерски умения

Осигуряването на възможности за придобиване на лидерски опит помага на учениците да научат много за реалния живот и за себе си, да поемат отговорност, да правят избори и да си поставят приоритети. При създаването на ученически съвет, учениците трябва да формулират и първите си цели.

  • Развиване на гражданска активност

Участието на учениците във всякакви форми на самоуправление носи ползи като повишаване на знания  за различни структури и механизми за управление, осъзнаване на необходимостта от общоприети правила и отговорности, развиване на уменията за аргументиране и защита на личната позиция, използване на информация от различни институции и овладяване на правилата при официално общуване.

  • Развиване на организационни умения

Организационните умения включват планиране, управление на времето, водене на проекти, работа в екип и вземане на решения. Развиването на организационни умения у учениците е съществена част от образователния процес, която подготвя младите хора за бъдещите им професионални и личностни предизвикателства. Развиването на тези умения може да бъде подпомогнато чрез активното участие и ръководене на различни ученически инициативи и кампании.

Какво още можем да направим?

На първо място, необходимо е да включим учениците във вземането на решения, които касаят техните интереси, образование, достойнство. Това изисква промяна в нагласите на училищното ръководство и подкрепа на самата идея от училищния екип като цяло.

Важно е участниците в ученическите съвети да се избират от самите ученици, а не да бъдат посочвани от класния ръководител. Представители на учениците може периодично да се включват в заседанията на Педагогическия съвет, за да дадат своите предложения за подобряване на училищната среда, да предложат възможни решения на социални проблеми в общността, да се включат активно в избора на каузи и организирането на благотворителни кампании и училищни събития. 

Нека покажем на учениците положителния резултат от реалното участие на младите хора, за да ги вдъхновим да открият силата на своите възможности. Може да ги запознаем с добрия пример на Константин Сапатупов от uspelite.bg, който търси подкрепа от своите връстници за промяна в образователната система, или да ги насърчим да се включат в Пролетният лагер на „Мегафон“, който учи младежите как да се застъпват по теми, които са важни за живота им.

Ето и още полезни сайтове, които ще ви вдъхновят да работите за истинско детско и младежко включване:

За какво да внимаваме?

Ето три общи аспекта, на които следва да обърнем внимание, когато развиваме ученическо самоуправление:

  • избягване на политическа агитация – училището трябва да бъде политически безпристрастно място, където са недопустими агитации или пропаганда в подкрепа на определени политически партии;
  • ограничаване на търговската дейност – важно е да се уверим, че всяка една търговска дейност в училището се извършва за постигане на благотворителни цели, а не за лична печалба;
  • прозрачност и отговорност – важно е да се предотвратяват интриги и прекомерно превишаване на правомощията от страна на членове на ученическия съвет.

Осигуряването на истинското детско и младежко участие е дълъг процес. И, да, понякога особено изтощителен! Но той е задължителен за създаването на една балансирана и приобщаваща образователна среда, която позволява на учениците да развиват своите лидерски и граждански умения.

______

Източници:

Още полезни статии:

Интерактивни методи на обучение

Как една детективска история може да развие уменията за писане и когнитивните способности на учениците

Често се сблъскваме с неумението на учениците да разказват – било то някое лично преживяване, прочетен текст или урок. Когато става въпрос за случки от

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали