Всеки човек има предразсъдъци и очаквания, но много често не осъзнаваме как мислим и действаме по конкретен начин, водени от тях. Тази статия представя урок, който ще накара учениците да се замислят над този въпрос. Урокът е подходящ за часовете по философия и гражданско образование.
Цел: запознаване с понятията предразсъдък и очевидност; приемане на различния Друг и неговата “чуждост”
Очаквани резултати: учениците разбират корена на предразсъдъка и се опитват да го трансформират, търсейки личен опит във взаимодействието „тук-и-сега“
Прилага се: 8. клас/9. клас
Времетраене: 40-45 мин.
ХОД НА УРОКА
Въведение с ангажиране: Насочете вниманието към темата на ученциите с въпрос като: Какво означава очевидност и какво – предразсъдък? След кратка дискусия, предложете на учениците да изживеете двете понятия чрез примери, които ще разгледате поотделно в екипи и всички заедно.
Дейност 1: Какво е очевидност?
Разделете класа на малки групи. Може да пуснете примерите на презентация или да ги разпечатате предварително на листчета.
Учениците прочитат казуса и отговорят на въпросите след посочения пример. Всяка група представя пред класа.
Пример 1: Срещам колега на международна конференция, запознават ни, аз му подавам ръка – той с ужас в очите се отдръпва;
Въпроси: Защо отдръпна ръката си Х? Какво ни казва примера? Защо смятате така?
Ключ за обобщение: Попитайте учениците какво са си записали (очакваното определение за “очевидност” е в посока на нещо ясно, видимо).
Препратете към Пример 1. За нас очевидно е при запознаване да се подава ръка, но за друга култура този знак може да бъде несподелен. Очевидността се разбира едва тогава, когато се проблематизира. Противно на речниковото значение на думата „очевидност“, очевидността не се забелязва, докато не се окаже, че „нещо“, което смятаме за безвъпросно прието от всички – например да подаваме ръка за ръкостискане при запознанство – „скрито“ (или явно) се проблематизира от някой друг. „Очевидностите са (се основават на) типизации на действия, те са предписание за това как да действам, за да се реализира взаимодействието“ (Грекова, 2017). Ние обаче рядко си задаваме въпроса защо предприемаме дадено действие – действаме в резултат на предаденото знание на база типизации или поставени етикети. Следователно е възможно да бъдем агресивни към хора, които по никакъв начин „тук-и-сега“ нямат за цел да ни обидят, наранят и т.н.
Предизвикайте учениците да споделят в малките групи, а след това пред класа свои примери за очевидност, които са довели до проблем с комуникацията или е било възможно да доведат дори до агресия (време за тази задача 5 минути).
Дейност 2: Какво е предразсъдък?
Попитайте учениците си какво мислят/знаят за предразсъдъците – нека запишат отговорите си и след това да ги сравнят помежду си. Дайте за работа следния пример:
Пример 2: „Немците са точни“, когато имам среща с немец, трябва да съм точен. Конкретният немец закъснява за срещата (няма как да не забележа).
Въпроси: Как ще обясня закъснението му? Какво ще си кажа аз за немците? Ще повлияе ли това за представата ми въобще?
Учениците трябва да отговорят на посочените въпроси – първоначално всеки за себе си, после в малките групи, а след това още веднъж пред класа.
Ключ за обобщение: Как би повлияло това закъснение на представата за немските на средностатистическия човек? Закъснението не разклаща представата на Х за немците, той по-скоро ще си помисли: „Нещо му се е случило.“; „Има и немци, които не са точни.“; „ Този не е много немец!”. Предразсъдъкът е преддадено и прието на доверие знание което задава взаимодействието и отношението да бъде „такова“, подлагайки го под тип.
Предизвикайте учениците да посочат в малките групи, а след това споделено в клас свой пример за предварително очакване за някого като част от по-голяма общност (на етническа, национална, религиозна и др. основа), което се е разрушило. Как са си е обяснили ситуацията? (време за работа по тази задача 5 минути)
Дейност 3: Каква е разликата между предразсъдък и очевидност?
Време е за дискусия – попитайте класа по какво си приличат и по какво се различават предсразсъдъкът и очевидността. И двете са неща, които влияят на нашето поведение, практики и действия. За да изградим здравословни отношения е важно да се „спрем“, да се запитаме: Защо? Как? Кога? Кое?
Ключ за обобщение: Разликата между очевидност и предразсъдък се корени в ролята им в социалното взаимодействие/отношение.
Очевидността създава условие за реализацията му, предразсъдъкът предзадава формата на неговата реализация.
Всеки от нас има предразсъдъци, които са изградени на база предадено ни знание. Въпросът е, когато срещаме Другия като „еди-какъв-си“, доколко се опитваме да разберем неговата различност и заедно с това да се вгледаме в общия „наш“ опит, а не в онова, което някога някой ни е казал.
Например: Чул съм, че се казва: “Ромите са мръсни” – какво правя:
1) избягвам да бъда до роми, на пазара не пазарувам от конкретен продавач, разпознавайки го като “ром”; избягвам взаимодействието си с роми;
2) виждайки и разпознавайки Другия като ром изпитвам гняв към него;
3) оставям взаимоотношенията ни да се развиват естествено, без да отчитам това, че Другият е с ромски етнически произход.
Какво бихте направили вие и защо?
Обобщение: Всеки има различна идентичност, но е много важно да приемаме Другия като човек – без да си създаваме “предварително” впечатление на база етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация, увреждания и т.не. Липсата на предубеждения всъщност определя доколко сме толерантни!
Източници:
Грекова, М.Общност с другия, лекции по социология на социалните общности, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2017
