Умение за учене

Умение за учене

Умение за учене

Умение за учене

Какво представлява умението за учене и защо е важно

Обикновено в тази категория включваме основните инструменти, които са необходими за учене в училище или университет (study skills), като например способността на ученика да води записки, да управлява времето си или да се концентрира върху дадена задача. Същинските умения за учене обаче включват не само прилагането на тези инструменти, но и осъзнатост на процеса на учене. С други думи, уменията за учене са насочени към развиване на мислене от по-висш порядък, което позволява да наблюдаваме и оценяваме процесите, чрез които учим (метапознание или learning to learn). 

Съвременните рамки за образование определят уменията за учене (learning to learn) като една от ключовите компетенции, необходими за успех през 21. век (Binkley, 2011). Тази компетенция е определена като осъзнатост, наблюдение и управление на мисловните процеси и процеса на учене (Emily R. Lai, 2012). Според рамката на PISA пък способността за рефлектиране и метапознавателните умения са не просто една от компетенциите, а основата, която позволява и стимулира развитието на всички останали ключови умения (DeSeCo). Следвайки тези дефиниции, под „умения за учене“ ще разбираме:

  1. Инструментите, необходими за ефективно управление на процеса на учене, и
  2. Способността да се размишлява критично върху прилагането на тези инструменти, върху целта и процеса на решаване на задача.

Уменията за учене са важни по няколко причини. Първо, развитите умения за учене подобряват представянето на учениците по всеки един предмет и помагат за създаването на позитивна обучителна среда. Второ, те осигуряват на учениците инструменти за учене през целия живот, които подпомагат за успешното полагане на всякакъв вид изпити и тестове (Hazari). Трето, тези умения са емпирично различни от общата интелигентност и дори могат да компенсират дефицит в общата грамотност и/или предварителни познания по дадена тема при решаване на проблеми (Emily R. Lai, 2012).

 

Елементи/подумения

Можем да разделим уменията за учене на 12 ключови елемента. Елементи 1-8 са от група А (инструменти, необходими в учебния процес), а елементи 8-11 са от група B (критично размишляване върху процеса на учене). Това разделение е условно, тъй като елементът на осъзнатост е ключов при всеки един от тези елементи.

 

Инструменти, необходими за учебния процес

  1. Стилове на учене – ученикът идентифицира и обяснява предпочитаните от него методи за учене.

Това умение се базира на 8-те начина, по които можем да възприемаме информация – визуален (пространствен), слухов (музикален), езиков (лингвистичен), физически (кинестетичен), логически (математически), социален (междуличностен), индивидуален (вътреличностен) и природен (екологичен). Стилът на учене е строго индивидуален и най-ефективният начин за възприемане на информация (и съответно за преподаване) е различен за всеки ученик. Ако ученикът знае какъв е неговият предпочитан стил на учене, той може да направи целия процес по-ефективен и мотивиращ. Има два начина ученикът да развива това умение. Първо, учи предимно чрез своя предпочитан стил на учене – така ученето става по-бързо и по-лесно. Второ, знае кой е неговият предпочитан стил, но целенасочено учи и чрез други стилове – така ученикът развива уменията си за учене в дългосрочен план. При развиване и оценяване на това умение следва да се вземат предвид и двете възможности. 

  1. Водене на записки и организиране на информация – ученикът организира познания и информация.

За да могат учениците да извлекат максимална полза от уроците в училище, те трябва да могат да записват информация и да организират записките си по начин, който да им бъде полезен при учене/преговор. Някои ученици не си водят записки в училище не защото не внимават, а защото нямат необходимите умения да го направят. Именно затова фокусът върху това умение трябва да е още в началото на учебната година. А за да видят учениците смисъла от воденето на записки, трябва да могат да ги използват – по време на упражнение или на тест. 

  1. Четене и намиране на информация – ученикът намира подходящи източници на информация и оценява надеждността, качеството и стойността на получената информация.

Това подумение е тясно свързано с четивната грамотност на учениците и стратегиите за развиване на четивна грамотност могат да бъдат прилагани и тук. Този елемент обаче е с по-тесен фокус – тук става въпрос за способността на ученика да разбере условието на зададената задача (в клас или за домашна работа), както и да намери подходящите източници на информация (печатни или онлайн), за да я изпълни успешно. Същевременно това подумение включва и оценяване на надеждността, качеството и стойността на получената информация. Тази оценка е възможна само когато ученикът участва осъзнато в процеса на търсене на информация. Развиването на умението изисква последователна работа с източници на информация извън класната стая. Две неща, които са полезни за учениците и улесняват тяхната работа, са сътрудничество с училищната библиотека и наличие на ясни критерии за надеждност и качество на източник на информация.

  1. Концентрация – ученикът се концентрира върху задача за кратки или дълги периоди от време.

Способността за концентриране не е физическа даденост, а е умение, което може да бъде развивано ефективно у учениците. Всеки един ученик (и особено тези, които страдат от дефицит на внимание) има нужда да развива това умение най-малко защото всички стандартни изпити от НВО в 4. клас до кандидатстудентските изпити изискват учениците да работят концентрирано за определен период от време. 

  1. Запаметяване и припомняне на информация (Управление на процеса на учене 1) – ученикът управлява информация ефективно.

Процесът на запаметяване на информация не е наизустяване и рецитиране на факти или данни, а е резултат от ефективно управляване на получената информация. Процесът на учене включва, от една страна, отсяване на важното от маловажното, а от друга – запаметяване на важното. Това умение е необходимо дори днес, когато повечето информация може да бъде намерена или проверена онлайн. От един добър служител например не се очаква да помни наизуст правилника за работа, но се очаква да спазва правилата по време на работа, което е невъзможно, ако той не ги е запомнил. Именно затова у учениците трябва да се развива способността да запомнят най-важната информация, за да могат след това, въз основа на нея, да правят смислени съждения.

  1. Управление на времето (Управление на процеса на учене 2) – ученикът целенасочено отделя време за учене.

Ефективното управление на времето е ключово умение само по себе си. Тук се фокусираме върху умението на ученика да отделя целенасочено време за учене. Това умение може да бъде приложено във всяка една сфера от живота на ученика и е полезно дълго след завършване на училище.

  1. Мотивация за учене (Управление на процеса на учене 3) – ученикът проявява постоянство.

Мотивацията на учениците е тема, която не може да бъде разгледана в един абзац и затова тук ще се фокусираме само върху един неин аспект – доколко ученикът е мотивиран да изпълнява зададените му задачи. Крайната цел е не просто той да напише дадена домашна работа, а да е постоянен в усилията си, т.е. мотивацията му за учене да е дългосрочна. Основно предизвикателство при този елемент е оценяването, тъй като се налага да използваме краткосрочни средства, за да измерим дългосрочен ефект. За да може да бъде измерен дългосрочният ефект на мотивацията, оценяването трябва да е редовно и резултатите от него да се сравняват периодично – в противен случай е лесно да се изгуби представа откъде е тръгнал ученикът и какво е постигнал в дългосрочен план. Развиването на мотивация у учениците е постоянен процес, който трябва да се адаптира редовно според нуждите на общността, така че изброените по-долу стратегии са по-скоро отправна точка, отколкото дефинитивен списък.

  1. Управление на обучителната среда извън училище (Управление на процеса на учене 4) – ученикът учи автономно и дисциплинирано.

Един от факторите, които влияят силно успеха на учениците, е средата, в която живеят извън училище. Ученикът може да има желание да учи и да работи фокусирано в училище, но да не постига висок успех, защото вкъщи няма обособено място за учене, има брат/сестра, който го разсейва, или родители, които не смятат ученето за важно и му дават други задачи. Каквито и да са тези странични фактори, ученикът може да се научи да ги управлява. Крайната цел е ученикът да може да учи автономно и дисциплинирано независимо от средата, в която се намира. Трудно е да се оцени реалната ситуация, в която се намира ученикът, но това, което може да бъде оценено, е неговата представа за тази ситуация и чувството за контрол над нея.

 

Критично размишляване върху процеса на учене

  1. Рефлектиране върху целта и процеса на решаване на задача – ученикът размишлява критично върху целта и процеса на решаване на задача.

Целта на рефлектирането, както вече бе споменато, е да се постигне осъзнатост на учебния процес. Чрез критично размишляване върху целта и процеса на решаване на дадена задача ученикът може сам да достигне до смисъла на учебния процес. Ролята на учителя е да му осигури необходимите инструменти – подходящи въпроси за рефлексия и структура или процедура, която да следва. Самото рефлектиране може да се извърши на три етапа – преди задачата, по време на задачата и след задачата (съответно на ниво планиране, наблюдение и оценка). Развиването на това умение носи и силна добавена стойност – колкото по-често учениците рефлектират в час, толкова по-ефективен става процесът и толкова по-дълбоко достига нивото на дискусия.

  1. Рефлектиране върху себе си – ученикът идентифицира и обяснява своите силни и слаби страни.

Рефлектирането върху себе си е естественото продължение на рефлектирането върху целта и процеса на решаване на задача. След като оцени какъв е смисълът от задачата и какво е необходимо за ефективното й изпълнение, ученикът трябва да приложи собствените си умения към нея. Следователно е необходимо ученикът да познава и разбира силните и слабите си страни. Осъзнатостта на този процес носи две допълнителни ползи. Първо, помага на ученика да се самоусъвършенства, защото чрез рефлектиране уменията се разглеждат не като даденост, а като нещо, което подлежи на развиване. И второ, дава автономност на ученика – тъй като може да разграничи това, което му помага да учи, от онова, което му пречи, ученикът вече може да управлява процеса. И тук, както и при рефлектирането върху целта и процеса на решаване на задачата, колкото по-често учениците рефлектират, толкова по-ефективен и по-задълбочен става процесът.

  1. Рефлектиране върху познанието – ученикът разграничава и определя това, което трябва да научи.

Това е последният етап в рефлектирането. За да може да рефлектира върху познанието, ученикът трябва да оценява смисъла на ученето и да знае кои са неговите силни и слаби страни. Чрез това подумение ученикът разграничава и определя това, което знае и може, от онова, с което се затруднява. Целта на този елемент е не само да се направи разграничението, но и да се анализират причините за затрудненията, както и да се потърсят стратегии за елиминиране на тези причини.

 

Карта на умението за учене

Елемент Цели Стратегии
I. Инструменти, необходими в учебния процес
1. Стилове на учене 1.1. Ученикът идентифицира и обяснява предпочитаните от него методи за учене. 1.1.1. Тест в началото на годината/срока, който определя стила на учене на учениците;
1.1.2. Въпроси за определяне на стила на учене като част от задача за часа/изходния билет;
1.1.3. Планиране на уроци, които включват всички видове стилове (в рамките на няколко седмици);
1.1.4. Планиране на задачи за учениците, които включват различни стилове;
1.1.5. Проекти, които дават възможност на учениците да приложат различни стилове: музикални/театрални проекти; изготвяне на илюстрации/комикси/карти;
1.1.6. Проект, в който ученикът трябва да избере един определен стил и да обоснове своя избор.
2. Водене на записки и организиране на информация 2.1. Ученикът организира познания и информация. 2.1.1. Подчертаване на ключовите места в текст;
2.1.2. Разделяне на текст на абзаци;
2.1.3. Идентифициране на ключови думи в текст;
2.1.4. Записване на информация отстрани на текст;
2.1.5. Упражнения за обобщаване на информация – по-дълъг текст да бъде съкратен до 5 изречения, после до 4, 3, 2 и накрая до 1 изречение;
2.1.5. Работен лист с ключови въпроси към текст или към урок;
2.1.6. План на урока – по-подробен в началото на годината и постепенно преминаване към по-кратък план, към който учениците трябва да си водят записки;
2.1.7. Използване на различни цветове в плана на урока;
2.1.8. Използване на различни цветове при водене на записки;
2.1.9. Флашкарти с ключова информация;
2.1.10. Използване на карти/графики, където учениците трябва да попълнят ключова информация от даден текст; 2.1.11. Използване на линия на времето при преподаване на глаголни времена. 
3. Четене и намиране на информация 3.1. Ученикът търси и намира подходящите източници на информация и оценява надеждността, качеството и стойността на получената информация. 1. Задачи за откриване на ключови моменти в текст;
2. Градация – започване с по-лесни задачи, които изискват намиране на конкретна информация, и преминаване към по-трудни, в които учениците постепенно трябва да търсят по-сложна информация;
3. Обратна връзка от учениците относно източниците на информация, които ползват при проекти, домашни и др.
4. Сравнителен анализ на различни източници като задача в час;
5. Изискване за използване на различни източници – библиотека, интернет, интервюта;6. Стратегия за използване на различни източници, вкл. плюсове и минуси за всеки вид източник;
7. План със стъпки, който учениците трябва да следват;
8. Задачи за изпълнение в училищната библиотека. 
4. Концентрация Ученикът се концентрира върху задача за кратки или дълги периоди от време. 1. Проверка на разбирането – проверява нивото на концентрация във всеки един момент;
2. Задачи за слушане – изискват повишена концентрация, тъй като необходимата информация е синтезирана в ограничено време;
3. Ролеви игри – особено когато е необходимо ученикът да се концентрира за по-дълъг период от време или върху задача с по-голям обем информация;4. Редовна смяна на видовете дейности – държи учениците концентрирани, тъй като изискванията към тях се променят бързо;
5. Повтаряне на една задача с увеличаваща се сложност и продължителност – за подобряване на продължителността на концентрацията;

6. Определяне и ограничаване на външни дразнители. Първо може да бъде направено от учителя, а след това да се даде като задача са учениците да се самодиагностицират;

7. Времеви ограничения за задачи с награди – за по-интензивни задачи с по-кратки срокове за изпълнение;

8. Индивидуален план, който ученикът трябва да следва. 

5. Запаметяване и припомняне на информация Ученикът управлява информация ефективно. 1. Придаване на контекст на дати/имена/събития – както учителят може да направи това в урока, така и учениците могат да направят това като самостоятелна задача;
2. Използване на различни цветове за подчертаване на различни видове информация;
3. Визуализиране на информация и използване на картинки;
4. Предаване на информация под формата на песни/стихотворения;5. Придаване на емоционална важност на информацията (свързване на информацията с някаква важна част от живота на ученика);

6. Повтаряне (групово/индивидуално) – особено при изучаване на нови думи на чужд език;
7. Използване на стратегиите за стилове на учене и за организиране на информация;
8. Връстници обучават връстници – децата – учители, ще запомнят по-голяма част от материала, а децата – ученици, ще възприемат по-лесно това, което им е предадено от връстници;
9. Обобщение на наученото – вж. 5-стъпков модел на урок (стъпка 5);

10. Мисловни карти. 

6. Управление на времето  Ученикът целенасочено отделя време за учене. 1. Задачи за изпълнение със зададена времева рамка. Освен задачи в час, това може да са и задачи за домашна работа с времева рамка от 1 ден до няколко седмици;
2. Изготвяне на списък със задачи;
3. Приоритизиране на задачите от изготвения списък;4. Създаване на седмичен график или календар на базата на т. 2 и 3;
5. Използване на матрицата на Айзенхауер (важни и спешни, важни/не спешни, спешни/не важни, неспешни/неважни задачи);
6. Разработване на план за седмицата/месеца/срока – на базата на графика със задачи;
7. Поставяне на конкретни цели за конкретно време;
8. Използване на пясъчен часовник за визуализация на времето – ученикът трябва да работи по дадена задача, докато изтече пясъкът. 
7. Мотивация за учене 7.1. Ученикът проявява постоянство 7.1.1. Изградена система от правила и последствия във и извън класната стая;

7.1.2. Последователност при прилагане на правилата и последствията;

7.1.3. Припомняне на успехите – от учителя или от самите ученици;
7.1.4. Обвързване на учебния материал с възможности за професионално развитие;

7.1.5. Рефлексия с учениците. 

8. Управление на обучителната среда извън училище 8.1. Ученикът учи автономно и дисциплинирано. 8.1.1. Задаване на домашна работа, обвързана с тази среда;
8.1.2. Задаване на дългосрочни проекти, за да се ограничи краткосрочното влияние на средата;
8.1.3. Определяне на място за учене;
8.1.4. Определяне на време за учене (вж. управление на времето);
8.1.5. Работа с родител – списък с въпроси, които родителят може да задава всеки ден на ученика, за да провери работата му. 
II. Критично размишляване върху процеса на учене
9. Рефлектиране върху целта и процеса на решаване на задача 9.1. Ученикът размишлява критично върху целта и процеса на решаване на задачата. 9.1.1. Рефлексия в процеса на учене;

9.1.2. Обособено време за рефлексия в час – веднъж седмично/месечно;
9.1.3. Въпроси за рефлексия към зададена домашна работа;
9.1.4. Рефлексия като ролева игра с водещ, модератор и др.

10. Рефлектиране върху себе си  10.1. Ученикът идентифицира и обяснява своите силни и слаби страни. 10.1.1. Могат да се приложат всички стратегии от „Рефлектиране върху предмета на учене“;
10.1.2. Изграждане на личностен профил;
10.1.3. Писане на автобиография с въпроси за рефлексия към нея;
10.1.4. План за личностно развитие със стъпки;
10.1.5. Диференцирана рефлексия върху силните и слабите страни на учениците.
11. Рефлектиране върху познанието 11.1. Ученикът разграничава и определя това, което трябва да научи. 11.1.1. Могат да се приложат всички стратегии от „Рефлектиране върху предмета на учене“ и „Рефлектиране върху себе си“;
11.1.2. Сравнение между целите на два урока или между целите на две задачи – какво е нужно да се знае за първата и какво – за втората?
11.1.3. Обратно планиране – поставяне на цел и разработване на стратегия за постигането й;
11.1.4. Изработване на наръчник за подготовка за финалното оценяване и следене на наученото по него. 

 

Примерно годишно разпределение на учебни цели за развиване на умения за учене 

Това примерно годишно разпределение е структурирано в два спираловидно надграждащи се цикъла. През първия срок е предвидено учениците да преминат през процеса на опознаване на своя стил на учене, силните и слабите си страни и заедно като клас да работят върху един от инструментите на учебния процес. През втория срок е предвидено учениците отново да минат през процеса на самооценка, но вече много по-задълбочено и самостоятелно и всеки сам да определи за себе си кой от инструментите на учебния процес е най-важно да развива.

Седмица Цел № Цел
1 – 4 10.1. Ученикът идентифицира и обяснява своите силни и слаби страни;
1.1. Ученикът идентифицира и обяснява предпочитаните от него методи за учене;
7.1 Ученикът проявява постоянство;
Междинна оценка на напредъка
5 – 8 10.1. Ученикът идентифицира и обяснява своите силни и слаби страни;
8.1. Ученикът учи автономно и дисциплинирано;
7.1 Ученикът проявява постоянство;
Междинна оценка на напредъка
9 – 12 10.1. Ученикът идентифицира и обяснява своите силни и слаби страни;
9.1. Ученикът размишлява (рефлектира) критично върху целта и процеса на решаване на задача;
Една от целите от 2.1. до 6.1. според преобладаващата нужда за класа;
7.1. Ученикът проявява постоянство;
Междинна оценка на напредъка
13 – 16 10.1. Ученикът идентифицира и обяснява своите силни и слаби страни;
9.1. Ученикът размишлява (рефлектира) критично върху целта и процеса на решаване на задача;
Една от целите от 2.1 до 6.1 според преобладаващата нужда за класа;
7.1. Ученикът проявява постоянство;
Междинна оценка на напредъка
11.1. Ученикът разграничава и определя това, което трябва да научи;
17 – 20 9.1. Ученикът размишлява (рефлектира) критично върху целта и процеса на решаване на задача;
Една от целите от 2.1. до 6.1., която ученикът идентифицира като приоритетна за себе си в плана си за личностно развитие;
7.1. Ученикът проявява постоянство;
Междинна оценка на напредъка
21 – 24 11.1. Ученикът разграничава и определя това, което трябва да научи;
9.1. Ученикът размишлява (рефлектира) критично върху целта и процеса на решаване на задача;
Една от целите от 2.1. до 6.1., която ученикът идентифицира като приоритетна за себе си в плана си за личностно развитие;
7.1. Ученикът проявява постоянство;
Междинна оценка на напредъка
25 – 28 11.1. Ученикът разграничава и определя това, което трябва да научи;
9.1. Ученикът размишлява (рефлектира) критично върху целта и процеса на решаване на задача;
Една от целите от 2.1 до 6.1, която ученикът идентифицира като приоритетна за себе си в плана си за личностно развитие;
7.1. Ученикът проявява постоянство;
Междинна оценка на напредъка
29 – 32 11.1. Ученикът разграничава и определя това, което трябва да научи;
9.1. Ученикът размишлява (рефлектира) критично върху целта и процеса на решаване на задача;
Една от целите от 2.1. до 6.1., която ученикът идентифицира като приоритетна за себе си в плана си за личностно развитие;
7.1. Ученикът проявява постоянство;
Междинна оценка на напредъка
33 – 36 11.1. Ученикът разграничава и определя това, което трябва да научи;
9.1. Ученикът размишлява (рефлектира) критично върху целта и процеса на решаване на задача;
Една от целите от 2.1 до 6.1, която ученикът идентифицира като приоритетна за себе си в плана си за личностно развитие;
7.1. Ученикът проявява постоянство.
Финално оценяване

 

Инструмент за измерване на напредъка

Умение Предначинаещ (0 т.) Начинаещ (1 т.) Напреднал (2 т.) Експерт (3 т.)
Ученикът познава и разбира предпочитаните от него методи за учене. Ученикът не познава своя предпочитан стил на учене и не прилага стратегии за учене. Ученикът познава своя предпочитан стил на учене, без да прилага стратегии за учене. Ученикът познава своя предпочитан стил на учене и прилага стратегии за учене, които невинаги са свързани с него. Ученикът познава своя предпочитан стил на учене и го използва, за да прилага стратегии за учене.
Ученикът организира познания и информация. Ученикът не може да идентифицира ключова информация, нито да я запише. Ученикът записва информация, част от която е полезна. Ученикът идентифицира най-важната информация и записва част от нея. Ученикът идентифицира ключова информация и я записва по подходящ начин.
Ученикът може да намери подходящите източници на информация и оценява надеждността, качеството и стойността на получената информация. Ученикът не може да намери подходящи източници на информация по зададената задача. Ученикът намира подходящи източници на информация, но не може да оцени надеждността им. Ученикът намира подходящи източници на информация (по предварително зададени критерии), но някои от тях не са надеждни или качествени. Ученикът намира надеждни и качествени източници на информация (по предварително зададени критерии) и обосновава избора си.
Ученикът може да се концентрира върху задача за кратки или дълги периоди от време. Ученикът не може да работи фокусирано върху задача. Ученикът може да работи фокусирано върху задача с прекъсвания, които са общо 10%-30% от времето за изпълнение на задачата. Ученикът може да работи фокусирано върху задача с прекъсвания, които са общо не повече от 10% от времето за изпълнение на задачата. Ученикът може да работи фокусирано върху задача – за предварително зададен период от време, без да прекъсва работа и без да се занимава със странични дейности.
Ученикът управлява информация ефективно. Ученикът не може да приложи нужната информация. Ученикът прилага ключова информация, без да прави изводи.  Ученикът използва ключова информация и прави изводи, някои от които са базирани на тази информация.  Ученикът използва ключова информация и прави изводи на базата на тази информация. 
Ученикът целенасочено отделя време за учене. Ученикът не може да се придържа към графика си. Ученикът създава график и се придържа към него в поне 70% от случаите. Ученикът създава график и се придържа към него, но не може да го адаптира при нужда. Ученикът създава график, придържа се към него и го адаптира, когато е необходимо.
Ученикът е постоянен. Ученикът полага усилие да направи дадената задача по възможно най-добрия начин в по-малко от 60% от случаите. Ученикът полага усилие да направи дадената задача по възможно най-добрия начин в поне 60% от случаите. Ученикът полага усилие да направи дадената задача по възможно най-добрия начин в поне 80% от случаите. Ученикът полага усилие да направи дадената задача по възможно най-добрия начин в поне 90% от случаите.
Ученикът учи автономно и дисциплинирано. Ученикът не може да идентифицира страничните фактори, които влияят на успеха му. Ученикът идентифицира странични фактори, които влияят на успеха му в училище, без да прилага стратегии за управление. Ученикът идентифицира странични фактори, които влияят на успеха му в училище, и посочва стратегии за управление, които невинаги прилага. Ученикът идентифицира странични фактори, които влияят на успеха му в училище, и прилага стратегии, за да ги управлява ефективно.
Ученикът може да размишлява (рефлектира) критично върху целта и процеса на решаване на задача. Ученикът не може да посочи ползи от зададената задача. Ученикът идентифицира целта на задачата и посочва ползи от нея. Ученикът идентифицира целта на задачата и оценява смисъла й (умения, които развива, допълнителни ползи и др.). Ученикът идентифицира целта на задачата, оценява смисъла й (умения, които развива, допълнителни ползи и др.) и прилага наученото/осъзнатото в други ситуации.
Ученикът познава и разбира силните и слабите си страни. Ученикът не може да обоснове това, което възприема за свои силни и слаби страни. Ученикът посочва силните и слабите си страни и обосновава избора си. Ученикът посочва силните и слабите си страни и анализира причините за тях. Ученикът посочва силните и слабите си страни, анализира ги и посочва следващи стъпки (за подобрение на слабите страни и за прилагане на силните).
Ученикът разграничава и определя това, което не знае. Ученикът не може да разграничи това, което знае, от онова, което не знае, или да обоснове това разграничение. Ученикът посочва това, което не знае, и обосновава избора си. Ученикът посочва това, което не знае, и анализира причините за незнанието. Ученикът посочва това, което не знае, анализира причините за незнанието и посочва стратегии за елиминиране на тези причини.

 

Стратегии за развиване на умения за учене

9.1.1. Рефлексия в процеса на учене

Какво представлява рефлектирането и защо е важно?

Накратко, това означава да наблюдаваме себе си, докато извършваме учебна дейност. Важно е, защото изисква сложни умствени процеси, но и защото по този начин учениците могат да се дистанцират от социален натиск, да има различни гледни точки, да вземат независими решения и да поемат отговорност за своите действия.

Повечето учебници не представят материали, които стимулират подобно мислене, т.е. трябва съзнателно да работим за това. Рефлектирането включва и ученици, и учители. По този начин можете да научите от вашите ученици важни неща за начина, по който преподавате.

Процесът на рефлексия е приложим във всяка една ситуация в класната стая и изисква минимални промени в урочния план.

Как да развивам такива умения?

За да отговорим на този въпрос, трябва да преценим кога се случва рефлектирането. Рефлектирането се случва преди, по време и след учене. Трите стъпки съответно са планиране, наблюдение и оценяване.

  • Планиране – отнася се до избора на подходящи стратегии и ресурси, които влияят върху изпълнението на задачата, като прогнозиране, последователност и разпределение на времето преди началото на дадена задача.
  • Наблюдение – показва “разбиране в реално време” на задачата, която се изпълнява. Тази способност се развива много бавно, но умението може да бъде подобрено чрез практика и обучение.
  • Оценка – отнася се до вземане на обосновани решения относно ефективността на собственото учене, като например равносметка и оценяване на собствените цели и резултати.

 

Как може да изглежда такава задача?

 

Задача: Писане в екип

В групи от по 3-ма отговорете писмено на следния въпрос: _________________________________________________________________________

(тук може да бъде зададен всякакъв въпрос за разискване, свързан с целта на урока)

Въпроси за рефлексия

Планиране 

(преди изпълнението на задачата)

Наблюдение

(по време на изпълнението на задачата)

Самооценка

(след изпълнението на задачата)

Колко и какви идеи имам за начало? Как се справяме до момента? Какво научих от тази задача? 
С коя идея да започна? Имаме ли достатъчно време? Хареса ли ми работата в екип? Защо?
Как да работя заедно с партньорите си? Срещаме ли затруднения? Хареса ли ми самият проект? Защо?
Как можем да пишем „екипно“? Има ли нужда да променим първоначалния план? Какво бих променил?
Как можем да разрешим проблема? Какъв съвет бих дал на следващата група, която ще изпълнява подобна задача?
Как можем да получим подкрепа? Други идеи/въпроси?

 

10.1.5. Диференцирана рефлексия върху силните и слабите страни на учениците

Умението за рефлектиране, като всяко друго умение, се усвоява постепенно. Възможно е учениците ни да бъдат на различен етап от усвояването на умението. Тази стратегия ни позволява да диференцираме, когато провеждаме някакъв тип рефлексия, за да бъде тя полезна за всичките ни ученици.

Учителят може да зададе няколко въпроса, които са на различни нива, а учениците да отговорят само на някои от тях – според собственото си ниво. Примерни въпроси с диференциация по нивата на Блум:

Примерни въпроси за самооценка (по нивата на Блум)

  1. Какво научих от тази задача? Посочете 2 неща.
  2. Кое от тези две неща е по-важно за мен? Защо?
  3. Какво знание/умение, което имам, ми беше полезно днес? Как го използвах?
  4. Бях ли успешен? Защо?
  5. Кои действия и кои умения водят до успех при изпълнението на тази задача? Защо?
  6. Как изпълнението на тази задача е полезно за моето развитие?

 

Проекти и задачи

Тук представяме вариант на проект, базиран на примерното годишно разпределение. За да има смисъл от такъв проект, той трябва да е продължителен – поне един срок или една учебна година. Точно това предизвиква и развива постоянството на учениците. Затова е много важно да представим проекта като нещо голямо, значимо и вълнуващо, като изследователски проект, в който ще научим много за себе си. Важно е да имаме видим продукт на малки отрязъци от време, който позволява на учениците да виждат напредък и да осмислят до какво води. 

В този случай, проектът е за един учебен срок. За втория срок, учениците трябва да преминат през подобен цикъл, но вече много по-самостоятелно и с фокус върху голяма лична учебна цел, която си поставят за годината. Представили сме примерен Дневник на уменията за учене, който може да се използва за тази цел, в края на главата. 

Проект: Развий своите суперсили

Етап 1: Какъв е моят стил?

Цели

1.1. Ученикът идентифицира и обяснява предпочитаните от него методи на учене;

7.1. Ученикът проявява постоянство.

Описание

В този етап е важно да осигурим възможност на учениците да се запознаят с различните стилове на учене и да оценят себе си, т.е. да изследват собствените си реакции, имайки предвид различните стилове на учене. За да могат те да рефлектират и да вникнат задълбочено в начина си на учене, е важно ние, учителите, да им осигурим възможности по различен начин да се самооценят – чрез тестове, наблюдение, наблюдение от съученик, таен приятел и т.н. 

Очакван резултат

Учениците да обяснят стила си на учене. За целта могат да изработят краен продукт според техния стил на учене. Той може да включва:

  • информация за тяхното съотношение на стиловете на учене;
  • примери от техните собствени наблюдения, подкрепящи това съотношение;
  • как това изглежда в часа по „…“ (предмета, който преподаваме);
  • изводи какво им помага да учат най-добре спрямо стила им на учене (уча най-добре, когато… срещам трудности, когато…).

Например, визуалите да направят постер, аудиалите – да го разкажат през приказка, кинеститиците – макет, модел и т.н. 

Времетраене: Поне две седмици

Необходими ресурси

  • Тестове за стил на учене;
  • Научнопопулярни статии за стилове на учене.

 

Етап 2: Кои са моите суперсили и моите пробойни?

Цели

7.1. Ученикът проявява постоянство;

9.1. Ученикът размишлява критично върху целта и процеса на решаване на задача;

10.1. Ученикът идентифицира своите силни и слаби страни.

Описание

В този етап се фокусираме върху това да помогнем на учениците да открият своите силни и слаби страни по отношение на ученето. За целта:

  1. Първо трябва да обсъдим с учениците какви могат да бъдат тези силни и слаби страни. Това може да стане чрез мозъчна атака за всякакви наши характеристики, които ни помагат в процеса на учене, и такива, които ни пречат. След това може да ги групираме в категории и да допълним с характеристики, които ние, учителите, наблюдаваме. Когато имаме всичко това, учениците изработват постер, който да им служи като пътна карта в рамките на този етап.
  2. Отделяме по 5 мин в последния час от седмицата да рефлектираме кои от суперсилите са проявили и с какви задачи по предмета са им помогнали да се справят успешно, както и какви пробойни са допуснали и какво са им попречили да изпълнят. Най-удобно е този тип рефлексии да се правят в опростен схематичен вид, за да не отнемат време и да помогнат на учениците в края на етапа да анализират данните за собственото си учене. Когато правим контролно върху раздела, е полезно да отделим време да анализираме резултатите заедно с учениците, да групираме задачите по типове и да им дадем възможност по групи да обсъдят за кои типове задачи какви суперсили са им помогнали и кои са пробойните, които най-много пречат. След това всеки ученик разглежда собственото си контролно и описва проявените от него суперсили и пробойни

Може да използваме следната примерна таблица за всеки ученик:

Седмица Кои от суперсилите проявих? За какъв тип задачи ми помогнаха? Кои от пробойните допуснах? За какъв тип задачи ми попречиха?
1
2

 

В края на този етап учениците трябва да обобщят данните от всички рефлексии, които са направили (в края на седмицата и анализа на контролното), и да определят кои са техните суперсили и пробойни. За тази цел изчисляват кои са най-често проявените от тях силни страни (суперсили) и слаби страни (пробойни) и посочват топ 3 от тях. Като краен продукт учениците изработват свой профил, в който посочват трите си най-често срещани суперсили, трите си най-често срещани пробойни и стила си на учене, открит в предния период. Към профила прилагат анализа на данни, с който са достигнали до извода кои са тези силни и слаби страни. 

Всеки ученик представя своя профил и правим обобщение кои са суперсилите и пробойните на класа. 

Очакван резултат

Учениците правят свой профил (може да се обясни като профил в електронна игра). Профилът включва стила на учене, открит в предния етап, суперсили и пробойни, които е открил по време на тази част от проекта. Към това може да има приложение със събраните данни и анализа, който е извършил. 

Времетраене: 6 седмици

Необходими ресурси

  • Примерен списък с умения за учене (суперсили) и типични слабости (пробойни);
  • Схема/формат за рефлексия.

 

Трети етап: Заедно превръщаме пробойна в суперсила

Цели

Една от целите от 2.1 до 6.1 (според избрания инструмент);

7.1. Ученикът проявява постоянство.

Описание

След като имаме голямата картина на класа с всички силни и слаби страни, е важно да обсъдим с учениците какви инструменти на учебния процес (вж. картата на умението) помагат за превръщането на пробойните в суперсили. След това в обща дискусия избираме една пробойна и един от деветте инструмента, върху който целият клас целенасочено да работи. През този етап се фокусираме върху развиването на този инструмент, като за целта можем да използваме всяка от стратегиите, посочени в картата на умението. Важно е да изберем начин, по който да проследяваме напредъка, като помислим за визуализация както на ниво клас, така и на ниво ученик. Добре е в този период да запазим кратките рефлексии в края на седмицата, в които учениците да се замислят как напредъкът по умението се отразява на представянето им по предмета.

Очакван резултат

Крайният продукт в този случай ще бъде напредъкът по умението и анализ как този напредък се е отразил на резултатите по предмета.

Времетраене: 8 седмици

Необходими ресурси: Критериална матрица за напредък по уменията.

 

Примерен дневник за умения за учене

Какво знам за себе си?
Стил на учене:
Силни страни, които ми помагат да уча: Слаби страни, които ми пречат да уча:
Каква голяма цел си поставям за края на учебната година?
Как ще я постигна?
Върху какво ще се фокусирам (какъв инструмент ще развивам)? Защо? (Кои мои слаби страни ще ми помогне да преодолея?)
Проследяване на напредъка
Седмица Какво постигнах?
1
2
3
4
5
18
Какво постигнах за периода?
Коментар от учител
Коментар от родител

 

Източници

Binkley, M. e. (2011). Defining Twenty-First Century Skills. От B. M. Patrick Griffin, Assessment and Teaching of 21st Century Skills. Springer Netherlands.

DeSeCo. (н.д.). The Definition and Selection of Key Competencies: Executive Summary. Извлечено от http://www.oecd.org: http://www.oecd.org/education/skills-beyond-school/definitionandselectionofcompetenciesdeseco.htm

Emily R. Lai, M. V. (2012). Assessing 21st Century Skills: Integrating Research Findings (National Council on Measurement in Education). Vancouver, B.C.: Pearson.

Hazari, S. (н.д.). Equipping young learners with learning to learn strategies by developing their meta-cognitive skills through reflection, (MA dissertation, University of Warwick). 

 

От Учители за Учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.