Едно от нещата, които никога не бива да забравяме като учители, е това, че работим с деца. Независимо как изглеждат учениците ни (и особено тийнейджърите), как се държат или какво казват, те са все още деца – любопитни, неопитни, незрели. Имат нужда да изследват, да играят, да експериментират. Да преживяват учебния процес като нещо различно от тестове, текстове и сложни системи за оценяване. Образователните системи често гледат на детството като на фаза, която сякаш трябва да се преодолее, а не като на нещо завършено и стойностно само по себе си. Може да видим това в езика, който се използва: децата често са “обучаеми”, забавните пътувания са “учебни екскурзии”, отбелязва се „напредък“ и се търсят „резултати“.
Искате ли да имате в ръцете си метод, благодарение на който учениците ще участват истински в процеса на изследване, ще използват въображението си и ще преживеят нещо ново и различно? Запознайте се с “Мантията на експерта”!
“Мантията на експерта” е метод, разработен от Дороти Хийткот от Нюкасълския университет през 80-те години. Хийткот вярва, че драмата е недостатъчно застъпен подход извън драматичните студиа, който може да се използва като мощна среда за обучение в цялата учебна програма. В същността си “Мантията на експерта” представлява създаването на една измислена среда, с която “обличаме” класната стая, и която обитаваме заедно с учениците за един по-продължителен период от време. Чрез използването на най-големия ресурс, който имаме в нашите класни стаи – въображението на децата – “Мантията на експерта” създава сценарии, които позволяват на учениците да бъдат всеки, навсякъде, по всяко време… правейки всичко! Тази свобода ги предпазва от опасностите и последиците в реалния живот, като им позволява да задават въпроси, да изследват и оценяват различни възможности, различни гледни точки и различни начини на съществуване.
Някои ключови моменти
По същество “Мантията на експерта” изисква от страна на учителя истинска готовност да работи в сътрудничество с учениците. Не е достатъчно само да се преструваме, че работим заедно – сътрудничеството трябва да е честно. Трябва искрено да вярваме, че децата могат да предложат нещо значимо – своите идеи, знания и умения. Трябва да се отнасяме с уважение към тях като към изобретателни хора, които имат известен предварителен опит и на които предстои обнадеждаващо бъдеще. Тези нагласи са неразделна част от подхода и проникват във всяка част от практиката на учителя, който използва метода.
От самото начало учениците трябва да са наясно, че са въвлечени в измислена ситуация, която обаче трябва да им създаде усещането, че това, което се случва, е реално. Ситуацията може да е измислена, но емоциите и чувствата, които отключва, не са. Поради тази причина трябва да бъдем безкрайно внимателни!
Съзнателното “влизане” и “излизане” от фикцията е важно измерение на подхода. Това предпазва децата емоционално и им дава време за осмисляне. Участниците винаги са наясно, че измислицата е нещо, което може да спре, когато те или учителят решат, че е необходимо. По този начин може да се отделя и времето за преподаване:
Учителят може да представи задача на своя експертен екип да напише доклад до музея или да планира изложба. След това да спре историята и да излезе от измислицата, за да преподаде на децата на знанията и уменията, които са им необходими за изпълнение на задачите. После учителят може да се върне отново в историята и учениците да видят как работата им има ефект във “фиктивния” контекст.
Именно този процес на влизане и излизане от измислицата определя “Мантията на експерта” като толкова успешен подход за учене: има време за преподаване, за преживяване, за рефлексия.
Някои примери
- Мантия, подходяща за часовете по история в 5. клас, както и за ползване от учителите ЦОУД:
Учениците са екип от археолози, които разкопават египетска гробница за музея в Кайро. За да изпълнят задачата, те трябва да изследват древната египетска история – да проучат информация за гробници, артефакти и ритуали. В този процес ще навлязат в широки области от учебната програма – история, география, изкуство, дизайн, ще развият уменията си за четене и писане, за решаване на проблеми и за рефлексия. Паралелно с работата по проекта те ще влязат в ролята на учените – ще се опитат да говорят като тях, да изглеждат като тях, ще преживеят техните притеснения по време на подготовката и чувството на гордост и удовлетворение при откриването на изложбата.
- Мантия, подходяща за часовете по история в 9. клас, както и за ползване от учителите по философия и гражданско образование:
Фикцията ни пренася по времето на Втората световна война. Представете си усещането да стоиш на перона и да не знаеш накъде ще те отведе влакът! Група ученици са агенти, които трябва да евакуират еврейски деца от Прага точно преди затварянето на границите. Друга група ученици влизат в ролята на децата, трети – на войниците и т.н. След проучване на историята, учениците сменят ролите си, за да изследват събитието от различни гледни точки. Тази “Мантия”предоставя възможност за множество задачи – евакуираните може да водят дневник, агентите – да изпращат съобщения помежду си чрез измислен код, журналистите – да подгтовят репортажи и т.н.
- Мантия, подходяща за учителите ЦОУД, учителите по философия и гражданско образование:
Класът ще изследва необитаем остров, населен с редица екзотични животни, включително динозаври. Мисията им е да намерят динозаврите, да ги наблюдават и да докладват на Световния фонд за дивата природа. Животът на острова обаче е суров – скоро провизиите започват да свършват, времето се влошава, а екипът все още не може да изпълни задачата. Какво ли е усещането да спиш нощем на открито? Какви подръчни материали могат да използват учените, за да си направят подслон? Какви ли страшни звуци се чуват? Могат ли да разчитат един на друг, или при риск за оцеляването им членовете на екипа ще се обърнат един към друг?
Как да въведем метода в нашата класна стая
Започнете със създаване на дългосрочен план за вашата история. Това ще генерира идеи за дизайна на измисления контекст, ще ви насочи към предметното знание, което непременно трябва да преподадете, и ще ви даде ясна представа за уменията, които ще развиете с вашия клас.
Следващият етап е да създадете последователност от стъпки, които ще въведат вашия клас в контекста и в ролята на експертен екип в рамките на фикцията.
Има няколко важни неща, които трябва да обмислите по време на този процес:
- Ситуацията/историята трябва да е достоверна – в противен случай учениците не биха могли да се вживеят в ролята си. Целта е те да поемат правомощията и отговорностите на ролята, да работят мотивирано и да усещат важността на задачите си, да са загрижени за това, което вършат, да се гордеят със статуса си;
- Възрастта е от ключово значение – учениците не са магически надарени с опит. В реалния свят те все още са деца – само вътре в измислицата те работят, „сякаш“ са експерти. Трябва да помислим добре дали са емоционално дорасли да понесат преживяването, което им предлагаме;
- Предварителните познания играят важна роля – ако въвеждате контекст, за който те вероятно вече знаят много, например животни (особено домашни любимци), паркове или динозаври, няма да е необходимо да включвате стъпка, която да им преподавате за тези неща. От друга страна, ако темата е изцяло непозната, ще трябва да помислите как да въведете новия материал.
Задължително планирайте рефлексия. Преминете отново през това, което децата са научили – за себе си, за контекста, като учебен материал, обсъдете какви умения са развили, какво им се е сторило интересно, трудно и т.н. Не трябва да забравяме, че преживяването в “Мантията” също така е изключително наситено откъм емоция. Важно е (особено след някоя драматична сесия) да дадем на учениците време да “излязат” от нея. Когато обсъждаме предизвиканите чувства, е добре да им дадем избор дали да се включат в дискусията: “Някой иска ли да сподели как се почувства, когато…? Струва ми се, че трябва да е било ужасно усещане!”.
Как да накараме метода да заработи
В рамките на фикцията учителят и учениците трябва да работят в сътрудничество като хора, част от един и същи екип с една и съща мисия. Това означава, че вътре в измислицата учителят умишлено трябва да промени отношенията си с учениците – много често към такива на равнопоставеност, на експерти с еднаква сила и авторитет. Решенията се вземат чрез дискусия и при разпределено лидерство. Разбира се, извън фикцията авторитетът на учителя остава незасегнат.
Един от ключовите инструменти, може би най-ключовият, е използването на индуктивен език. От всички различни стратегии, конвенции и техники, използвани в подхода, особено важен е изборът на думи от страна на учителя. Това трябва да са думи, които въвличат учениците в измислицата и играят роля на знаци към нея. Например, вместо дидактическото: „Слушай ме внимателно, Георги, искам да си записваш в тетрадката, докато ти разказвам за…“, индуктивният език би звучал така: „Капитане, до няколко минути ще разшифроваме важна информация, вероятно ще искате да си водите бележки. Нека ви докладвам за…“
Напрежението играе съществена роля при “Мантията на експерта”. В известен смисъл то е горивото, което захранва двигателя на подхода, правейки задачата важна и предизвикателна. Напрежението привлича вниманието на участниците и ги въвлича в измислицата. От гледна точка на децата, напрежението добавя вълнение и цел; това означава да ги изправите пред стресови ситуации, неприятни хора и опасни обстоятелства. Накратко, да им създадете усещането за точно онези забранени, необичайни и вълнуващи неща, които те не смеят и да си представят, че правят:
– Престой във военнопленически лагер (вижте повече в това видео на английски език);
– Репортажи за условията на труд при деца, жертви на експлоатация;
– Грижа за ранени и болни животни;
– Трафик на емигранти или бежанци.
За какво да внимаваме
“Мантията на експерта” ще ангажира децата, но тя няма да свърши преподаването вместо нас. Имайте това предвид, когато планирате, и непрекъснато си задавайте тези три въпроса:
– Какво учат учениците?
– Как контекстът подкрепя тяхното учене?
– Как използването на напрежението им помага да останат фокусирани и ангажирани?
Това ще ви гарантира, че планирате нещо целенасочено, смислено и градивно.
Освен това не е достатъчно просто да въведете голямо „уау“ в началото и след това да очаквате децата да останат заинтересовани в дългосрочен план. Много учители са изпитали горчивия опит да гледат как техните мантии се изпаряват след първите няколко сесии. Това почти винаги това е така, защото учителите спират да се фокусират върху напрежението, което е грабнало учениците в началото.
За да бъдете убедителни и достоверни, ще трябва да си послужите с ресурси, реквизит и костюми, които да допринесат изживяването да стане още по-реално. Идея: по-късно материалите може да се представят в изложба, създадена от учениците в ролята на музейни куратори. Може да поканите и представите изложбата пред училищната общност.
И последно: “Мантията на експерта” не е предназначена за преподаване на цялата учебна програма през цялото време, а е по-скоро подход, който учителите използват избирателно в подходящ момент от учебната година, заедно с набор от други методи.
Мантията по света и у нас
От 2012 г. редица училища в различни региони на Обединеното кралство се сертифицират в метода “Мантията на експерта”. Подходът е включен в няколко университетски курса за обучение на учители на Острова, както и САЩ, Нова Зеландия и Палестина.
В България методът все още е слабо познат, но се прилага от отделни преподаватели в техните класни стаи, клубове по интереси или летни училища (например академиите, следващи модела на Лятна СТАРТ академия).
Този успешен метод може да влезе и във вашата класна стая, стига да проявите необходимите креативност, постоянство и изобретателност. Вдъхновихте ли се вече за мантия?
Източници:
