Ако имате класна стая, в която отношенията са по-скоро напрегнати, отколкото хармонични, вероятно е нужно да насърчите чувството на емпатия у учениците. Чудите се откъде да започнете с развиването на социално-емоционални умения в училище? Тази статия е посветена на на най-базисната стъпка за развиване на емпатия.
Какво е емпатия?
Емпатията е умението да съпреживяваме чувства на другите, тоест да си представяме ясно какво изпитва човекът срещу нас и да усещаме емоцията и у себе си. Емпатията е различна от симпатията, която се отнася до това да харесваме някого. Емпатията е различна и от съжалението. При съжалението ни е мъчно за трудностите, през които минава отсрещната страна – тоест гледаме от собствената позиция, която не съвпада със ситуацията на събеседника ни. При емпатията се опитваме да гледаме през очите на другия и усещаме същата емоция като него – радост, любов, тъга, гняв и т.н.
Човешките същества са еволюирали да чувстват емпатия, защото това ги прави склонни да си помагат и да се подкрепят, което хилядолетия наред е подпомагало тяхното оцеляване. Емпатията е в основата на функционирането ни в общности: далеч в миналото – в племена, а в днешно време – в семейства, приятелски кръгове, работни екипи. Училището е пример за общност, от която всеки е бил част, повечето в ролята на ученици, а някои от нас и като учители, директори и др.
Защо е важно да развиваме емпатия в училище?
Невъзможно е училищната общност и класовете в частност да функционират без емпатия – отношенията между членовете им биха били разрушителни. А в подобна обстановка учениците трудно ще напреднат в учебния материал. Затова си струва инвестирането на усилия в установяване на отношения, базиращи се на взаимна емпатия.
Коя е първата стъпка за развиване на емпатия?
Каквито и техники да се опитаме да приложим за развиване на емпатия у учениците, те няма да бъда ефективни, ако пропуснем тази първа базисна стъпка.
А каква е тя?
Това е моделирането на емпатия чрез собственото ни поведение. С други думи, нужно е ние самите да показваме емпатия към учениците и то постоянно.
Може би си мислите, че това е лесно, но всъщност често не си даваме сметка, че понякога не реагираме по най-емпатичния начин. Дори да смятате, че сте майстор на емпатията, непременно погледнете следните идеи за моделиране на емпатия у учениците:
1. Първо слушайте, после реагирайте
Емпатията изисква да “отложим” реакцията си за малко, за да изслушаме как се чувства отсрещната страна и да положим усилия да я разберем. Как изглежда това в класната стая?
Да си представим, че Иван внезапно започва да блъска по чина. Вместо да кажем:” Иване, престани веднага!”, е важно да се опитаме да разберем какво стои зад блъскането, тоест да погледнем през очите на Иван. Можем да попитаме: “Иване, какво става? Какво се случи?” и да изслушаме момчето без да го прекъсваме и без да коментираме дали реакцията му е уместна.
Разбира се, по-късно ще обсъдим поведението му. Но нека първо само да изслушаме Иван и да се опитаме да погледнем от неговата гледна точка. Това със сигурност ще промени последващата ни реакция.
2. Слушайте активно
Когато слушаме с емпатия, ние всъщност прилагаме активно слушане. За целта е важно да показваме на отсрещната страна, че внимателно следим това, което ни разказва – чрез позата на тялото, мимиките на лицето, жестовете ни. Когато слушаме активно, ние не си мислим за други неща (например какво имаме да предадем в следващия час) и не реагираме корективно – тоест да се опитаме да “поправим” казаното от събеседника ни (като например “Не си прав да смяташ така!”). Може да задаваме доуточняващи въпроси, но не и да оценяваме казаното от другия.
Да си представим, че Анна ни споделя как иска да се откаже от участието на олимпиадата, защото смята, че нищо не знае и ще се изложи. Когато слушаме активно, е нужно мълчаливо да изчакаме момичето да ни разкаже какви са притесненията й. Може да и зададем допълнителни въпроси като: “Какво те кара да мислиш така?” или пък да обобщим: “Дали разбирам правилно, че изпитваш по-скоро силно притеснение, отколкото съмнения в знанията си?” Но в никакъв случай да не оценяваме казаното от нея: “Ама как може да мислиш така!” или да се опитваме да поправим проблема: “Ще ти пиша допълнителна шестица, ако отидеш!”
3. Използвайте “Аз-послания”
Когато използваме “Ти-послания” обикновено звучим обвинително и учениците заемат защитна позиция – да се оправдават или те самите да реагират обвинително към нас. В емпатичната класна стая се използват “Аз-послания”.
Например, вместо да кажем: “Ти защо се държа така днес?”, е важно да използваме собствените си чувства като отправна точка: “Аз се чувствам притеснен/а, че поведението ти днес пречеше на останалите ученици.”
По този начин рефлектираме върху собствените си емоции, което предразполага учениците да ги признаят и да се съобразят с тях.
4. Не бързайте да поправяте
Учителите обикновено имат малко време за губене и когато има проблем, веднага търсят решение. Е, в класна стая, изпълнена с емпатия, това невинаги е желаното поведение.
Понякога учениците нямат нужда някой да им дава решения, а и често това ги кара да се чувстват глупаво, че изобщо са споделили. Само помислете – сигурно ви се е случвало да разкажете на колега колко отчаяни се чувствате от липсата на каквато и да е дисциплина в класа и той да започне с въпросите: “Ама защо не направиш това?”, “Ама не си ли пробвал/а онова?”. А вие просто искате някой да ви изслуша и да каже: “Да, изморително звучи всичко, което ми разказваш. И на мен ми се е случвало с един много труден клас…”
Същото е с учениците. Понякога те просто искат някой да ги изслуша и да признае чувствата им: “Да, имаш право да се чувстваш така!”. Чак след това може да ги попитаме как мислят да постъпят и от каква помощ биха имали нужда.
5. Признавайте чувствата на учениците
Учениците невинаги ще се чувстват по начина, по който очакваме, или ни се иска да се чувстват. И това е нормално – хората са различни, а емоциите са си емоции – ние просто ги чувстваме и често дори не знаем защо. Затова изречения като: “Как може да се чувстваш така?” или “Нямаш никакви основания да се чувстваш по този начин!”, които вероятно целят да ни успокоят, всъщност изобщо не помагат. Важно е не да си забраняваме емоции (което така или иначе е невъзможно), а да управляваме начина, по който реагираме на тези емоции.
Същото е и с учениците – нужно е емоциите им да бъдат валидирани, тоест да им покажем, че те имат правото да се чувстват по този начин (макар и емоциите, които изпитват да ни озадачават или да нямат нищо общо с нашите).
Как да валидираме емоциите на учениците? Подходящи са реакции от типа: “Разбирам, че си тъжен и това е напълно нормално”, “Виждам, че си ядосана и това е твое право”, “Емоциите не се делят на правилни и грешни. Няма нищо лошо в това, че се чувстваш по този начин”.
Първата стъпка към това да научим учениците си на емпатия е ние да я демонстрираме непрекъснато в класната стая. Използването на тези лесни техники ще помогне на децата и тийнейджърите да се почувства разбрани и приети. Оттам нататък крачката към това те самите да се отнасят с емпатия едни към други, е съвсем малка!
Искате още трикове за развиване на социално-емоционалните умения на учениците като самоконтрол, управление емоциите в конфликтни ситуации или самоефективност?
Разгледайте сайта ни и ще откриете десетки идеи!
Използвана литература:
- Kisling, J. The Difference Between Sympathy and Empathy. Psychiatric Medical Care
- Morin, A. 7 Ways to Respond to Students with Empathy. Understood
- Wilson, D., Conyers, M. (2017). 4 Proven Strategies for Teaching Empathy. Edutopia