Ако вече сте се запознали с теорията за когнитивното натоварване от тази статия, знаете, че имаме възможност да структурираме учебното съдържание така, че учениците да разбират и запомнят по-лесно най-важните части от урока. Можем да се възползваме от правилата за ефективно обучение, като следваме четирите стъпки на преподаване, които ни помагат да намалим когнитивното натоварване и да улесним ученето.
Нека си припомним кои са четирите основни стъпки при преподаване на нови знания:
- подготовка за въвеждане на новата тема в клас;
- преподаване на новото знание или умение;
- проверка на това какво са запомнили и разбрали учениците ни;
- демонстриране на наученото от нашите ученици.
В тази статия ще разгледаме първия етап – въвеждането на учениците в нови за тях знания или умения. Когато сме едва в началото и ни предстои да поднесем нова информация, трябва да следим за две важни неща:
- дали имаме елементи на интерактивност в урока;
- дали имаме възможност да разделим информацията на части, така че започвайки от най-елементарната част да можем да се “въртим” около нея, като постъпателно я свързваме с всяка следваща част или елемент от урока.
Не бива да очакваме, че учениците ни ще успеят да разберат комплексната информация още в началото, и поради тази причина е добре да избягваме интерактивните елементи на този етап.
Затова би било полезно да “разбием” комплексната информация и да я поднесем на стъпки, като всяка стъпка е свързана с предишната. По този начин ще избегнем поднасянето на информация, която сякаш няма нищо общо с останалото съдържание.
Нека си представим учител, който трябва да запознае учениците си с темата за полигоните в час по математика. От гледна точка на теорията за когнитивното натоварване, това ще е нова за учениците тема и съответно те ще изпитват по-голямо когнитивно натоварване – има твърде много нови детайли, с които учениците трябва да се запознаят, за да се смята, че те ще са наясно с това какво представляват полигоните.
Фокус на урока е фигурата на полигона, но останалите теми като ъгли, видове полигони, формули за лице на различните фигури, измервания, са все още “скрити” и “плуват” в океан, пълен с неизвестна за учениците информация. За учителя всички знания за полигоните вече са налични в неговата дългосрочна памет и той лесно би могъл да ги възпроизведе, но неговите ученици, които не знаят нищо по темата все още, ще се почувстват много претоварени, ако бъдат запознати наведнъж с всички аспекти на това знание. Представете си как те отварят страница от учебника и там е поместено абсолютно всичко, което изброихме за полигоните. Тяхната работна памет ще се претовари и е сигурно, че информацията, която в крайна сметка ще се запамети в дългосрочната им памет няма да бъде цялостна, подредена и последователна.
Това означава, че ще е необходимо учителят да поднесе постепенно отделните елементи на информацията за полигоните един по един в хода на обучението. Ще бъде много по-добре, ако отваряйки същата страница на учебника си, учениците видят отделни елементи от кратка информация, която да оказва важните аспекти по темата. Техният учител ще преминава през всеки елемент, указан на тази страница, и по този начин той ще им помогне да изградят цялостна и последователна схема на информацията в дългосрочната си памет, което ще улесни значително възпроизвеждането ѝ по-късно.
В началото той може да започне с формата на квадрата, защото съдържа най-малък брой променливи, би предложил директни инструкции за разбиране на квадрата и би насърчил разбирането чрез решаване на подходящи примери, заедно с учениците. Когато той види, че учениците вече дават правилни отговори на тези примери, ще знае, че на този етап те са разбрали информацията и ще може да премине към формата на ромба, например.
Учителят може да се опита да намали когнитивното натоварване още повече, като:
- се стреми да използва нови думи, само ако са свързани с урока;
- комуникира и подрежда последователно темите и по възможност ги представя визуално;
- помни, че “по-малко е по-добре” и устои на изкушението да претоварва схемата с много допълнителна информация.
Когато накрая учениците бъдат способни да демонстрират успешно разбиране на темата за полигоните, учителят ще е постигнал крайната си цел, а от гледна точка на теорията на когнитивното натоварване бихме казали, че учениците вече са “автоматизирали схемите” от знания за полигоните.
Какво е важно да знаете при подготовката за въвеждане на нова тема
Правилно:
- Обмислете стъпките на урока по такъв начин, че учениците да усвоят смисъла на темата.
- Организирайте графичната информация на принципа “по-малко е по-добре”.
- Подредете темите от по-проста към по-сложна и подчертайте ясно важните моменти от урока.
- Внимавайте за нови термини и ги ограничете само до свързаните с урока.
- Преподавайте урока на части.
Неправилно:
- Не навлизайте в излишни подробности и детайли, когато запознавате учениците си с нова за тях тема.
Преподаването е цяло изкуство и с тази поредица за когнитивното натоварване бихме могли ние самите да се превърнем в експерти в начина за навлизане в нови области на познанието. Когато се съобразим с ограниченията на работната памет на нашите ученици, можем да подходим към новите за тях теми по такъв начин, че да улесним изграждането на схеми за тези знания в дългосрочната им памет. Когато изградим схемите на тези знания, те ще могат да ги използват без проблем през целия си живот и ще развиват мисленето си при решаване на казуси и проблеми, изследователската си страст и независимост.
Ако темата за когнитивното натоварване вече ви е интересна, може да прочетете и останалите ни статии:
- Какво е когнитивно натоварване и защо е важно да знаем за него;
- Преподаване на ново знание или умение;
- Кратка проверка на това какво са разбрали и научили учениците;
- Демонстриране на наученото в края на урока или темата.
Източник:
- Cognitive Load Theory Manual, Steve Garnet.
