Алтернативни научни схващания – какво представляват и имат ли място в класната стая?

Още от древни времена хората търсят обяснение за явленията в обкръжаващия ги свят и именно тази жажда за отговори стои в основата на всички митове и легенди, вярвания и предубеждения, които съвременната наука опровергава. Аналогично на нашите предци, децата също не разполагат с необходимите научни познания и търсят начин да разберат света.

А вие замисляли ли сте се как учениците разсъждават за света около себе си? Как възприемат и обясняват случващите се събития с ограничените си научни познания и житейски опит?

Те постъпват в училище с различни собствени преживявания, идеи и обяснения, които са събрали до момента. Техните интерпретации за това как работи светът са разнообразни и често са различни от тези на учените. В литературата може да ги срещнете още като погрешни схващания, собствени модели на реалността или алтернативни концепции

Какво представляват алтернативните схващания за науката?

Това са обяснения за света, базирани на опита и създадени от децата с цел да направят природните феномени и обекти разбираеми. На практика в голяма степен тези схващания са в разрез с научните достижения. Въпреки това обозначаването им като алтернативни, а не погрешни, показва уважение към разсъжденията на децата, които държат на тези идеи. Освен това предполага съществуването на различни възможности за описване, изследване и представяне на явленията и обектите.

Вероятно и вие сте чували от вашите ученици най-различни алтернативни обяснения за преподаваните научни принципи, например:

  • “Магнитът привлича всички метали.”
  • “Масата и теглото на даден обект са едно и също нещо.”
  • “Колкото е по-силен един организъм, толкова повече енергия има.”
  • “Когато включим лампата, електроните се превръщат в светлина.”

Алтернативните схващания на децата са обусловени от средата, която обитават, и хората, с които общуват. Макар често да са в противоречие с научните теории, те са важни за децата и са отражение на техния начин на мислене и светоусещане, затова трябва да подходим внимателно.

Всички тези индивидуални алтернативни схващания за науката се сблъскват в класната стая по време на учебните часове, но също и в процеса на общуване между децата. Социалното взаимодействие предоставя възможност за откриването и изследването на различни гледни точки, както и за съпоставянето им със собствените разбирания.

Къде е проблемът?

Алтернативните схващания ограничават и възпрепятстват ученето на учениците, като пречат на изучаването на научни факти. Учениците не са в състояние да премахнат погрешните си схващания и с годините те стават постоянни в съзнанието им. Така те работят като спирачки за придобиване на нови идеи или факти, дадени от учителя и следователно учениците се оказват в объркване или несъгласие с научната концепция.

Алтернативните концепции са склонни да бъдат изключително устойчиви на влияние. Те са трудни за дисоцииране или модифициране, тъй като се формират през дълъг период от време. Опитът на учениците от ежедневния живот или уважението им към авторитета, който им е помогнал да изградят съответното погрешно схващане, обикновено им пречи лесно да променят отношението си към идеята. Това налага за целта да се приложат подходящи стратегии за преподаване, при необходимост да се излезе извън рамките на традиционните подходи.

Кои са най-честите причини за формирането на алтернативни концепции?

Има няколко основни причини, които водят до възникване на погрешни схващания у децата:

  • социалната среда, в която растат децата;
  • наличието на погрешна или неактуална информация в учебните помагала;
  • сложният език, използван от учителите и авторите на учебниците;
  • объркващото или двусмислено представяне на дадена научна концепция;
  • погрешното визуализиране на абстрактни идеи;
  • неразбирането на изучените и използваните от децата термини;
  • наличието на непълни диаграми, картини, диаграми и двуизмерни модели в учебници и други учебни материали;
  • някои често срещани аналогии, използвани за обяснение на идеи;
  • пасивните демонстрации, при които учениците седят и наблюдават, без да манипулират материалите и да учат чрез преживяване индивидуално или в малки групи;
  • опростяването и обобщаването на информацията в учебните помагала;
  • наизустяването на научни концепции, без да се разбира тяхното значение;
  • невъзможността за разграничаване на тясно свързани понятия и последващото им погрешно класифициране;
  • използването на безразборни медийни и интернет ресурси;
  • културните и традиционни вярвания.

Всички тези източници на алтернативни схващания пречат на правилното усвояване на научните концепции, объркват учениците и затрудняват учебния процес.

Как да се справим с алтернативните представи на децата за науката?

Преди всичко не допускайте алтернативните концепции да се превърнат в тема табу! Има няколко изпитани стратегии, които можете да използвате, за да преборите грешните схващания на учениците:

1. Диагностицирайте алтернативните концепции на вашите ученици

Добра отправна точка за борбата с погрешните схващания е тяхното идентифициране. За целта раздайте на всеки ученик по един въпросник с твърдения, свързани с изучавания материал. За всяко твърдение учениците трябва да отбележат дали е вярно или грешно. Друг вариант за диагностика е да възложите работа в малки групи, като раздадете на всеки екип по няколко карти с твърдения. Учениците трябва да дискутират помежду си и да установят кои от твърденията са правилни.

2. Дискутирайте популярно погрешно схващане за дадено явление

Представете схващането като мнение, изказано от връстник на вашите ученици, като се въздържате от даване на становище по темата. Организирайте дискусия с класа. Колко от учениците са съгласни с представеното схващане? Дайте им възможност да изкажат своите виждания за научния казус. Ако всички споделят позицията, че схващането е погрешно, възложете на учениците да измислят поне една причина или идея, въз основа на която техният връстник е формирал своето разбиране за научния казус.

3. Използвайте въпроса “Защо?” възможно най-често

Преди да започнете да преподавате нов материал, попитайте учениците как те разбират темата, с какво я свързват и как си я обясняват. По този начин можете да откриете някои често срещани алтернативни концепции. Последващото им изследване чрез задаване на въпроси показва на учениците, че погрешното схващане на практика не успява да обясни феномена.

4. Използвайте мисловни карти

Подгответе предварително мисловни карти за научните казуси, които сте определили като проблемни. Изготвяйки такива шаблони за конкретни научни принципи или явления, може да включите и погрешни схващания, които след това да дискутирате с класа.

Друг вариант е да разделите учениците в малки групи и да възложите на всяка от тях да направи мисловна карта. По този начин всяка карта ще отразява начина, по които децата в съответния екип разбират казуса. Дискутирайте с класа всяка от мисловните карти и открийте заедно кои от схващанията са научно-обосновани и кои – алтернативни.

5. Дайте възможност на учениците да покажат и изследват разбиранията си за дадена концепция по безопасен и окуражаващ начин 

Изследвайте практически разглеждания феномен, като разделите учениците в малки групи и им предложите лесен за изпълнение експеримент. Наблюдавайки промените в изследваните обекти, учениците по-лесно осмислят същността на физичните и химичните процеси. По този начин те ще могат да преодолеят предубежденията си и сами да открият, че схващанията им са били погрешни.

6. Използвайте схеми/изображения с обозначения

Възложете на учениците да направят схема или рисунка към даден научен принцип или да представят визуално определен феномен. Изготвената визуализация може да отразява:

  • въпрос от типа “От какво се нуждае растението, за да расте?” или “Как изсъхват изпраните дрехи?”;
  • кратка практическа дейност като поставяне на кубче лед в празен съд при стайна температура, или плаване на коркова тапа в течност.

Учениците могат да работят в малки групи и да дискутират какви физични или химични процеси описват даденото явление, как да ги представят и обозначат. След това нека групите разменят изготвените схеми и всеки екип да коригира или допълни работата на другия. Така учениците ще получат обратна връзка за достоверността на работата си, а също и да анализират начина, по който другите възприемат изследвания научен казус.

Формирането на алтернативни концепции е важна част от детското развитие, защото се свързва с изследване и опознаване на света, повишаване на любопитството и задоволяване на вродената нужда от познания. Ето защо погрешните схващания неизменно присъстват във всяка класна стая и понякога са сериозна пречка пред усвояването на научните принципи.

Не се колебайте да опознаете начина, по който учениците виждат света – помогнете им сами да открият правилните научни обяснения!

 

За статията са използвани следните ресурси, които са допълнени с личния опит на автора:

Students’ Misconceptions in Science Education

Kids perceptions on how the world works… you’d be amazed how they think! : Fizzics Education

Understanding misconceptions – STE

Още полезни статии:

Симулация на институции
Гражданска активност

Симулация на институции

Цел Възрастова група Време за предварителна подготовка Време в час Учениците преживяват, обработват данни, анализират елементи от законодателния процес на национално или наднационално ниво. 13-18

Стратегия за управление на класната стая
Комуникативни умения

Стратегия за управление на класната стая

Тази стратегия се концентрира върху управление на класната стая, а не върху преподаване, конкретен предмет или формален час. Може да се използва при всички предметни

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали

Изплозвайте всички функционалности!

Създавайки личен профил ще персонализираме ресурсите, които виждате, ще запазвате ресурси в любими, ще имате достъп до групи с други потребители и още много функционалности.  

Регистрирайте се безплатно. Отнема само 30 секунди.