Как учениците от с. Бата казват  “Добре дошли в България” с виртуална покана за екскурзия?

Развитието на технологиите променя начина, по който учениците придобиват знания и общуват помежду си. Образователната среда също се променя – въвеждат се модерни подходи на учене и преподаване. Приложението на технологиите в училище допринася за повишаване на мотивацията и за активно учене и за усвояването на учебния материал по нов и леснодостъпен за децата начин.

Към това се стреми и г-жа Нина Саръстова – преподавател по английски език и класен ръководител в ОУ “Христо Ботев” – с. Бата, община Поморие. В училището няма изграден STEM център, но учителката използва наличното пространство и оборудване в компютърния кабинет, като оформя кътове за отделни екипни дейности.

За своята работа в училище тя казва: “Предизвикателството, пред което сме поставени, е задържането на учениците в училище. В началото се фокусираме върху приобщаването им, защото почти не владеят български език. Паралелно с това работим и за академичния напредък. Децата ни са будни, с идеи. Затова реших да им дам тази възможност – да им покажа, че могат да се справят, да се развиват”.  Проектът, по който работят седмокласниците в с. Бата, е виртуална флип книжка “Добре дошли в България” – оферта за най-запомнящата се екскурзия в България, написана на български и английски език.

ВИЗИТКА НА ПРАТКИКАТА

Име на практиката: Виртуална флип книжка “Добре дошли в България”

Цели:

  • Учениците подобряват комуникативните си умения по английски език;
  • Овладяват и упражняват нови умения по информационни технологии;
  • Повишават своята мотивация да учат и да се развиват.

Подходяща е за: ученици от 7. клас

Прилага се:  В часовете по английски език, час на класа, технологии и предприемачество, Информационни технологии, история и цивилизация, география и икономика, български език и литература

Необходими материали:
1. Карта на България;
2. Примерни маршрути за екскурзия – работен лист;
3. Информация за конкретни забележителности, туристически дестинации и предлаганите забавления (на английски език);
4. Е – уроци по география и икономика, история и цивилизация, английски език, български език и литература.
5. Печатни, аудио и мултимедийни материали;
6. Интернет връзка за достъп до приложенията Mind Mup 2.0, Google Maps, Google Travel, Canva.com, Flipbookpdf.net, Scratch.

ОПИСАНИЕ НА ПРАКТИКАТА

“Добре дошли в България” е STEAM проект, който предизвиква учениците да влязат в различни роли: туроператори, екскурзоводи, репортери, програмисти, дизайнери. Участници са 17 ученици билингви от 7. клас, сред които един ученик със специални образователни потребности, учителите по науки в прогимназиален етап, двама туроператори и шестима родители, които подкрепят учениците в процеса на работа като външни цпециалисти. 

Водещият въпрос, по който работят седмокласниците, е “Как да организираме най-атрактивната екскурзия в България за чужденци?”. Крайният продукт е оферта за екскурзия в България за чужденци, представена под формата на виртуална книжка, брошура или компютърна презентация, експортирана във видео формат. Учениците имат възможност за избор на мото: ”На море и планина, България е страхотна страна”,  „Пътувам, общувам, спортувам!“ или „Добре дошли в България!“.

Г-жа Саръстова разказва откъде идва вдъхновението за този проект: “Докато проверявах едно домашно – имейл на английски език до приятел, в който учениците упражняват използването на бъдеще време, разбрах колко много са ги впечатлили екскурзиите, на които сме ги водили”.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ

Учителката описва в детайли практиката за всички колеги, които искат да реализират подобен проект със своите ученици. 

Стъпка 1: Организационно-подготвителен етап 

Проектният урок се представя пред класа в рамките на блок от 2 учебни часа. Избраният метод е дискусия, като за създаване на емоционална връзка с темата учителката подготвя въпроси, които знае, че ще заинтригуват учениците. Ето и как протича часът:

  1. Въвеждане на учениците в темата

1.1. Въпроси към учениците (на английски език): 

  • Как си представяте идеалната екскурзия? 
  • Кои места в България бихте посетили? 
  • Какви забавления предпочитате?
  • В какви спортни занимания бихте се включили?

1.2. Преглед на рекламен видеоматериал с оферта за екскурзия в България по конкретен маршрут. 

1.3. Дискусия: 

  • Какво одобрявате в представената оферта? 
  • Какво бихте променили? 
  • Как бихте организирали екскурзия? 
  • Кои забележителности в България биха впечатлили чужденците? 
  • Какви развлечения и спортни занимания бихте им предложили?
  1. Поставяне на водещия въпрос: “Как да организираме най-запомнящата се и атрактивна екскурзия в България за чужденци?”. Задачата на учениците е да съставят оферта за екскурзия до старите български столици с възможност за езда и преход по екопътеки.
  2. Посочване на формата на крайния продукт: оферта за екскурзия в България за чужденци  (виртуална книжка, брошура, компютърна презентация, експортирана във видео формат или чрез блоково програмиране).
  3. Задаване на срок: времето за изготвяне на офертата е осем учебни часа.
  4. Задаване на начина на изпълнение на проекта: чрез работа в екип. Обособяват се различни отбори: 
  • Организатори/туроператори – съставят план на пътешествието, определят времетраенето, изчисляват необходимите финансови средства, изготвят маршрут с помощта на Google Maps или Google Travel; 
  • Репортери – подготвят въпросите и провеждат интервю относно предпочитани дестинации; 
  • Екскурзоводи – събират информация за забележителностите и атракциите, които ще бъдат посетени; 
  • Графични дизайнери и програмисти – планират дизайна и оформят крайния продукт.   

Стъпка 2: Технологичен етап 

Вторият етап включва съвместната работа между учителите по няколко учебни дисциплини: информационни технологии, български език и литература, английски език, география и икономика и история и цивилизации.

Тук се включват и външните експерти: екскурзоводи, туроператори, чужденци, пребиваващи в населеното място, други членове на общността. В края на етапа учениците трябва да:

– представят авторски текстове на английски език, както и снимков и видеоматериал;

– да изберат формат за крайния продукт;

– да споделят избрания маршрут за екскурзия и основните параметри на офертата – кои забележителности ще бъдат посетени, колко време ще продължи екскурзията, какво включва цената, с какъв транспорт ще се осъществи, къде ще бъде настаняването, какви забавления и възможности за спортни занимания и екотуризъм предлагат избраните туристически дестинации.

Дейностите протичат в рамките на 3 учебни часа:

Първи учебен час: 

  • Чрез приложенията MindMup 2.0 или Coggle.it учениците съставят мисловна карта на етапите от проекта и разпределението на задачите между учениците. Обобщават на какъв тип източници на информация може да се доверяваме и на какъв – не. Оценяват достоверността на източниците, които самите те използват. Създават прости линейни команди и алгоритми, които водят до решаване на проблем; 
  • Учениците – репортери съставят лист с въпроси относно предпочитанията за пътешестване, развлечения и спортни занимания на участващите в проекта екскурзоводи, туроператори, хотелиери и чужденци, пребиваващи в населеното място. Интервютата с тях се провеждат в извънучебно време (в неформална среда или в училище). Въз основа на получените отговори и записаните мнения, екипите ще съставят офертата на екскурзия, за да спечелят своите клиенти;
  • Екипите избират маршрут на екскурзията, като използват приложенията Google Maps или Google Travel.

Втори учебен час: 

Учениците – организатори проучват информационни източници на английски език в интернет. По този начин усъвършенстват уменията си за четене с разбиране на общото съдържание на текстове и усвояват лексика, свързана с туризъм, географски и исторически забележителности. Учениците – екскурзоводи обсъждат дали да включат разгледаните забележителности и туристически дестинации с учителя по география и икономика.

Приложение в този етап като техника за разкриване на концепции и генериране на идеи намира дискусията.

Трети учебен час: 

На база събраната информация учениците създават кратък текст за оферта, с който да представят своята идея за организиране на екскурзия и решения за осъществяването ѝ. Учителите по АЕ и БЕЛ напътстват и подпомагат класа, като проверяват текстовете и дават указания. 

Стъпка 3: Обобщителен етап 

Следва изработването на крайния продукт – виртуална книжка в приложението Flipbookpdf.net, брошура в Canva.com, презентация, експортирана във видео формат или блоково програмиране в Scratch (в платформата децата могат да създадат герои – туристи и екскурзовод, които да анимират върху определен декор или маршрут на картата на България).

Подходът отново е интердисциплинарен и изисква работа в екип в рамките на три учебни часа.

Първи учебен час:

Учениците – графични дизайнери и програмисти подготвят крайния продукт по избрания от тях начин. Нанасят се необходимите редакции. Учителят по информационни технологии наблюдава и напътства работата им по отношение на форматиране и вмъкване на текстовете, аудио и видео файловете, разположението на изображенията, избора на цветове и шрифтове, анимации, преходи между слайдовете. Напредъкът на процеса през цялото време се проследява чрез на даване и получаване на обратна връзка от другите екипи.

Втори учебен час:

Поканени са външни експерти, които да дадат обективна обратна връзка на учениците – учители по информационни технологии, география и икономика, технологии и предприемачество, туроператори.

Трети учебен час

Предвидено е време за “довършителни работи” по офертата и за подготовка на отборите за представянето.

Стъпка 4: Представяне 

Финалният етап на проекта се реализира в рамките един учебен час.  Учениците презентират на английски език офертата си за екскурзия в България за чужденци. Посочват кои забележителности ще бъдат посетени, колко време ще продължи екскурзията, какво включва цената, с какъв транспорт ще се осъществи, къде ще бъде настаняването, какви развлечения, възможности за спортуване и екотуризъм предлагат избраните туристически дестинации.

Изявата е публична: поканени са гости и на събитието присъстват специалистите, интервюирани в началото на проекта. Те могат да видят крайния продукт и да дадат обратна връзка. Г-жа Саръстова съветва след края на презентацията на децата да се поставят въпроси, свързани с: 

  • процеса на работа – интересни, приятни моменти, затруднения, проблеми и др.; 
  • общуване в екипа – начин на комуникация, проявена или непроявена толерантност и т.н.; 
  • оформлението на крайния продукт; 
  • самооценка на постиженията, личния принос и емоционалната удовлетвореност; 
  • идеи за следващата практика с изследователско пътешествие по Българското Черноморие.

Как учениците от с. Бата казват  “Добре дошли в България” с виртуална покана за екскурзия?Как учениците от с. Бата казват  “Добре дошли в България” с виртуална покана за екскурзия?

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ

“Учениците не усещат, че учат. Те се вживяват и вдъхновяват от задачите, които имат. Всеки има роля и  знае, че без него не може”, обобщава г-жа Саръстова след края на проекта и допълва: “Моята идея беше децата да осъзнаят, че учейки, те се развиват като личности. Трупането на знания не е основната ни цел.  С работата по проекта те се учат да вземат решения и да повярват, че могат да се развиват дори и след 7. клас”.

Резултатът от реализирането на тази практика е развиване на умения и компетентности, включени в Европейската рамка: 

  • Езикова грамотност; 
  • Научна грамотност; 
  • Дигитална грамотност;
  • Медийна грамотност;
  • Личностно развитие;
  • Креативност;
  • Критично мислене; 
  • Емоционална интелигентност; 
  • Социокултурна грамотност; 
  • Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ

Изключително важно е да формулираме добре водещия въпрос на STEАM проекта. Той трябва да е съобразен със следните изисквания: 

  • да интегрира теми от учебните програми по различни дисциплини; 
  • да има връзка с реалния живот; 
  • да е ясно поставено предизвикателството или проблемът, на който учениците ще търсят решение;
  • да е определен очакваният краен продукт.

Г-жа Саръстова дава и няколко конкретни съвета на всички училищни екипи, които ще се вдъхновят от нейната практика и ще реализират подобен проект:

  • важно е учителят по БЕЛ да представи на класа интервюто като изследователски метод и да подкрепи децата при формулиране на въпроси – за много от тях тази част от задачата може да се окаже неочаквано сложна; 
  • добре е учениците да представят предварително с помощта на мисловна карта етапите от практиката и идеите си за дизайн, за да осмислят през какво им предстои да преминат;
  • може да поощрите усилията на децата с няколко различни оценки: за съставените въпроси – по БЕЛ, за написания кратък текст за оферта – по АЕ, за крайния продукт – по ИТ, за представянето им по география и история и цивилизации;
  • споделяйте и записвайте идеите за следващи STE(А)М проекти, които се зараждат в движение – и учениците, и учителите, а вероятно и гостуващите специалисти навярно ще бъдат много вдъхновени и ще дадат купища предложения.

Практиката е селектирана в инициативата ”Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.

На 29-30 април ще се проведе събитие, на което ще бъдат представени отличените добри практики. Вижте повече ТУК.

Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.

 

Още полезни статии:

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали