fbpx
Добри практики

Компетентностен подход в часовете по БЕЛ – урок от Катина Йотова

Компетентностен подход в часовете по БЕЛ
Компетентностен подход в часовете по БЕЛ

За мен

Здравейте! Аз съм Катина Йотова. Преподавам български език и литература в ПТГ „Н. Й. Вапцаров“ гр. Враца на ученици,  които имат подчертан интерес към техническите дисциплини. За тях литературата не е приоритет, затова е важно да им я представям така, че да ги интригува и с минимум отделено време от тяхна страна, да се постига добър резултат и да се формират ключовиумения и компетентности.

Какво ще ви представя?

Практиката, която ще Ви представя, е свързана с преподаването на поемата „Изворът на Белоногата“ в 9. клас. Прилагала съм я в различни варианти при преподаването на учениците, които по старата учебна програма изучаваха това произведение в 10. клас. През миналата учебна година структурирах този урок за първи път по този начин, защото се изискваше посланията на поемата да бъдат осъзнати от по-малки ученици.

Какви компетентности развива тази практика?

“Изворът на Белоногата” е част от изпитната програма на НВО в 10. клас и ми се искаше учениците сами да навлязат в дълбочината му. Това според мен можеше да се получи чрез прилагане на компетентностния подход.

С описаната практика се стремях да развия следните компетентности:

  1. Компетентност за учене, като:
    • провокирам интерес към четенето на художествено произведение;
    • създам у учениците нагласа и умения за самостоятелно и задълбочено изучаване на художествения текст и разпознаване и коментиране на литературни похвати, тропи и фигури;
    • развия уменията им за наблюдение, анализ и интерпретация;
    • развия умението им да оперират с информация;
    • изградя уменията им за учене в процеса на работата.
  2. Социална компетентност, като:
    • насърча уменията им да работят в екип за постигане на обща цел.
  3. Езикова грамотност, като учениците формулират:
    • съдържателни и изчерпателни отговори;
    • стилово уместна фраза, като спазват правоговорната и граматичната норма на българския книжовен език.
  4. Личностна компетентност, като учениците:
    • се приучават към спазване на срокове за изпълнение на груповата задача и за презентиране на резултатите.
  5. Компетентност за културна осведоменост и изява, като учениците:
    • формират, изразяват и аргументират становище по културен проблем;
    • формулират оценка за изказани от друг твърдения;
    • откриват в конкретния художествен текст послания с общочовешка стойност, неподвластни на времето и епохите.

Структура на практиката

Приложих практиката в два последователни учебни часа. Ето как разпределих целите и дейностите си между тях.

Първи учебен час – анализ и работа в екип

Подготовка

Поставих на учениците предварителна задача да се запознаят със съдържанието на поемата. Използвахме беседа, за да актуализираме знанията им за жанровите особености на баладата и на поемата и да достигнем до извод за баладичните образи в „Изворът на Белоногата”.

Припомнихме  елементите на сюжета – експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог  и определихме епизодите, които им съответстват  в произведението.

На случаен принцип се формираха три екипа. На сгънати листчета бяха написани имената на всички ученици  и чрез жребий всеки беше поставен в една от трите групи. Реорганизирахме пространството в класната стая, за да се оформят места за екипна работа.

Компетентност за учене и компетентност за културна осведоменост

Компетентностен подход в часовете по БЕЛ - урок от Катина Йотова Компетентностен подход в часовете по БЕЛ - урок от Катина ЙотоваВсеки от трите екипа трябваше да работи по определена композиционна част от поемата  – първият екип – върху баладичния увод, вторият – върху композиционния център на творбата, а третият – върху баладичния финал. На всеки екип дадох работен лист  с формулирани задачи за изпълнение и за всеки ученик – текста на произведението. До края на първия учебен час всеки екип трябваше да работи с художествения текст и да достигне до отговорите на поставените въпроси. Планирането и организацията на дейностите по изпълнение на задачите се прави от самия екип.

Работата на отделните екипи целеше:

  1. Да се формулират основните мотиви в поемата;
  2. Да се определят художествените средства, с които са изградени образите на тримата герои – Гергана, Никола и везира;
  3. Да се формулират основните конфликти в поемата;
  4. Да се очертаят цветовите решения в поемата и ролята на белия цвят при характеризиране образа на Гергана и нейното физическо и нравствено излъчване.

Целта на такова организиране на работата е да се развият ключови умения – умението за учене, умението за критическо мислене и умението за работа в екип.

Учениците сами откриха нужната за решаването на поставената задача информация в откъса от художествения текст, обсъдиха проблемите и дискутираха. Те си взаимодействаха успешно.

Социална и личностна компетентност

В рамките на първия учебен час екипите имаха и друга важна задача – всеки да излъчи един свой представител, който да презентира пред журито и пред другите екипи какви са резултатите от работата.

В подобна разнородна група е много важно да бъде избран най-комуникативният, най-точният и изчерпателен като изказ и най-въздействащият като поведение. Всъщност цялата дейност на групата щеше да бъде омаловажена, ако не се откриеше правилният презентатор. Неговият избор демонстрира мъдрост и стратегия за победа, дори потискане на собственото желание за изява в името на постигането на колективната цел.

Втори учебен час – презентиране и оценка

ПрезентацияПрез втория учебен час всяка от групите разполагаше с определено време, в рамките на което да представи отговорите на въпросите. Оценката се направи от жури, в което участвахме аз, още един учител по БЕЛ и ЗДУД.

Критерии за оценка на презентирането на учениците

Журито оцени презентирането по предварително съобщени критерии. Оценяването по всеки от критериите е от 1 до 3 точки. Класирането на екипите е съгласно крайния брой точки.

Критериите оценяваха следните умения:

  • Изчерпателен и задълбочен отговор на въпросите;
  • Убедително и въздействащо презентиране;
  • Стилово уместно изразяване чрез спазване на правоговорната и граматичната норма на езика;
  • Презентиране в рамките на определеното време;
  • Толерантно отношение към партньорите в екипа и при изслушване на другите два екипа.

Какво ме изненада?

Финализирането на работата беше интересно за нас – журито. За мен лично най-любопитно беше да разбера кои ученици са избрани да представят групите, защото в една от групите случайността събра трима много изявени ученици с лидерски качества, а в другата сякаш липсваше правилният човек, който да доведе до успешен край задачата. Оказа се обаче, че учениците помежду си се познават по-добре и са наясно с презентаторските си умения, които понякога ние, учителите, не сме забелязали. Всеки от екипите се беше постарал да изпълни задачите и завърши представянето си достойно.

В първата група силна страна на презентацията бяха точното и изчерпателно изложение. Във втората група се заложи на атрактивното и въздействащо говорене, а в третата – на активната комуникация с другите ученици и с журито. А разликата в оценяването им беше в рамките на 1-2 точки, което говори, че учениците се представиха сравнително равностойни.

Финални думи

Когато урокът позволява, предпочитам да поставя учениците си в условия на екипна работа, защото работата в екип развива комплексни умения – умения за общуване, умения за вземане на решение, умения за излагане на мнение и защитаване на позиция, умения за планиране и организиране на различни дейности, умение за съобразяване с чужда позиция и др.

Тя дава редица предимства, свързани с повишаване на мотивацията и активността, намалява стреса у отделния ученик, защото в групата всеки се чувства по-смел и уверен, а учениците се допълват, тъй като всеки има различен потенциал и специфични интереси.

 

Допълнителни материали – Презентация ПРИЛАГАНЕ НА КОМПЕТЕНТНОСТНИЯ ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.