Да си учител в днешно време не е лесна задача, защото трябва да си в крак с динамиката на съвременното общество и да имаш смелостта и търпението ежедневно да се изправяш пред предизвикателствата в класната стая. Без претенция за изчерпателност в следващите редове и поредица от статии ще прочетете какво трябва да знае всеки учител за компетентностния подход и за прехода на училищното образование от трупането на знания към придобиването на умения.
Компетентно за компетентностите
Компетентностният подход не е нов за българското училище, но все още е задача с много неизвестни, пред която учителите се изправят всеки ден. Всички говорят за замяна на обучението с активно учене, но колко от вас са го виждали на практика в класната стая? Как да сменим фокуса на обучението от преподаване на знания към овладяване на компетентности? Има ли вълшебна рецепта, която превръща предметноориентираното учене в компетентностноориентирано?
В контекста на традиционните практики и подходи, които все още са удобно настанени в училище, образователните цели са насочени към усвояване на определено учебно съдържание, с фокус върху предметно структуриране на знанията. Учебните дейности на учителя са подчинени предимно на знания и възпроизвеждане на основни понятия, факти, закони, правила и принципи. Процесът на оценяване на знанията на учениците е насочен към заложеното учебно съдържание в учебниците и най-честият метод за оценка е статистическият. Резултатът от ученето е обем от знания, усвоени за конкретно изпитване или изпит/тест. Ако се припознавате в казаното до тук, но всекидневно търсите нови форми за работа с учениците, следващите редове ще ви помогнат да видите класната стая и учениците в нея в друга перспектива.
При прилагането на компетентностния подход образователните цели са практически насочени, развиват личността и уменията на ученика да прави пряка връзка с дейностите в уроците. Изучаваното учебно съдържание е изцяло подчинено на придобиването на умения и прилагането им на практика. Учебните дейности предполагат и създават възможности за самостоятелно решаване на проблеми чрез изследване, проекти, проучване, доклади, решаване на казуси и т.н. Учителят и учебниците не са единственият източник на информация. Оценяването не е моментна снимка, а комплексен процес, при който резулататът се измерва с готовността и уменията на ученика да разрешава различни по сложност проблеми. Използването на компетентностния подход дава предимство и свобода на учителя да създава уроци, които предлагат разнообразни и продуктивни дейности при ефективно управление на времето и подходящи образователни ресурси Как да пренесем класната стая в новото време? Има начин, който започва с промяна на ролята на съвременния учител.
Новата роля на учителя
- планира самостоятелно или в екип дейностите, чрез които образователните цели придобиват практическа насоченост;
- използва междупредметни връзки и интердисциплинарни подходи, като подбира дейности за прилагане на знанията в практиката;
- управлява учебния процес не толкова като информира, а като консултира учениците и фасилитира дейностите;
- отчита постиженията, аргументира комплексната оценка и планира подкрепящи мерки;
- изгражда увереност у учениците за използване на придобитите знания за решаване на различни по сложност проблеми.
От преподаване към активно учене
Съвременният учител разполага със значителна свобода, която му позволява да:
- организира учебната среда;
- планира учебните дейности;
- подбира методите, подходите и образователните ресурси;
- обогатява образователния процес със ситуации, близки на реалните;
- изгражда „развиваща среда“, съобразена със спецификата на конкретните ученици, динамична и променяща се спрямо нивото на възможностите им;
- включва в максимална степен съвременни средства за обучение;
- прилага иновативни практики, за да направи урока си творчески, така че основният резултат от обучението да бъде не полученото от ученика знание, а опитът, придобит от прилагането на системни дейности.
Акцентът в урока е върху развиването на базови умения у учениците, а именно:
- за критично мислене;
- работа в екип;
- конструктивна комуникация;
- ефективно търсене, извличане, подбор и преценка за полезността на информацията от различни източници;
- решаване на проблеми;
- творчество и др.
Идеята е учениците да изградят автономия в ученето чрез придобиване на ключови умения, което не е възможно с механично запаметяване и възпроизвеждане на информация. Всичко това налага преосмисляне на обучението и промяна на нагласите към компетентностноориентирано преподаване и учене. Целият образователен процес е свързан с отделни глобални теми и концепции, които за да бъдат разбрани от учениците, трябва да се представят пред тях взаимосвързано. Съвременният урок е време да излезе от сферата на конкретния учебен предмет и да бъде в контекста на ученето на основата на общочовешки и практически приложими теми. Необходима е смяна на статичната концепция на урока с динамична, чрез която учениците да придобият комплекс от знания, умения и нагласи за живот за пълноценна личностна, социална и професионална реализация. Промяната на фокуса от преподаването на знания към овладяването на ключови компетентности извежда на преден план основните характеристики на компетентностния подход:
- интегрирано междупредметно взаимодействие;
- практическа насоченост на обучението;
- ориентация на обучението към резултатите;
- прилагане на иновативни подходи и практики в процеса на преподаване и учене.
Учителите са тези, които трябва да реализират промяната главно чрез насърчаване на мотивацията за учене у учениците, защото и най-добрите уроци и книги по света няма да накарат учениците да се вълнуват от ученето. Мотивацията за учене е ключов фактор за образованост. Прилагането на компетентностния подход в уроците и промяната на фокуса върху резултата, но резултата не като сума от усвоена информация, а като комплекс от умения за действие в различни ситуации, ще направи ученето активен процес, защото учениците трябва да учат това, което ще им бъде от полза, когато пораснат.
Източници:
https://mon.bg/bg/100770
