Самоконтролът (или с други думи: саморегулация, умение за управление на себе си, самоуправление) е умението да управляваме емоциите, мислите и поведението си, за да постигнем по-голяма цел. Той е важна част от социално-емоционалните умения на личността. (1)
Как изглежда самоконтролът в ежедневието? Проява на самоконтрол може да е например отказът на ученика да играе с приятели, за да се подготви за контролното по математика. Или способността да не отвърне на обида, защото иска да “постъпи разумно”.
Самоконтролът е сред уменията, за които всички сме съгласни, че е нужно учениците да притежават. Често обаче не сме сигурни какво точно да направим, за да помогнем на децата да развият своя самоконтрол.
Ето защо ние от prepodavame.bg ще ви предложим поредица от статии, с които да разгледаме различни стратегии за развиване на самоконтрола на децата.
Дистанциране от себе си
Умението да управляваме себе си и емоциите си е обект на силен интерес не само на учителите, които ежедневно в класните си стаи осъзнават важността му, но и на психолозите. Вече десетилетия наред в областта на психологията се изследват различни техники, които да помогнат на хората да владеят по-добре емоциите си… и разбира се – да се чувстват по-добре. Една от стратегиите, която е доказала ефективността си, е дистанцирането от себе си.
Дистанцирането от себе си включва гледането на собствената личност сякаш е друг човек. В научните среди тази техника често шеговито е наричана “муха на стената” – тоест да гледаме на себе си, сякаш сме една кацнала на стената муха, която само наблюдава случващото се.
Изследванията показват, че децата успяват да се справят по-добре със скучни, продължителни или пък фрустриращи занимания, когато използват техниката за дистанциране от себе си. (2, 3)
Kак дистанцирането от себе си помага?
Често и в училище, и вкъщи на децата се налага да вършат скучни за тях задачи – например да почистят и подредят класната стая след края на часовете, вместо да изтичат веднага навън, за да играят. Или пък да пишат по 3 реда новите думи по английски език, вместо да си говорят за последното видео, което са гледали в социалната мрежа.
Именно при този тип задачи техниката за дистанциране от себе си е показала висока ефективност. Проведени са множество психологически експерименти, които демонстрират един и същи резултат – когато децата гледат на себе си отстрани или пък се отнасят към себе си като герой от филм или книга, са способни да се справят с безкрайно скучни и отегчителни задачи… и то с лекота!
Този феномен е познат като “ефекта Батман”. Когато на децата се каже, че в момента те са Батман, който е издръжлив и способен да се справи с всяка ситуация, те действително показват по-силен самоконтрол.
В един конкретен експеримент на 4-6 годишни деца била поставена задача да изпълняват еднообразна дейност в рамките на 10 минути. Те обаче имали възможност да избират дали да си вземат кратки почивки, в които да поиграят на много интересна видео игра. Децата, на които било казано, че са Батман, успели да се въздържат най-много време от видео играта. След тях се наредили децата, които били инструктирани да гледат на себе си в трето лице – например “Даниел, ти можеш да издържиш да режеш този лист още малко!”. С най-ниско ниво на самоконтрол били децата от контролната група, които се обръщали към себе си в първо лице: “Аз мога да издържа да режа този лист още малко!”. (4)
Разбира се, 6-годишните деца се справили по-добре от 4-годишните. Това само показва, че с нарастването на възрастта ефектът от дистанцирането от себе си се увеличава, тъй като се подобряват когнитивните функции, които позволяват на децата да мислят и гледат на себе си отстрани.
Изследванията с ядрено-магнитен резонанс показват, че мозъчните структури, които се активират, когато гледаме себе си отстрани, са същите, които се активират, когато наблюдаваме друг човек. Това включва по-малко емоционално реагиране и силно подпомага самоконтрола. (5)
Как да приложим дистанцирането от себе си при скучни и продължителни задачи в клас?
Както видяхме от описаните изследвания, най-силен ефект би имало, ако подканим децата да влязат в ролята на любим свой герой. Той може да е общ за всички – например “Супервторокласник” или индивидуален, според предпочитанията на учениците.
Създаване на общ герой
Ако решите да създадете общ герой, е нужно учениците да измислят сами какви са неговите качества:
- Какви са суперсилите му?
- Как изглежда?
- В какви ситуации се притичва на помощ?
Важно е да направите дискусия по тези въпроси, за да може учениците са си представят в детайли героя и по-лесно да се идентифицират с него. Добра идея е и да го визуализирате – какви са дрехите му, каква е косата му и т.н. А защо не и да нарисувате голям плакат с неговия образ, който да залепите на стената?
Разбира се, може да изберете общ герой, който вече съществува – както с Батман, важно е всички деца от класа да го харесват. Дори и в този случай, не пропускайте дускусията.
Избор на индивидуален герой
Ако се спрете на варианта, в който всяко дете да избере свой индивидуален герой, дайте възможност учениците да помислят и споделят:
- Кой е техният герой?
- Защо им харесва? Защо избират него?
- Какви са силните му качества?
- В кои ситуации се притичва на помощ и т.н.
Отново децата могат да нарисуват или да донесат снимка/картинка на избрания герой. Добра идея е да направите постер от всички рисунки и картинки, който да закачите на стената в класната стая.
И така, следващият път, когато учениците ви имат контролно, изпит, външно оценяване, посещение в клас, трудни за разбиране уроци и т.н., непременно призовете техните супергерои. Ще се удивите сами на какво са способни децата!
Използвана литература:
- Transforming Education Org. 2015, Resources and Sample Strategies for Social Emotional Learning and School Culture & Climate
- . Kross, E., Ayduk, O. (2017). Self-distancing. Theory, Research, and Current Directions. Advances in Experimental Social Psychology, Volume 55
- Grenell, A., White, R.E., Prager, E.O., Schaefer, C., Kross, E., Duckworth, A.L., Carlson, S.M. (2019). Experimental Paradigm for Measuring theEffects of Self-distancing in Young Children. J. Vis. Exp. (145), e59056, doi:10.3791/59056 (2019)
- 4. White, R., Pager, E., Duckworth, A., Kross, E., Shaefer, C. (2017). The Batman effect: Improving Preseverance in Young Children. Child Development, September/October 2017, Volume 88, Number 5, Pages 1563–1571
- 5. Moser, J., et.al. (2017). Third-person self-talk facilitates emotion regulation without engaging cognitive control: Converging evidence from ERP and fMRI. Nature, Scientific Reports.
