От дълбока древност, още преди появата на писмеността, хората са търсили (и намирали) разнообразни начини да онагледят своите мисли, да общуват и да предават помежду си информация от разстояние. Но от появата си до днес именно писаното слово става основно средство за предаване и съхраняване на идеи.
Велико Търново, Свищов и Габрово са първите населени места в България, които откриват пощенски станции – през 1878г. Само една година по-късно пощенските станции у нас вече са 41. След Освобождението българите разполагат с модерни пощенски и телеграфни станции, а пощенските станции се превръщат в надежден и сигурен транспорт. През 1886г. България сключва договор с други 13 държави и от този момент нататък започва да се осъществява международна кореспонденция. В периода 1888 – 1908г. броят на станциите се увеличава три пъти, с усилен темп се развиват и всички свързани с тях служби.
В днешно време обаче писането на писма, въпреки безспорната му връзка с развиването на четивната грамотност, като че е все по-рядко срещано занимание сред младите хора. Вместо писма и имейли, те предпочитат да си разменят кратки съобщения в чата или да си изпращат гласови записи.
Писането на лично и официално писмо в училище е традиционно упражнение за часовете по чужд език, но ако преподавате български език и литература, знаете че тези умения са включени и в учебната програма по този предмет:
В 8. клас учениците се запознават с електронното писмо и трябва да могат да:
- познават неговите особености;
- създават електронно писмо, спазвайки изучените книжовни езикови правила;
- оценяват идеи, тези и аргументи съобразно своя опит;
- представя различни видове информация по зададени параметри;
- спазват изискванията за графично и за структурно оформяне на електронното писмо.
В 9. клас се изучава деловото писмо. От учениците се изисква да:
- познават особеностите на деловото писмо;
- подбират необходимата информация съобразно адресата и целта на създаване на деловото писмо;
- създават делово писмо, спазвайки изучените книжовни езикови правила;
- се съобразяват с изискванията за графично и структурно оформяне на деловото писмо.
Учениците от 12-ти клас работят върху мотивационно писмо, като от тях се очаква да:
- познават особеностите на мотивационното писмо;
- подбират необходимата информация съобразно адресата и целта на създаване на мотивационното писмо;
- създават мотивационно писмо, спазвайки книжовните езикови норми;
- се съобразяват с изискванията за графично и структурно оформяне на мотивационното писмо.
В следващите редове ще ви представим няколко стратегии за това как да въвлечете учениците си в магията на писмата и да предизвикате интереса им към писането на писма в различни формати.
1. Имейл до учителя
С появата и развитието на интернет за наша радост писмата не изчезват, но променят своята форма. Използването на електронна поща има някои предимства – например възможността потребителите по-бързо да изпратят (и получат) имейл, да прикачат снимки, видео, линк, документ, таблица и други.
Предизвикайте учениците си да напишат имейл до вас, използвайки тези допълнителните “екстри”. Припомнете им основните правила за писане на имейл. Може да надградите предизвикателството, като го възложите за самостоятелна работа или изискате представяне на синтезирана информация на тема по ваш избор.
2. Писмо до историческа личност или от литературен герой
Друга идея е написването на писмо до историческа личност. Една такава задача би дала възможност на учениците да затвърдят междупредметните връзки между дисциплините история и цивилизации и български език.
Ако разгледаме кореспонденцията чрез писма от гледната точка на литературата, то ще се впуснем в дълбините на епистоларния жанр. Специфичното за него е, че сюжетната линия, отношенията между героите и контекстът на епохата, в коята се развива действието, се предават именно посредством размяната на писма.
Провокирайте учениците си да помислят и създадат кореспонденция между герои от един и същ автор. Подберете интересни и добре познати персонажи (може и да са от различни изучавани произведения). Дискутирайте характеристиката на речта им, както и темите, които биха ги вълнували. Друг вариант на задачата е кореспонденцията да се води между автора и негов герой или между персонажи от различни епохи.
3. Писмо до себе си
Всеки от нас се радва на снимките си от детството, които събуждат какви ли не спомени. Писмото до себе си носи същата магия, когато бъде прочетено след известно време. То ни дава възможност да си поговорим с нашето “аз” от миналото и да си припомним успехите и “провалите”, през които сме преминали до настоящия момент.
Писмата до себе си може да се четат в края на учебната година или да са под надслов “Отвори, когато…”. По-вълнуващо би било, ако периодът, който ще измине до отварянето на писмото, е дълъг – например 4 или 5 години. Ако се спрете на тази идея, може да възложите на децата да опишат бъдещите си постижения в сегашно време, сякаш всичко, за което мечтаят и се борят, вече е факт (например: “На 25 години съм и отворих собствен салон за красота “Магия” в родния ми град.”). Тази дейност ще ги предизвика да преследват по-смело мечтите си.
Идеята е децата да споделят на белия лист хубавите моменти, които им се случват в момента, да изразят благодарност към близките и приятелите си. В този ред на мисли, писмото може да се превърне в персонален подарък за роднини и приятели.
4. Благодарствено писмо
Винаги има повод да благодарим на хората около нас за това, което са направили. Изразяването на благодарност е висша ценност и е един от елементите на добротворчеството. Дискутирайте с целия клас темата за благодарността – провокирайте учениците да помислят за какво най-често са благодарни, кога за последно са благодарили на някого, на кого и за какво.
Поставете като самостоятелна задача всеки да напише благодарствено писмо до свой близък, в което да му благодари за поне три неща. Насърчете учениците да изпратят писмото до човека, към когото са се обърнали. Поканете тези от тях, които имат желание, да прочетат благодарственото си писмо и пред класа.
Надградете идеята, провокирайки учениците да изпратят официални благодарствени писма до важни за обществото хора, които ги вдъхновяват – лекари, учители, публични личности и други.
5. Размяна на писма
Размяната на писма е добре позната практика на нашите родители, които с трепет са очаквали писмо от непознатото другарче и с вълнение са изпращали своите отговори, придружени с пощенски картички, интересни изрезки от списания и разкази за своето ежедневие.
С времето тази практика придобива нова форма, наречена посткросинг. Идеята е хора от цял свят да разменят помежду си пощенски картички на случаен принцип. Вълнението се поражда от факта, че никога не знаем от къде ще получим писмо.
6. Работа на терен
Един от най-ефективните начини за докосване до знанието е работата на терен. Музеят на съобщенията в Златоград е прекрасно място, което може да посетите с учениците си, за да се впуснете в изследването на пощите, телеграфа и телефоните. Преди да посетите предприемете пътуването, подгответе въпроси, които ще развълнуват учениците, и им позволете да си водят записки. Мотивирайте ги да създадат вдъхновяващи писма!
