Как да преподавате нови знания и умения

В поредица от материали ви запознаваме с теорията за когнитивното натоварване и с нашите предложения, чрез които да помогнете на учениците в процеса на усвояване и запаметяване на информация. Вече знаем, че успешното преподаване може да бъде разделено на етапи и от тази статия можем да разберем как успешно да изпълним първия етап – да въведем учениците в нова, непозната за тях тема.

Сега ще преминем към следващата фаза на уроците – моментът за преподаване на новата информация. От гледна точка на теорията за когнитивното натоварване, трябва да имаме предвид следните ефекти:

  • ефект на превключване;
  • ефект на въображението;
  • ефект на двойното внимание;
  • ефект на излишното;
  • ефект на преходност на информацията.

Ако по време на преподаването учителят реши да използва твърде много думи или твърде много визуални образи, за да онагледи учебния материал, ще е налице опасност от когнитивно претоварване, защото ще имаме ефект на превключване. За да избегнем това, ще е по-добре да комбинираме думите и образите едновременно. 

Ето един пример:

Можем да дадем на учениците само списък от думи:

  • струни;
  • тяло;
  • гриф;
  • прагчета;
  • мост;
  • нътове;
  • ключове.

След това да помолим да ги запомнят и кажат без да пропускат някоя дума. В този случай ще им бъде по-трудно да се справят. Но ако вместо това им дадем тези думи, заедно с визуалния образ на китара и нейните части, тогава има по-голяма вероятност учениците да възпроизведат информацията правилно.

Учениците, които сега се запознават с нови знания или умения, ще бъдат улеснени, ако поднесем визуален образ, заедно с думи, които го описват, за да могат те да създадат смисъл (схема) в ума си.

Важно е да обърнем внимание и на обема информация, която учителят ще представи устно по време на урока. За да се избегне когнитивното натоварване, учителят следва да говори само около важните точки от урока си, които предварително е определил. Ако например представя снимка на китара, може да говори за частите на китарата, като едновременно с това ги посочва, като по този начин информацията ще се запамети в дългосрочната памет на учениците по два начина – чрез визуалната памет (как изглежда този елемент), и едновременно с това чрез слуховата памет (точно как се казва тази част на китарата). 

Има много други примери, чрез които можем да демонстрираме ефекта на превключването. Удачна идея е например, ако в час по литература запознаете учениците си първо с кратка филмова версия на дадено произведение и я показвате на малки части с ваши коментари между отделните епизоди. Едва след това можете да прочетете и анализирате произведението в час. По този начин ще им дадете възможност да поемат новата информация на части – да се запознаят с действието, с героите и диалога, което значително ще ги улесни, когато трябва да анализират в детайли самото произведение. Така ще дадете шанс и на учениците, които имат обучителни затруднения и те също ще могат да участват в анализа на произведението по-късно. Този метод е добър, тъй като всички ученици в класа ще се възползват от различните подходи за поднасяне на новата информация. 

В примерите до тук, учителите бяха тези, които демонстрираха визуално информацията, за да улеснят процеса на учене, но можем да използваме и ефекта на въображението, при който учениците сами “си представят” как изглежда дадено нещо и сами изграждат ментален модел. Професор Суелър е правил няколко експеримента, с ученици и с възрастни, които доказват, че ефектът на въображението дава повече предимства за ефективно учене. Ефектът на въображението се състои в това да разкажете на учениците си, например, как се измерва температурата и след това да ги оставите сами да си представят как точно може да стане самото измерване. Това усилва полето на визуализационните центрове в мозъка и улеснява запаметяването в дългосрочната памет.

Визуализирането на новата информация – независимо дали се извършва от учителя, или учениците използват въображението си, несъмнено носи много ползи, но и тук трябва да търсим баланса, защото рискуваме да задействаме ефекта на двойното внимание. Ако представяме новото знание визуално, е много важно да внимаваме как конструираме диаграмите или информацията към изображението, за да избегнем движенията на очите из текстовете и затруднението да се свърже една информация с друга. Трябва да се стремим да си отговорим на един важен въпрос – Успях ли да поместя важната информация на едно място или я разделих на различни места из страницата? 

Ефектът на излишното е много близък до ефекта на двойното внимание, но може да възникне, когато използваме текст и след него диаграма с едно и също съдържание, а в случая или текста, или диаграмата ще бъдат излишни. Друг добър пример за този ефект е, когато при по-големите ученици учителят чете на глас даден текст, а в това време децата също са помолени да четат същия текст. В този случай работната им памет ще бъде заета с две задачи едновременно – да слушат и да четат, което ще затрудни обработването на новата информация.

Спомняте ли си прословутата фраза: “Чух и забравих, видях и запомних, направих и разбрах”? Тя се отнася до ефекта на преходност на информацията и понякога възниква, когато говорим твърде много. Това създава идеалната възможност нашите ученици да забравят поне половината от това, което сме казали, защото сме претоварили работната им памет. Но какво да правим, ако нямаме възможност да представим новите знания по друг начин?

В този случай можем да запомним следните правила:

  • Ако можете да подредите информацията в списък, нека той не съдържа повече от седем последователни точки, а още по-добре би било ако се ограничите до пет точки.
  • Ако учениците трябва да запомнят серия от инструкции, ограничете се до най-много три инструкции, които да представите наведнъж.

Какво е важно при преподаване на нови знания и умения:

Правилно: 

  • Използвайте визуализация, когато преподавате нови знания или умения;
  • Когато обмисляте стъпките за преподаване на урока, се старайте да избягвате различните ефекти за претоварване на работната памет;
  • Запомнете правилото “три инструкции и пет последователни точки”, които представят най-важната информация.

Неправилно:

  • Избягвайте ефекта на двойното внимание и ефекта на излишното, когато обмисляте материалите, с които ще демонстрирате урока си;
  • Не четете на глас дълги текстови пасажи, ако сте помолили учениците си да четат наум същия текст;
  • Не говорете твърде много.

Ако сме успели да се съобразим с всички изброени ефекти и да приложим на практика предложените в статията подходи, ще бъдем готови да се придвижим към следващия етап на обучението – моментът, в който ще е необходимо да проверим до колко учениците ни са разбрали новата за тях информация. В този следващ трети етап също ще е необходимо да се съобразим с няколко прости правила и с тях ще ви запознаем в следващата статия.

Ако темата за когнитивното натоварване ви е станала интересна, може да се запознаете и с останалите ни материали:

 

Източник:

  • Cognitive Load Theory Manual, Steve Garnet.

Още полезни статии:

Социално-емоционално учене

Практика за края на учебната година: Татуировка за смисъла в живота (за гимназиален етап)

Последните дни в края на учебната година могат да се превърнат в истинско предизвикателство за учителите и учениците. Когато сме приключили с изходящите тестове и

4-те К: Какво постигнахме? Какви трудности срещнахме? Какво научихме по пътя? Какво бихме направили по различен начин?
Умения за учене

4-те К: Какво постигнахме? Какви трудности срещнахме? Какво научихме по пътя? Какво бихме направили по различен начин?

След като учениците са изпълнили поставената задача в срок, те трябва да представят и защитят своето решение/проект/план. При презентирането всеки отбор трябва да отговори на

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали