или най-важното, което трябва да знаете, преди да започнете проектно-базирано обучение
Началото на всеки проект е свързано с представяне пред учениците на завладяващ въпрос или проблем, често наричан “водещ въпрос” или “голям въпрос”. Това е въпрос, който има за цел да предизвика любопитство, да оспори някои представи и разбирания и да накара учениците да се задълбочат в учебния материал.
Този въпрос неизменно води до множество последващи въпроси, чиито отговори съставят списъка “това трябва да се знае”. Тези подвъпроси не просто дават посока, подобно на компас – те осигуряват устойчиво ангажиране и изследване през целия период на проекта, поддържайки интереса на учениците.
Как изглежда на практика този процес?
Представете си, че искате да работите върху проект, свързан с опазването на околната среда и информирането на голям брой хора за опасностите, които ни застрашават. Водещият въпрос, който може да зададете, е: “Какво можем да направим, за да разберат повече хора от нашата общност за вредите, които нанасяме на планетата Земя?”. Ще видите, че напълно естествено този въпрос ще доведе след себе си задаването на още въпроси, например:
- Къде отива боклукът ни?
- От къде идва електричеството?
- Има ли животински видове, застрашени от изчезване в нашата област?
- Какво можем да направим, за да ангажираме повече хора в опазването на околната среда?
На някои въпроси учениците ще успеят лесно да отговорят, докато други ще изискват повече проучване и е напълно възможно да генерират още въпроси. По този начин заедно с класа ще набележите теми на уроци, които ще съставят вашия проект.
Целият този процес ангажира и въвлича учениците в различни дейности. Той е много по-полезен за тях от това да прочетат урока за възобновяемата енергия на съответната страница в учебника.
Сортиране на въпроси
Всички тези въпроси, които ще задавате по време по проекта, лесно могат да бъдат отправна точка за планиране на следващите стъпки и обогатяване на знанията на вашите ученици. За да се случи това, първо трябва да разпределите въпросите в три категории:
- Продукт – Какво ще направим, за да информираме останалите хора? Как ще споделим знанията си с другите (изложба от информационни постери; беседа и разходка сред природата; макети, представящи различни изменения на земята)?
Ако предварително сте решили какъв ще е продуктът на проекта и сте го споделили с учениците си, може да включите други въпроси, например какви материали ще са необходими, в училище ли ще се работи по продукта, или у дома, всеки индивидуално, по двойки или в по-големи групи и т.н.
- Процес – Какви начини използваме, за да придобиваме нови знания? Как проверяваме информацията, до която имаме достъп?
- Съдържание – Какво ще научим? Кое е най-важното, което да предадем и на другите като послание?
Разделянето на въпросите в различни категории ще ви помогне да изясните целите, дейностите и преживяванията в хода на проекта, за да отговорите на “водещия” въпрос. След това може да отбележите и къде ще се търси необходимата информация за проучването – научна литература, среща с експерт, работа на терен за събиране на впечатления от местните жители и т.н.
Въпросите са мощен инструмент за планиране на работата по проекта. Децата остават фокусирани върху учебните цели, задълбочават разбирането си по различни проблеми и получават достъп до знанията и уменията за успех, които ще са им необходими и в бъдеще. Учителят пък има поглед върху разсъжденията и работата на всеки един ученик и може лесно да използва това наблюдение за оценяване.
Трите важни фази при планиране
Първа фаза: “Необходимостта да знам”
Още със стартирането на проекта има един потенциален капан – никой от учениците да не задава допълнителни въпроси. Това се случва често не заради липсата на интерес към темата на проекта, а защото децата имат нужда от повече време за размисъл, за да изразят идеите си с думи. Вашата задача тук е да им дадете пространство да помислят върху основния въпрос и едва след това да споделят различни идеи. След като всеки е помислил, нека да сподели със съучениците си първоначалните си размисли и възникнали въпроси в малка група, като един от членовете на екипа води бележки.
За да се създаде по-структурирана среда за работа, след като чуе въпросите на всички екипи, учителят може да зададе изясняващи въпроси, за да фокусира посоката на разговора. Но не бива да дава отговор на поставените въпроси или да добавя свои, защото има риск по този начин да прекъсне инициативата на децата.
Втора фаза: “Необходимостта да разбирам”
Вече сте уточнили допълнителните въпроси, на които ще търсите отговори. Понякога се случва така, че децата се фокусират прекалено много върху един въпрос – разглеждат го от различни страни, задълбават в излишна информация и така го превръщат във водещ въпрос на проекта. По този начин учениците може да загубят посоката на проекта и да не разберат смисъла на проектните дейности, което ще понижи мотивацията им за довършване на работата.
Това, което може да направите, е да преглеждате редовно предварително зададените въпроси-скеле. Оставете само тези, които са ви действително необходими в процеса на работа и напомняйте на класа кой е големият въпрос. Колко често да правите това зависи най-вече от възрастта на децата. На учениците в начален етап е добре да напомняте водещия въпрос ежедневно, а на по-големите е достатъчно 2-3 пъти в седмицата.
Правете редовно проверка на разбирането. Може да помолите децата да ви дават знак с палец, за да разберете кой как осмисля вече наученото и дали може да продължите нататък. Ако ученикът е разбрал отговорът, вдига палец нагоре, палец встрани означава, че все още има някои неясноти, но се чувства удобно да продължи работата си, а палец надолу означава: “Не разбирам достатъчно, имам нужда от повече помощ с този въпрос”. Може да направите работилници в малки групи за децата, които имат нужда от повече подкрепа, за да осмислят темата на проекта или да си изяснят основните цели.
Трета фаза: “Необходимостта да разсъждавам”
Търсенето на отговори на поставените въпроси оформя по-нататъшните разсъждения и развива изследователския интерес на децата и критичното им мислене. Ако стартирате проекта си с въпрос, но след това не оставите пространство на учениците да задават допълнителни въпроси, излагате проекта на рискове като загуба на интерес от страна на учениците, по-ниска ангажираност или слаба мотивация за развиване на нови умения. Затова е от изключителна важност проектът да включва отворени въпроси, които изискват проучване, анализ и разсъждение, а не твърдения, които биха ограничили възприятията на децата.
С помощта на въпроси се осъществява и метапознание в процеса на учене – човек учи повече от размисъла върху своите преживявания, отколкото от действителните преживявания. Сравнително скоро в различни учебни дисциплини се въведе и терминът “метакогниция” – знание за собствените когнитивни процеси или осъзнаване и анализ на собствените процеси на учене или мислене.
Съвети от практиката
В хода на работата е възможно да се появят доста запитвания, свързани с крайния продукт и цел на проекта – времева рамка на проекта, избор на уеб инструменти за работа или избор на материали. Съветваме ви да определите специално време за обсъждане на тези въпроси, като междувременно направите “паркинг” за тях – отделно място в класната стая (табло), където всеки ученик може да сподели въпроса си. Връщайте често учениците си към самия процес на работа, към съдържанието и информацията, която представяте и към академичните ви цели като клас.
Най-добрият начин да припомняте въпросите, по които ще работи класът, е да ги представите нагледно – написани на дъската, окачени като sticky notes на специално табло или в Google Classroom под формата на документ, до който децата да имат достъп по всяко време с опция за коментари. Може да отбелязвате в чек лист нещата, които вече сте свършили или при нужда да добавяте нови неща в списъка. Това ще ви даде възможност да приоритизирате някои въпроси или да задълбочите разбирането си по други.
Разбира се, основната идея или тема на проекта е важна, но още по-важно е да предвидите самите проектни дейности и да определите целите, които учениците ще следват. Ако не сте планирали предварително с какво точно ще се занимавате в хода на проекта, със сигурност ще се породи объркване и крайният резултат няма да бъде удовлетворителен нито за вас, нито за учениците.
Така че отделете внимание на планирането – то е от изключителна важност в проекто-базираното обучение. Сами ще видите колко вдъхновение може да ви донесе този процес!
Източници:
Need to know process for PBL & quality units, John McCarthy, openingpaths.org
Using the Need to Know List as a Planning & Assessment Tool, Aaron Brengard, pblworks.org
