Метакогнитивни умения и как ни помагат в ученето

Метакогнитивните умения играят важна роля във всички учебни дейности и преживявания на учениците. Когато те започнат да осъзнават своите индивидуални процеси на учене, стават много по-ангажирани и с важните житейски въпроси:

  • как да живея щастлив живот?
  • как да стана уважаван и активен участник в моята общност?
  • как да се чувствам добре?

Когато учителите насърчават развитието на способностите за учене, самонаблюдение и самооценка на учениците си, резултатите се забелязват в тяхната повишена самостоятелност, гъвкавост и ангажираност. Ето защо в prepodavame.bg вярваме, че изграждането на метакогнитивни познания у нашите ученици е много важно и имаме статии, с помощта на които да се опитате да постигнете значителен успех. Можете да разберете как метакогнитивното знание помага в учебния процес от тази статия или да изберете една от 7-те стратегии за изграждане на метакогнитивни умения, които да изпробвате в своята класна стая.

Но нека преди това разберем как работи съзнанието при усвояването на нов учебен материал – в тази статия ще се опитаме да дадем по-обстойна представа за процеса, както и науката, която стои зад термина “метакогнитивни умения”. 

Какво е метакогнитивност?

Концепцията за метакогнитивните умения е предложена от Джон Флавел, който през 1979 година предлага определение за метакогницията като: “способността за контрол върху процеса на собственото мислене в няколко направления: планиране, проследяване и адаптиране, както и рефлексия върху процеса за изпълнение на дадена задача, чрез избор и прилагане на най-подходящата стратегия за нейното изпълнение.”

През 2021 година Нелсън посочва, че метакогницията е критично важна част от процеса на учене. Тя включва умения за саморефлексия и саморегулация, разпознаване на собствените слабости и разработване на усвоените стратегии за справяне. Нещо повече – според Нелсън метакогницията е в основата на интелигентното лидерство – като изследва колко важни са индивидуалният начин на мислене за дадена ситуация или проблем и стратегиите, които лидерите избират, за да се справят с тях. 

С други думи метакогницията ни помага “да помислим за това, как мислим” и да обърнем внимание на индивидуалните преживявания и дейностите на всеки ученик по пътя към натрупване на знания и израстване в дадена научна или професионална област. Метакогницията е термин, който може да помогне на учениците да разберат как учат и как придобиват нови знания.

Пример за метакогнитивни дейности могат да бъдат планирането на изпълнение на учебна задача, прилагането на натрупаните знания и умения за решаване на проблем или когато сами се тестваме и коригираме, докато напредваме с изучаването на нов учебен предмет. 

Метакогнитивността позволява на учениците да разсъждават върху това, което знаят, да разберат повече за себе си и какви умения ще са им необходими по пътя към избраната професионална реализация, както и как могат да постигнат качествено натрупване и развитие на знанията си.

Счита се, че метакогнитивността има две измерения:

  • Метакогнитивно познание – това включва осъзнаване на собствените когнитивни способности и зони за подобрение, знание за специфичен вид задача, както и знание за собствените стратегии за учене и кога те могат да бъдат използвани успешно.
  • Метакогнитивно регулиране – описва как учениците проследяват и контролират когнитивните си процеси. Например ученикът може да осъзнае, че определена стратегия не постига желаните резултати и да реши да опита с друга.

Метакогнитивното регулиране може да се раздели условно на няколко отделни фази.

1. Фаза на планиране

По време на тази първа фаза учениците осмислят учебната цел и планират как ще подходят към задачата. На този етап е полезно учениците да се запитат:

  • Има ли някакви стратегии, които съм използвал преди и са ми били полезни?
  • Какво знам за тази тема?
  • Вече решавал ли съм подобни задачи?
  • Какво точно се очаква от мен в тази задача?
  • Какви стратегии ще използвам?

2. Фаза на проследяване

По време на тази фаза учениците проследяват своя план и напредъка си по него, като могат да направят промени, ако избраната от тях стратегия не работи в достатъчна степен. Докато учениците работят по задача, ще им помогне да си задават следните въпроси:

  • Стратегията, която избрах, помага ли ми за изпълнението на тази задача?
  • Трябва ли да опитам друга стратегия?
    Как се справям дотук?
  • Каква трябва да бъде следващата ми стъпка?

3. Фаза на оценяване

Тази фаза е полезна за учениците, за да определят за себе си, до колко полезна е била избраната от тях стратегия за учене. За да се насърчи оценяването, учениците биха могли да си задават следните въпроси:

  • Как се справих със задачата?
  • Успях ли да постигна резултатите, които очаквах?
  • Има ли нещо, което все още не разбирам?
  • Какво не проработи в тази стратегия?
  • Какво мога да направя по друг начин следващия път?
  • Какво проработи в моята стратегия?
  • В какви други ситуации/задачи мога да я използвам?

Рефлексия 

Рефлексията е съществено важна част от всички тези фази и насърчава учениците да си задават подобни на посочените въпроси, за да придобият осъзнатост за собствените си процеси на учене, а това на свой ред да подкрепи развитието и усъвършенстването на техните когнитивни умения. Ако искате да приложите рефлексията в учебния процес, можете да прочете и тази много полезна статия.

Метакогницията умение ли е или начин на мислене?

Има тясна връзка между ефикасността и метакогнитивните умения. Мотивиращо е да ставаш все по-добър в усвояването на нови знания – по-доброто разбиране на няколко ключови когнитивни процеса ще подготвят учениците за постигането на академични успехи. 

Придобиването на метакогнитивен начин на мислене означава, че учениците се настройват с любопитство към идеята, че те могат да се научат как да учат и то по такъв начин, че да използват индивидуалните си заложби. Успешните ученици инвестират своето време в трениране на две основни умения:

Натрупване на процедурни знания 

Процедурните знания се отнасят до способностите на учениците да запаметяват факти, които се складират в процедурната памет на мозъка и могат да бъдат извикани при необходимост. Тази инвестиция им дава независимост и чувство на контрол над ситуацията. С други думи, когато е развита правилната нагласа към ученето, учениците знаят, че могат да изпълнят всяка задача и ще се стремят да надграждат инструментариума си от умения за саморегулирано учене, за да стават все по-добри.

Натрупване на субективни знания

Субективните знания могат да бъдат усвоени едва след като учениците са натрупали достатъчно процедурни знания. Метакогнитивните умения са един от примерите за субективни знания, наред с други видове умения, които разширяват светогледа и подкрепят стремежа към изследване на нови територии в света на литературата, науката и изкуствата. Именно на субективните знания дължим пораждането и поддържането на вътрешната мотивация на нашите ученици и излизането извън рамките на фиксираното мислене.

Метакогнитивни практики в началните класове

Ако преподавате в началните класове, трябва да знаете, че изграждането на метакогнитивни познания е особено ценно и силно развито, ако започне от този етап на образование на децата. Единствената разлика с по-големите деца е, че при подрастващите вие ще трябва да поемете ключовата роля на ментор, който да насочва процесите на планиране, избор на стратегия и самооценка при децата.

За да трансформирате уменията на своите малки ученици в метакогнитивни, можете да използвате следните полезни техники:

  • Поставете ясни цели за всеки урок;
  • Наблюдавайте и демонстрирайте метакогнитивните знания на учениците си;
  • Непрекъснато ги окуражавайте и давайте обратна връзка по време на целия процес.

Използването на графични органайзери може да бъде лесна техника, която да използвате, за да покажете на децата значението на планирането и структурирането на техните идеи. Когато по-малките ученици структурират идеите си, те не могат просто да ги разделят на части, защото все още развиват тези свои умения на когнитивно ниво. Но чрез лесни техники, като визуалните табла или графичните органайзери, вие ще им помогнете да започнат да разделят всяка задача на отделни стъпки или да се опитват да си изграждат схеми на учене. Тези стратегии имат огромен ефект и ще служат на децата дори и в горните класове. 

Една от най-мощните техники, които можете да използвате се нарича “ментално моделиране”, чрез което децата създават свои универсални мисловни модели, комуникират ги в клас и се ангажират в учебните дейности по много по-ефективен начин. Тази техника разширява когнитивните способности на малките ученици като съчетава менталните дейности с физическата активност. Този модел  не се отнася само до подобряване на паметта и мисленето, а се отнася до създаването, общуването и движението на тялотото. 

За да пресъздадете ментално моделиране, обмисляйте по-голямата част от учебните дейности като форма на игра. Една идея за такава игра е например да накарате децата да разделят думичките на срички, като децата се редуват и изписват на дъската поредната сричка, докато се получи цялата дума. Друг вариант е да използвате цветните блокчета на лего конструктор, за да обозначите стъпките в решаването на задача, а всеки цвят да означава някоя от предварително написаните на дъската стъпки.

Включете въображението си или разгледайте няколко от нашите статии за още интересни идеи.

Метакогнитивни практики в средното училище

Развиването на метакогнитивните умения в по-горните класове ще спомогне изключително много развиването на критичното мислене у учениците и ще им предостави нови подходи за структуриране на техните стратегии за учене. Към тези умения можем да причислим изграждане на умения за медийна грамотност, изграждането на непрекъснато разширяващо се и надграждащо мислене и подходи за постигане на индивидуален успех в ученето и живота.

Учителите с паралелки от пети клас и нагоре могат да прилагат следните подходи, за да постигнат подобряване на метакогнитивните умения на своите ученици:

  1. Ангажиране на учениците в дейности, които включват критично мислене;
  2. Демонстрации за използване на метакогнитивни инструменти за решаване на проблеми;
  3. Обучение ориентирано към постигане на предварително поставени учебни цели чрез дейностите планиране, използване на стратегия и анализ на резултатите;
  4. Предоставяне на възможности за когнитивно развитие и използването на по-висши интелектуални процеси;
  5. Разясняване на нагласата “мислене, основано на промяна” като предпоставка за развитие на индивидуалните когнитивни способности;
  6. Използване на лични дневници и рефлексия, с цел промяна на културата в класната стая;
  7. Въвеждане на графичните органайзери като част от процеса на планиране;
  8. Приоритизиране на метакогнитивните практики в цялото училище;

Как да развиваме метакогнитивните умения в клас

Вече посочихме няколко тактики за насърчаване на метакогнитивните умения за различните етапи в образованието, но нека ги допълним с по-богат набор от идеи. Важна предпоставка за въвеждане на метакогнитивния подход във вашата класна стая е вашите ученици да имат достъп до:

  1. Набор от метакогнитивни стратегии, които да използват;
  2. Окуражаваща среда, която да насърчава учениците да използват, изследват и споделят впчатленията си по време на процеса на развитие на метакогнитивните умения.

Дневник за рефлексия

Воденето на дневник може да бъде много ефективен начин за развиване на метакогнитивни умения и анализиране на собственото мислене, описване на нови стратегии и записване на важни въпроси. Учениците ви могат да използват личния дневник по много начини, включително някой от следните:

  • да записват идеи от урок, филм, презентация, книга или други учебни дейности;
  • да предсказват какво ще се случи по-нататък в книгата, филма, урока;
  • да записват своите въпроси или да обобщават основните идеи.

Стратегии за извличане на информация от паметта

Освен чрез тестове, можете да научите децата да извличат информация от паметта си чрез игри като “Кой иска да стане милионер” или да им помогнете да преговорят материала, по който ще провеждате изпитване. Можете да дадете на учениците си време да напишат всичко, което знаят по дадена тема или раздел, да отговарят на отворени въпроси или да създават сами концептуални карти.

Реципрочно преподаване

Чрез стратегията за реципрочно преподаване учителят моделира използването на четири ключови елемента, които подкрепят четенето с разбиране:

  • задаване на въпроси;
  • изясняване на непознати думи от контекста;
  • обобщаване;
  • подсказване на ключови думи.

След това се очаква учениците да поемат ролята на учители и да преподават тези стратегии на други ученици.

Метакогнитивен разговор

За да стимулираме развитието на метакогнитивните умения, можем да използваме магнитния разговор като изпълняваме дадена дейност и изговаряме всички стъпки – от планирането до анализа, на глас. Когато учителите изразяват своите вътрешни мисловни процеси, те помагат на учениците си да разберат как по-опитните от тях решават подобни проблеми. Говоренето на глас може да помогне на учениците да се съсредоточат върху своя мисловен процес и да придобият по-задълбочено разбиране за него.

Рефлексията преди и след изпитване

Рефлексията може да се практикува под формата на работни листове, съдържащи въпроси, които помагат на учениците да анализират резултатите си от тест или изпит. Такива работни листове могат да се дават преди и след получаване на резултатите от тестовете.
Работните листове, раздадени преди получаване на резултатите от тест, помагат на ученика да обмисли начина, по който се е подготвил за теста или изпита, включително и какви стратегии за учене ще използва. След получаване на резултатите от теста ученикът може да прегледа обратната връзка, да категоризира и поправи направените грешки и да планира как може да се подготви по различен начин за следващото изпитване. 

Въвеждане на конкретна стратегия в клас

Имаме на разположение няколко лесни стъпки, чрез които можете да въведете която и да е от изброените дотук стратегии за метакогнитивност в своя клас. Можете да използвате следната последователност:

  • Задайте на класа ясна и измерима цел на раздела/урока.
  • Помолете учениците си да помислят по въпроса –  “Какво вече знам по темата?”

Учениците започват да мислят за това, което вече знаят и което би им помогнало за постигане на зададената цел. Те ще си водят записки в таблица. Могат да записват мислите си в първата колона на таблица, като могат да работят по двойки или в групи, не само самостоятелно. Също така могат да споделят своите идеи с останалите, използвайки техники като Помисли сам – Обсъди с другарче – Сподели в групата.  

В допълнение към активирането на полезни предварителни знания, този първи въпрос може да изведе наяве всякакви погрешни схващания в текущите знания и да подобри разбирането на учениците по темата.

  • Помолете учениците да попълнят средната колона на таблицата с отговорите си на втория въпрос: “Какво искам да знам по темата?”.

Следете внимателно класа. Ако учениците се затрудняват да генерират идеи, ги насочете да мислят за въпроси, започващи с  “Как …?”, “Кога …?”, “Защо …?” и т.н.
Този етап ви дава добра възможност да видите какво интересува учениците и какво вече знаят. Можете да използвате тази информация, за да оформите бъдещите уроци и дейности.

  • По време на урока или раздела насърчавайте учениците да следят

собствения си напредък и да коригират стратегиите, които използват, ако е необходимо. Помолете ги да задават въпроси като: “Как се справям?”, “Какво трябва да направя след това?”, “Трябва ли да пробвам друга стратегия?”

  • В края на урока или раздела учениците попълват последната колона “Какво

научих?”.  Едновременно с това помолете учениците да прегледат отново какво са писали в колоната “Какво искам да знам?”. Имат ли някакви въпроси, които остават без отговор. Имат ли някакви въпроси, които биха искали да добавят? Използвайте тази информация, за да планирате бъдещи дейности.

  • Рефлексия върху процеса на учене 

Насърчете учениците си да разсъждават върху това колко ефективно са открили отговорите на “Какво искам да знам?” въпросите. Подкрепете дискусията си с въпроси, които насърчават задълбочено обмисляне на процеса на учене.

Рамка за метакогнитивните умения на учениците 

Ключовото предизвикателство за учителите е да могат да проследят доколко техните ученици разбират собствените си учебни процеси. Следните четири нива на метакогнитивност у учениците предлагат полезна рамка за категоризиране и проследяване на напредъка.  

  • Неосъзнатите ученици не са наясно относно своите метакогнитивни знания. Те не мислят за конкретни стратегии за учене и просто приемат, ако знаят или не знаят нещо.
  • Осъзнатите ученици знаят за някои от видовете мислене, които използват, като например генериране на идеи, намиране на доказателства и т.н. Въпреки това мисленето и използването на определени стратегии не е непременно умишлено или планирано.
  • Стратегическите ученици организират своето мислене чрез използване на стратегии за решаване на проблеми, групиране и класифициране, търсене на доказателства, вземане на решения и т.н. Те знаят и прилагат стратегиите, които им помагат да учат по-ефективно.
  • Рефлективните ученици не само подхождат стратегически относно мисленето си, но и размишляват върху тяхното учене, докато то се случва, като вземат предвид, дали дадени стратегии са успешни или не, за да могат след това да ги адаптират по подходящ начин. 

След като установите къде се намират учениците ви в този континуум от “неосъзнат” към “рефлективен”, можете да планирате своята подкрепа по съответния подходящ начин.

Вместо заключение

Метакогнитивните умения са изключително важни за постигане на осъзнат процес на учене, защото учениците ни свикват да “мислят за това, как мислят”. Ако се опитате да превърнете изграждането на метакогнитивни умения в приоритет на учебния процес още от началните класове, в резултат ще им помогнете в дългосрочен план да бъдат по-независими, по-мотивирани, по-самостоятелни и много по-ефективни в постигането на своите образователни и житейски цели. Те ще свикнат да планират решаването на проблеми, ще се научат да разбират своите стратегии и да избират най-подходящите от тях за различните дейности. 

Никога не е късно да въведете практиките за изграждане на метакогнитивните умения в своя клас чрез стратегиите описани в тази статия или чрез статиите ни за саморегулираното учене и мотивация, които сме публикували на сайта.

Статията е адаптирана от strsuctural-learning.com

Още полезни статии:

Сподели на представител от другия екип
Работа в екип

Сподели на представител от другия екип

Една чудесна стратегия за изграждане на увереност в говоренето е споделянето на темата и аргументите с представителите на друг екип. В края на груповата задача

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали