Как да приложим библиотерапия?

Необходимо е да влезете в своя профил, за да гласувате за тази практика.

Подходяща за

Необходими материали:
  • подходящи книги
Време за активността: Цяла учебна година

Цели по предметно знание

  • учениците повишават мотивацията си за четене с разбиране

Цели по умения

  • всеки ученик може да дефинира проблема си и относително сам да го преодолее (емоционална интелигентност, взаимопомощ, емпатия, толерантност, търпение и т.н.)

Много често учителите забелязват “проблем” в своите ученици. Това може да е прекалена активност в часа или липсата на себеизява въобще. Невинаги обаче учителите успяват да “видят” какво се крие зад това. С поведението си учениците могат да ни кажат много неща, например, че са супер тревожни, че се чувстват недооценени, че не могат да се впишат, че не знаят как да изразят любовта си и т.н. Ако един учител има поглед и подходяща книга за тези неща, това може да бъде от голяма полза както за учениците, така и за учебния процес.

Г-жа Младена Германова-Шуманова от Професионална гимназия по транспорт “Никола Йонков Вапцаров”, Сливница разкрива как можем да помогнем н учениците си да дефинират проблема си, да се опитат да го превъзмогнат иа същевременно да имат мотив да четат.

“Забелязах, че учениците все по-малко обичат да четат книги и в същото време, когато им се каже нещо в пряк текст, те не са способни да повярват на чутото. Те сякаш не вярват на човека срещу тях. Например, “Трябва да изчакаш и ще видиш, че ще бъдеш оценен” не значи нищо, когато е казано по този начин, но в историята за грозното патенце и красивия лебед означава много…”, казва г-жа Шуманова.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ?

Преди да се пристъпи към самото изпълнение, ние, в качеството си на учители, трябва да имаме култура и познания в различни тематики. Освен това обаче е необходимо да се запознаем и с фондация Глобални библиотеки. В практиката си до момента г-жа Германова-Шуманова е прилагала библиотерапия в ролята на педагогически съветник, но практиката дава възможност, както казва самата тя, да се развие и в час, групово.

“Моя позната, която се върна от Мексико, ми сподели за библиотерапията като метод за справяне в ситуации. Направих проучване каква е ситуацията в България относно тази тема и открих фондация Глобални библиотеки. Фондацията обучава библиотекари, за да могат те да помагат на читателите да избират по-добре книгата, от която имат нужда, според потребностите си. Аз писах на сдружението, те отклинаха и ми изпратиха справочници за книги. В тези справочници, спрямо потребността на конкретния човек, има насоченост към книга”, отбелязва г-жа Германова-Шуманова.

Как се прилага в действие практиката?

  • По желание се прави връзка с посочената фондация. Очакването е да се премине през обучение, семинар с ученици или друга дейност, както и да има учителят достъп до справочници със съдържание на книги и училището да разполага с тях.

“Специален гост при нас беше Спаска Тарандова от Сдружение “Глобални библиотеки”, която има принос във въвеждането на библиотерапията в България”, казва г-жа Шуманова.

  • Учителят се запознава със справочниците. Ако целта на преподавателя е практиката да бъде предметно обвързана с потребностите на ученика, се предлага четиво, което е по учебната програма на съответващ предмет. 
  • При споделянето на чувствата на ученика учителят се ориентира чрез подходящи въпроси, които да му помогнат да ги разбере. Такива въпроси могат да бъдат: Как се случи? Какво почувства? Защо според теб? А как виждаш ситуацията, ако беше на мястото на еди-кого-си? и пр. Определяйки необходимостта на ученика, му се предлага/т книга/и, върху която/които да помисли, да свърже със своята ситуация и на следваща среща да бъде обсъден сюжетът. 
  • Предлагането на книга обикновено е с повишена емоция от страна на учителя, за да може да заинтригува ученика. Пример: Знаеш ли, докато ми разказваш това, си мисля за много сходна ситуация, която се разиграва в една книга (част от нея). Докато се дава книгата, се дава и точна инструкция: “Прочети това, докато мислиш защо се случват така нещата и какви са последствията от поведението на героя. Помисли дали можеш да подходиш по същия начин в твоята ситуация или би подходил различно и защо”. Продуктът, който изработват те, е личен дневник, чрез който се следи напредъкът на всеки един ученик. В дневника ученикът записва всякакви впечатления от книгата, за да може лесно да направи връзка с конкретната реална ситуация.
  • След това се прави рефлексия върху дневника, като се говори сякаш за книгата или част от нея, но се обвързва с живота на ученика.

“В началото практиката започна, като аз подадох тема за размисъл на ученик, който се чувстваше недооценен. Разказах му за грозното патенце, което се превърнало в красив лебед. И този подход проработи… Повиши се желанието за четене с разбиране, защото самият ученик има силен интерес да прочете за себе си, а не просто поредното произведение по учебна програма”, казва г-жа Шумaнова.

Проблем, който може да възникне в прилагането на тази практика, е нежеланието да се приеме четенето на книга. В такава ситуация е възможно да се потърси подходяща аудио книга и след време да се предложи за прочит същата, но с инструкция да се направи сравнение при двата начина на възприемане на историята. 

Г-жа Шумaнова вижда развитие на тази практика с групова терапия, която може да бъде използвана или за конкретен проблем на един ученик, който да се разглежда като казус, или да се постави под въпрос цялостното поведение на група ученици. Отбелязва също, че не е достатъчно да се разчита само и единствено на справочниците, а да си позволяваме да експериментираме със сходни по съдържание четива.

За г-жа Шуманова приобщаването не е единствената потребност, която бива удовлетворена от библиотерапията. Учителката твърди, че понякога човек сам трябва да се адаптира към другите, а с тази практика децата “… започват по-критично да виждат себе си; да наблюдават себе си; да са по-обективни за проблема си. Това е и иновацията – отвъд рамките на общоприетото”.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

От споделеното виждаме, че тази практика рефлектира на няколко нива:

  1. развива умения: повишава емоционалната интелигентност, проява на емпатия, взаимопомощ, чувство за значимост, по-рационално мислене, критично мислене, мотивация за развитие и др.
  2. развива умението за четене с разбиране: повишава се мотивацията за четене, което води до повишаване на академичните постижения
  3. практиката е различна от общоприетите в училище и това я прави интересна, забавна, предпочитана и желана

“Защото това ще обогати учениците, ще се повиши общата им култура, ще имат интерес да прочетат история, когато е съобразена с личните им преживявания, повишават се чувството им на емпатия и емоционалната им интелигентност, приемат себе си и започват да изграждат по-добри взаимоотношения в дългосрочен план”, казва г-жа Шуманова като допълнение за ползите от библиотерапията.

Сподели статията с колеги

Най-новите ни ресурси по имейл

Необходимо е да влезете в своя профил, за да гласувате за тази практика.

За автора на практиката

Mladena Germanova
Учител по философия и педагогически съветник
Г-жа Шуманова преподава на ученици от 8. - 12. клас в Професионална гимназия по транспорт "Никола Йонков Вапцаров", град Сливница. Ръководи се от принципа "Дефектите превръщаме в ефект."

Още полезни статии:

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали